23.12.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на трети декември две хиляди и двадесет и
първа година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1015 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от Г.Д.А.
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0271-000281/09.07.2021г.,
издадена от Началник Група към ОД МВР Хасково, РУ Харманли, за прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно: 183 дни. Твърди
се, че оспореният акт бил нищожен, незаконосъобразен, необоснован и постановен
при наличие на съществени процесуални нарушения, както и актът не съответствал
на целта на закона. Въпреки че жалбоподателят бил собственик на описаното МПС,
което било придобито в съпружеска имуществена общност, то не му била връчвана
оспорената заповед и узнал за нея на 04.10.2021г. Сочи се, че била нищожна, тъй
като нямала предписаните от закона реквизити и съдържание и не би посочен
органът, който я издавал, а също и длъжността му. Липсвала и нужната по закон
конкретизация и точно и ясно посочване на фактическите и правни основания за
издаването ѝ. Поради това, че автомобилът бил придобит в режим на СИО се
счита, че не можел да бъде обект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП.
Така актът бил постановен в пълно и особено съществено противоречие с
материалноправните разпоредби. Не бил спазен принципът на съразмерност и чрез
свалянето на номерата се препятствала възможността за движение по пътищата,
респ. това право на съпруга на жалбоподателя да ползва автомобила по неговото
предназначение. Така заповедта била постановена и в противоречие и с целта на
закона. ПАМ се прилагала за 6 месеца до 1 година, но липсвали мотиви относно
конкретните основания и срока, което било нарушение на изискването на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК. Органът следвало да обоснове защо е определил конкретния срок.
Изложеното като основание било неясно от фактическа и правна страна, както и
фактическата обстановка била непълна, неточна и невярна, не били отразени
всички обстоятелства, неизяснена била обстановката. Оспорва се истинността на
АУАН, ако такъв бил изобщо съставен. Автомобилът бил предоставен от съпругата
на жалбоподателя на друго правоспособно лице, което притежавало СУ МПС, поради
което не можело да се приеме, че бил предоставен от нея на неправоспособен. В
този смисъл и имало неправилно приложение на закона. Иска се отмяна на
оспорената заповед при изложените съображения за незаконосъобразност или
нищожност на акта, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски.
Ответната страна – Началник Група Охранителна
полиция РУ Харманли към ОД МВР Хасково, не взема становище по оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от АУАН бл.№022580 от
08.07.2021г., съставен от инспектор при РУ Харманли, е констатирано, че на 08.07.2021г.
– 20,50ч. в с.И.,на центъра на селото, до магазин, посока с.Л., А. Г. ***,
управлява л.а. марка Фолксваген Голф с рег.№ *******, собственост на М. П. А.от
гр.Х., ул.***, като от извършената проверка се установява, че водачът не е
притежава СУ МПС, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП. Актът е връчен
срещу подпис на лицето Ал.А. още същия ден, като не са направени възражения в
АУАН.
От Началник Група към ОД МВР
Хасково, РУ Харманли /П.Д. П./ е издадена обжалваната в настоящото
производство ЗППАМ №21-0271-000281/09.07.2021г., с която на М. П. А., съпруга на оспорващия
в настоящото производство Г.Д.А. /съгласно удостоверение за сключен граждански
брак от 27.07.2006г./, е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б.А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до
1 година, а именно: за 183 дни. В заповедта са възпроизведени обстоятелства,
отразени в съдържанието на представения АУАН бл.№022580 от 08.07.2021г. – на
08.07.21г. в с.И. – 20,50ч., собствения ѝ л.а. марка Фолксваген Голф с рег.№
******* е управляван от А. Г.А., който не притежава СУ МПС – неправоспособен,
като изрично се посочва и съставения АУАН в случая.
Заповедта е връчена на М. П. А.срещу
подпис на 27.08.2021г., видно от приложения препис от акта.
Собствеността на л.а. марка
Фолксваген Голф с рег.№ ******* се доказва, че е на М. П. А.с представеното в
копие Свидетелство за регистрация част І, както и удостоверението за платен
данък върху превозните средства от 09.09.2021г. и справката в представената
преписка на л.30 от делото.
С Наказателно постановление
№21-0271-001621 от 02.08.2021г. на Л. Р. К.за това, че е допуснала/предоставила
на неправоспособното лице А. Г.А. да управлява на 08.07.2021г. – 20,50ч. в с.И.
л.а. марка Фолксваген Голф с рег.№ *******, собствен на М. П. А., и така
осъществила нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложено наказание на
основание чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП. НП е издадено въз основа на АУАН
АВ22554/08.07.2021г. – представен по делото. Видно от представеното в копие СУ
МПС №********* Л. Р. К.е правоспособен водач. В преписката са приложени и
обяснения от Л. К., че била взела автомобила от собственика М. А. и че го дала
на А. да се учи да кара.
С Наказателно постановление №21-0271-001401 от
16.07.2021г. се установява наложена глоба на А. Г.А. за това се на посочените
дата и място като водач на посочения автомобил не притежавал СУ МПС в нарушение
на чл.150 от ЗДвП, поради което и на основание чл.177, ал.1, т.2 му е наложено
наказание обществено порицание. В разписката при връчване на НП има положен
подпис на родителя на А. Г.А. – М. А.. Последната е дала писмени обяснения на
09.07.2021г., в който сочи, че била дала автомобила на Л. Р., която била правоспособен
водач и не можела да отговаря за последващите ѝ действия за предоставяне
на неправоспособен водач.
По делото е
представена Заповед
№1253з-479/16.11.2020г. на Директор на ОД на МВР Хасково, с която са
оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1,
т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8 от ЗДвП
конкретни длъжностни лица, между които са и Началник сектор/групи Охранителна полиция в РУ в ОД МВР Хасково.
Видно от постъпилото за с.з. писмо рег.№271р-000-8387 от 03.12.2021г. П. П.заема
длъжност Началник Група ОП при ОД МВР.
При така
установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. В случая следва да се
има предвид, че като се отчита представеното удостоверение за сключен
граждански брак, то процесното МПС е СИО на жалбоподателя и неговата съпруга М.
А., спрямо която е издадена оспорената заповед. Няма спор, че последната е
връчена само на А., но не и на съпруга ѝ, но пък административният орган
в рамките на производството по прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.А от ЗДВП
няма правомощие да установява права на съсобственост било в режим на СИО,
разделност, по силата на брачен договор или други. Доколкото жалбоподателят не
е вписан в регистрите съсобственик, то съдът приема, че има право на жалба, тъй
като не е бил посочен като адресат на
ЗППАМ. Следва да бъде отбелязано, че последното не е основание да се счита, че
е допусната материална незаконосъобразност на акта, с който ограничението по
чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП е приложено единствено спрямо единия съсобственик.
Обжалваният акт е издаден от
компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото
Заповед №1253з-479/16.11.2020г. на Директор ОД на МВР Хасково, както и постъпилото писмо относно точното
наименование на длъжността на издателя ѝ.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона
реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка
относно материалната ѝ законосъобразност.
В
заповедта са посочени както правното основание за упражненото правомощие, така
и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на
ПАМ по чл.171, т.2а,
б.А от ЗДвП
на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо СУМПС. Въз основа на установена от фактическа страна обстановка
административният орган е издал процесната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, правилно е изложил в мотивите, че автомобилът е
управляван от неправоспособен водач, на който управлението е предоставено от
собственика. Действително няма описание на събраните в преписката обяснения
относно предоставянето на управлението на неправоспособния опосредствено – чрез
трето лице, което изрично било предоставило автомобила на неправоспособния. Но
в случая е безспорно, че л.а. е собствен на жалбоподателя и М. А. – в режим на
СИО, както и че е управляван от неправоспособен водач, за който също няма спор,
а и от данните по делото се установява, че е син на собствениците на
автомобила. За законосъобразността на оспорената заповед и наложената с нея ПАМ
е без значение обстоятелството дали собственикът е предоставил/преотстъпил/
управлението, както и какъв е начинът на предоставяне/преотстъпване –
правомерен или не, както и дали съпругът на М. А. е знаел за това. Тези
обстоятелства за напълно ирелевантни за спора. Поради изложеното съдът приема и
че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП
и на чл.59, ал.2, т.4
от АПК
за постановяване на мотивиран административен акт.
Съгласно
чл.22 от ЗАНН принудителните
административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон - чл.23 от ЗАНН. В случая
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0271-000281/09.07.2021г. е
издадена на основание чл.171, т.2а,
б.А от ЗДвП,
съгласно която разпоредба за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ
Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на
чл.69А от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от шест месеца до една година. Приложената на А. – съпруга на
жалбоподателя, с оспорения административен акт ПАМ по чл.171, т.2а,
б.А от ЗДвП
от фактическа страна се основава именно на това, че на 08.07.2021г. собствения
ѝ автомобил е бил управляван от сина им, който няма спор, че не притежава
СУМПС. Следователно наложената на собственика принудителна административна
мярка е именно в хипотезата на чл.171, т.2а,
б.А, пр.последно от ЗДвП - на собственик, чието превозно средство е
управлявано от лице, непритежаващо СУ МПС. Непосочване в мотивите на заповедта,
че имало преотстъпване, не може да е основание да се приеме, че оспорваната
заповед е издадена неправилно по отношение на съсобственика на автомобила,
жалбоподател в настоящото производство. С фактическото прилагане на процесната ПАМ
именно собствениците на автомобила се лишават от възможността да го ползват
съобразно неговото предназначение, защото с ПАМ се разпорежда забрана за
движение на ППС, като това ограничение рефлектира пряко и непосредствено в
неговата – на всеки от двамата съсобственика, правна сфера. Субект на процесната
ПАМ е единствено собственикът на МПС, без значение дали той е управлявал
автомобила или водачът е бил друг, щом водачът е нямал СУ МПС. Поради
изложеното съдът приема, че оспорваната заповед е издадена в съответствие с
приложимия материален закон.
Предвид
установените факти са налице елементите на правопораждащия фактически състав и
административният орган обосновано е приел, ч е налице основание за налагането
на ограничителната мярка. Оспореният акт се явява постановен при правилно
приложение на закона, като наложената ПАМ е в нормативно предвидения минимален
срок от 6 месеца или 183 дни.
Доколкото
има изложени възражения за нищожност на оспорения акт, то съдът счита с оглед и
на изложеното относно законосъобразността му, че същите не са основателни.
По
изложените мотиви съдът приема, че не са налице основания по чл.146 от АПК за отмяна или
обявяване на оспорената заповед за нищожна, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалба
на Г.Д.А. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№21-0271-000281/09.07.2021г., издадена от Началник Група към ОД МВР Хасково, РУ
Харманли, за прекратяване на регистрацията на ППС.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП
решението е окончателно.
Съдия: