РЕШЕНИЕ
гр.София, 19.01.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
участието на секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3448 по описа за 2020 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от И.Д.К. против Прокуратурата
на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищцата
твърди, че на 13.12.2012 г. била задържана от органите на полицията/ГДБОП и
ДАНС/ в дома си в гр.София. Впоследствие срещу нея било образувано досъдебно производство № Б-58/2012г.г. по
описа на ГД "БОП", преобразувано под нов номер № 281/2013г. по описа
на ГДКП, пр.пр.№ 665/2012 г. по описа на Специализирана прокуратура за
престъпления по чл. 321, ал.З, пр.2, т. 2, вр. ал.2 от НК; чл. 255, ал.З, вр.
ап.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК; чл.
255, ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Срещу нея бил внесен обвинителен акт в съда за престъпления по чл. 321,
ал.З, пр.2, т. 2, вр. ал.2 от НК; по чл.
255, ал.З, вр. ап.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1, вр.чл.26,
ал.1 от НК и по чл. 255, ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1,
вр.чл.26, ал.1 от НК. С определение от 09.02.2016 г. по НОХД № 293/16г. на Специализирания
наказателен съд, 12 състав, наказателното производство било прекратено спрямо
нея. Макар определението на Специализирания наказателен съд да било
окончателно, Главният прокурор, на основание глава тридесет и трета от НПК, направил
искане за възобновяване на наказателното производство и за отмяна на
определението. По този повод било образувано наказателно дело № 961/2016 г. на
ВКС. С определение от 04.04.2017г. ВКС оставил без уважение искането за
възобновяване на наказателното производство и за отмяна на влязлото в сила
определение. Ищцата претърпяла неимуществени вреди от проведеното спрямо нея
наказателно производство. Акцията, при която била задържана, и проведеното
впоследствие разследване били отразени чрез множество публикации в пресата. Наказателното
производство попречило на работата на ищцата и довело до финансови загуби за
нея. Преди задържането К. била едноличен собственик и управител на „И.С.Е.П."
ЕООД. Това търговско дружество се занимавало със строителна, счетоводна и
консултантска дейност и към датата на задържането на ищцата имало персонал от над
30 човека. Дружеството плащало данъци около един милион лева годишно. Ищцата
била сключила договори с множество фирми и физически лица, сред които големи
дружества като „К.Б.М."ЕАД, както и известни в обществото личности като Г.К.и М.З.. Ищцата изгубила
почти всичките си клиенти, с които работела преди образуването на наказателното
производство. Тъй като не можела да осъществява управленски функции, била
принудена да прехвърли дружеството си на друго лице. Спрямо К. първоначално
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража" за 9 дни,
впоследствие изменена в „домашен арест" за периода 21.12.2012 г. до
м.04.2013г., след което била променена в
„парична гаранция“ от 15 000 лв. Непосредствено след изменението на мярката за неотклонение
от „задържане под стража“ в „домашен арест" ищцата била напусната от мъжа,
с когото живеела на семейни начала. Съседите спрели да контактуват с нея.
Повечето й приятели прекратили взаимоотношенията си с нея, включително и лица,
с които имала трудови и бизнес отношения. Съседи и познати постоянно
коментирали статиите от медиите и изложеното в тях относно личността на ищцата.
