и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. Oбразувано e по касационна жалба на директора на Държавно лесничейство – гр.Ардино против Решение № 61/24.07.2006 година по НАХД № 63/2006 година по описа на Районен съд - Ардино, с което е отменено изцяло издаденото от него наказателно постановление № 33/30.05.2006г. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Безспорно се установявало с АУАН, че на 24.05.2006г. нарушителят Васил Данчев Соколов от с.Срънско, обл.Ардино бил осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.33, ал.1 от ЗРА, за което законосъобразно му било наложено наказание по чл.71, ал.1 от същия закон. Съдът бил приел за установено, че нарушителят е пренасял в торбичка умряла риба, докато самият нарушител сочел в жалбата си, че по-голямата част от рибата била мъртва, а 3-4 били полуживи, като тези които събрал, дори и да били живи щели да умрат на брега, защото водохранилището се пълнело за около 3-4 часа, през което време те щели да останат извън водата. Съдът приемал също, че за да е налице административно нарушение по смисъла на чл.33, ал.1 от ЗРА следвало отделните изпълнителни деяния да бъдат взаимосвързани, т.е. пренасянето на рибата да е вследствие на незаконен риболов. Освен това самото пренасяне на риба, събрана извън водата, а не уловена по смисъла на ЗРА, не представлявало административно нарушение. Този извод на съда бил неправилен и противоречал на волята на законодателя, заложена в разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗРА. Отлагателното съществително „пренасяне” означавал носене, преместване или прехвърляне на една вещ от едно място на друго. Нелогично било да се търси предходно нарушение, в случая незаконен риболов, за да е налице съставомерност при осъществяване на изпълнителното деяние „пренасяне на риба в период на забраната по чл.32, ал.1 от ЗРА”. Наред с изложеното съдът приел, че в НП не било посочено от кой закон е разпоредбата, въз основа на която се налагало наказанието на лицето, което от своя страна водело до ограничаване на правото му на защита. В обстоятелствената част на НП била посочена обаче нарушената разпоредба, а именно чл.33, ал.1 от ЗРА и че на основание чл.91, ал.2 от същия закон му се налага глоба по чл.71, ал.1 в размер на 500 лева. На следващо място съдът бил приел, че е налице явно „маловажен случай” с оглед на което административноказващия орган следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, която обаче нямала императивен характер, а била само правна възможност, предоставена на наказващия орган. Моли да се отмени обжалваното решение на РС-Ардино. В съдебно заседание жалбодателят поддържа касационната си жалба. Ответникът по жалбата лично и чрез пълномощника си – адв.Хаджикулов, счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено решението на районния съд. Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявеното в жалбата касационно основание, констатира следното: Касационната жалба е подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в срока по чл. 33 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС, в настоящото касационно производство съдът следва да обсъди релевираните в жалбата касационни основания по чл.218б ал.1 б. “в” от ГПК, а именно постановяване на неправилно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. С обжалваното решение Ардинският районен съд е отменил наказателно постановление № 33/30.05.12006 година на Директора на Държавно лесничейство гр. Ардино, с което на Васил Данчев Соколов от с.Срънско, общ.Ардино, за това, че на 24.05.2006 година пренасял 10 броя риба скобар в прясно състояние, равно на 1,5 кг, в река Арда ВЕЦ Б.Извор, с което виновно бил нарушил чл.33, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, му е наложено на основание чл. 70, ал.1 /не е посочено от кой нормативен акт/ административно наказание глоба в размер на 500 лева и е постановено отнемане на 1.5 кг. риба и заплащане на обезщетение в размер на 15 лева. За да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, районният съд е приел, че по делото не е установено и доказано Васил Соколов да е извършил някое от изпъÙнителните деяния, посочени в разпоредбата на § 1, т.26 от ДР на ЗРА „риболов”, а от граматическото и логическото тълкуване на разпоредбата ставало ясно, че изпълнителните деяния са взаимосвързани, т.е. пренасянето на риба следвало да е вследствие на незаконен риболов. В производството обаче се установило, че Соколов е пренасял в торбичка умряла риба и не било установено и доказано да е извършил някое от изпълнителните деяния, посочени в цитираната разпоредба, следователно не било установено и доказано същият да е извършил административно нарушение, за което да му се наложи наказание. Пренасянето на умряла риба, събрана извън водата както било установено, а не уловена по смисъла на ЗРА, не представлявало административно нарушение. Съдът е приел също, че в НП не било посочено точното основание /от кой закон е разпоредбата/, на което се налага наказанието, което представлявало нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на първоинстанционния жалбодател. Приел е също, че е налице явно маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като административният орган не е следвало да наложи административно наказание. Но дори да се приемело, че нарушителят е извършил виновно посоченото в акта и НП деяние, то само формално осъществяло признаците на административното нарушение, тъй като от него вредните последици били незначителни, поради което и не било общественоопасно или неговата обществена опасност била явно незначителна – чл.9, ал.2 от НП и чл.93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. При извършената проверка на обжалваното решението, настоящата инстанция не констатира същото да е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Направените изводи от решаващия съд съответстват на събраните доказателства и правилно са приложени правните норми към установените по делото факти. От фактическа страна по делото се установява, че на 24.05.2006г. свидетелите Юри Велинов Мушков и Димитър Александров Бамчев - горски стражари при Държавно лесничейство гр.Ардино се намирали над ВЕЦ – Бял извор и видели, че двама души излизат от ВЕЦ с торбичка, поради което свидетелите тръгнали към Стоянов мост и пресрещнали Васил Соколов и сина му. Св.Мушков попитал Васил Соколов какво има в торбичката, която носи, но което последният му отговорил, че носи дрехи, но при поискване от страна на горските стражари да видят съдържанието й, Васил Соколов я дал на сина си, който първоначално побягнал, но след това показал съдържанието й, а именно десет риби, които били мъртви, но годни за консумация. Св.Мушков замерил рибата с кантарче, обяснил на Васил Соколов в какво се изразява нарушението, като последният му бил казал, че е хванал рибата по камъните. Св.Мушков съставил акт на 01.06.2006 г. срещу Васил Соколов за това, че пренасял 10 бр. риба скобар в прясно състояние, равно на 1,5 кг. риба, с което била нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗРА, като рибата била иззета. Въз основа на гореописания акт за установяване на административно нарушение било издадено наказателно постановление № 33 от 30.05.2006г. от директора на държавно лесничейство – гр.Ардино, с идентично описание на нарушението, единствено с допълнението „в река Арда ВЕЦ Б.Изор”, като на основание чл.70, ал.1 на нарушителя била наложена глоба в размер на 500 лева, като в полза на държавата била отнета 1,5 кг. риба, съгласно чл.90, ал.1 от ЗРА, както и е определено нарушителят да заплати обезщетение в размер на 15 лева в полза на ДЛ гр.Ардино. При така установената фактическа обстановка, районният съд е изградил и своите правни изводи. Съгласно чл.33, ал.1 от ЗРА, в периода на забраната по чл.32, ал.1 не се допуска пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми в живо, прясно и охладено състояние. С разпоредбата на чл.32 ал.1 от ЗРА се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1 към ЗРА. В приложението е посочено, че се забранява улова на риба и други водни организми в рибностопанските обекти и зони през периода на размножаване, като в зависимост от периода на размножаване се разграничават зимно и пролетно размножаващи и пролетно – летни размножаващи се риби и водни организми, като за всеки от видовете има различен период на забрана. В настоящия случай, нито в АУАН, нито в наказателното постановление, административният орган е описал, че процесната риба се пренася в период на забраната, при това на забраната за кои видове риба и водни организми, съобразно приложение №1 към ЗРА. Конкретизирането на обстоятелствата, при които е било извършено деянието е било задължително, тъй самото пренасяне на риба, ако не е в период на забраната по чл.32, ал.1 от ЗРА при това за конкретния вид риба, не е съставомерно деяние по чл.33, ал.1 от ЗРА. В акта и НП липсва подобно описание. Напротив от описано нарушение, което се изразява в следното: „на 24.05.2006 г. пренася 10 броя риба скобар в прясно състояние, равно на 1,5 кг. в река Арда ВЕЦ Б.Извор”, следва да се направи извода, че изпълнителното деяние според административнонаказващия орган се изразява в пренасянето на 10 броя риба скобар в прясно състояние. Безспорно както бе изложено по-горе и както е приел и първоинстанционния съд, самото пренасяне на риба скобар в прясно състояние не е съставомерно деяние по смисъла на чл.33, ал.1 от ЗРА, а единствено ако се пренася в периода на забраната на конкретния вид, установен в приложение №1 към ЗРА. Достигайки до същия краен извод решаващия съд е приложил правилно правните норми към установените по делото факти. С оглед изложеното следва да се отбележи, че настоящата инстанция не споделя мотива на първоинстанционния съд, че ловенето на риба и пренасянето й са взаимосвързани т.е. пренасянето на риба трябва да е вследствие на незаконен риболов, което не се установявало по делото. Във връзка с това следва да се посочи, че „пренасянето, превозването и продажбата” на риба в живо, прясно и охладено състояние, ако се извършва в периода на забраната по чл.32, ал.1 от ЗРА, са самостоятелни изпълнителни деяния, осъществяването на които ги прави съставомерни по смисъла на чл.33, ал.1 от ЗРА, като липсва законово изискване като част от деянието да е предхождащ пренасянето, съответно превозването и продажбата улов. Неправилен е и изводът на съда, че административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Преценката на обстоятелствата при извършване на едно административно нарушение като маловажен случай, принадлежи единствено на административнонаказващия орган, същата се прави в административнонаказателното производство и единствено в правомощието на този орган е да прецени дали да приложи или не цитираната разпоредба. Очевидно, че като е съставено наказателно постановление за извършено административно нарушение, органът е преценил, че случаят не е маловажен. Тези изводи на съда обаче не опорочават обжалваното решение като краен резултат. В тази връзка следва да се отбележи, че съжденията на съда относно приложението на чл.9, ал.2 от НК и чл.93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН принципно са приложими при съдебното обжалване, но доколкото обжалваното решението, с което е отменено наказателното постановление следва, да бъде потвърдено, поради несъставомерност на описаното деяние, то настоящата инстанция не счита за необходимо да излага õоводи в тази насока. С оглед на изложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно, като при постановяването му не са допуснати сочените касационни основания – нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 61/24.07.2006 година по НАХД № 63/2006 година по описа на Районен съд - Ардино. Решението е окончателно.
Председател: Членове : 1. 2. |