Р
Е Ш Е Н И Е
№518
гр.Пловдив, 08.04.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като
разгледа АНД № 330/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по депозирана жалба от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: **, срещу наказателно постановление № К-0047969 от 25.11.2019
г. издадено от ** на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите /КЗП/,
с което на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ му е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева, за
нарушение на чл. 127 ал.3 ЗЗП, и на основание чл. 230а ЗЗП му е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева, за
нарушение на чл. 230а ЗЗП .
В
жалбата се излагат съображения, че наказателното постановление е издадено при
наличие на съществени процесуални нарушения. Като такива се изтъкват липса на
дата и място на извършване на деянията, както и обстоятелствата, при които същите
са извършени. Излагат се доводи за неправилно приложение на материалния закон,
в частност за недоказаност на вменените на жалбоподателя административни
нарушения. Поради изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В
проведеното открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно
уведомено, не изпраща представител.
Въззиваемата
страна – КЗП – РД Пловдив, редовно уведомена, за нея се явява юрк. Б.. По
същество посочва, че нарушението по чл. 127 ал.3 ЗЗП касае невписването на
самата рекламация, не и нейното неудовлетворяване, поради което наведените
възражения в жалбата в тази насока са ирелевантни. Посочва, че и двете
нарушения се явяват установени. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено и в
полза на въззиваемата страна да бъдат присъдени разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата
се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59
ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На
13.04.2019 г. лицето К.Г.Г.закупило часовник Myki Touch White с IMAI № **, от „Теленор
България“ ЕАД за сумата от 39.98 лева, за което била издадена фактура №
**********/13.04.2019 г. Към продукта била приложена гаранционна карта със срок
24 месеца.
Във
връзка с депозирана жалба от лицето К.Г. до КЗП РД – Пловдив, била извършена
проверка на 29.07.2019 г. в магазин „Теленор“, находящ се в гр. Пловдив, ул. **,
от лицето М.К. и от свидетелката Ж.М.. В хода на проверката се установило, че
на 15.07.2019 г. К.Г.предявил рекламация във връзка със закупения часовник
поради повреда в неговата каишка. Потребителят бил уведомен от служител на
магазина, че каишката на часовника е консуматив и не подлежи на замяна, а
гаранцията се отнасяла само до неговото устройство. След като получил тази
информация, потребителят Г. отказал да остави часовника. Посочената рекламация
не била вписана в регистъра на предявените рекламации,
С
констативен протокол № К-2672339/29.07.2019 г. на търговеца били
дадени предписания на 14.08.2019
г. да представи независима експертна оценка от сервиз за часовника на
потребителя. С уведомление № 286/14.08.2019 г. дружеството – жалбоподател
информирало КЗП РД – Пловдив, че сервиз „Теленор” не е оторизиран сервиз на MyKi и поради тази причина
използва услугите на сервиз „Алтерко”, който е единственият оторизиран сервиз
на магазина. Становище от същия обаче не било представено, а било поискано от
КЗП РД Пловдив да посочи оторизиран сервиз, за да предвиждат устройството към него.
Поради
тази причина, на 01.10.2019 г., лицето М.К., в присъствието на свидетелката Ж.М.,
съставила на дружеството – жалбоподател АУАН № К-0047969, с който му вменила
нарушения по чл. 127 ал.3 ЗЗП и чл. 230а ЗЗП. Въз основа на съставения АУАН,
било издадено обжалваното НП.
Така
описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел Ж.М., която описва извършената проверка и сторените при същата
констатации. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и
възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по
делото – сигнал от 16.07.2019 г., Констативен протокол № К-2672339/29.07.2019 г., фактура №
**********/13.04.2019 г., гаранционна карта, писмо изх. № 286/14.08.2019 г. от
Теленор България ЕАД, АУАН №
К-0047969/01.10.2019 г.,
Относно приложението на процесуалните правила:
С
оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следват от така представените
Заповед № 676/ 21.08.2019 г. и Заповед № 391 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя
на Комисията за защита на потребителите. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В
тази връзка не се споделят наведените в жалбата възражения, че в АУАН и НП
липсват дата и място на извършване на нарушенията. По отношение на вмененото
нарушение по чл. 127 ал.3 ЗЗП, датата на извършване на нарушението е 15.07.2019
г., доколкото тогава е предявена рекламацията и именно тогава същата е следвало
да бъде вписана в регистъра за рекламации, което е обективирано и двата
посочени акта. Досежно нарушението по чл. 230а ЗЗП, датата на извършване на
нарушението е 14.08.2019 г., доколкото това е датата, до която е следвало да
бъде изпълнено задължението. В този смисъл е и Решение № 2337 от 18.11.2019 г.
по к. адм. н. д. № 2699/2019 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив, съобразно което за дата на извършване
на нарушението при неизпълнение на законово задължение, следва да се приеме
датата, на която изтича срокът за изпълнение на задължението.
От правна страна съдът намира следното:
На
дружеството – жалбоподател да вменени нарушения по чл. 127 ал.3 ЗЗП и чл. 230а
ЗЗП.