Уронени били честта и доброто й име в обществото - пред съседи, близки и
трудови партньори. Вследствие на преживения от наказателното производство стрес
ищцата получила заболяване – рак на левия бъбрек, което наложило неговото оперативното
отстраняване на 11.12.2013 г. Вследствие на наказателното производство психологическото
състояние на К. било толкова тежко, че се наложило да посещава психолог. Ищцата
продължавала и паностящем да посещава психолог. Наказателното производство продължило повече
от четири години и половина, като през цялото време К. била напрегната,
изпитвала безпокойство, стрес, отчаяние, нежелание за живот и загуба на вяра в
справедливостта. Докато траела мярката за неотклоннеие „домашен арест“, били ограничени
всички социални контакти на ищцата, тя не можела сама да задоволява личните си потребности от храна и продукти, налагало се
да разчита на помощта на своите близки за закупуването им. Счита, че справедливият размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 55 000 лв. Моли съда да осъди
ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 55 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 12.03.2016 г. до окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва предявения иск, като прави следните възражения: оспорва ищцата да е
претърпяла описаните в ИМ вреди; оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между незаконното обвинение и твърдените вреди; оспорва размера на иска;
поддържа възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната
лихва. В първото съдебно заседание представителят на ответника поддържа
становището, че не е осъществен фактическият състав на нито една от хипотезите
по чл. 2, ал.1, т.З от ЗОДОВ. Твърди, че наказателното производство спрямо
ищцата е било прекратено на основание чл.369, ал.4 от НПК, която хипотеза не
попада в приложното поле на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Моли съда да отхвърли
иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ:
За да бъде уважен иска трябва да бъдат ангажирани доказателства за
следните юридически факти: 1/срещу ищцата да е повдигнато обвинение за
извършено престъпление; 2/наказателното
производство да е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление; 3/да е настъпила вреда за ищцата;
4/да е доказана причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и
вредата; 5/да е установен размерът на дължимото обезщетение.
От представените по делото доказателства се установява, че на на
13.12.2012 г. е извършено претърсване и изземване в апартамент – собственост на
ищцата, както и е извършен личен обиск на ищцата, а на 14.12.2012 г. тя е била привлечена като обвиняема за
престъпление по чл. 321, ал.З, вр. ал.2 от НК. Впоследствие е обвинена по чл.
321, ал.З, пр.2, т. 2, вр. ал.2 от НК; по
чл. 255, ал.З, вр. ап.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл. 20, ал.4, вр.
ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл. 255, ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.
20, ал.4, вр. ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Наказателното производство е приключило
спрямо нея на 09.02.2016 г., когато е прекратено частично с определение по НОХД
№ 293/2016 г. на Специализирания наказателен съд/СНС/, на основание чл. 369,
ал.4 от НПК/отм/,
в редакцията, която е в сила към датата на постановяване на определението. Като
необжалваемо определението е влязло в сила в деня на постановяването му –
09.02.2016г.
С решение № 267/04.04.2017г. по наказателно дело № 961/2016г. на ВКС е
оставено без уважение искането на главния прокурор за възобновяване на
производството и отмяна на влязлото в сила определение от 09.02.2016. по НОХД №
293/2016 г. на Специализирания наказателен съд.
Ищцата първоначално е била задържана с постановление на прокурор от 14.12.2012
г. по пр.пр. № 665/2012 г. на СРП за срок от 72 часа.
Видно от писмо на Национална следствена служба, постъпило в съда на
16.07.2021г., ищцата е била задържана в следствения арест през периода 14.12.2012
г. – 21.12.2012 г./8 дни/ по ДП Б-58/2012г. на ГДБОП-МВР, пр.пр. № 665/2012 г.
по описа на Специализирана прокуратура за престъпления по чл.321, чл.255 от НК.
Не са ангажирани доказателства каква мярка за неотклонение е била
определена на ищцата след „задържането под стража“, макар да й е предоставена
възможност да ангажира доказателства в тази насока, чрез издадено съдебно
удостоверение, с което да се снабди с преписи от документи от НОХД № 293/2016г.
по описа на СпНС и от приложеното към него досъдебно производство.
В представения препис от обвинителен акт от 29.01.2016г. по пр.пр. №
665/2012г. на Специализирана прокуратура в раздел „Взета мярка за неотклонение“
е изписан текст“няма“./л.489 от обвинителния акт/. По делото не е установено каква
мярка за неотклонение е била определена на ищцата към датата на внасяне на
обвинителния акт в съда.
Представени са копия на публикации
от интернет сайтове от 17.12.2012г. и 07.02.2013 г. В публикациите е посочено, че И.К./49 г./ е била задържана,
заедно с други лица при акция „Универсалните“, по обвинение че са участници в организирана престъпна група,
източила над 16 милиона лева ДДС.
