РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Бургас, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Светлин Ив. Иванов
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
в присъствието на прокурора Р. Г. Д.
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100600858 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 260088 от 09.06.2021г., постановена по НОХД № 2812/2020г., Районен
съд-Бургас признал подсъдимата А. Г. П. ЕГН ********** за виновна в извършване на
престъпление по чл.310 ал.1 вр. чл.309 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, осъществено на
04.12.2010г. в гр. Бургас, за което при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК наложил
наказание „Пробация“ с приложение на пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК
за срок от 6 месеца, при периодичност два пъти седмично за първата мярка. Със същата
присъда съдът на основание чл.189 ал.3 от НПК осъдил подсъдимата да заплати сторените в
хода на досъдебното и съдебно производство разноски в размер съответно 844.16 лева,
платими по сметка на ОД на МВР-Бургас, и 512.48 лева, платими по сметка на Районен съд-
Бургас.
Първоинстанционната присъда била атакувана с въззивна жалба от адв. Г.К. от АК-
Бургас, в качеството на упълномощен защитник на подс. П.. В жалбата и допълнителното
изложение към нея се съдържат доводи за необоснованост на присъдата и постановяването
при съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не бил обсъдил възраженията
на защитата, свеждащи се до следното: не било възможно да се сключи договор с Мтел при
невалидна лична карта на клиента, или без негово лично явяване в съответния офис; имало
възможност договорът да е бил сключен чрез съпруга на свид. Я., който към
инкриминираната дата бил служител на МВР и разполагал с лични данни. Налице били
съществени противоречия в мотивите, тъй като съдът бил кредитирал показанията на
свидетелите Щ. и Я., които били в разрез с приетото от съда, че с подписа си, подс. П. била
1
валидирала договора. Наред с горното се сочи още, че ако деянието било в действителност
извършено, то същото представлявало маловажен случай по чл.93. т.9 от НК. Обществената
опасност и на дееца, и на деянието била изключително ниска – липсвали вредни последици
от деянието, към момента на извършването му подс. П. била на млада възраст, с безупречно
съдебно минало (не била осъждана) и добри характеристични данни, а престъплението било
изолиран случай в живота . Следвало да се отчете в положителна за нея посока и
обстоятелството, че към настоящия момент подс. П. имала две деца, едното от тях на
възраст 1 месец, за които следвало да се грижи и била трудово ангажирана – работела като
мениджър в „**************. Претендира се отмяна на присъдата и постановяването на
нова, с която подс. П. да бъде призната за невиновна в извършване на престъплението.
Алтернативно се моли за квалифициране на деянието като маловажен случай по чл.93 т.9 от
НК, след което присъдата да бъде отменена, а наказателното производство да се прекрати на
основание чл.24 ал.1 т.3 от НПК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна
прокуратура - Бургас намира жалбата на подсъдимата за неоснователна. Фактическата
обстановка, която не се оспорвала от защитата, била правилно установена, а законът –
приложен коректно. Аргументацията на районния съд относно липсата на предпоставки за
квалифицирането на деянието като „маловажен случай“ и необходимостта от определянето
на наказанието по правилата на чл.55 от НК също били коректни. Въз основа на изложеното
се иска потвърждаване на присъдата.
Във въззивното съдебно заседание подс. П., редовно призована, се явява лично,
заедно с упълномощения си защитник – адв. К., който поддържа жалбата и допълнението
към нея с изложените в тях основания и искания.
В последната си дума подс. П. моли жалбата да бъде уважена. Допуска, че е
възможно деянието да е извършено от нея, но твърди, че това не било умишлено. От
доказателствата по делото се установявало, че вписаната в договора лична карта на клиента
била с изтекъл срок на валидност, поради което договорът не следвало да бъде валидиран в
системата на Мтел. Дори и наистина да била попълнила такива данни, то служителите в
дружеството, проверяващи вписаните от нея обстоятелства, следвало да установят
невалидността на документа и да не допуснат сключването на такъв договор. Моли да бъде
оправдана по повдигнатото ѝ обвинение.
Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и
пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери
жалбата на подсъдимата за процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния 15-
дневен срок от легитимиран да обжалва субект срещу подлежащ на въззивен съдебен
контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Според въззивния съд, по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани
достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му
решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност,
настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, съвпадащи с
изложените от първоинстанционния съд в мотивите към обжалваната присъда, която в
2
обобщен вид е следната:
Подсъдимата А. Г. П. ЕГН ********** е родена в гр. ****и е с постоянен адрес:
гр.*******, ул. „******“ № **, ет.*, ап.*. Тя е със ********* образование, ********,
трудово ангажирана – ********* в „***********, и е********.
Към инкриминираната по делото дата – 04.12.2010г., подс. П. заемала длъжността
продавач-консултант към „*********, а местоработата била в магазин на дружеството,
находящ се в гр.******. Част от задълженията включвала продажбата на предлаганите от
дружеството стоки и услуги (мобилни телефонни апарати, фотоапарати, таблети и други,
както и сключване на договори с клиенти за телекомуникационни услуги, предоставяни от
мобилния оператор „Мтел“ - „Мобилтел“ ЕАД, към настоящия момент „А1 България“ ЕАД,
който бил търговски партньор на „*********). Съгласно длъжностната характеристика,
подс. П. носела пълна материална отговорност за стоката, заведена в магазина, а също и за
касовата наличност и отговаряла за констатирани липси.
Редът, по който в принципен план се осъществявала част от дейността на
дружеството и с която подс. П. била пряко натоварена, бил следният: клиентът, желаещ да
сключи договор с мобилния оператор „Мтел“, следвало да посети офиса на дружеството -
работодател на подсъдимата, където съответният служител пристъпвал към извършването
на необходимите действия - проверявал валидността на личната карта на клиента,
установявал наличието или липсата на негови задължения към „Мтел“, чрез извършване на
проверка в системата на мобилния оператор, уточнявали се подлежащите на промяна клаузи
от иначе шаблонния договор, включително и дали клиентът иска да закупи мобилен
телефонен апарат или друго устройство, а след това служителят разпечатвал вече
създадения на техническо устройство – компютър, договор и страните по него полагали
подписите си. Въз основа на изпратена от служител на „******** заявка за активация на
договора, съответния служител в „Мобилтел“ ЕАД активирал предоставената с договора
услуга.
На 04.12.2010г., докато подс. П. била на работното си място, изпълнявайки
служебните си задължения, съставила 2 броя договори, с по едно приложение към всеки към
тях, както следва:
- Договор М 2605278 от 04.12.2010г. (кейс **********/04.12.2010г.), за електронни
съобщителни услуги с посочени в него страни М. Й. Й., ЕГН **********, л.к. № **********
и „Мобилтел“ ЕАД. На договорът бил придаден вид, че е сключен между същите лица, като
за целта в графа „Абонат“, подс. П. изписала трите имена на посоченото физическо лице и
положила подпис. Съгласно условията на договора, същият бил сключен за срок от 2
години. В частта от договора, озаглавена „Данни за потребител“, подс. П. вписала
предоставените на страната по договора сим-карта № ********** и мобилен телефонен
апарат марка „Нокиа“, модел 1800, със сериен № 355386040100517, и под името на
потребителя – М. Й. Й., отново положила подпис, придавайки му вид, че изхожда именно от
посоченото лице. Към договора подс. П. съставила и Приложение № 1 от 04.12.2010г.
„Условия за ползване на тарифни планове“, в което в графа „За АБОНАТА“ саморъчно
изписала трите имена на посоченото физическо лице и положила подпис, придавайки му
вид, че изхожда от същото лице.
- Договор М 2605278 от 04.12.2010г., между горепосочените страни, като в графа
„Абонат“ собственоръчно вписала имената М. Й. Й. и го подписала, придавайки вид на
документа, че изхожда от това лице. В частта от договора, озаглавена „Данни за
потребител“, подсъдимата отново вписала номера на сим-картата (№ ***********) и
мобилния телефонен апарат (марка „Нокиа“, модел 1800, сериен № 354857042114152)
предоставени на потребителя Йорданова с договора, и под името на абоната собственоръчно
се подписала. Подсъдимата изготвила и Приложение № 1 към същия договор, а в графата
3
„За АБОНАТА“ за пореден път изписала имената М. Й. Й., след което се подписала.
На същата дата – 04.12.2010г., подс. П. представила пред „Мобилтел“ ЕАД така
изготвените и идентифицирани по-горе договори, след което предоставените с тях услуги
били активирани от служител на мобилния оператор.
На 19.09.2018г., свид. М. Й. Я. (с предходно фамилно име Й.) получила обаждане от
служител на „********, който я уведомил, че дължи на представляваното от него дружество
сумата в размер на 8 000 лева. След като извършила справка в офиси на мобилните
оператори, свид. Я. установила, че в регистрите на „А1 България“ ЕАД (с предходно
наименование „Мобилтел“ ЕАД) имала два сключени договора за ползване на два мобилни
телефонни номера и два мобилни телефонни апарата.
По досъдебното производство била назначена и изготвена почеркова експертиза
(Протокол № 114 от 12.04.2019г.) и допълнителна такава (Протокол № 199 от 19.07.2019г),
от заключенията по които се установява, че подписите, положени в графи „абонат“ в
договорите и приложенията към тях, не били изпълнени от свид. Я., а от друго лице,
имитирало подписа , което от своя страна водело до неустановеност на действителния
автор на подписите. Подписите, отнасящи се до другата страна по договора - „Мобилтел“
ЕАД, ръкописният текст в графи „за Мобилтел“ и „за Абонат“, и ръкописният текст „М.Й.
Й.“ в графите „за Абонат“ в двата представени договора били изпълнени от подс. П..
В хода на досъдебното производство била назначена и повторна тройна почеркова
експертиза, вещите лица по която обективирали заключението си в протокол № 20 /ДОК-120
от 30.04.2020г. Експертите установили, че ръкописно изписаните имена „М. Й. Й.“ и
подписите за „АБОНАТ“ във всички представени за изследване документи, посочени по-
горе в настоящото изложение, не били изпълнени от М. Й. Й. (Я. към настоящия момент), а
от подс. А.П..
От приобщената в първоинстанционното съдебно производство справка за съдимост
по отношение на подсъдимата П. се установява, че към датата на извършване на деянието тя
е била неосъждана.
Изложените фактически положения въззивният съд изведе от гласните доказателства
- показанията на свидетелите Ж. Щ., Г. Я., М. Я. (включително приобщената на основание
чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК част от показанията , дадени в хода на досъдебното
производство), Д. Я., и частично от обясненията на подсъдимата А.П.; от писмените
доказателствени средства – протоколи за изземане на сравнителен материал от почерка и
подписа на М. Я. и А.П.; от изготвените в досъдебното и приети в съдебното производство
единична почеркова и допълнителна към нея, и повторна тройна почеркова експертизи и
изложеното от експертите при разпита им в съдебно заседание; от приобщените по делото
писмените доказателства – трудов договор от 02.11.2009г., сключен между подсъдимата П.
и „*********, ведно с 2 броя длъжностна характеристика към него за длъжността „продавач-
консултант“, свидетелство за съдимост на подсъдимата, писмо с изх. № 20914 от
19.10.2018г. от „А1 България“ ЕАД, ведно с приложенията към него – договорите между М.
Й. и „Мобилтел“ ЕАД и приложенията към тях, жалба от свид. Я.до ОД на МВР-Ямбол,
писмо от „******** с изх. № I-346 от 07.03.2019г. и други.
Очертаната доказателствена съвкупност е изцяло еднопосочна относно релевантните
за делото обстоятелства. Отделните доказателствени източници взаимно се допълват, а
извършеният от първостепенния съд доказателствен анализ съответства на изискванията на
закона – осъществен е при спазване правилата на формалната логика, и е довел до
4
разкриване на обективната истина и коректно установяване на фактическата обстановка.
Въззивният състав се присъединява изцяло към извършената от районния съд оценка на
доказателствената съвкупност. В противоречие с доказателствения материал, и то само в
частта относно действителния автор на инкриминираните с обвинителния акт документи –
договорите и приложенията към тях, стоят единствено обясненията на подсъдимата. В тази
част обаче районният съд правилно е отчел същите единствено като защитна теза, не само
неподкрепена от други налични доказателства, но и оборена от кредитираната по делото
повторна тройна почеркова експертиза и останалите доказателствени източници, в частност
показанията на свид. Я., като е изложил подробни и напълно споделени от настоящия състав
аргументи за това, което прави повторното им изложение тук ненужно. В тази връзка следва
да се посочи, че твърденията на защитата за липса на обсъждане от страна на съда на
изложените в първоинстанционното производство възражения, от което следвало, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, са обективно неверни.
Районният съд е дал обосновани и коректни отговори на релевантните за делото
обстоятелства и е посочил причините, поради които не възприема за достоверни версиите на
подсъдимата относно случилото се. Изрично са посочени доказателствата, които оборват
дадените от последната обяснения. От заключението на експертите и подробните им
обяснения, изложени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, несъмнено се
установява, че именно подс. П. е действителният автор на документите, а не както е
посочено в самите тях – свид. Я.. Обосновано показанията на последната, както и на съпруга
– свид. Я., са оценени като обективни, правдиви, последователни и правилно са
използвани за изграждане на фактическата обстановка по делото. От тях се установява, че
свид. Я. не е сключвала обсъжданите договори, не е подписала същите, не е присъствала при
тяхното изготвяне, като дори не е посещавала офиса на подсъдимата. Във връзка с
възраженията на защитата относно възможността свид. Я.да е лицето, по чието желание
договорите били сключени, следва да се посочи, че проверяващият съд намира така
изложената теза за несъстоятелна. Вярно е, че свид. Я. е сключвал договори с мобилни
оператори (което не се отрича от свидетелите Я.) и е заплащал съответните такси. От
наличните доказателствени материали обаче не се установява в настоящия случай той да е
бил инициатор на съставянето на обсъжданите документи, като следва да се уточни, че дори
и подс. П. не твърди такова обстоятелство, а единствено настоява, че подобно развитие на
отношенията било възможно. Още по-важно е да се посочи, че дори и свид. Я. да се е явил в
офиса на подсъдимата, да е изразил пред нея желанието си за сключване на такива договори
и да е представил невалидната лична карта на съпругата си, фактът, че подс. П. е
действителният автор на инкриминираните документи, не се променя.
Изследвайки всички приети по делото експертизи настоящият състав установи, че
правилно съдът е решил да се довери на изготвената по делото тройна почеркова експертиза,
в чиято обективност и безпристрастност въззивният състав не намира основание да се
съмнява. Освен, че е изготвена от три вещи лица, които са разполагали с по-голям обем от
сравнителни образци, отколкото при първите две експертизи (единичната почеркова и
допълнителната към нея), отговорите, съдържащи се в казаната експертиза, са пълни, ясни и
5
изцяло обосновани. При извършеното сравнително изследване, експертите установили
индивидуални и общи, относително устойчиви и достатъчни в своята съвкупност
съвпадения между почерка и подписите на подс. П., и ръкописния текст и подписите в
изследваните документи, които довели до посочения извод, че именно подсъдимата е
изпълнила текста и подписите в инкриминираните документи. Обясненията им в
експертизата, както и тези, изложени в хода на съдебното следствие според въззивния
състав са логични и обосновани – подс. П. не е имитирала подписа на свид. Я. (както е
заключило вещото лице по първите две експертизи), а се е стремяла да наподоби
евентуалния подпис на посоченото в текста на документа лице – М. Й. Й., включително чрез
изписване на буквите „М“ и „Й“ в положените подписи.
Доколкото показанията на свидетелите Щ. и Я.разясняват организацията на
дейността в „******** по отношение сключването на договорите между различните
абонати и „Мобилтел“ ЕАД, изложените от тях твърдения съответстват на обясненията на
подсъдимата и кредитираните с доверие писмени доказателства – писмата от „А1 България“
ЕАД.
Трудовият договор между подс. П. и „*********, длъжностните характеристики към
него, и приложената на л.15, т.III от досъдебното производство заповед № 198 от
02.05.2011г. на управителя на „********* за прекратяване на трудовото правоотношение с
подсъдимата не оставят съмнение, че в периода от 03.11.2009г. до 02.05.2011г., П. е заемала
длъжността продавач-консултант в дружеството и е била натоварена с различни
отговорности и задължения, сред които пълна материална отговорност за стоката, заведена в
магазина, а също и за касовата наличност, и за констатираните липси.
В обобщение може да се посочи, че всички обсъждани от първата инстанция
доказателства са годни, събрани по реда на НПК, относими към предмета на доказване и от
тях е изведено точното им съдържание без да бъдат извращавани, подценявани или
надценявани, като са изследвани заедно и поотделно.
При правилно установените факти, районният съд е достигнал до законосъобразен
извод за съставомерност на престъплението, предмет на обвинението, като съставяне и
използване на неистински частен документ от длъжностно лице в кръга на службата му по
смисъла на чл.310 ал.1 вр. чл.309 ал.1 от НК. От обективна страна, подсъдимата П. е
осъществила изпълнителното деяние на соченото престъпление, тъй като на
инкриминираните дата и място, при условията на продължавано престъпление съставила 4
броя неистински частни документи, както следва:
- Договор М 2605278 от 04.12.2010г. (кейс 2332077/04.12.2010г.), за електронни
съобщителни услуги и предоставянето на сим-карта № 8935901087015819788 и мобилен
телефонен апарат марка „Нокиа“, модел 1800, със сериен № 355386040100517 с посочени в
него страни М. Й. Й., ЕГН **********, л.к. № ******** и „Мобилтел“ ЕАД и Приложение
№ 1 от 04.12.2010г. към Договор М 2605278/04.12.2010г. - „Условия за ползване на
тарифни планове“, като им придала вид, че изхождат от името на М. Й., изписвайки в тях
собственоръчно имената „М. Й. Й.“ и полагайки подписа за „АБОНАТ“, след което отново
на 04.12.2010г. ги използвала пред „Мобилтел“ ЕАД, за да докаже, че съществува правно
отношение – договорно отношение между М. Й. и „Мобилтел“ ЕАД, като случаят не е
маловажен.
- Договор М 2605278 от 04.12.2010г. (кейс 2332077/04.12.2010г.), за електронни
съобщителни услуги и предоставянето на сим-карта № ************* и мобилен телефонен
6
апарат марка „Нокиа“, модел 1800, със сериен № 354857042114152 с посочени в него страни
М. Й. Й., ЕГН **********, л.к. № ******** и „Мобилтел“ ЕАД и Приложение № 1 от
04.12.2010г. към Договор М 2605278/04.12.2010г. - „Условия за ползване на тарифни
планове“, като им придала вид, че изхождат от името на М. Й., изписвайки в тях
собственоръчно имената „М. Й. Й.“ и полагайки подписа за „АБОНАТ“, след което отново
на 04.12.2010г. ги използвала пред „Мобилтел“ ЕАД, за да докаже, че съществува правно
отношение – договорно отношение между М. Й. и „Мобилтел“ ЕАД, като случаят не е
маловажен.
Несъмнено обсъжданите в настоящото изложение документи представляват частни
документи, тъй като не са съставени по установен ред и форма от длъжностно лице в кръга
на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция
(чл.93 т.5 от НК) и са неистински, доколкото им е придаден вид, че представляват конкретно
писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило (чл.93 т.6
от НК). И четирите документа - двата договора и двете приложения към тях, са използвани
от подс. П. с целта по чл.309 ал.1 от НК, а именно, за да докаже, че между М. Й. и
„Мобилтел“ ЕАД са възникнали и съществуват правни отношения – договори за електронни
съобщителни услуги и предоставянето на 2 броя мобилни телефонни апарати във връзка с
тези договори.
Правилно е изведен и квалифициращият признак по чл.310 ал.1 от НК, тъй като
деянието е извършено от длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б. „б“ от НК в кръга на
службата му. Както неколкократно беше посочено, на подс. П. е било възложено да
изпълнява със заплата работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в
юридическото лице „*********
Обосновано е прието от районния съд наличие на предвидените в чл.26 от НК
предпоставки за квалифицирането на отделните деяния като продължавано престъпление.
Четирите деяния – създаването и използването на четири отделни неистински частни
документа, осъществяващи поотделно един състав на едно и също престъпление (чл.310 ал.1
вр. чл.309 ал.1 от НК), са извършени от подсъдимата през непродължителен период от време
(в рамките на един ден), при една и съща обстановка (в качеството на длъжностно лице –
продавач-консултант, докато е изпълнявала служебните си функции) и при еднородност на
вината, при което от обективна и субективна страна всяко последващо деяние се явява
продължение на предшестващото го.
В продължение на изложените дотук правни изводи относно деятелността на подс. П.
и във връзка с отправеното от защитата възражение следва се посочи, че съставомерността
на възведеното с обвинителния акт престъпление по настоящото дело не се обуславя от
това, дали съпругът на свид. Я. – свид. Д. Я., е представил лично или чрез друго лице,
личната карта, било то актуална или не, на подсъдимата и е поискал сключването на договор
на името на съпругата си. Подс. П. е съставила документ, в който е посочила свид. Я. като
негов автор, вписвайки имената и полагайки под името подпис, имащ визуално сходство
със самото име, придавайки цялостен вид на документа, че негов автор е именно свид. Я.. С
тези конкретни действия подс. П. е извършила престъплението. Без условие за
изчерпателност на всички възможни хипотези, може да се посочи, че ако същата не е била
изписала имената на свид. Я. и подписала договора в графа за „АБОНАТ“, деянието не би
било съставомерно, тъй като условие за действителност на договора като правна сделка се
явява именно полагането на подписа от посоченото в договора като страна лице, независимо
от фактическия изпълнител на текста – ръкописен или не. Необходимо е да се уточни още
(отново предвид отправеното възражение), че дори и друг служител, освен подсъдимата, да
е имал задължение да провери валидността на съответния документ, фактът, че тя сама е
създала и подписала договора, задължавайки свид. Я. като абонат на мобилния оператор
„Мтел“ да заплаща ежемесечни такси, не се променя. Ако деянието на подсъдимата е било
7
подпомогнато от друго лице – служител на „Мтел“ или външно за дружеството лице, това
също не променя извода за виновността на подс. П., а установяването на такова
обстоятелство единствено би било основание да се търси наказателна отговорност и от това
„друго“ лице, наред с тази, търсена от подсъдимата. Същото важи с пълна сила и ако
използваният документ за самоличност на свид. Я. (Й.) е бил валиден - деянието отново би
било съставомерно по чл.310 ал.1 от НК, тъй като лицето, посочено като страна по договора,
не е подписало в действителност документа. И ръкописният текст, и подписите, положени в
договора, несъмнено са били изпълнени единствено от подсъдимата.
Единствено за изчерпателност на изложението настоящият състав счита за нужно да
упомене най-напред обстоятелството, че по делото липсват подробни документи относно
правната уредба на отношенията между „******** и „Мобилтел“ ЕАД. Видно обаче от
приложените от „А1 България“ ЕАД писма (л.92, л.96, т.2 от досъдебното производство),
съответният служител на „******* е действал като представител на мобилния оператор, от
което следва, че за да породи права и задължения за подписалите го страни, същият не се е
нуждаел от последващо „одобрение, валидация и т.н“, а единствено от активация, т.е.
предоставената с договора сим-карта да бъде активирана, за да може новият клиент да
започне да използва получената карта, или в случай на промяна в отношенията с вече
съществуващи клиенти - да се промени текущият план съобразно новоизбрания от клиента и
др. От наличните доказателствени източници може да се заключи, че с полагането на
подписа си, подс. П., а също и други служители в „********, притежаващи такива
правомощия, е сключвала окончателни договори, които са влизали в сила от момента на
подписването им, а не от някакъв по-късен монет. Именно по тази причина договорите,
сключени от подсъдимата с клиенти на мобилния оператор не са били подписвани,
приподписвани, проверявани и т.н. от друг служител на „Мобилтел“ ЕАД, а са били
изпращани на хартиен носител към това дружество единствено, за да бъдат архивирани.
От субективна страна, подсъдимата е осъществила престъплението при „пряк“
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК, като форма на умишлена вина.
Несъмнено напълно е разбирала и е предвиждала резултата от деянието си и неговите
общественоопасни последици, като е искала именно тяхното настъпване. Всички извършени
от подсъдимата действия подкрепят така направения извод – умишлено е създала
неистинските документи и то с ясните цел и намерение да ги използва, след което в
действителност ги е използвала пред мобилния оператор „Мтел“, доказала е, че е сключен
договор между свид. Я. (М. Й.) и „Мобилтел“ ЕАД, и договорът е активиран от съответното
звено/служител към същия мобилен оператор. Защитното твърдение, поддържано и пред
настоящата инстанция, че е извършила деянието по „несъзнателна грешка“ е абсолютно
несъстоятелно. Относно твърдяната от защитата липса на повод у подс. П. за извършване на
престъплението, настоящият състав следва да посочи, че счита евентуалния бонус от
постигнати резултати и респ. изключването на хипотезата, при която на същата би могло да
се наложи дисциплинарно наказание (упоменато в т.23 от длъжностната характеристика,
находяща се на л.18-21, т.2 от досъдебното производство) от ръководството на дружеството
поради неизпълнен „таргет“, (съответен брой договори с клиенти, които следвало да бъдат
сключени за конкретен период от време), за достатъчна мотивация за извършване на
деянието. Наред с това липсата на описаните в договорите и приложенията към тях мобилни
устройства – телефонни апарати, и натрупаните в периода след сключване на договора
сметки от проведени разговори чрез сим-картите, също привидно предоставени на свид. Я.,
8
според съда са допълнителна основателна причина за извършване на престъпното деяние. За
пълнота може да се посочи, че неустановяването на конкретната причина, поводът за
извършване на дадено престъпление, на конкретно противоправно поведение, не се отразява
на обективната и субективната съставомерност на деянието.
Престъплението по чл.310 ал.1 вр. чл.309 ал.1 НК се наказва с „Лишаване от свобода”
до 5 години. Изследвайки доказателствата по делото, районният съд преценил наличните
смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността на подсъдимата А.П. обстоятелства, и
възприел извод за приложимост на привилегирования състав на чл.55 ал.1 т.2 б. „б”
предложение първо от НК. Изложените в този смисъл аргументи се възприемат и от
въззивната инстанция. В принципен план обществената опасност на самото деяние следва да
се характеризира като типична, обичайна за дадения вид престъпления, засягащи
отрицателно реда и правната сигурност на документирането, тъй като подс. П. в
действителност е осъществила всички обективни и субективни признаци, заложени в
посочената правна норма, като с деянието си е причинила и несъставомерни вреди, не
останали необсъдени и от районния съд. Не такава обаче е обществената опасност на автора
на деянието. Към инкриминираната дата подс. П. е била млада пълнолетна на календарна
възраст 20 години, неосъждана и по отношение на нея отсъстват данни да е имала други
противообществени прояви, от което следва и инцидентният характер на деянието. От
образуването на досъдебното производство през 2018 година и в хода на съдебното
производство, включително и пред въззивната инстанция, тя е имала безупречно
процесуално поведение - явявала се е всеки път, когато е била призована и съответните
насрочени процесуални действия с нейно участие не са били отлагани заради нея без
основателна причина. Към настоящия момент тя е майка на 2 деца, едното от които само на
няколко месеца, трудово ангажирана е и е със сравнително добра степен на образование.
Изброените обстоятелства и характеристични данни определят подсъдимата като личност с
твърде ниска обществена опасност и формират извод за наличие на множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, при чието наличие и най-лекото предвидено в закона
наказание би се явило несъразмерно тежко. В действителност наличието на вреди, макар и
несъставомерни, пряко следствие от деянието, следва да бъдат отчетени като отегчаващо
вината на подсъдимата обстоятелство, на което обаче в настоящия случай не следва да се
придава изключително значение, поради което правилно то не е рефлектирало върху вида и
размера на определеното от районния съд наказание. Доколкото в разпоредбата на чл.310
ал.1 вр. чл.309 ал.1 от НК не е предвиден специален минимум за наказанието „Лишаване от
свобода“, замяната му с по-леко по вид наказанието „Пробация“, сторена от първата
инстанция, изцяло съответства на изискванията на чл.55 ал.1 т.2 б. „б” предложение първо
от НК. На подсъдимата са наложени задължителните пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1
(„Задължителна регистрация по настоящ адрес“) и т.2 („Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“) от НК в минимално предвидения срок от 6 месеца. Според
проверяващата инстанция така отмерената по вид, съдържание и срок санкция е адекватна
на естеството, интензитета и обществената опасност на посегателството, както и на ниската
персонална опасност на дееца, справедлива е и в достатъчна степен би способствала за
9
постигане на индивидуалната и на общата превенция, заложени в чл.36 от НК.
Изрично отправеното и пред настоящата инстанция защитно искане деянието да бъде
преквалифицирано като маловажен случай, налага обсъждането и на това обстоятелство,
макар то вече да е получило изчерпателен отговор от районния съд. Въззивният състав
напълно споделя извода на първата инстанция, че инкриминираното деяние не съставлява
„маловажен случай“ по смисъла на чл.93 т.9 от НК. Съгласно легалната дефиниция на това
понятие, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, извършеното престъпление представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния
вид. При преценката за маловажност съдът е задължен да изследва характера и вида на
засегнатите от деянието обществени отношения, тяхната значимост и степента на увредата
им, механизмът на извършване и изобщо всички обстоятелства, свързани с деянието, както и
характеристиките и поведението на дееца. От наличния доказателствен материал се
установява, че обществената опасност на престъплението е типична, тъй като методът и
средствата, с които същото е осъществено, както и степента на увреждане на обществените
отношения, гарантиращи правната сигурност на документирането, не се отличават от
обичайните случаи на престъпления от същия вид. Касае се за изготвяне на четири
неистински документа и използването им пред търговски партньор с цел доказване
съществуването на договорни отношения за предоставяне на мобилни телекомуникационни
услуги и телефонни апарати. Това поведение изглежда насочено към получаване на
евентуална облага (под формата на бонуси за постигнати резултати, или не), като чрез
същото деяние за трето лице, което в действителност не е страна по процесните договори,
възниква задължение да заплаща на мобилния оператор по две конкретни ежемесечни
вноски в продължение на най-малко 24 месеца, предвид упоменатия в чл. 6 от двата
договора срок. При тези безспорни факти, подс. П. следва да понесе предвидената в чл.310
ал.1 вр. чл.309 ал.1 от НК наказателна отговорност, а не намалената по ал.2 на същия член.
Аргументът, че с деянието не били причинени вреди, има смисъл само доколкото вредите са
несъставомерни по текста на обвинението. Вследствие неправомерните действия на П., за
свид. Янкова е възникнало задължение към мобилния оператор в размер на 8 000 лева,
цедирано впоследствие на „*********. Изтеклата давност, на която се осланя защитата,
както е посочил районният съд е единствено в подкрепа на тезата, че вреди в
действителност са причинени. Обстоятелството, че от пораждането на задължението е
изтекъл дълъг период от време, препятстващ възможността то да бъде събрано
принудително, не се дължи на признание на подсъдимата за стореното или нейни
своевременни съзнателни действия да поправи вредите от деянието, а единствено на
забавянето от страна на кредитора „Мобилтел“ ЕАД („А1 България“ ЕАД) да предприеме
съответните действия за събиране на вземането. Да се възприеме искането за
преквалифициране на деянието като „маловажен случай“ по смисъла на чл.310 ал.2 от НК
би било несъответно на обществената опасност и интензитета на престъпното деяние, а
търсеното от защитата чрез преквалификацията прекратяване на наказателното
10
производство поради изтекла давност, освен че стои в разрез с доказателствата и закона, би
представлявало безпричинно и необосновано снизхождение по отношение на подсъдимата,
каквото не й се следва.
Изцяло в съгласие с разпоредбата на чл.189, ал.3, вр. ал.1 от НПК предвид изхода на
делото, първоинстанционният съд е възложил сторените в хода на досъдебното и съдебното
производство разноски в общ размер 1 356.64 лева в тежест на подс. П..
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда по реда
на чл.314 ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция или в
досъдебното производство нарушения на материалния закон или на процесуалните правила,
което изисква тя да бъде потвърдена изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334 т.6 от НПК, Бургаският
окръжен съд, І въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260088 от 09.06.2021г., постановена по НОХД №
2812/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11