Съобразно
нормата на чл. 127 ал.3 ЗЗП при предявяване на рекламация, търговецът или
упълномощено от него длъжностно лице, задължително я описват в регистъра, като
на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който
рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело
рекламацията.
От
приетата по делото фактическа обстановка несъмнено се установи, че на
15.07.2019 г. потребителят К.Г.е предявил рекламация на закупения от него
часовник. Следва да се посочи, че рекламацията може да бъде предявена и устно,
като не е необходимо клиентът да каже изрично, че иска рекламация, достатъчно е
да предяви претенция по отношение на продадена некачествена стока или извършена
услуга, както е в случая, и да иска несъответствието да бъде отстранено /така Решение № 457 от 17.02.2020 г. по к.
адм. н. д. № 3044 / 2019 г. на Административен съд – Пловдив/. В случая
това е сторено от потребителя, а рекламацията не е била вписана в регистъра,
поради което от страна на дружеството – жалбоподател е осъществено вмененото му
административно нарушение.
В
тази връзка ирелевантно се явява обстоятелство дали посоченият дефект е в
обхвата на гаранционната отговорност на закупената вещ. Самата претенция на
потребителя за отстраняване на констатираната нередовност е достатъчно условие
за вписването и в регистъра на рекламациите. Дали същата следва да бъде
удовлетворена, не влияе върху задължението на търговеца да регистрира същата.
Второто
вменено на дружеството – жалбоподател нарушение е по чл. 230а ЗЗП, съгласно
който за възпрепятстване на длъжностни лица на компетентните органи по чл. 190г и
неоказване на необходимото им съдействие и сътрудничество при осъществяване на
техните правомощия по чл. 190е и 190ж, на лицата
се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
В
настоящия случай, от фактическа страна се установи, че с КП № К-2672339/29.07.2019
г. на търговеца е разпоредено да представи становище от независим сервиз. Това
правомощие на длъжностите лица към КЗП РД – Пловдив е предвидено в чл. 192 т.2
ЗЗП, съгласно който същите имат право да изискват необходимите документи във
връзка с осъществявания от тях контрол. Доколкото изискания документ не е
представен от дружеството – жалбоподател, то несъмнено е налице хипотеза на нарушение
на чл. 190е ал.2 ЗЗП, към която препраща нарушената норма на чл. 230а ЗЗП.
Съдът
намира, че досежно посоченото нарушение, следва да бъде обсъден въпросът за
основателността на предписанията за представяне на документи, доколкото
неизпълнението на посоченото задължение, е вменено като нарушение на
жалбоподателя. В случая неоснователно се явява възражението на дружеството –
жалбоподател, че предписанието не е следвало да бъде изпълнено, доколкото
повредената част от часовника – каишката, не попада в гражанционната
отговорност на търговеца. Действително, в гаранционната карта е посочено, че
гаранцията не се отнася към аксесоарите на продукта. В този случай се поражда
въпросът кой продукт е аксесоар и кой - главна вещ. Съдът намира, че доколкото
се касае за ръчен часовник, то каишката на същия неминуемо касае главна вещ, не
и аксесоар към главната вещ. Самият ръчен часовник представлява сложна вещ,
която се състои от няколко отделни компонента, между които и каишката на същия.
Тя се явява иманентна част от ръчния часовник, като без същата, неминуемо, той
не би могъл да сложи по предназначение. Поради изложеното, правилно, за
установяване налице ли е извършено нарушение, компетентните органи са дали
предписание за представяне на становище от независим сервиз. Неизпълнението на
посоченото задължение, правилно е определено от административнонаказващия орган
като нарушение на разпоредбата на чл. 230а ЗЗП, и е санкционирано съобразно
същата разпоредба с имуществена санкция в минимален размер.
Следва
да се посочи и че макар в писмото да е поискано от КЗП РД – Пловдив да насочи
жалбоподателя към оторизиран сервиз, то такъв е посочен от същия – сервиз
„Алтерко”, като неясно за съда остава обстоятелството защо не е представено
становище именно от този сервиз, а се иска от наказващия орган да определя
такъв.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/
2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да
изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая
като маловажен. Преценката на административнонаказващият орган за
„маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл.
93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай
административно нарушение /, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формални нарушения,
поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид
при преценката за маловажност на случая. Самите деяния не разкриват и други
смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, дори
напротив, същите са характеризират с по-висока обществена опасност, доколкото
са констатирани две на брой нарушения.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин
бе установено жалбоподателят да е извършил вменените му административни
нарушения. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в
приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Наложените санкции са в минимален
размер, поради което не следва да бъдат редуцирани.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 63 ал.5,
вр. ал.3 ЗАНН въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото
производство за представителство от юрисконсулт. Такава претенция е
своевременно направена от процесуалния представител на страната. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва такива да бъдат присъдени в
минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за правната помощ, а
именно: в размер на 80 лева.
Така
мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-0047969
от 25.11.2019 г., издадено
от ** на Регионална дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на
потребителите /КЗП/, с което на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 222 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ му е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 127 ал.3 ЗЗП, и на основание
чл. 230а ЗЗП му е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 230а ЗЗП .
ОСЪЖДА „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на потребителите сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за
процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
С.И.