Представени са от ответника справки за осъществявана от ищцата търговска
дейност през периода на наказателното производство и след него. Справките са от
сайта на „Апис.бг“. Според тях ищцата е
управител на „И.С.Е.П.“ ЕООД от 02.10.2009 г. и едноличен собственик на
капитала от 21.12.2016 г. Името на ищцата е свързано с множество търговски
дружества, както и с неперсонифицирани граждански дружества по ЗЗД и с
фондация: „С.Г.“ ЕООД, „И.А.ЕООД, “И.А.Х.“ЕООД,“И.А.Хаус“ЕООД,, „Т.2016“ ЕООД,
„Консорциум ИС –АС“ ДЗЗД, „Д.Т.Е.“ ДЗЗД, „Консорциум „И. С.-К.“ ДЗЗД,
ДЗЗД“Сарел Саниране“ ,“ПИ. Саниране“ДЗЗД. фондация “Иновации за
предприемачество“.
Съдът служебно извърши справка на публичния сайт на Търговския регистър,
при която установи, че ищцата е била управител и едноличен собственик на
капитала на „И.С.Е.П.“ ЕООД от 02.10.2009г. до 11.02.2013
г. На 11.02.2013 г. за едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е записана М.М.К., а от 21.12.2016 г. отново едноличен собственик
на капитала и управител на дружеството е И.Д.К..
Ищцата е едноличен собственик на капитала и управител на множество други
търговски дружества. От 03.06.2008 г. е управител и едноличен собственик на
капитала на „И. А.С.“ЕООД. От 07.09.2011 г. е едноличен собственик и управител
на „И.А.хаус“ЕООД. От 21.12.2016г. е
едноличен собственик на капитала и управител на „С.Г.“ ЕООД. От 16.09.2021 г. е
управител на „Т.2016“ ЕООД. От 08.06.2018 г. е едноличен собственики управител
на „И.А.Х.“ ЕООД. От 23.09.2021 г. до 23.05.2023 г. е управител и едноличен собственик на
капитала на „И. А.“ООД, а от 23.05.2023 г. е управител на дружеството с друго
лице, на което е прехвърлила половината от дяловете на дружеството. От
19.03.2020 г. ищцата е част от управителния съвет на фондация „Иновации за
предприемачество“.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото
са приети заключения на психиатрическа и медицинска експертиза, както и са
събрани гласни доказателствени средства.
От заключението на психиатрическата експертиза, което съдът кредитира
като компетентно и обективно дадено, се установява, че вследствие на
наказателното производство ищцата е боледувала от смесено тревожно - депресивно
разстройство, код по МКБ F41.2, не е преживяла състояние на депресия. При
смесено тревожно-депресивното разстройство симптомите на тревожност и депресия
се срещат едновременно, но нито един не е толкова интензивен, че сам да
оправдае поставянето на друга диагноза. Посоченото заболяване спада към
невротични, свързани със стрес, и сматоформни разстройства. Силният стрес,
преживян от ищцата във връзка с воденото наказателно производство, е
предизвикал проявата на това заболяване. То се е изразило в тревожност, безсъние и чрезмерна
плачливост. Диагнозата, която е поставило вещото лице, е по анамнестични данни.
Ищцата е заявила пред експерта, че е провеждала лечение и понастоящем също
приема медикаменти, но не е представила медицински документи за проведеното лечение и за предписани
лекарства/изявление на вещото лице в съдебно заседание/. Вещото лице заяви в
съдебно заседание, че анамнестичните данни са специфични и свързани със
задържането на ищцата под стража, поради което е поставил тази диагноза. При
извършения преглед на К. експертът не е установил към настоящия момент да има данни за болестно състояние, липсват признаци
за актуални мисловни разстройства, разстройства във възприятно - представната
сфера, качествени нарушения на настроението, характерните за шизофренен
процес-паратимии, качествени нарушения на волевия акт – парабулии, хипомнезия -
паметови смущения. Според вещото лице, към момента ищцата е със запазено
ежедневно функциониране, не се нуждае от подпомагане за справяне с ежедневните
функции, не е поставена в зависимост и няма данни за състояние, което да налага
цялостно обгрижване, свързано с базисното й функциониране.
