РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Пловдив, 14 януари 2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ състав, в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
при секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от председателя Дичева административно дело № 753 по описа за 2018 год. на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по
жалба, предявена от „Т.ЕС“ ООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр.***,
представлявано от Д.Г.-управител против Ревизионен акт (РА) № Р-16001317003150-091-001/07.12.2017 г., издаден от
М.Й.Л.– началник сектор като орган
възложил ревизията и И.Д.У.- главен инспектор по приходите като
ръководител на ревизията при Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция
за приходите, в частта потвърдена с
Решение № 77от 12.02.2018год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите,
съответно в частта, с която спрямо жалбоподателя е отказано правото на данъчен
кредит в общ размер на 159 840,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 20
995,89 лв.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна.
Посочва се на първо място, че процесните фактури, издадени от „М.“ ООД са отразени в счетоводството на дружеството-жалбоподател. Сочи се в подкрепа на изложеното, че органите по приходите не са обсъдили представените по делото доказателства, които според жалбоподателя доказват, че доставката е осъществена В тази посока се сочи, че са неотносими доводите на ревизиращия екип относно произхода и наличието на стоката, което според жалбоподателя касае придобиване на стоката от непряк доставчик на дружеството жалбоподател, поради което се сочи, че като такива изводите „..са ирелевантни за данъчното облагане по ЗДДС…“.
На следващо място се излагат доводи, че по фактурата, издадена от „М.М.“ ЕООД, от приходните органи неправилно не са кредитирани представените трудови договори, които според жалбоподателя опровергават изводите на приходните органи за липса на кадрова обезпеченост.
Относно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Р.2016“ ЕООД се сочи, че в хода на ревизията и извършената насрещна проверка са събрани всички необходими и относими по смисъла на ЗСч и ЗДДС документи за обективиране на стопанската операция по извършване на процесните СМР. Посочено е, че стоките са закупени от NORTERN GREECE CERAMICS SA и са получени през месец март 2016 г., като са вложени в строително-монтажните работи, извършени от „ Ремонт строй“ 2016 г., но поради „технически причини NORTERN GREECE CERAMICS SA е издало фактурата през месец юли 2016 г.
Относно фактурите, издадени от „Т.“ ЕООД и „П.“ ЕООД се излагат доводи, че във връзка с осъществяване на доставките са сключени договори за строителство във връзка с изпълнения на обществена поръчка, като се твърди, че услугите са извършени от работници на сочените доставчици, във връзка с което са съставени Акт Обр 19 и Приемо- предавателни протоколи, както и са представени доказателства за наличие на кадрова обезпеченост на дружествата.
Най-сетне се възразява относно изводите на приходната администрация в посока, че липсата на разплащане по фактурите обосновава изводи, че не са извършени спорните доставки на стоки и услуги.
Цитират се решения на Върховния административен съд и на Съда на ЕС по аналогични според жалбоподателя казуси.
Иска се ревизионния акт да бъде отменен в частта относно определените на жалбоподателя задължения (главници и лихви).
Ответникът - Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрк. Б., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, обективирани в оспорения ревизионен акт и решението на контролния административен орган. Съображения в тази насока са изложени в писмена защита приложена по делото. Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените доказателства /ревизионната преписка, ССЕ и СТЕ/, приема за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това
срок пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с
решението си ги е потвърдил изцяло. Така постановеният
от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Самото ревизионно производство е
започнало със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16001317003150-020-001/25.05.2017
г., издадена от Мариана Ловчлиева на длъжност
началник сектор при ТД на НАП, гр. Пловдив, като в предметния обхват е включено
установяване на задълженията на „Т.ЕС“ ООД за данък върху добавената стойност
за отчетни периоди от 01.11.2015 г. до 31.03.2017 г., като е определен краен
срок за приключване му до три месеца считано от датата на връчване на
посочената заповед, което е сторено по електронен път 01.06.2017 г.(л.1908).
С последващи ЗВР №
Р-16001317003150-020-002/23.08.2017 г. (л.1904) и Р-16001317003150-020-003 / 27.09.2017г. (л 1901), срокът за извършване на ревизията е удължен
до 01.11.1017 г.
В хода на производството, на основание чл.
117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/№ Р-16001317003150-092-001/ 14.11.2017 г.(л.85). Въз основа на него, на основание
чл. 119, ал. 2 от ДОПК, от органът, възложил ревизията и от ръководителят на
ревизията е издаден оспорения в настоящото производство ревизионен акт.
Каза
се, постановеният от органите по приходите резултат е обжалван от „Т.ЕС“ ООД,
като с Решение № 77 от 12.02.2018 г.
Директорът на Дирекция “ОДОП”, гр. Пловдив е потвърдил ревизионния акт в обжалваната част относно отказан
данъчен кредит в общ размер на 159
840,00 лв. и начислени лихви в размер на 20 995,89 лв.
Всички посочени актове, постановени в хода на процесното ревизионно производство, са издадени от надлежно снабдени с правомощия за това органи по приходите.
В тази насока, по отношение на образуване на процесното производство, е представена Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на териториалния директор на ТД на НАП - гр. Пловдив.
Не е спорно между
страните, че дружеството-жалбоподател е упражнило право на данъчен
кредит в общ размер 159
840,00 лв. и начислени лихви в размер на 20 995,89 лв. по следните
фактури:
1. Фактура N: **********/19.12.2016 г.
издадена от „М." ЕООД с предмет - фасадно тръбно скеле, мярка-кв.м.,
количество - 6000, ед. цена - 26,50 лв., общо - 159 000,00 лв. и ДДС - 31
800,00 лв., общо в размер на 190 800,00
лв. с отбелязване плащане по сметка.
2. Фактура N: **********/30.05.2016 г.
издадена от „М.М.„ ЕООД за доставка на материали с ДО
- 251 666,67 лв. и ДДС - 50333,33 лв., общо в размер на 302 000 лв., с
отбелязване плащане по сметка.
3. Фактура № **********/27.06.2016 г.,
издадена от „П." ЕООД с предмет - строителни материали с ДО - 127 500,00
лв. и ДДС - 25 500,00 лв., общо в размер на 153 000,00 лв., с отбелязване
плащане по сметка.
4. Фактура N: **********/31.05.2016 г.,
издадена от „Р.С.2016" ЕООД, с предмет - СМР по договор с ДО - 183 333,33
лв. и ДДС - 36 666,67 лв., общо в размер на 220 000,00 лв., с отбелязване плащане по сметка.
5. Фактура N: **********/07.12.2016 г.,
издадена от „Т." ЕООД с предмет СМР, съгласно Протокол Обр.19/07.12.2016
г. за приемане на действително извършени СМР с ДО-77 700,00 лв. и ДДС - 15
540,00 лв., общо в размер на 93 240,00 лв., с отбелязване плащане по сметка.
Спорният момент по делото е дали процесните
стоки са действително доставени от посочените по фактурите доставчици,
съответно дали фактурираните услуги по СМР са реално извършени от фактуриралите
ги доставчици.
За изясняване на въпросните обстоятелства приходната
администрация е извършила насрещни проверка на посочените по фактурите
доставчици.
1.Спрямо доставчика "М." ЕООД е предприета насрещна проверка, резултатите от която са отразен в Протокол за извършена насрещна проверка № П-22221417098452-141-001/13.07.2017 г.(л.1335).
В отговор на ИПДПОЗЛ № П-22221417098452-040-001/15.06.2017 г. на 30.06.2017 г. в ТД на НАП София са представени документи и писмени обяснения, подробно описани в РД, в това число: заверено копие на спорната фактура, за която е посочено, че е отразена в дневника за продажби за съответния период; заверено копие на издадена фактура № ********** от дата 29.11.2016 г., от „А.2017" ЕООД; Хронологичен регистър на „М." ЕООД за периода от 01.01.2016 г. до 31.05.2017 г. продажби; Хронологичен регистър на „М." ЕООД за периода от 01.01.2016 г. до 31.05.2017 г. покупки; Аналитичен регистър на „М." ЕООД за периода от 01.01.2016 г. до 31.05.2017 г. покупки; Аналитичен регистър на „М." ЕООД за периода от 01.01.2016 г. до 31.05.2017 г. продажби.
В представените писмени обяснения е посочено, че предходен доставчик на материалите, необходими за изработване на тръбното скеле, са закупени от „А.2017.(л.1336).
До предходния доставчик е изпратено ИИНП с № Р-16001317003150-141-006/03.10.2017 г., за което е съставен протокол за извършване на насрещна проверка № П-22221017169135-141-001/01.11.2017 г. Изпратеното ИПДПО е връчено по реда на чл. 32 ДОПК, като от дружеството не са представени доказателства в указания срок.
При извършена допълнителна проверка от приходните органи в информационната система на НАП, е установено, че в „М.“ ЕООД през 2016 год. няма назначени лица на трудов договор и не са подавани справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на лица, наети по граждански договори. Констатирано е също, че спорната фактура, издадена от „А.2017“ ЕООД, не е отразена в отчетните регистри на „М.“ ЕООД до издаване на спорния РА.
При анализ на доказателствата от приходните органи е прието, че не са представени обяснения относно начина на транспортиране, времето и лицата, които са натоварили и разтоварили процесната стока, нито относно лицата извършили транспорта на стоката.
Прието е за установено, че соченият доставчик не притежава обект, в който да бъдат съхранявани материалите /тръби/, не притежава кадрова обезпеченост /наети лица/, които да изработят тръбното скеле, не представя доказателства за транспорт и не притежава транспортни средства.
На основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за м. 12.2016 г. на „Т.ЕС“ ООД в размер на 31 800,00 лв. по фактура № **********/19.12.16г., издадена от „М.” ЕООД.
2.По отношение втория доставчик също е извършена насрещна проверка.
Изпратено е ИИНП с № Р-16001317003150-141-002/12.06.2017 г. до доставчика "М.М." ЕООД, резултатите от насрещната проверка са обективирани в Протокол за извършване на насрещна проверка № П-22221417098450-141-001/03.07.2017 г.
При извършена проверка в информационната система на НАП е констатирано, че сочения доставчик „М.М." ЕООД е декларирал в дневника си за продажбите за данъчен период от 01.09.2016 г. до 27.09.2016 г., фактура № *********/30.05.2017 г. с получател „Т.ЕС" ООД.
Във връзка с извършената проверка е съставен Протокол № 1072441 от 07.07.2017год. от ТД на НАП София офис Изток, в който е описано, че са представени документи, с вх. № 1453-00-4842 от 06.07.2017год., сред които- заверени копия на фактура № ********** от 30.05.2016год., издадена на „Т.ЕС"ООД от „М.М." ЕООД с предмет „доставка на материали". В приложените обяснения е посочено, че плащане по фактурата не е извършено.
От органите по приходите е прието, че не е приложен опис с наименование на материалите, количество, стойност, документ удостоверяващ опаковките на стоките. Констатирано е също, че не са представени фактури и транспортни документи за покупката и реализацията на материалите, нито точните адреси на обектите на които са доставени стоките, както и не са посочени телефони за връзка и действащ адрес.
Приложени са писмени обяснения от Т.И.К.- управител на „М.М.„ ЕООД, в които същият е посочил, че между „М.М." ЕООД и „Т.ЕС" ООД има издадена фактура за доставка на материали. Към фактурата има приложен опис с описаните видове и количества стоки. Плащането по фактурата към момента не е извършено. Стоките са закупени от внос от дружеството NORTERN GREECE CERAMICS SA. Стоките са доставени директно на обекти на дружеството „Т.ЕС"ООД.
Представени са счетоводни документи, описани подробно в РД, отразяващи осчетоводяването на фактурите издадени от „М.М.".
При извършена допълнителна проверка от органите по приходите в ИМ на НАП е установено, че въпреки, че има подавана информация за наети 6 лица на трудов договор, не са внасяни задължителните осигурителни вноски. Прието е, че относно сочения за предходен доставчик на материалите - NORTERN GREECE CERAMICS SA е приложена справка, която не дава информация за вида, количеството и стойността на закупените стоки, като е прието, че не е възможно да се проследи стоковия поток на спорните материали.
При анализ на доказателствата е прието, че „М.М.” ЕООД не притежава обект, в който да бъдат съхранявани материалите. Направено е заключение, че въпреки дадените писмени обяснения от управителя на „М.М.” ЕООД, че фактурата е придружена с опис, такъв не е представен.
С оглед горното и на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за м. 05.2016 г. на „Т.ЕС“ ООД в размер на 50 333,33 лв. по фактура № **********/30.05.16 г., издадена от „М.М.” ЕООД.
3.Насрещна проверка е извършена и на доставчика "П." ЕООД, резултатите от която са обективирани в протокол за извършване на насрещна проверка № П-22221717105480-141-001/11.07.2017 г. (л.1016).
С писмо с входящ № 17-53-06-1611/06.07.2017 г. от доставчика са представени писмени обяснения и документи, подробно описани в РД, между които спорните фактури, счетоводни справки, счетоводни записвания по сметки 304, 401,411, 421,702; фактури. (л.1025).
Съгласно представените писмени обяснения от страна на дружеството, „П." ЕООД издава фактури с № **********/18.02.2016 г. и №**********/31.03.2016 г. с предмет на сделката - строителни материали. Поради технически причини от страна на „П." ЕООД, материалите не са доставени в определения срок и сделката не е осъществена. В резултат са издадени кредитни известия с № **********/03.05.2016 г. и №**********/03.05.2016 г. Посочено е, че плащане по фактурите не е извършено. За предходен доставчик по фактурираната доставка е посочено „Г.С.Д." ЕООД.(л.1024)
Съгласно декларираните от ЗЛ данни, стоките са доставени директно на обект на дружеството „Т.ЕС" ООД находящ се в с. Ч., „Административна сграда на Община Ч." и в гр. М., „Спортен комплекс М.". Представена е фактура № **********/31.03.2017 г., включена в дневник „продажби" на „Г.С.Д." ЕООД; разчетно-платежна ведомост за м. април, м. май, м. юни 2016 г.
При извършена справка в информационната система „СУП", "Справка за всички подадени уведомления от работодателя по чл. 62 от КТ" за периода 01.02.2016 г. - 30.06.2016 г. в „П." ЕООД е констатирано, че „…броя на декларираните лица, назначени на трудов договор по чл.62, ал.5 от КТ варира от 2 лица, през м. февруари 2016 г. до 12 лица по трудови правоотношения за м. юни 2016 г…“
На „Г.С.Д." ЕООД е извършена насрещна проверка, резултатите, от която са обективирани в ПИНП № П-22220417169106-141-001 от 10.11.2011 г. (л.791).
С Протокол Кд 73 № 1097980/22.11.2017 г. към документите по преписката са присъединени документи, в това число фактура ********** от 31.03.2016 г. с предмет строителни материали, с доставчик „Г.С.Д." ЕООД и получател „П." ЕООД; Аналитичен и хронологичен регистър за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г.; Копие на товарителници и ПЛ, както и копия на ППП. (л.67 и сл.)
В представените писмени обяснения е посочено, че стоките били доставени на обект на Т.ЕС ООД - „Административна сграда на Община Ч.", намираща се в с.Ч. и „Спортен комплекс М." в град М..
От приходните органи е констатирано, че издадената ф. № **********/31.03.2016 г. е на стойност 428770,00 лв. без ДДС, а по описа строителните материали са на стойност 183333,33 лв. без ДДС, Констатирано е и противоречие между представените 4 броя товарителници с превозвач Т.Т.ЕООД, водач Г.Й.и два броя пътни листове, издадени от Т.05 ЕООД, с дата на издаване на един от пътните листове - 01.06.2016 г., като за дата на която ПЛ е приет и проверен е посочено 11.05.2016г.
В отговор на връченото на електронен адрес за кореспонденция искане на 04.12.2017 г. е получено обяснение от „Т.05“ ЕООД с Вх.№ 70-00-14420/04.12.2017 г.
Съгласно дадените обяснения, „Т.05“ ЕООД няма търговски взаимоотношения с РЛ, пътните листове не са издадени от „Т.05“ ЕООД, нямат заведени, закупени, наети, описаните в пътните листове товарен автомобил и ремарке. Посочено е, че не познават и нямат сключен договор с лице на име Г.Й.и не са извършили транспортни услуги с описаните в пътните листове дестинация: гр.Айтос - гр.М.. Приложени са и документи - справка за дълготрайни активи, отписани активи през 2016 г., отписани актови през 2017 г. и справка за постъпили/напуснали служители за периода 2014 г. - 2017 г.(л.58).
В отговор на връченото на електронен адрес за кореспонденция искане на 05.12.2017 г. е получено обяснение от „Т.Т.“ ЕООД по електронен път с вх.№ 70-00-14429/06.12.2017 г. В писмените обяснения е посочено, че „Т.Т.“ ЕООД няма нищо общо с товарителниците и пътните листа, „…които са представени по вашата проверка…“. Съгласно дадените обяснения дружеството е извършвало други курсове на посочените дати. Пътните листове, които се издават от тях не са електронни и както е видно на нито един от документите няма печат на „Т.Т." ЕООД. Посочено е, че Г.Й.е управител на дружеството, но не е водач на посоченият автомобил. (л.55).
При извършени служебни проверки в информационните масиви на НАП, е установено, че „Т.Т.“ ЕООД не е собственик на МПС – товарен автомобил и ремарке с рег***, който е посочен в представените товарителници. Констатирано е, че дружеството не е издавало фактури към „Г.С.Д.“ ЕООД и „П.“ ЕООД за извършен транспорт. „Т.05“ ЕООД, не е собственик на МПС – товарен автомобил и ремарке с рег***, което е посочено в представените пътни листи и не е издавало фактури към „Г.С.Д.“ ЕООД и „П.“ ЕООД за извършени транспортни услуги.
При анализ на доказателствата е формиран извод, че нито прекият, нито предходният доставчик притежават обект, в който да бъдат съхранявани материалите. Констатирано е също, че има времева разлика от 2 месеца между фактурирането на материалите от предходния към прекия доставчик и впоследствие към ревизираното лице, през което време не е ясно къде са съхранявани същите. Прието е, че не са представени доказателства за транспортирането на материалите.
На основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за м. 06.2016 г. на „Т.ЕС“ ООД в размер на 25 500,00 лв. по фактура № **********/27.06.16г., издадена от „П.“ ЕООД.
4.До доставчика до "Т." ЕООД е изпратено ИПДПОЗЛ с № П-16001617126791-041-001/24.07.2017 г. с изх. № 70-00¬8061/24.07.2017 г. (л.713), в отговор на което от доставчика са представени писмени обяснения и документи, подробно описани в РД, сред които спорната фактура, договор за строителство между „Т." ЕООД и „Т.ЕС"ООД от 10.08.2016год., с предмет: извършване на СМР на обект СОУ „Йордан Йовков" гр. Бургас на обща стойност в размер на 120 000,00лв. с ДДС, срок на договора-31.10.2016г.(л.676); Разчетно-платежна ведомост за м.10 2016год., м.11.2016год. и м.12.2016год., в които фигурират 6 бр. лица; копия на фактури за извършен труд.
От доставчика са представени също: копие на приемо - предавателен протокол /обр. 19/ от 07.12.2016год. между „Т." ЕООД и „Т.ЕС"ООД за обект СОУ „Йордан Йовков" гр. Бургас; Счетоводни справки: Хронология на сметки 411,503,4532 и аналитичен регистър на контрагента „Термис ЕС"ООД за периода от 01.01.2016год.-31.05.2017год. и Хронологичен регистър заплати 01.08.2016год.-31.12.2016год.
В представените писмени обяснения е посочено, че по спорната фактура дружеството не е получило разплащане. Описано е, че извършените СМР са осъществени от персонал, нает на трудов договор в дружеството, също така е ползван и персонал нает от дружествата „Б.БГ"ЕООД и „Р. С. 2016" ЕООД. (л.673).
Приложени са копие на договора с дружество „Р.С.2016"ЕООД и копие на издадените фактури за труд, както и разпечатка на сметка 421 и 605, с начислените РЗ и осигуровки. Представено е и копие на договор за извършване на услуги от 15.08.2016год. между „Т." ЕООД и „Р.С.2016"ЕООД.
Резултатите от извършената насрещна проверка са обективирани в ПИНП № 16001617126791-141-001 от 22.08.2017 г. (л.707).
При проверка в информационните масиви на НАП е констатирано, че през 2016год. в дружеството са назначени шест лица на трудов договор, на длъжност строителен инженер, арматурист.Констатирано е също, че обявената икономическа дейност на лицето е „Строителство на жилищни и нежилищни сгради."
Изпратено е ИИНП с № Р-16001317003150-141-009/05.10.2017 г. с изх. № РД-18-1066/05.10.2017 г. до ТД на НАП София, офис Витоша, относно "Бонд БГ" ЕООД, за което е съставен протокол за извършване на насрещна проверка № П-22221717170169-141-001/27.10.2017 г. (л.784). ИПДПОЗЛ № П-22221717170169-040-001/06.10.2017 г. е връчено на дружеството по електронен път, като в срока не са представени документи.
Във връзка с установяване на кадровата обезпеченост на „Т.„ ЕООД на назначените работници на трудов договор са изпратени Искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица с изх №. ИПДСПОТЛ № Р-16001317003150-141-001/05.10.2017 г. с изх.№ 94-00¬9118/05.10.2017 г. до М.Щ.Л.(л.368); ИПДСПОТЛ № Р-16001317003150-141-002/05.10.2017 г. с изх.№ 94-00¬9119/05.10.2017 г. до Я.М.Ф.(л.365), ИПДСПОТЛ № Р-16001317003150-141-005/05.10.2017 г. с изх.№ 94-00¬9121/05.10.2017 г. до В.Д.К.(л.338); ИПДСПОТЛ № Р-16001317003150-141-006/05.10.2017 г. с изх.№ 94-00¬9122/05.10.2017 г. до С.Н.Н.(л.335), от които лица не са постъпили документи и писмени обяснения.
ИПДСПОТЛ № Р-16001317003150-141-003/05.10.2017 г. с изх.№ 94-00¬9123/05.10.2017 г. е изпратено и до А.К.М.(л.353), в резултат на което е постъпило писмено обяснения, че "За периода от 09.09.2016год. до 17.07.2017год. съм работил на трудов договор във фирма „Т." ЕООД. На длъжност монтажник съм бил за периода от 09.09.2016г. до 15.03.2017год. За периода от 15.03.2017г.до 17.07.2017год. работих на длъжност управител. За периода от 09 2017г. до 12 2017год. работих в „Т. „ ЕООД и бях командирован в гр. Бургас. Извършвахме строителни работи на обект СОУ Йордан Йовков...“(л.356).
Приложени са Трудов договор № 4 от 09.09.2016год., заповед за прекратяване на трудовия договор № 3 от 17.07.2017год. и фишове за заплати за периода м. 09 2016 год. -м.12 2016 год.
Изготвено е ИПДСПОТЛ № Р-16001317003150-141-004/05.10.2017 г. с изх.№ 94-00¬9120/05.10.2017 г. до В.С.Г.(л.341), в отговор на което с писмо с вх. № 94-00-9120 от 08.11.2017 г., в които е посочено, че за периода от 09.09.2016год. до 25.04.2017год. лицето е работило на трудов договор във фирма „Т." ЕООД, на длъжност монтажник. За периода от 09. 2017г. до 12. 2017год. е работил в „Т.„ ЕООД и бях командирован в гр. Бургас. на обект СОУ Йордан Йовков." (л.344).
Приложени са Трудов договор №5 от 09.09.2016год., заповед за прекратяване на трудовия договор № 2 от 25.04.2017год. и фишове за заплати за периода м. 09 2016год. -м.12 2016год.
При проверка в информационните масиви на НАП Пловдив е установено, че за м.12.2016 г., когато е издадена спорната фактура „Т.” ЕООД подава СД по ЗДДС с нулеви стойности. За м.01.2017 г. е подадена СД по ЗДДС вх. №16003210242/03.02.2017 г., в която фактура № **********/07.12.2016 г. е декларирана в дневника за продажби на дружеството, а в дневника за покупки е декларирана фактура № 248/09.12.2016 г. на същата стойност, издадена от „В. В.“ ЕООД /рисков доставчик/, с което резултатът за периода е ДДС за внасяне 0,00 лв.
При извършената проверка в ИС на НАП е установено, че „Б. БГ“ ЕООД през 2016 г. е подало информация за 26 лица на трудов договор, назначени както следва: трима управители, двама управители „бар“, един счетоводител, трима шофьори на лекотоварни автомобили, и седемнадесет билкоберачи. Обявената икономическа дейност е: „Събиране на диворастящи и недървесни продукти“.
В хода на ревизията е установено, че в „ Т.“ ЕООД за периода от 09.09.2016 г. до края на 2016 г. са назначени 6 лица на трудови договори.
Предвид гореизложеното, е прието, че не са представени доказателства, че е осъществена доставка на услуга – СМР по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, е отказал правото на приспадане на данъчен кредит за м.12.2016 г. на „Т.ЕС“ ООД, в размер на 15 540,00 лв. по фактура № **********/07.12.16 г., издадена от „Т.“ ЕООД.
5.Извършена е насрещни проверка и на доставчика "Р.С.2016" ЕООД, за което са съставени протоколи за извършване на насрещна проверка № П-22221017099148-141-001/22.08.2017г. (л.1049) и № П-22221017170210-141-001/10.11.2017 г. (л.765).
Във връзка Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №П-22221017099148-040-001/15.06.2017г., и № П-22221017170210-040-001/16.10.2017г., са представени документи и и писмени обяснения, между които фактура № 170 / 05.12.2016 г. с издател Р.С.2016 ЕООД и получател Т. ЕООД с предмет на доставката е услуга -труд на обект СОУ Йордан Йовков гр. Бургас; договор за извършване на услуга от 01.09.2016 г., съгласно който Р.С.2016 ЕООД предоставя работна сила за извършване на строително монтажни работи на обект СОУ Йордан Йовков по приложен опис на персонала, със срок 31.01.2017 г. (л.770).
Представени са също разчетно платежни ведомости за м.09, 10, 11 и 12 2016г.; Счетоводни справки относно начислените работни заплати и осигуровки. (л. 769 и сл.).
В представеното писмено обяснение от дружеството е посочено, че няма извършено разплащане по фактурата. Описано е, че фактурата е съставена от управителя на дружеството, както и че дружеството разполага с персонал, нает по трудов договор.
От приходните органи е констатирано, че при проверката не са представени протоколи, проектно-сметна документация за извършената дейност. Не е представена информация за търговски и производствени обекти, ДМА. Не са представени документи за квалификация на наетите лица. Не е представена оборотна ведомост за 2016 г.
В отговор на ИПДПОЗЛ са представени документи от „Р.С.2016“ ЕООД с № 70-00-13138 от 08.11.2017год., между които: копие на фактура; копие на опис; счетоводни справки 411, гр.70,4532; копие на фактури за покупка на материали; разчетно платежна ведомост; счетоводни справки относно начислените работни заплати и осигуровки; Справка персонал; инструктаж.(л.1060), както и счетоводни справки относно закупуването на стоките."
Представено е Копие на фактура № 31 от 31.05.2016год на стойност 220000,00лв. с ДДС с предмет СМР по договор;
Представено е също Копие на Договор за строителство от 14.03.2016год., между „Т.ЕС" ООД - възложител и „Ремонт Строй2016 „ ЕООД - строител, с предмет на договора "Извършване на строително-монтажни работи на обект "Ремонт и реконструкция на Спортен комплекс М." гр. М.." В чл. 2, т.1 от договора е описано, че "Осигуряването на материали, детайли, конструкции, както и всичко друго необходимо за строителството, е задължение на възложителя."- Представено е копие на Приемо -Предавателен протокол / Образец 19/ от 31.05.2016год. за обект „Спортен комплекс М." гр. М.. Между страните за приемане на строително монтажни работи; Счетоводни документи.(л.1063).
В представените писмени обяснения от Т.И.К.- управител на дружеството, е посочено, че "Между дружествата „Р.С.2016"ЕООД и „Т.ЕС" ООД има издадена фактура за строително- монтажни работи. Към фактурата има приложен опис с описаните видове и количества стоки. Плащането по фактурата към момента не е извършено.Стоките са закупени от внос от дружество NORTERN GREECE CERAMICS БД.Стоките са доставени директно на обект на дружеството „Р.С.2016" ЕООД, а именно "студентско общежитие бл.15" намиращ се в кв. Студентски град гр. София и блок * от комплекс ЗСС на НСА Васил Левски гр. София. Описано е, че стоките, закупени от NORTERN GREECE CERAMICS SA са получени през месец март 2016год. с проформа фактура от дружеството продавач…“ Описано е, че поради технически причини NORTERN GREECE CERAMICS SA издава фактура за съответните стоки с дата през месец юли 2016год., поради което се получава документално разминаване на датите на закупуване и продаване на стоките. Реалното получаване на стоките е осъществено през месец март 2016год. и поради този факт са вложени в строително монтажните работи извършени от „Р.С.2016" ЕООД към „Т.ЕС" ООД. Посочено е също, че „Р.С.2016" ЕООД разполага с кадрови потенциал за извършване на строително монтажните работи. Лицата са назначени на трудов договор в дружеството.
След извършване на анализ на допълнително представените писмени обяснения и счетоводни документи към тях от „Р.С.2016"ЕООД, е прието за установено, че представените документи „ си противоречат и нямат доказателствена сила относно извършване на доставка "СМР на обект Спортен комплекс М." гр. М., за което е издадена фактура от „Р.С.„ЕООД на „Т.ЕС" ЕООД през месец май 2016год. Същите не се вземат под внимание при настоящото ревизионно производство….“
От приходните органи е прието също, че в приложените писмени обяснения, от една страна се сочи, че са купувани стоки /строителни материали/ от гръцки контрагент, доставяни директно до обекти в гр. София, което „….не кореспондира със сключения между „Р.С.2016” ЕООД и ревизираното лице договор, според който задължението да осигури строителните материали, детайли, конструкции, както и всичко друго необходимо за строителството, е задължение на ревизираното лице, а от друга страна се сочи, че СМР са извършвани в гр. София, бл. 15 в кв. „Студентски град“ и бл. 5 на НСА „Васил Левски“, което също не е предмет на договора и издадената фактура. Констатирано е също, че не са представени документи за разплащане.
С оглед горното и на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказал правото на приспадане на данъчен кредит за м. 05.2016 г. на „Т.ЕС“ ООД в размер на 36 666,67 лв. по фактура № 31/31.05.16 г., издадена от „Р.С.2016” ЕООД.
С оглед изясняване на фактите по ревизията на РЛ е връчено е искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. № 70-00-6270/02.06.2017 г. (л.1357).
В отговор с писмо с вх. № 70-00-6270/24.07.2017 г. от дружеството са представени писмени обяснения и документи, подробно описани в РД, между които заверени копия на договори, оборотни ведомости и главни книги, извлечения от счетоводни сметки, индивидуален сметкоплан за ревизирания период, справки за налични активи.
В представените писмени обяснения Д.С.Г. - управител на дружеството заявява, че между „Т.ЕС" ООД и „М." ЕООД има сключен договор от 16.12.2016 г. за доставка на оборудване с предмет: "Фасадно тръбно скеле - 6000,00 м2". От страна на „Т.ЕС" ООД сделката е сключена от управителя на фирмата Д.Г., като с фирма „М." ЕООД е кореспондирано с управителя К.В., съответно приемането и предаването на оборудването също е извършено с тях. Оборудването е доставено от „М." ЕООД в гр. Пазарджик, за което има подписани Приемателно-предавателен протокол от 25.01.2017 год. и 26.01.2017 год. Има издадена фактура N: **********/19.12.2016 год. за извършената доставка от „М." ЕООД на стойност 190 800,00 с ДДС. Разплащане по цитираната фактура към момента не е извършено." Към обясненията са приложени и писмени доказателства - л.1397.
Относно доставките от „М.М." ЕООД е посочено, че "Между „Т.ЕС" ООД и „М.М." ЕООД има сключен договор от 10.01.2016 г. за доставка на материали. Стоките са доставени на обекти на „Т.ЕС" ООД от „М.М." ЕООД.
В представените писмени обяснения е описано, че от страна на „Т.ЕС" ООД сделката е сключена от управителя на фирмата Д.Г., като с фирма „М.М." ЕООД е кореспондирано с управителя Т.К., съответно приемането и предаването на доставените материали, също е извършено с тях. Има издадена фактура от „М.М." ЕООД на обща стойност 302 000.00 лв. с ДДС. Разплащане по фактурата към момента не е извършено. Към фактурата има прикрепен опис на видовете и количества доставени материали. Има подписани приемо-предавателни протоколи за доставените материали."(л.1399).
Макар и да се сочи, че има опис на материалите и приемо-предавателни протоколи, приходните органи е констатирано, че не е представен опис на материалите и приемо-предавателни протоколи не са представени в хода на ревизията от управителя на дружеството „Т.ЕС" ООД.
Относно доставките по фактури, издадени "П." ЕООД в представените писмени обяснения е посочено, че между „Т.ЕС" ООД и „П." ЕООД има сключен договор от 03.06.2016 г. за доставка на материали. Стоките са доставени на обекти на „Т.ЕС" ООД от „П." ЕООД. От страна на „Т.ЕС" ООД сделката е сключена от управителя на фирмата Д.Г., като с фирма „П." ЕООД е кореспондирано с управителя В.П., съответно приемането и предаването на доставените материали, също е извършено с тях. Посочено е, че има издадена фактура от „П." ЕООД на обща стойност 153 000.00 лв. с ДДС. Разплащане по фактурата към момента не е извършено. Към фактурата има прикрепен опис на видовете и количества доставени материали. Има подписани приемо-предавателни протоколи за доставените материали.
Посочено е също, че между „Т.ЕС" ООД и „П." ЕООД има сключени договори от 15.02.2016 г. и 28.03.2016 г. за доставка на материали. Има издадени фактури с №: **********/18.02.2016 год. и № **********/31.03.2016 год. Към описаните фактури има издадени кредитни известия N: **********/03.05.2016 год. и N: **********/03.05.2016 год., тъй като поради технически причини сделките не са осъществени."
От приходните органи е прието, че не са представени в хода на ревизията следните документи - опис на материалите и приемно-предавателни протоколи, както и фактура **********/18.02.2016 г.
Относно "Р.2016"ЕООД е посочено, че „Т.ЕС" ООД има сключен договор за строителство от 16.10.2014 год. с „НАР" ООД за изпълнение на обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител на строително-монтажни работи по проект: „Ремонт и реконструкция на „Спортен комплекс -М.". На 14.06.2016 год. между представляваното от дружество и „НАР" ООД е подписан Протокол за действително извършени строително монтажни работи АКТ 19. Между „Т.ЕС" ООД и „Р.С.2016" ЕООД има сключен договор от 14.03.2016 г. за подизпълнител за обект с предмет: "Извършване на строително-монтажни работи на обект "Ремонт и реконструкция на Спортен комплекс М." гр. М..
Описано е, че от страна на „Т.ЕС" ООД сделката е сключена от управителя на фирмата Д.Г., като с фирма „Р.С.2016" ЕООД е кореспондирано с управителя Т.К., съответно приемането и предаването на обекта също е извършено с тях. Посочено е, че строително монтажните работи са извършени от персонал на „Р.С.2016" ЕООД, а строителните материали са доставени от „Т.ЕС" ООД. На 31.05.2016 г. между „Т.ЕС" ООД и „Р.С.2016" ЕООД е подписан Приемо-предавателен протокол за извършени СМР. Издадената фактура N: **********/31.05.2016 г. от „Р.С.2016" ЕООД е на стойност 220 000,00 лв. с ДДС. Към момента няма разплащане към издадената фактура.(л.1451).
Относно доставчика "Т." ЕООД в представените писмени обяснения е посочено, че "„Т.ЕС" ООД има сключен договор за строителство от 21.07.2016 г. с Община Бургас за изпълнение на обществена поръчка с предмет: „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност"в сградата на СОУ Йордан Йовков, гр. Бургас, Община Бургас".На 06.12.2016 г. между "Т." ЕООД и Община Бургас е подписан Протокол 1 за действително извършени строително монтажни работи АКТ 19, заменителна таблица и е издадена фактура. Между „Т.ЕС" ООД и „Т." ЕООД има сключен договор от 10.08.2016 г. за подизпълнител за обект с предмет: "Извършване на строително-монтажни работи на обект СОУ Йордан Йовков, гр. Бургас.От страна на „Т.ЕС" ООД сделката е сключена от управителя на фирмата Д.Г., като с „Т." ЕООД е кореспондирано с управителя Екатерина Апостолова, съответно приемането и предаването на обекта също е извършено с тях. Описано е, че строително-монтажните работи са извършени от персонал на „Т." ЕООД, а строителните материали са доставени от „Т.ЕС" ООД.
На 07.12.2016 г. между „Т.ЕС" ООД и „Т." ЕООД е подписан Приемо-предавателен протокол за извършени СМР, а именно „Полагане на външна топлоизолационна система 4605,60 м2 и направа на циментова замаска и полагане на покривна хидроизолация на газопламъчно залепване /съгласно архитектурен детайл/ - 445.60 м2. Издадената фактура № **********/07.12.2016 г. от „Т." ЕООД е на стойност 93240,00 лв. с ДДС. Заявено е, че „..Към момента няма разплащане към издадената фактура…"(л.1479)
С протокол № 136267 от 31.10.2017 г. са присъединени справки за извършена проверка в информационните активи на НАП относно актуалното състояние на трудовите договори. (л.144).
При анализ на документите е констатирано, че едни и същи лица представляват и управляват фирмите доставчици на „Т.ЕС“ ООД, които са издали спорните фактури, подробно описани в ревизионния доклад. Същевременно, в посочените фирми са назначени едни и същи лица на трудови договори, но на различни длъжности, като периодите на назначаване и освобождаване на някои от тях съвпадат, сключените трудови договори не са обявени за прекратени, а съществуват и периоди, в които лицата са работили на осемчасов работен ден в две фирми едновременно.
В крайна сметка, предвид констатираната липса на материална и кадрова обезпеченост, недоказването на транспортирането на стоките, времевите разминавания между документите, обективиращи данните по доставките, от страна на приходната администрация е отказан данъчен кредит общо в размер на 159 840,00 лв. на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по процесните фактури, издадени от „М.“ ЕООД, „М.М.“ ЕООД, „П.“ ЕООД, „Р.С.2016“ ЕООД и „Т.“ ЕООД.
В хода на съдебното производство са представени и приети справки от АИС КАТ за собственост на МПС с регистрационни номера *** и ***, в които е описано, че собственици на превозно средство с рег. № *** са „Уникредит Лизинг“ЕАД, „Топаз Мел“ ООД и К.Д.а собственици на превозно средство с рег. № *** е Г.Д..
Представени по делото са също документи по опис от процесуалния представител на жалбоподателя, в това число фактури, справки за актуалното състояние на действащите трудови договори на „Т.ЕС“ ООД(л.2006).
По делото са изслушани заключения по допуснати и прието съдебно –счетоводна експертиза (ССчЕ) и съдебно-техническа експертиза (СТЕ).
Вещото лице по назначената съдебно–счетоводна експертиза М.Ш. след преглед на приложените по делото документи е формирало следните изводи:
По отношение на „М.М.“ ЕООД е посочено, че„… по делото няма писмени документи с данни за вида и количеството на фактурираната "доставка на материали"…“
Относно „П.‘ ЕООД е констатирано, че дружеството е осчетоводило фактура № **********/29.06.2016г. Стойността по фактурата е признат в приход по кредита на сметка 702-Приходи от продажба на стоки, ДДС е начислен по кредита на сметка 453/2 , вземането за плащане по фактурата е осчетоводено по дебита на сметка 411-Клиенти. За отчетените приходи от продажби на стоки в общ размер от 127 500,00 лв. са изписани стоки с отчетна стойност от 112 404,35 лв., осчетоводени по кредита на сметка 304/1.
В отговор на поставения въпрос е посочено, че доставката на фасадното тръбно скеле на стойност от 159 000,00 лв. по спорната фактура № **********/19.12.2016г., издадена от „М.“ ЕООД, е заприходено като дълготраен материален актив в счетоводството на „Т.ЕС" ООД на същата дата - 19.12.2016г., заведена е по счетоводна сметка 209-Други дълготрайни материални активи и е включено в инвентарната книга и амортизационния план на дружеството .
ВЛ е дало заключение, че „Р.2016" ООД в периода м.03.2016 до м.06.2016г., е разполагало средно между 25 и 30 лица, назначени по трудов договор на следните длъжности: работник, подови облицовки и настилки; арматурист; зидаромазач; формовчик, бетонови изделия; монтажник строителни подпори; кофражист; гипсаджия, мазач; бетонджия; работник, строителна изолация; бояджия. Съгласно представени счетоводни справки, „Р.2016" ООД е осчетоводило спорната фактура. Стойността е призната за приход по кредита на сметка 702, ДДС е начислен по кредита на 453/2, вземането за плащане е отразено по дебита на сметка 411-Клиенти. Осчетоводени са разходи за заплати и разходи за осигуровки по съответните разходни сметки 604 и 605.
На следващо място експертът е посочил, че фактура № ********** от 07.12.2016г., издадена от „Т." ЕООД е осчетоводена на разход по дебита на сметка 602-„Разходи за външни услуги".
ВЛ е посочило, че съгласно представени счетоводни справки от доставчика, фактурите за труд, издадени от „Р.2016" ООД и от „Бонд БГ" ЕООД са осчетоводени като външни услуги по дебита на сметка 602. Осчетоводени са разходи за заплати за м.12 и разходи за осигуровки, съответно по дебита на счетоводна сметки 604 и 605 в кореспондеция със сметка 421 и сметките за начислени задължения за осигуровки.
Констатирано е, че „Т." ЕООД е осчетоводило спорната фактура. Стойността е призната за приход по кредита на сметка 703, ДДС е начислен по кредита на 453/2, вземането за плащане е отразено по дебита на сметка 411-Клиенти.
В о.з. на 27.09.2018 г. ВЛ е заявило, че не е извършвала проверка в счетоводствата на дружествата.
ВЛ е изградило заключението си по доказателствата, представени по делото, без да извършва проверка в счетоводствата на дружествата- доставчици и в крайна сметка е формирало изводи по факти, свързани с осчетоводяването на процесните доставки, по които не се спори по делото дотолкова доколкото спорният въпрос касае реалното осъществяване на сделките, а не тяхното осчетоводяване.
Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, инж. Р. е стигнало до следните изводи:
От приложените писмени доказателства по делото за 5 строежа, в които дружеството "Т.ЕСООД е извършвало СМР, в посочения период е изпълнявано строителство на 3 от тях, описани в т.Б.,3,1./ в експертизата Обекти №2, 3 и 4;
Обект №2 - Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в сградата на СОУ Йордан Йовков" - гр.Бургас;
Обект №3 - Саниране и повишаване на енергийната ефективност на Народно читалище "Св. Св. Кирил и Методий" - гр.Р.;
Обект №4 - Саниране на жилищна сграда с административен адрес: гр.Д., бул. "Д. Благоев", бл. №*
Според заключението на експерта описаните Обекти №1 и 2 са приключени към м.11.2016г., „..като се имат предвид датите на представените протоколи за приемане на извършени СМР…“
ВЛ е дало заключение, че за 3-те обекта "Т.ЕС“ООД има подписани договори за възлагане на изпълнение на строителство. Отчитането е с протоколи от типа Акт обр.19 за всеки от тях, съставени между съответния възложител и "Т.ЕС“ООД. В Таблица №2 към СТЕ, както и в т.Б./, 3.1./ от ВЛ са описани договорите и протоколите. В посочения период м.11.2016г. - м.05.2017г., по представените по делото писмени доказателства, "Т.ЕС“ООД е изпълнител на 3 обекта - Обекти №2, 3 и 4 по описанието в т.Б., 3.1./ на експертизата.
В отговор на въпроса „на колко обекта е бил изпълнител ревизираното дружество, експертът в Таблица №2 към експертизата е описал 5-те обекта, за които има представени писмени доказателства по делото, като е посочил, че обекти №2, 3 и 4 са били в процес на строителство в посочения период м.11.2016г. - м.05.2017г., а Обекти №1 и 5 са били приключени.
Според заключението на експерта за всичките 5 обекта, описани в експертизата, "Т.ЕС“ ООД е използвал подизпълнители, описани в Таблица №2 към СТЕ заедно с приложените по делото писмени доказателства относно тези обстоятелства. Видовете и количествата СМР, извършени от всеки подизпълнител за всеки от обектите са описани в протоколи от типа обр.19, съставени между "Т.ЕС“ ООД и съответния подизпълнител. От подизпълнителите са издавани фактури. Документите са описани в Таблица №2 към СТЕ, както и по-горе в т.Б./, З.1./ по обекти.
На следващо място е посочено, че подизпълнителят "Р.С.2016"ООД е изпълнявал СМР в Обект №1 - Ремонт и реконструкция на "Спортен комплекс - М." - гр.М.. Извършените видове и количества СМР са отчетени към "Т.ЕСООД с Протокол обр.19 от 31.05.2016г.. "Т.ЕС“ ООД отчита изпълнението на СМР към своя възложител "НАР"ООД с Протокол обр.19 от 14.06.2016г. Според заключението на ВЛ „…Сравнението между всеки вид и количество работа по протокола, с който подизпълнителя се отчита на "Т.ЕС“ ООД със съответния вид работа по количество в протокола, с който "Т.ЕС“ ООД се отчита на "НАР"ООД показва, че СМР, извършени от подизпълнителя са част от СМР, отчетени от "Т.ЕС“ ООД към неговия възложител както по вид, така и по количество.
Подизпълнителят "Т."ЕООД е изпълнявал СМР в Обект №2 - Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в сградата на СОУ Йордан Йовков" - гр.Бургас. Извършените видове и количества СМР са отчетени към "Т.ЕС“ ООД с Протокол обр.19 от 07.12.2016г. "Т.ЕС“ ООД отчита изпълнението на СМР към своя възложител Община Бургас с Протокол обр.19 от 06.12.2016г.
ВЛ е дало заключение, че „…този труд се отнася само до два вида работа - полагане на външна топлоизолация 4605,60кв.м. и полагане на покривна хидроизолация с направа на замазка 445,60кв.м. Сравнението между всеки вид и количество работа по протокола, с който подизпълнителя се отчита на "Т.ЕС“ ООД със съответния вид работа по количество в протокола, с който "Т.ЕС“ ООД се отчита на Община Бургас показва, че СМР, извършени от подизпълнителя са част от СМР, отчетени от "Т.ЕС“ ООД към неговия възложител както по вид, така и по количество. Отчетената към Община Бургас топлоизолация е 5318,50кв.м., а хидроизолацията е 489,10кв.м. по заменителната таблица. Извършените СМР от подизпълнителя се вписват като част от изпълнението, отчетено от "Т.ЕС“ ООД към Община Бургас.
ВЛ е дало заключение, че отделните видове СМР, извършени от подизпълнителите "Р.С.2016"ООД и "Т."ЕООД не се приемат директно от възложителя на строежа, а от възложителя към тях – „Т.ЕС“ ООД. От своя страна възложителят на строежа приема видове и количества СМР, отчетени от "Т.ЕС“ ООД, но тези видове и количества в съставените протоколи между "Т.ЕС“ ООД и възложителите са много по-големи, отколкото в протоколите между "Т.ЕС“ ООД и подизпълнителите, тъй като в тях се съдържа изпълненото от други подизпълнители и от самото дружество "Т.ЕС“ ООД.
Според експерта видовете СМР, които отчитат подизпълнителите към "Т.ЕС“ ООД са специализирани строителни работи, които изискват квалифицирани работници. Тази квалификация може да бъде придобита във фирмата, в която те са назначени на трудов договор с нарочно обучение. В описаните видове СМР, извършвани от "Р.С.2016"ООД и "Т." ЕООД няма видове работи, които да изискват квалификация, доказваща се с документ, издаден от оторизиран орган.
Относно последващата реализация на стоките, получени от доставката на строителните материали, получени от "М.М." ЕООД, и "П."ЕООД, експертът след като е съобразил данни в счетоводството на ревизираното лице, отразяващи наличните /заприходените/ количества строителни материали по видове към датата на получаването на доставките от посочените доставчици и съставените актове и документи, сочещи влагането на получените от тях строителни материали, респ. данните за изписването им като такива, респ. налични ли са били тези получени строителни материали при ревизираното лице към датата на влагането им на съответния строителен обект е обобщил следното:
„….Фактура №539/30.05.2016г., издадена от "Манифеста Медия"ЕООД и фактура №129/27.06.201бг., издадена от "П."ЕООД са за доставка на строителни материали на "Т.ЕСООД. Към фактурите не са приложени описи на доставените материали, за да бъдат те анализирани от експертизата като видове и количества с цел преценка за влагането им при строителството на обектите, изпълнявани от "Т.ЕСООД в периода м.11.201бг. - м.03.2017г. По делото не са представени документи и на експертизата не се представиха допълнително такива, които да показват какви материали са закупени с процесиите фактури. В договорите, които "Т.ЕСООД сключва с двамата доставчици се посочва само, че материалите ще бъдат доставени за нуждите на "Т.ЕСООД и по заявка, без да са посочени обекти, в които те ще се влагат. Заявки също не са представени от жалбоподателя. Представен е Приемо - предавателен протокол от 2б.04.2016г. /л.42 по делото/, в който е описано, че всички материали, предмет на договора между "Т.ЕС“ ООД и "Манифеста Медия"ЕООД от 10.01.2016г. са приети от "Т.ЕС“ ООД, но и тук те не описани по видове и количества. За изпълнението на договора между "Т.ЕС“ООД и "П." ЕООД не е наличен приемо - предавателен протокол.При липсата на данни за доставените видове и количества строителни материали от двамата доставчици, експертизата не може да отговори на зададения въпрос…..“
В крайна сметка спорът се свежда до това дали процесните доставки на стоки и услуги са действително осъществени именно от посочените доставчици, което пък предпоставя възникването на правото на данъчен кредит.
По отношение на доставката на стоки-строителни материали по фактури, издадени от „М.“ ЕООД, „М.М.“ ЕООД и „П.“ ЕООД според органите на приходната администрация, изводът за липса на осъществени доставки се основава общо на констатациите, че не са представени документи за наличие на активи собствени и/или наети, складови разписки, товарителници, пътни листове, документ за удостоверяване на точния адрес на мястото на доставка на строителните материали, както и заявки, ценови оферти, сертификат за качество и декларация за произход на същите. Прието е, че не е ясен вида на фактурираните строителни материали, тъй като за част от фактурите липсва опис на материалите, както и не са представени приемо-предавателни протоколи.
Формирани са изводи, че за доставчиците в хода на ревизията не е доказана кадрова и техническа обезпеченост. Според приходната администрация не са ангажирани доказателства за притежавани от доставчиците складове или търговски обекти, в които са съхранявани материалите, не притежава кадрова обезпеченост /наети лица/, които да изработят тръбното скеле по спорната фактура, издадена от „М.“ ЕООД, не са представени доказателства за транспорт, както и че сочените доставчици притежава транспортни средства.
Тези изводи на приходната администрация се споделят изцяло от настоящия състав на съда предвид недоказването по несъмнен начин от страна на жалбоподателя, върху който е доказателствената тежест за целта, на доставянето на процесните стоки именно от тези доставчици.
Несъмнено е, че процесните първични счетоводни документи, касаят не нещо друго, а договори за продажба на родово определени вещи – строителни материали и съответно за изработка – строително-монтажни работи.
За да се установи наличието на процесните доставки като позитивно проявени факти, необходимо е да се установи конкретното, фактическо определяне или предаване на индивидуализираните по своя род вещи на получателя и съответно да се приеме, че нему е прехвърлено правото за разпореждане със стоките като собственик. Тези именно данни следваше да бъдат заявени и доказани от жалбоподателя посредством предвидените в процесуалния закон способи.
Доказването на индивидуализирането на родово-определените вещи от страна на жалбоподателя не бе осъществено посредством представените транспортни документи.
Както се посочи по горе, въпреки че в представените пътни листове (ПЛ) е посочено, че са издадени от Т.05 ЕООД, същото дружество е посочило в писмените обяснения, че няма търговски взаимоотношения с РЛ, пътните листове не са издадени от Т.05 ЕООД, нямат заведени, закупени, наети, описаните в пътните листове товарен автомобил и ремарке. Всъщност в представените ПЛ липсват данни и за марка на МПС, както и данни за водач/смяна и данни за механик и водач, приел и предал МПС.
Относно Георги Йорданов, посочен като издател на ПЛ, според представените писмени обяснения се установи, че Т.05 ЕООД не познават и нямат сключен договор с лице на име Г.Й.и не са извършили транспортни услуги с описаните в пътните листове дестинация: гр.Айтос - гр.М..
По отношение на представените товарителници за отчитане с товарен автомобил, издадени от „Т.Т.“ ЕООД, се констатира, че прежде поменатото дружество няма нищо общо с товарителниците и пътните листа, „…които са представени по вашата проверка…“Съгласно дадените обяснения дружеството е извършвало други курсове на посочените дати. Посочено е, че Г.Й.е управител на дружеството, но не е водач на посоченият автомобил.
Впрочем, в представените товарителници не са попълнени и данни за време на натоварване и разтоварване, както и не съдържат подпис на получател. Следва да се каже, че не се доказа къде са съхранявани строителните материали, посочени в описа по фактура №3…159 от 31.03.2016 г., като се посочи, че според приложените ППП, част от стоките следва да са предадени на 11.05.2016 г., а останалите на 01.06.2016 г. Мястото на предаване също не е уточнено, а и не е посочено в представените ППП.
Не бяха опровергани и констатациите на приходните органи, че „Т.Т.“ ЕООД не е собственик на МПС – товарен автомобил и ремарке с рег***, който е посочен в представените товарителници. Съгласно представените в хода на съдебното производство справки от АИС КАТ за собственост на МПС с регистрационни номера *** и ***, собственици на превозно средство с рег. № *** са „Уникредит Лизинг“ЕАД, „Топаз Мел“ ООД и К.Д.а собственици на превозно средство с рег. № *** е Г.Д..
В същото време, според писмените обяснения на „Г.С.Д.“ ЕООД - предходен доставчик на „П.“ ЕООД и посочен като товародател в представените товарителници, стоките са доставяни директно на обекта на „Т.ЕС“ ООД, а приемо-предавателните протоколи, товарителниците и ПЛ са съставяни при предаването на стоките от „Г.С.Д.“ ЕООД, посочен за - предходен доставчик на „П.“ ЕООД.
Установи се също, че договорът между „Т.ЕС" ООД и „П." ЕООД от 15.02.2016 г. за доставка на строителни материали и Договорът за доставка между „Т.ЕС" ООД и „П." ЕООД от 28.03.2016 г. за доставка на строителни материали са развалени съответно на дата 26.02.2016г. и 11.04.2016 г., във връзка с което са приложени уведомления за разваляне на договора.
Вещото лице инж. Р. по назначената СТЕ е дала заключение, че тъй като към фактурите не са приложени описи на доставените материали, тези материали не могат да бъдат анализирани от експертизата като видове и количества с цел преценка за влагането им при строителството на обектите, изпълнявани от "Т.ЕС“ ООД в периода м.11.2016г. - м.03.2017г.
На следващо място, от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства какви точно материали са закупени с процесните фактури, а в представения Приемо - предавателен протокол от 26.04.2016г. между Т.ЕС ООД и М.М. ЕООД е посочено, че от страна на управителя на ревизираното дружество са приети „…всички стоки (материали), предмет на посочения договор от Т. И. К., в качеството му на представляващ "М. М."ЕООД..“ Относно обстоятелствата какви стоки са приети и къде е станало приемането и предаването между страните, по делото не бяха ангажирани доказателства.
Вещото лице по назначената съдебно–счетоводна експертиза, приета без възражения от страните, е посочила, че по делото няма писмени документи с данни за вида и количеството на фактурираната "доставка на материали“ от „М.М.“ ЕООД.
Не се ангажираха и доказателства къде е съхранявано фасадното тръбно скеле по фактура № **********/19.12.2016 г., издадени от „М.“ ЕООД. Отделно от това, както са констатирали и приходните органи, представената фактура от ревизираното лице е с МОЛ Красимир Любомиров Вълчев (л.1393), а тази представена при насрещната проверка е с МОЛ В.Н.П.(л.1338).
Както в хода на ревизионното призводство, така и в хода на съдебното производство, от страна на жалбоподателя е представено изобилие от писмени документи. Тези документи обаче, преценени в тяхната съвкупност, не дават конкретен отговор на посочените въпроси – дали, къде, кога и как дружеството жалбоподател е придобило владението върху стоките Тъй като решението не може да почива на предположения, всички тези неясноти и противоречиви данни не дават възможност да се формира еднозначен извод къде, кога и от кого процесните количества материал са били фактически превозени, съответно предадени в разпореждане на жалбоподателя.
Все в тази посока следва да се каже, че по делото не се представиха документи, съдържащи достатъчно конкретни данни, въз основа на които да се направи еднозначен извод относно, времето, мястото, начина и лицата, между които евентуално е станало предаването и приемането на стоките, нито пък се събраха гласни доказателства от лица, участвали при фактическото осъществяване на транспорта и предаването на стоките между търговските дружества. При положение, че процесните доставки бяха действително проявени факти, то очевидно не би било никакво затруднение, кое да е обстоятелство относно предаването на стоките в разпореждане на получателя да бъде установено посредством съответно съставен документ или при липса на такъв, посредством свидетелски показания на лицата, извършили физически действията в тази насока.
Липсата на искания за изписване на конкретни видове и количества строителни материали с цел влагането им в изграждането на конкретен строителен обект, без да се установява наличието на склад при жалбоподателя или доставчика или без самият той да е обяснил къде са съхранявани, или в кой конкретен обект са вложени строителни материали обосновава извода, че доставките по спорните фактури не са осъществени.
В обобщение следва да се каже, че представените в хода на ревизията доказателства, в това число и приемо-предавателни протоколи към част от фактурите не са достатъчни да обосноват извод в желаната от жалбоподателя насока, доколкото не се доказа безспорно, че стоките, предмет на спорните фактури са доставени на РЛ от сочените доставчици.
Относно доставките на СМР по спорните фактури, издадени от „Р.С.2016“ ЕООД и „Т.“ ЕООД от органите по приходите е прието за установено, че сочените доставчици не са представили годни доказателства, че разполагат с кадрови ресурс за извършване на фактурираните доставки на СМР.
Предмет на процесните фактури са строително-монтажни работи.
За доказване на осъществяването на тези услуги, от което да се направи извод за настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл.25 ал.2 от ЗДДС и следващата от него изискуемост на данъка като основание за правомерно начисляване на данъка във фактурите, е необходимо да се установи безспорно осъществяването на услугите, тоест възникването на резултата от тях в патримониума на получателя вследствие дейности, осъществени от доставчика или от негово име и за негова сметка от трети лица.
В случая, от жалбоподателя са представени договори и протоколи, които доказателства имат характер на частни писмени свидетелстващи документи, без достоверна дата. Същите са представени от страната, която цели благоприятни за себе си изводи от представянето им, поради което не могат при отсъствието на други доказателства, съвместно с които да бъдат ценени, да се приемат за безспорно доказващи настъпването на посочените в тях обстоятелства.
В този смисъл, съдът кредитира заключението на ВЛ по назначената и приета без възражения от страните СТЕ. Според експерта, извършени от подизпълнителя - "НАР"ООД и "Т."ЕООД СМР са част от СМР, отчетени от "Т.ЕС“ООД към неговия възложител както по вид, така и по количество.
В представените писмени обяснения от А.К.М.В.С.Г.е посочено през периода от 09. 2017г. до 12. 2017г. същите са работили в „Т.„ ЕООД и са били командировани в гр. Бургас на обект СОУ Йордан Йовков. Представените обяснения са идентични, както в двете писмени обяснения е и налице противоречие досежно посочената в тях година -2017 г.
ВЛ е дало заключение, че приетите от възложителя на строежа видове и количества СМР, отчетени от "Т.ЕС“ ООД в съставените протоколи между "Т.ЕС“ ООД и възложителите, са много по-големи, отколкото в протоколите между "Т.ЕС“ ООД и подизпълнителите, тъй като в тях се съдържа изпълненото от други подизпълнители и от самото дружество "Т.ЕС“ ООД.
Кои лица обаче са изпълнили фактурираните с процесните фактури СМР и на кой обект са изпълнени по делото не беше доказано. Крайният извод е, че жалбоподателят, в чиято тежест бе това задължение, не установи с предвидените от процесуалния закон доказателствени средства, физическото осъществяване на процесните услуги и то именно от тези доставчици.
На следващо място, не е оборена и констатацията на органите по приходите, за липсата на кадрови ресурс за изпълнение на процесната услуга.
Констатирано е, че в дружествата, сочени като преки доставчици на РЛ, са назначени едни и същи лица на трудови договори, но на различни длъжности, като периодите на назначаване и освобождаване на някои от тях съвпадат, сключените трудови договори не са обявени за прекратени, а съществуват и периоди, в които лицата са работили на осемчасов работен ден в две фирми едновременно.
Приетата по делото СТЕ (изготвена от вещото лице Р.) дава заключение за принципната възможност в изследваните от вещото лице обекти, да са извършени и спорните СМР, но не обосновава извод, че фактурираните СМР са извършени от сочените доставчици или наети от тях лица.
Обстоятелството, че сочените доставчици разполагат с назначени работници не води до категоричен извод, че тези работници са извършвали процесните дейности, още повече, че не се ангажират доказателства кои лица какви по вид и обем СМР са изпълнявали.
При съвкупната преценка на доказателствата по настоящата преписка, съдът счита, че липсват действително осъществени услуги по фактурите с доставчици "Р.С.2016"ООД и "Т."ЕООД, предвид установената липса на трудови, технически и организационни ресурси у изпълнителите за осъществяване на доставката. Безспорно е установено чрез СТЕ, че има извършени СМР на описаните обекти, но по никакъв начин в настоящото производство не се доказа, че именно, дружествата, издали фактурата, или наети лица, са изпълнители на конкретните услуги на конкретните обекти. Ето защо съдът намира, че липсват доказателства, че тези дружества са действителният доставчик на строително-монтажните услуги, които са фактурирани на "Т.ЕС“ ООД, като жалбоподателят е знаел или би следвало да е знаел, че тази доставка на услуга е част от злоупотреба с ДДС, независимо дали е извършена нагоре или надолу по верига от доставки. Ето защо, по принцип той би следвало да носи отговорност за използването на фактура, която е издадена от субект, различен от действителния доставчик, или която съдържа невярна информация.
На следващо място и с оглед конкретиката на текущия казус, извод за фактическото осъществяване на спорните доставки не може да се направи, единствено от наличието на самите първични счетоводни документи – процесните данъчни фактури и тяхното счетоводно отразяване във вторичните счетоводни регистри.
Само наличието на фактура не е достатъчно, за да се докаже действително осъществена доставка. Този извод е съобразен с приетото от СЕС в т. 13 и т. 17 от решението му от 13 декември 1989 г. по дело С-342/87 Genius Hoding, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписването му във фактурата, тъй като това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т. е. тези отговарящи на облагаема сделка и ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.
Действително несъмнено е, че при наличието на осъществена доставка на стока или услуга, спрямо получателя не следва да бъде отказано право на данъчен кредит, само заради това, че неговият доставчик или подизпълнителят му не е предоставил данни и респективно не разполага с необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставката или пък, че доставката не е извършена от посочените във фактурата лица. Вярно е също така, че лице, което упражнява право на данъчен кредит, не може да носи обективната отговорност във връзка с получените от него фактури, които редовно е отразило и не е длъжно да доказва в случай на нарушение на издателя на фактурата, че изискванията на закона са спазени.
Това обаче е приложимо единствено, ако отразената в данъчната фактура доставка е действително проявен юридически факт. Невъзможността поради липса на конкретни данни, както е в случая, да се направи несъмнен и еднозначен извод в тази насока, не може да бъде заменена, посредством придаване на някаква отнапред установена, обвързваща доказателствена сила на първичния счетоводен документ, както очевидно счита жалбоподателя. Такава доказателствена сила не е придадена на данъчната фактура нито от националното законодателство, нито от установения в рамките на Съюза нормативен ред, нито пък следва по какъвто и да е начин от решенията на Съда на Европейския съюз.
Ето защо, съдът намира, че в случая не може да намери приложение Решението на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11.
Тук следва да се посочи, че в това отношение правото на ЕС, както и практиката на Съда на ЕС, безспорно допуска държавите членки да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама и в този случай да отказват право на приспадане на ДДС (В този смисъл Решение на Съда на ЕС от 19 декември 2000 г. по дело Schmeink & Cofreth и Strobel, С-454/98, точка 62 и Определение от 3 март 2004 г. по дело Transport Service, C-395/02, точка 30).
Правото на данъчен кредит по получени доставки не може да бъде признато, ако не са налице предпоставките за това, и по-специално, ако фактурите, по които това право е претендирано, не отразяват действително осъществени доставки, при това, именно от посочения в тях доставчик. Освен това правото на приспадане следва да се откаже, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. Съдът на ЕС приема също, че борбата срещу измамата, избягването на заплащането на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112, като в тежест на националния съд е да прецени дали от представените доказателства се установява безспорно изпълнението на условията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит.
При това положение, макар жалбоподателят да притежава данъчни фактури, съобразени с изискванията на ЗДДС, при съвкупната преценка на наличните доказателства се установяват обективни обстоятелства, от които може да бъде направен обоснован извод, че тези фактури са издадена във връзка с действителна доставка на отразената в тях доставка на стоки и услуги, тоест, че документират действителна стопанска операция, извършена точно от издателя. Липсва данъчно събитие по чл.25 ал.1 и 2 от ЗДДС, поради което данъкът не е станал изискуем и не е възникнало задължение за начисляването му, и съответно отказът на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС да бъде признато право на данъчен кредит за жалбоподателя за неправомерно начисления данък, е основателен и законосъобразен, поради което жалбата следва да се отхвърли.
Изложеното дотук, налага да се приеме, че оспореният административен акт е валиден и законосъобразен, постановен от снабдения с правомощията за това компетентен орган на администрацията. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Не са налице нарушения на материалния и процесуалния закони. При постановяването му е спазена в пълнота целта, която законът преследва с издаването на актове от категорията на процесния такъв.
Съответно жалбата в обсъжданата част е изцяло неоснователна и ще следва да се отхвърли.
На основание чл. 161 ал. 1, изр. последно от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита съобразно отхвърлената част от жалбата, които се констатирах в размер на 4338,36лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т.ЕС“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Д.Г. – управител, против Ревизионен акт № Р-16001317003150-091-001/07.12.2017 г., издаден от М.Й.Л.– началник сектор като орган възложил ревизията и И.Д.У.- главен инспектор по приходите като ръководител на ревизията при Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, в частта потвърдена с Решение № 77 от 12.02.2018год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, съответно в частта, с която спрямо жалбоподателя е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 159 840,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 20 995,89 лв.
ОСЪЖДА „Т.ЕС“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Д.Г.-управител да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив, към Централно управление на Национална агенция по приходите сумата от 4338,36лв. /четири хиляди триста тридесет и осем лева и 36 ст./, представляваща възнаграждение за осъществена по отношение на администрацията, юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Председател: