Решение по дело №493/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. София, 26.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

като разгледа докладваното от съдия Луканов гр. дело № 493 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по кумулативно обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.45 и чл.49 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата М.В.В., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител П.В.М. с ЕГН ********** твърди, че с решение от 21.03.2018г. по НАХ дело № 6090/2017г. по описа на СРС, НО, 93-ти състав, потвърдено с решение № 1063/19.10.2018г. по ВНАХ дело № 3619/2018г. по описа на СГС, ХVІІ въззивен състав, влязло в сила на 19.10.2018г. ответникът И.И.Е. е признат за виновен, че на 15.02.2014г. в природен парк „Витоша“, на писта „Витошко лале“, по непредпазливост е причинил на ищцата М.В.В. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключица в средната й тръбеста част със значително разместване на костните фрагменти, реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение на движенията на десния горен крайник“, поради което и на основание чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорности и му е наложил административно наказание „глоба“. С исковата молба се твърди, че инцидентът е настъпил, докато ищцата е била на тренировка по ски при ски-училище, организирано от ответника Сдружение „Спортно туристическо дружество М.“ (СТД М.), като причинителят на увреждането е лице, което по същото време е провеждало обучение по сноуборд, в изпълнение на задълженията си на инструктор по сключения между него и сдружението граждански договор от 31.01.2014г. Поддържа се, че вследствие на инцидента ищцата получила и мозъчно сътресение, установено от медицинската документация от 21. 02. 2014г., както и от извършения ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) в УМБАЛСМ „Н. Пирогов“. С исковата молба са описани подробно неимуществените вреди, които ищцата е претърпяла, изразяващи се в болка и страдания, с трайни последици за здравето й, настъпили като пряка и непосредствена последица, причинена й от И.И.Е.. Иска съда да осъди ответниците да й заплатят солидарно сумата в размер на 26000 лева, представляваща справедливо обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Претендира и законната лихва за забава за периода 11.01.2016г. до 11.01.2019г. в общ размер на 7924.01 лева. Претендира и разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа исковата молба и пледира за уважаването на исковете, като основателни и доказани. Представя писмена защита в определения от съда срок, в които излага подробни съображения в подкрепа основателността на исковата молба. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът И.И.Е., в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, оспорва исковете по основание и размер. Прави евентуално възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване от страна на пострадалата, поради значителното й отклоняване от колоната с обучавани деца, предвождана от учителя им.

Ответникът Сдружение „СТД М.“ оспорва иска по основание и размер. Излага подробни съображения, като цитира и съдебна практика. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

В открито съдебно заседание ответниците, чрез представителите си по пълномощие оспорват исковете. Поддържат отговорите на исковата молба. В хода на устните състезания пледират за отхвърляне на исковете по съображенията, изложени в отговорите на исковата молба. Претендират разноски за адвокатски хонорар и представят списък по чл. 80 от ГПК. Представят и писмени защити в определения от съда срок.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С определение от първото открито съдебно заседание съдът е допълнил доклада по делото, като е признал за безспорно между страните обстоятелството, че към датата на инцидента ищцата е била на обучение в ски-училище, организирано от ответникът Сдружение „Спортно туристическо дружество М.“ и го е обявил за ненуждаещо се от доказване (лист 186 от делото). Страните не са възразили по доклада на делото.

От приложеното в цялост АНД № 6090/2017г. по описа на СРС, НО, 93-ти състав, се установява, че с решение от 21.03.2018 г., ответникът И.И.Е. е признат за виновен в това, че на 15.02.2014 г. в природен парк „Витоша“, на писта „Витошко лале“, по непредпазливост е причинил на М.В.В. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключица, в средната й тръбеста част, със значително разместване на костните фрагменти, реализирало медико-биологичния квалифициращ признак - трайно затруднение на движенията на десния горен крайник – престъпление по чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорности и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. Решението на СРС е потвърдено с решение № 1065 от 19.10.2018 г. по ВНАХД № 3619/2018 г., по описа на СГС, ХVІІ въззивен състав, влязло в сила на 19.10.2018г.

Видно от граждански договор за хоноруване на преподавателски часове от 31.01.2014г. (лист 47 от делото), между възложителя „СТД М.“ и изпълнителя И.И.Е. е сключен договор по силата на който изпълнителят се е задължил да взема до 8 часа лекторски часа седмично, ако възложителят осигури групи за обучение – сноуборд обучение по посочена от възложителя програма и предоставено оборудване за срок от 31.01.2014г. до 15.03.2014г.

От приетото заключение по комплексната съдебно-медицинска експертиза на вещите лица д-р Г.Н.О. и д-р Т.Г.Д., което съдът кредитира като неоспорено от страните, обективно и безпристрастно дадено, се установява, че вследствие на инцидента от 15.02.2014 г. ищцата М.В. е получила следените травматични увреждания: 1) счупване на дясната ключица; 2) контузия на лявото коляно и 3) сътресение на мозъка. Според заключението счупването на ключицата е травматична увреда, която е причинила трайно затруднение на движенията на десния горен крайник повече от 30 дни, а от контузията на лявото коляно ищцата се е възстановила за около 14-15 дни. Вещите лица сочат, че няма медицинска документация, от която да е видно, че са настъпили усложнения в здравословното състояние на детето по отношение на счупването на ключицата и контузията на коляното. С оглед вида, степента и местоположението на двете травматични увреди, давността на получаването им, проведеното лечение и възрастта на детето, вещите лица правят извод, че от травматичните увреди на ищцата няма последствия.

В заключението си вещите лица приемат, че ищцата е претърпяла болки и страдания с по-голям интензитет непосредствено след деянието за около 10 дни, след което интензитетът на болките намалявал до края на първия месец по отношение на ключицата. Счупването на ключицата е довело до обездвижване на десния горен крайник, създавайки неудобство и дискомфорт за повече от 30 дни. Според заключението контузията на коляното е довела до затруднение на движенията на левия долен крайник, създавайки неудобства и дискомфорт за 10-12 дни. На детето е поставена обездвижваща превръзка тип „осморка“ и се е налагало ползване на чужда помощ за обслужване за около 30-35 дни. Вещите лица приемат в заключението си, че М.В. не е могла да използва пълноценно десния горен крайник за три месеца, както и че няма медицинска документация в която са вписани спорадични прояви на болков синдром при физическо натоварване и промяна на атмосферните условия. Вещите лица дават заключение, че в резултат от инцидента ищцата е получила леко мозъчно сътресение, което се е проявило с промяна в съзнанието, отчетена от приемащия лекар в института „Пирогов“ с прояви на сомнолентност, психомоторна възбуда и емоционален шок. Вещите лица поясняват, че мозъчното сътресение е най-леката степен на черепно-мозъчна травма (ЧМТ) и също може да се степенува. Според заключението на експертите ищцата е преживяла лекостепенно мозъчно сътресение, от което се е възстановила в рамките на обичайния за това период - около един месец. Мозъчното сътресение протича с общомозъчна симптоматика от функционален характер и без огнищни увреждания и симптоми. В мозъка няма груби структурни промени и настъпилите патофизиологични и клинични прояви имат напълно обратим характер. Налице е количествена промяна в съзнанието, наподобяваща лека обърканост, сънливост, често се наблюдава и психомоторна възбуда, каквото именно е било състоянието на ищцата, описано от приемащия лекар в „Пирогов“. При най-леката ЧМТ - мозъчно сътресение, независимо от неговата степен на изразеност, е характерна липсата на увреждания в мозъчния паренхим, установими с образните изследвания - компютърна томография (КТ). Непосредствено след ЧМТ се прави КТ, за да се установи именно тежестта на ЧМТ и да се отхвърли или докаже по-тежка травма - напр. фрактури на черепни кости и кръвоизливи в мозъка. Според вещите лица при комоцио са налице само функционални нарушения и те не се визуализират на скенер, а след 72-я час от травмата е за предпочитане да се проведе контролна магнитно-резонансна томография (МРТ), тъй като с МРТ по правило се доказват по-добре евентуални увреди в мозъчния паренхим дори в случаи, в които преди това със скенер такива не са били установени. Според заключението на ищцата не е проведено МРТ, като контролно изследване. МРТ е проведен след една година по повод на оплаквания от главоболие. Вещите лица излагат, че ищцата се е възстановила от получените на 15.02.2014 г. травми за около три месеца и не са установени данни за периода от една година ищцата да е имала оплаквания, свързани с евентуална посттравматична церебрастения като последица от ЧМТ. Резултатът от МРТ (проведен една година след инцидента) не е доказателство за конкретната процесна ЧМТ, а доказва единствено „промени с давност“ без да е конкретизирана тяхната характеристика (дали е травматична, съдова, възпалителна генеза). Направен е извод, че след инцидента детето е тръгнало на училище след един месец и няма данни да е имало оплаквания и какъвто и да било продължаващ дискомфорт, който да се свързва с ЧМТ.

В открито съдебно заседание вещите лица конкретизират заключението си с констатациите, че една година по-късно поводът по който е направено изследването МРТ е главоболие, но то е свързано с прекарано от детето непосредствено преди изследването остро инфекциозно заболяване, а детето е било хоспитализирано и изследвано с цел да се отхвърлят по-тежки диагнози. Според вещите лица резултатът от това изследване не може да бъде отнесен към процесната травма и данни от него не могат да се използват като критерии, че е имало тази травма в миналото. Относно възстановяването на коляното и ключицата – срокът общо за възстановяване е около 35 дни, тъй като във възстановителния период от едно такова счупване се включва не само периода на обездвижване, но и периода на раздвижване след свалянето на обездвижващата превръзка и достигането на пълна функционална мощ на крайника, който срок е максимум три месеца.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.М.В. - баба на ищцата, В.В.В.- баща на ищцата, Д.Н.С.и Ф.А.А..

От показанията на св. В., които съдът кредитира при съобразяване нормата на чл. 172 от ГПК, се установява, че не е била свидетел на инцидента, но е свидетел на последствията от него. Подържа пред съда, че ищцата изпитвала силна болка, не само физическа, но и психическа, тъй като бълнувала, получавала световъртеж и един месец не ходела на училище. Свидетелката В. излага пред съда, че детето се чувства добре, но изпитва болка и е прекратила с играта на тенис.

От показанията св. Вичев, чиито показания съдът кредитира при съобразяване нормата на чл. 172 от ГПК, се установява, че след инцидента ищцата не спортува никакъв спорт, тъй като пробвала един-два спорта, но след два-три опита спирала, защото започвало да я боли ръката в рамото и й е некомфортно. Установява се също, че през първата година ищцата имала сериозно и постоянно главоболие, за което я водили на доктор и там открили, че има последици от падането. Излага, че след инцидента, преди да се разболее първото нещо, което й се случва е да я боли главата. Излага, че ищцата не иска да кара ски както преди. Посещавала е оздравителна гимнастика с майка си близо цяла година.

Показанията на св. Стоева не установяват релевантни за спора факти и съдът не ги обсъжда.

От разпита на св. А. се установява, че през 2017-2018 година работел като инструктор за „Спортно туристическо дружество М.“. Обучавал е с ищцата, когато се е случил инцидентът с нея. Установява се, че малко преди да прибере децата от групата, при последното спускане, зад гърба си чул удар и разбрал, че има сблъсък. След като се обърнал видял М., паднала на снега заедно с И.Е.. Детето било в съзнание, но много уплашено, плачела. Казала, че изпитва болки в рамото, а краката й били добре. Сочи пред съда, че дошла шейна от спасителната служба, които я отвели и прегледали ищцата, а от офиса на ски училището се обадили на родителите й. После я свалили с кабинковия лифт до гр.София, но не е използвана специална кабинка. При слизането от лифта ищцата ходела сама, слязла по стълбите, където я чакали родителите й. Свидетелят сочи, че при по-тежък удар би трябвало и двете ски да се откачат, а в този случай само едната ска на ищцата била откачена. Свидетелят заявява, че от случайно направен видеозапис установил, че на последния завой М. е напуснала неговата следа с около 7-8 метра и тогава се е случил инцидента. Поддържа, че И.Е. е изскочил зад гърба му и с него не е имал визуален контакт преди инцидента.

Съдът кредитира показанията на св. А., като неоспорени от страните и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

Описаната фактическа обстановка е установена по делото въз основа на съвкупната преценка на всички събрани доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени от страните.

Въз основа на така установените факти и с оглед направените от страните искания и възражения, настоящият състав намира следното от правна страна:

Разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорност на причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 от ЗЗД обхваща всички вреди пряка и непосредствена последица от увреждането. Вреда по смисъла на нормата е всяка неблагоприятна последица за признати и защитени от закона права и интереси на увредения, които могат да бъдат имуществени и/или неимуществени. Пораждането на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД е предпоставено от настъпването на следния фактически състав: 1) противоправно деяние-действие и/или бездействие на извършителя, 2) настъпила вреда, 3) причинно-следствена връзка между деянието и вредата и 4) вина, подлежащи на установяване от увредения, претендиращ обезвреда, при условията на главно и пълно доказване. На основание чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на извършителя се предполага, поради което в негова тежест е оборването на тази презумпция. Противоправността се изразява в такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.

Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността е за чужди виновни противоправни действия, тя е обективна и безвиновна и има гаранционно-обезпечителен характер.

Възложителят по чл.49 от ЗЗД и прекият причинител отговарят солидарно спрямо пострадалия за причинените му вреди (съгласно задължителните указания дадени с ПП на ВС № 7/29.12.1958г.). С разясненията дадени в ПП на ВС № 7/29.12.1958г. е прието, че пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетението солидарно срещу непосредствения извършител и лицето, което му е възложило работата като по отношение на деликтната солидарна отговорност намират приложение разпоредбите на чл. 121-127 от ЗЗД.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Присъдата на наказателния съд обвързва гражданския съд и относно причинената вредата от престъплението, когато последната е елемент от фактическия му състав и е била предмет на наказателното производство. Когато съответното деяние представлява престъпление с оглед настъпването на вреда и вида на вредата, фактическият състав на престъплението обхваща и вредата. В тези случаи (при резултатните престъпления), в чийто фактически състав се включва задължително настъпването на вреда, постановената присъда обвързва гражданския съд и досежно конкретно установения вид вреда. В т. 15 от Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решението по чл. 78а от НК, с което подсъдимият се освобождава от наказателна отговорност и му се налага административно наказание, е приравнено на присъдата и има обвързваща сила по чл. 300 от ГПК за гражданския съд.

В настоящия случай се установи, че с влязло в сила съдебно решение, ответникът И.И.Е. е признат за виновен в това, че на 15.02.2014 г. в природен парк „Витоша“, на писта „Витошко лале“, по непредпазливост е причинил на М.В.В. описаната средна телесна повреда. С оглед приложението на чл. 300 от ГПК настоящият съдебен състав е задължен да приеме, че ответникът И.И.Е. е извършил посоченото в исковата молба деяние, че деянието му е противоправно и виновно, както и че същото е причинило на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключица, в средната й тръбеста част, със значително разместване на костните фрагменти, реализирало медико-биологичния квалифициращ признак - трайно затруднение на движенията на десния горен крайник.

От заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза и свидетелските показания на И.М.В. и В.В.В.се установи също, че ищцата е получила и контузия на лявото коляно, както и сътресение на мозъка, а непосредствено след инцидента изпитвала силна болка, не само физическа, но и психическа. От доказателствата се установи, че след инцидента ищцата бълнувала, получавала световъртеж и един месец не ходела на училище, както и след увреждането ищцата не спортува никакъв спорт, тъй като след два-три опита спирала, защото започва да я боли ръката в рамото и й е некомфортно. Установява се също, че не искала да кара ски както преди инцидента, а за възстановяването си посещавала оздравителна гимнастика с майка си близо цяла година.

Показанията на свидетеля Вичев, в частта в която излага, че през първата година ищцата имала сериозно и постоянно главоболие, за което я водили на доктор и там открили, че има последици от падането, не кореспондират със заключението на вещите лица, поради което и съдът приема, че постоянното главоболие на ищцата няма връзка с инцидента от 15.02.2014 г. Обратно, от кредитираното от съда и неоспорено от страните заключение на вещите лица се установи, че не са установени данни за периода от една година ищцата да е имала оплаквания, свързани с евентуална посттравматична церебрастения като последица от ЧМТ.

Съдът приема, че и извършените от ищцата посещения на оздравителна гимнастика близо цяла година след инцидента, не са част от необходимия възстановителен период, тъй като според заключението на вещите лица за възстановяването на коляното и ключицата на ищцата – срокът общо е около 35 дни, тъй като във възстановителния период се включва не само периода на обездвижване, но и периода на раздвижване след свалянето на обездвижващата превръзка и достигането на пълна функционална мощ на крайника, който срок е максимум три месеца. Установи се също от заключението, че след инцидента детето е тръгнало на училище след един месец и няма данни да е имало оплаквания и какъвто и да било продължаващ дискомфорт, който да се свързва с ЧМТ.

С оглед на изложеното съдът намира, че материалноправните предпоставки на исковата претенция по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД се установяват от доказателствения материал, събран по делото. Поради изложеното следва да бъде ангажирана гражданската отговорност на ответника И.И.Е. за причинените от деянието неимуществени вреди на М.В.В., като бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за тези вреди.

Направеното от ответника Е. евентуално възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД - за съпричиняване от страна на пострадалата, поради значителното й отклоняване от колоната с обучавани деца, предвождана от учителя им, съдът намира за неоснователно, тъй като не е доказано.

Нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД постановява, че ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т. е. когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния резултат. Принос за настъпване на увреждането ще е налице във всички случаи, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, т. е. от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите (в този смисъл е решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, ІІ ТО и др.) По отношение на ищцата тези предпоставки не са изпълнени. В случая ответникът не доказа съобразно правилата на чл.154, ал. 1 от ГПК, че пострадалата ищца е допринесла за настъпването на увреждането й. Ответникът се позовава на „значителното отклоняване“ на ищцата от колоната с обучавани деца, предвождана от учителя им. Съдът приема, че по делото не е установено именно от това действие да е настъпило увреждането на ищцата. От една страна не се установи „значително“ отклоняване на ищцата от обучаваната група, а и не може да се установи кака такова отклонение е обусловило настъпването на вредата. Нещо повече, от направеното признание на неизгоден за ответника факт, който съдът приема за установен по делото се установи, че вероятната причина за отклонението на ищцата е с оглед на преместването й точно в деня на инцидента в група с по-напреднали в обучението по ски деца (лист 113 от делото – края на втори абзац), което изключва извода ищцата да е допринесла за увреждането си. Този извод следва от възрастта на детето, към момента на увреждането ищцата е малолетна (навършени 9 години), респ. не е притежавала минималния обем скиорски умения, необходими за безрисково каране на ски в групата, с която се е движила (която е била по-напред от ищцата в обучението и децата са имали достатъчно умения да карат безопасно). Т.е. съдът приема, че в случая не е установена причинната връзка между действието „значително отклонение“ от колоната и вредоносния резултат – сблъсъка с И.И.Е., която липса изключва съпричиняване на увреждането от ищцата. Същевременно може да се приеме, че учителят на групата деца не е установил достатъчен контрол на обучаваните деца, вкл. и по отношение на по-неопитната ищца, като предотврати отклонение на което и да е от тях от колоната, и респ. предотврати инцидента с ищцата. Отделно от изложеното съдът приема, че и увреждащият И.И.Е. не само е могъл, но е бил длъжен да съобрази, че настига група деца, които се обучават, респ. които нямат необходимите умения и може да се стигне до инцидент. В този смисъл съдът приема, че обезщетението не следва да се намали, тъй като не се установени предпоставките от нормата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД по отношение на ищцата М.В..

По отношение на иска с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД срещу Сдружение „Спортно туристическо дружество М.“ съдът приема, че също са установени предпоставките за ангажиране гражданската отговорност на този ответник.

Безвиновната отговорност по чл. 49 от 33Д на възложителя на работата се ангажира в случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни действия. Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение на изпълнителя. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от отговорност, ако докаже, че прекият причинител на вредата не е действал виновно или тя не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа (в този смисъл е решение № 503 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 1069/2009 г. на ВКС, III г. о., ГК).

В случая се установи, че СТД М. е възложил на И.И.Е., по силата на сключен между тях граждански договор за хоноруване на преподавателски часове от 31.01.2014г., да извършва сноуборд обучение по посочена от възложителя програма и предоставено оборудване за срок от 31.01.2014г. до 15.03.2014г. Инцидентът с ищцата от 15.02.2014г. е настъпил именно в периода на изпълнение от Е. на този договор и във връзка с възложената от СТД М. работа. Следва, че е неоснователно оспорването, че не е доказано Е. да е извършвал обучение по сноуборд на 15.02.2014г. в парк „Витоша“. В този смисъл съдът намира за установена и причинната връзка между деянието и вредата, поради което и втория ответник носи гражданска отговорност и дължи обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата.

За настоящия спор е без правно значение, че СТД М. не е участвало във воденото наказателно производство срещу И.И.Е.. След като съдът е длъжен да приема гражданските последици от деянието, съгласно чл. 300 от ГПК, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, то следва, че в настоящото производство е установено както извършването на увреждащото деяние от 15.02.2014г., така и неговата противоправност и виновността на И.И.Е..

По отношение размера на обезщетението съдът приема следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на размера му следва да бъдат взети предвид обективни обстоятелства, като тежестта и характерът на увреждането, неговата продължителност и интензивност, начинът на причиняването му, обстоятелствата, при които е настъпило, допълнително влошено състояние на здравето, причинени морални страдания и др. (съгласно Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС). В процесния случай съдът взема предвид конкретно причинените на М.В.В. вреди, описани в решението по НАХ дело № 6090/2017г. по описа на СРС, НО, 93-ти състав, потвърдено с решение № 1063/19.10.2018г. по ВНАХ дело № 3619/2018г. по описа на СГС, ХVІІ въззивен състав, влязло в сила на 19.10.2018г., изразяваща се в счупване на дясната ключица в средната й тръбеста част със значително разместване на костните фрагменти, реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение на движенията на десния горен крайник“, но също така и установените от заключението на вещите лица контузия на лявото коляно, както и сътресение на мозъка. От тези увреждания ищцата е претърпяла болки и страдания, които се установяват от свидетелските показания на разпитаните свидетели, а именно че непосредствено след случилото се изпитвала силна болка, не само физическа, но и психическа, получавала световъртеж и един месец не ходела на училище. Съдът отчита, че пълният период на възстановяване от получените на 15.02.2014 г. травми е продължил около три месеца, както и че не са установени данни за периода от една година да е имала оплаквания, свързани с евентуална посттравматична церебрастения като последица от ЧМТ, т.е. след инцидента няма данни ищцата да е имала оплаквания и какъвто и да било продължаващ дискомфорт, който да се свързва с ЧМТ.

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че на ищцовата страна са причинени болки и страдания, и като отчита броя и видът на получените увреди, интензитета и продължителността на болките и страданията, факта, че ищцата е малолетна към датата на увреждането, а травмите са се отразили негативно в момент на бързо психическо съзряване и физическо развитие, като едната от травмите е средна телесна повреда, която е довела до „трайно затруднение на движенията на десния горен крайник“, респ. е ограничила на физическа активност на ищцата за около три месеца. Другата травма е мозъчно сътресение, което е най-леката форма на ЧМТ и ищцата е възстановена без остатъчни явление за срок от един месец, както и наличието на още една сравнително лека увреда - контузия на лявото коляно от която се е възстановила за около 10-12 дни, и като отчита изключително благоприятната медицинска прогноза на вещите лица по КСМЕ, пълното възстановяване за около три месеца, както и че от преживения инцидент не се очакват нови болки и страдания, т.е. ищцата е напълно излекувана, мотивира съдът да определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 16 000 лв., което е справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Претенцията следва да се отхвърли, за разликата над сумата от 16 000 лв., до пълният предявен размер на сумата от 26 000 лв., като завишена по размер. С оглед искането на ищеца съдът присъжда и законната лихва от датата на исковата молба - 14.01.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.

Неоснователно е възражението на ответника СТД М., че вземането за обезщетението за неимуществени вреди е погасено по давност. Процесното вземане се погасява с общата петгодишна давност (чл. 110 от ЗЗД), която тече от момента, в който вземането е било изискуемо (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД), като съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца. Следователно в процесния случай давностният срок е започнал да тече от извършване на вредоносното деяние – 15.02.2014 г. и изтича на 15.02.2019 г., но към момента на подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело (14.01.2019 г.), петгодишният срок не е бил изтекъл. С подаването на исковата молба давността е прекъсната (чл. 116, б. „б” от ЗЗД) и не тече по време на висящността на процеса (чл. 115, ал. 1, б. „ж” от ЗЗД).

На основание чл. 86, ал. 1, вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ответниците дължат на ищцата и обезщетение за забава от датата на извършване на деликта. В настоящия случай претендираното от ищцата обезщетение обхваща периода от 11.01.2016г. до 11.01.2019г. За процесния период обезщетението за забава е в размер на 4 876.32 лева, определен от съда на основание чл. 162 от ГПК. За разликата над сумата от 4 876.32 лв., до пълния предявен размер за сумата от 7 924.01 лв. иска следва да се отхвърли, като неоснователен.

Частично основателно е възражението на СТД М., че вземането за обезщетение за забава е погасено по давност. Същото се погасява с изтичането на тригодишен срок (чл. 111, б. „в” от ЗЗД), който към момента на подаване на исковата молба (14.01.2019 г.) е изтекъл за периода от 11.01.2016г. до 13.01.2016г. вкл. За периода от 14.01.2016г. до 11.01.2019г. обезщетението за забава върху главницата от 16 000 лева е в размер от 4 862.97 лева, определен от съда на основание чл. 162 от ГПК. С оглед нормата на чл. 125 от ЗЗД, само по отношение на възразилия солидарен длъжник - ответника СТД М., иска за обезщетение за забава следва да се отхвърли за разликата над 4 862.97 лева до 4 876.32 лв. и периода от 11.01.2016г. до 13.01.2016г. вкл., като погасен по давност.

Следователно исковете са основателни за обезщетението за неимуществени вреди до сумата 16 000 лева, като този иск следва да бъде отхвърлен за горницата над 16 000 лева до претендираната сума от 26 000 лева, а за обезщетението за забава следва да се уважи за солидарно осъждане за сумата от 4 862.97 лева и се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 7 924.01 лв., като по отношение на ответника СТД М. иска се отхвърли и за разликата над 4 862.97 лева до 4 876.32 лв. и периода от 11.01.2016г. до 13.01.2016г. вкл., като погасен по давност.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците дължат на ищцата направените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете. Видно от представения от ищцовата страна договор за правна защита и съдействие № 00322/10. 01.2019г., страните по него са уговорили, че сумата от 1280 лева без ДДС, ще бъде платена по банков път. Представена е и оригинална фактура № 2436 от същата дата за плащането на сумата от 1536 лева с ДДС, с посочено основание договора от 10.01.2019г. (лист 194-195 от делото). Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на присъждане подлежат разноски за адвокатски хонорар, само когато страната е заплатила реално същите. В случая се установи, че ищцата реално е заплатила сумата от 1536 лева, чрез своята майка и законна представителка. По изложените съображения съдът осъжда ответниците да заплатят на М.В.В., действаща чрез своята майка и законен представител П.В.М., сумата от 945.23 лева – разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело, съразмерно на уважената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Софийски градски съд съдебните разноски за държавна такса от заплащането на която ищцата е освободена на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 835.05 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника И.И.Е. следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. По делото са представени доказателства за реално направени разноски за адвокатско възнаграждение от този ответник в размер на 1520 лв. (лист 197-198 от делото). По изложените съображения съдът осъжда М.В.В., действаща чрез своята майка и законен представител П.В.М., да заплати на И.И.Е. сумата от 584.62 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника СТД М. следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. По делото са представени доказателства за реално направени разноски за адвокатско възнаграждение от този ответник в размер на 1536 лв. (лист 199-201 от делото), както и 60 лева за свидетел, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК. По изложените съображения съдът осъжда М.В.В., действаща чрез своята майка и законен представител П.В.М., да заплати на СТД М. сумата от 614.47 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Така мотивиран, Софийски градски съд, І ГО, 26 състав

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА И.И.Е., ЕГН **********, с адрес: *** и Сдружение „Спортно туристическо дружество М.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „******, да заплатят солидарно на М.В.В., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител П.В.М., ЕГН **********, двете с адрес: ***, на основание 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 4 862.97 (четири хиляди осемстотин шестдесет и два лева деветдесет и седем стотинки) лева, а И.И.Е., ЕГН ********** и сумата над 4 862.97 (четири хиляди осемстотин шестдесет и два лева деветдесет и седем стотинки) лева до 4 876.32 (четири хиляди осемстотин седемдесет и шест лева тридесет и две стотинки) лева – законна лихва за забава за периода от 11.01.2016г. до 11.01.2019г. върху обезщетението за неимуществени вреди от 16 000 (шестнадесет хиляди) лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 4 876.32 (четири хиляди осемстотин седемдесет и шест лева тридесет и две стотинки) лева до пълния размер от 7 924.01 (седем хиляди деветстотин двадесет и четири лева и една стотинки) лева, като неоснователен, а по отношение на Сдружение „Спортно туристическо дружество М.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „******, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 4 862.97 (четири хиляди осемстотин шестдесет и два лева деветдесет и седем стотинки) лева до 4 876.32 (четири хиляди осемстотин седемдесет и шест лева тридесет и две стотинки) лева и периода от 11.01.2016г. до 13.01.2016г. включително, като погасен по давност.

ОСЪЖДА И.И.Е., ЕГН **********, с адрес: *** и Сдружение „Спортно туристическо дружество М.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „******, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплатят по бюджетна сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 сумата от 835.05 (осемстотин тридесет и пет лева и пет стотинки) лева – държавна такса по гр. д. № 493/2019г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 26 състав.

ОСЪЖДА М.В.В., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител П.В.М., ЕГН **********, двете с адрес: ***, да заплати на И.И.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 584.62 (петстотин осемдесет и четири лева шестдесет и две стотинки) лева – разноски по гр. дело № 493/2019г. по описа на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.

ОСЪЖДА М.В.В., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител П.В.М., ЕГН **********, двете с адрес: ***, да заплати на Сдружение „Спортно туристическо дружество М.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 614.47 (шестстотин и четиринадесет лева четиридесет и седем стотинки) лева – разноски по гр. дело № 493/2019г. по описа на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	8024
Дата:	26 ноември 2019 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия:	Любомир Луканов Луканов

Дело:	20191100100493
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	15 януари 2019 г.

Решение по дело №493/2019 на Софийски градски съд

Съдържание на акта