От заключението на медицинската експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и обективно дадено, се установява, че на 10.12.2013 г. на ищцата е поставена диагноза: светлоклетъчен
рак на левия бъбрек без метастази в околните
тъкани. Тя е страдала и от придружаващи заболявания: глаукома; анемия. В
УМБАЛСМ „Н. И.Пирогов" е било извършено оперативно отстраняване на левия
бъбрек. Вещото лице заявява, че причината за рак на бъбреците е практически неизвестна.
В произхода на заболяването роля играят наследствени фактори. Среща се по-често
при хора с кръвна група А, при някои наследствени заболявания - бъбречна поликистоза,
болест на von
Hippel-Lindau(хемангиоми
на ЦНС и ретината). За рискови фактори се считат: тютюнопушенето; химични вещества (ароматни амини, тежки метали- кадмий,
олово); прием на аналгетици, съдържащи фенацетин; вируси (херпес симплекс
вируси); хормони. За развитието на раковия процес играе роля намалената съпротивителна
способност на организма. Такава намалена съпротивителна способност може да
настъпи по редица причини, една от които е стресово състояние от негативни емоции,
което води до намаляване на имунитета. Вещото лице заявява, че при тези данни
от медицинска гледна точка не може да се направи категоричен извод за
причинно-следствена връзка между изживения стрес от наказателното производство
и развитието на онкологичното заболяване.
От показанията на св.М. – брат на ищцата, се установява, че тя тежко е
преживяла образуваното срещу нея наказателно производство. Още при претъсването
на офиса и дома й и задържането й тя била много стресирана, полицаите иззели документи
на фирмата, както и компютри. Отведена била в Централния Софийски затвор. Това
се отразило негативно на работата й. Тя имала
счетоводна фирма. Почти всички я напуснали. Фирмата, в която ищцата била
управител, се занимавала и със строителство. Преди ареста ищцата работела с
големи компании – напр.„Глобул“, но след задържането й те прекратили работата си с нея. Много хора
работели за фирмата, наложило се почти всички да бъдат уволнени. След като освободили ищцата от ареста, мъжът й я напуснал.
Тя била няколко месеца под арест, без пари и работа, а това силно я разстройвало,
тъй като била отговорен човек. Изпаднала в депресия, почти полудяла, но всичко
задържала в себе си. През това време се оказало, че има и сериозни здравословни
проблеми. Започнала да пикае кръв и да повръща. Отишла на преглед в „Пирогов“ и
се оказало, че има рак на бъбрека, отстранили й бъбрека. Преди това тя редовно
ходела на профилактични прегледи на цялото тяло и била здрава. Все още била в депресия,
посещавала психолози и психиатри, пиела лекарства. След обвиненията и статиите
по медиите била абсолютно неадекватна.
Постоянно повтаряла: „Простете ми! Аз не съм направила нищо.“ Членовете на
семейството й се опитвали по всякакъв начин да я поддържат, най-вече психиката
й. Дъщеря й също започнала да ходи по психолози. Майката на ищцата развила рак
и починала. Здравословното състояние на ищцата понастоящем било променено –
преди наказателното производство тя била
50 и няколко килограма, а в момента - 90 кг. От стрес напълняла, изменила се
психически и физически. Изследвала хормони, посещавала доктори, за да се установи защо е напълняла, но
без успех. Преди тя била работохолик. Сега се опитвала да работи както преди, но
й било трудно. Преди можела да работи до 22:00-23:00 ч. вечерта, а към
настоящия момент в 17:00 ч. вече напускала офиса - не издържала да остава в
него. Понастоящем клиентите били по-малко. По време на наказателното дело съседи, приятели, мъжът й я гледали като
прокажена. С наказателното дело ищцата била унищожена по всякакъв начин - физически,
психически, семейно и професионално. Фирмата, в която К. работела, се казвала „И.С.П.“.
След като започнало наказателното производство я прехвърлила на друг човек, за
да може да запази максимално дейността си. Свидетелят работел в тази фирма като
началник „Транспорт“, защото имали и транспортни средства. Помагал на сестра си
във всяко едно отношение, но неговата работа била свързана най-вече със строителството,
а нейната професия била „счетоводител“ от 39 г., това учила като средно и висше
образование и работила цял живот. В нейната фирма имало извършени много
ревизии. Винаги всичко било изрядно. Основната дейност била строителството, за
което
внасяли всички данъци, не можели да си позволят да не са изрядни, тъй като сред
техните клиенти имало и мобилни оператори. За 2012 г. внесли над един милион лева данъци,
след което всичко се сринало. Преди клиенти на фирмата били големи и елитни фирми,
сега били малки фирми – ищцата им начислявала осигуровките и изготвяла годишните
им отчети.
Съдът кредитира показанията на свидетеля относно преживените от ищцата
притеснения, безпокойство, ограничаване на социалните контакти и душевно
страдание от незаконното обвинение, тъй като същите са непротиворечиви и
житейски правдиви в тази част.
При така установените
факти съдът приема за доказано по делото, че
спрямо К. е било повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, по което
производството е прекратено на основание чл.369, ал.4 от НПК/отм/, претърпяла е
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от незаконното обвинение.
Неоснователно е
възражението на ответника, че хипотезата на
прекратяване на наказателното производство на основание чл.369, ал.4 от НПК/отм/ не попада в приложното полен на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. По
спорния въпрос е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК - решение № 291/16.11.2011
г. по гр.д.№109/2011 г., с което е прието, че “прекратяването на наказателното
производство от съда, в случаите, когато обвиняемият е поискал разглеждането на
делото в съда, и когато прокуратурата е внесла обвинителен акт, но на
досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, и делото е върнато за отстраняването им, и когато то не е внесено в
съда в едномесечен срок /чл.369 от НПК /отм/, по своето същество е санкция
срещу прокуратурата, която не е реализирала в разумен срок /чл.6 от Конвенцията
за защита на правата и основните свободи/ наказателната репресия срещу
обвиненото лице. Случаите, при които бездействието на прокуратурата да отстрани
допуснати процесуални нарушения и да внесе делото в съда в едномесечен срок,
имат за последица прекратяването на наказателното производство от съда на
основание чл.369, ал.4 от НПК/отм./ следва да бъдат подведени под хипотезата на
недоказаност на обвинението, недоказаност на участието на обвиняемия в
престъплението /чл.243, т.2 от НПК/“.
В
цитираното решение е посочено, че прекратяването на наказателното производство
на основание чл.369, ал.4 от НПК/отм/ следва да се приравни по правни
последици, с оглед на основанието за
търсене на отговорност за вреди по ЗОДОВ, на прекратяване на наказателното
производство на основание чл.243,т.2 от НПК, тъй като основанието за
прекратяването е едно и също. В посочения смисъл е и решение № 95/08.4.2011 г.
по гр.д.№849/2010 г. на ВКС, ІІ- г.о., също постановено по чл.290 от ГПК, както и решение № 248/16.10.2014 г.
по гр.д. № 440/2014 г. на ВКС, четвърто гр.отделение. По изложените съображения съдът
приема, че след като наказателното производство е прекратено на основание
чл.369, ал.4 от НПК/отм/, това е хипотеза, която съответства на прекратяване на
наказателното производство, поради това, че деянието не е извършено от лицето,
която хипотеза попада в приложното поле на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. От
свидетелските показания и от психиатрическата експертиза се установи, че ищцата
е претърпяла болки и страдания от незаконното обвинение, поради което искът е
доказан по основание.
Съгласно съдебната практика - т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по
тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело №
5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както и според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС
РБ и съдебни решения на ВКС: решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г.
на III г.о. на ВКС, решение № 299/15.07.2013г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г.
на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III
г.о., при определяне на обезщетението по справедливост трябва да се отчитат
конкретни обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква
степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид.
Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания,
начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на принуда, какво е било отражението на незаконното обвинение
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване и публичност на
незаконното обвинение, дали са причинени здравословни увреждания.
При определяне
размера на обезщетението съдът отчете възрастта на
ищцата към датата на започване на наказателното производство спрямо нея – 48 г.,
тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинение – първоначално е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. чл. 321, ал.З, вр. ал.2 от НК, впоследствие обвинението е променено за престъпления по чл. 321, ал.З, пр.2, т. 2, вр. ал.2 от НК;
по чл. 255, ал.З, вр. ап.1, т.2, пр.1,
т.6 и т.7, вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл. 255, ал.1,
т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, като обвиненията са за тежки престъпления по смисъла на чл. 93,
т.7 от НК, за които се предвижда
наказание „лишаване от свобода“
от три до десет години/за престъплението по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 от НК/, „лишаване
от свобода“ от три до осем години и конфискация на част от имуществото /за престъплението
по чл.255, ал.3 от НК/, „лишаване от свобода за срок от една до шест години и
глоба до 2 000 лв./ за престъпление по чл.255, ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 от НК/. Съдът отчете продължителността на наказателното производство през периода 13.12.2012г.
– 09.02.2016 г./ 3 години, 1 един месец
и 27 дни/, както и обстоятелството че главният прокурор е поискал възобновяване
на делото и отмяна на определението, с което е било прекратено производството.
Няма данни кога е подадено искането от главния прокурор, но по него е било
образувано н.д. № 961/2016г. на ВКС, приключило на 04.04.2017 г. Съдът отчете обстоятелството,
че спрямо ищцата първоначално е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ за осем дни през периода 14.12.2012 г. – 21.12.2012 г.. По делото не са
ангажирани доказателства от ищцата каква мярка за неотклонение й е била
наложена след първоначалната мярка „задържане под стража“. В представения
обвинителен акт в раздел „Мерки за неотклонение“ е записан текст “няма“, а други доказателства
по делото не са представени. Съдът отчете обстоятелството, че наказателното
производство е предизвикало силен стрес и негативни емоционални преживявания у
ищцата, които са довели до проявление на смесено тревожно - депресивно
разстройство, което се е изразило в тревожност, безсъние и чрезмерна плачливост. Понястоящем ищцата не страда от това
заболяване. При извършения преглед експертът не е установил да има данни за болестно състояние. Наказателното
производство е довело до ограничаване на социалните контакти на ищцата, съседи,
познати и бизнес партньори са се отдръпнали от нея, гледали на нея като на прокажена,
дори човекът с когото живеела на семейни начала я напуснал./св.М./. Тъй като
ищцата се е притеснявала за дейността на едно от търговските си дружества - „И.С.Е.П.“
ЕООД - е прехвълила управлението и дружествения дял на друго лице на 11.02.2013
г., а след приключаване на наказателното производство срещу нея отново е
станала едноличен собственик на капитала и управител на това дружество на 21.12.2016г.
Ищцата се е притеснявала за служителите си, които е трябвало да напуснат
фирмата след задържането й, изпитвала е страх и притеснения за бъдещето си, за
близките си; непрестанно повтаряла „Простете ми! Аз не съм направила нищо.“/св.М./.
Наказателното производство, съчетано с медийното отразяване на акцията по
задържането й, е засегнало честта и достойноството на К. и е довело до накърняване на нейния авторитет в
сферата на професионалната й реализация като счетоводител, имало е отлив на
клиенти, голяма част от служителите й е трябвало да бъдат уволнени.
От друга страна по делото се установи, че роднините
й не са повярвали на обвиненията срещу нея
и са продължили да я подкрепят – брат й, дъщеря й. Незаконното обвинение
е довело до отлив на клиенти от една от счетоводните й фирми и я е принудило да
прехвърли дружествения си дял, но след приключване на наказателното
производство ищцата отново е възстановила дружествения си дял и управлението на
това дружество - „И.С.Е.П.“ ЕООД. По време на наказателното производство К. е
продължила да бъде управител и едноличен собственик на други три търговски
дружества - „И. А.С.“ЕООД, „И.А.хаус“ЕООД, „С.Г.“ ЕООД. След приключване на
наказателното производство в периода 08.06.2018 г. – 16.09.2021 г. е
регистрирала множество нови търговски дружества, на които едноличен собственик
на капитала и управител е именно тя -„Т.2016“ ЕООД, „И.А.Х.“ ЕООД,„И. А.“ООД, а
от 19.03.2020 г. К. е част от УС на
фондация „Иновации за предприемачество“. Събраните доказателства установяват,
че по време на наказателното производство ищцата е продължила да бъде управител
и собственик на търговски дружества, а след приключване на наказателното
производство е развила активна търговска дейност, дори е включена в
управителния съвет на фондация, т.е авторитет й в професионаланата сфера и в
обществото е бил възстановен.
Не бе доказано ищцата да е получила заболяването рак
на левия бъбрек на 11.12.2013 г. вследствие на наказателното производство.
Назначената медицинска експертиза по делото не установява наличие на
причинно-следствена връзка между наказателното производство и това заболяване.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през периода 2012 г. – 2017 г. съдът определи
обезщетението по справедливост на 25 000 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 55 000 лв.
следва да бъде отхвърлен. При определяне на обезщетението съдът съобрази и практика
на ВКС по сходни казуси за присъдени обезщетения при повдигнати незаконни
обвинения, свързани с професионална реализация като счетоводител – напр. по определение
№ 497/22.06.2018г. по чгр.д. № 13/2018 г. е определено обезщетение от 20 000 лв.,
по определение № 782/20.11.2018г. по гр.д. № 2491/2018г. на ВКС – 10 000 лв., по определение № 237/29.03.2019г. по гр.д.
№ 3458/2018 г. е определено обезщетение
от 30 000лв.
По претенцията за законна лихва: Съдът
намира за основателно възражението на ответника, че претенцията за законна
лихва е частично погасена по давност. Обезщетението за неимуществени вреди е
било изискуемо от датата на влизане в сила на определението за прекратяване на
наказателното производство - 09.02.2016
г. Ищцата претендира законна лихва от по-късна дата – 12.03.2016 г. Съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, вземанията за
лихва се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Исковата молба е подадена
на 06.04.2020 г. и едва с нея е
прекъсната давността, поради което за периода след 06.04.2017 г. вземането не е
погасено по давност, но е погасено по давност за периода 12.03.2016 г. до 05.04.2017 г., за който претенцията следва да бъде отхвърлена.
По разноските: Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10 лв. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адвокат Я.В. ***, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 2295.45лв., съразмерно на уважената част от иска.(възнаграждението е определено по
формулата: 25 000 лв./уважена част от иска/ х 5050 лв./ минимален размер на адвокатско
възнаграждение с оглед цената на иска/, като получената стойност е разделена на
цената на предявения иск от 55 000 лв.).
При определяне на адвокатското възнаграждение не е включен ДДС, тъй като
не са представени доказателства адвокат С.да е регистриран по Закона за данък
върху добавената стойност.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на СГС
разноски за вещи лица в размер на 600 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес за призоваване: гр.София,
бул.“Витоша“ № 2 да заплати на И.Д.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 25 000 лв. /обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, производството по което е прекратено с определение
от 09.02.2016 г. по НОХД № 293/2016 г. на СпНС, 12 състав,
на основание чл.369, ал. 4 от НПК/отм/, която хипотеза по правни
последици е приравнена на прекратяване на производството поради това, че деянието не е извършено от лицето/, ведно със законната
лихва, считано от 06.04.2017 г. до окончателното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 55 000 лв. и в частта,
в която се претендира законна лихва за периода 12.03.2016 г. до 05.04.2017 г.,
като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И.Д.К., на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, направените по делото разноски в размер на 10 лв. за
държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат Я.В. ***, съдебен адрес:***, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 2295.45лв., съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на държавата, по сметка на СГС, разноски за вещо
лице в размер на 600 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: