Определение по дело №580/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 31
Дата: 26 януари 2022 г. (в сила от 26 януари 2022 г.)
Съдия: Васил Стоянов Гатов
Дело: 20215000600580
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31
гр. Пловдив, 26.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20215000600580 по описа за 2021 година
С обжалваното определение състав на Пловдивския окръжен съд е
наложил на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК едно общо най-тежко
наказание на осъдения К. С. Й. по нохд № 5341/19г. на Пловдивския районен
съд и по нохд № 1791/21г. на Пловдивския окръжен съд в размер на две
години и шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.2 и ал.3 НК към така определеното общо най –
тежко наказание съдът присъединил изцяло и наказанията „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от две години и шест месеца и „глоба“ в
размер на десет хиляди лева.
На основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС съдът постановил общото
най – тежко наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим.
На основание чл.25, ал.2 НК била приспадната изтърпяната част от
наказанията по групираните присъди, както и времето, през което осъденият е
бил лишен от правото да управлява МПС.
Недоволен останал осъдения и обжалвал определението само в частта,
досежно определеният режим. В жалбата си посочил, че съдът не съобразил
изминалия от предходното осъждане срок, който давал основание за
1
определяне на по – лек режим. Според осъдения, той е изтърпял определеното
по чнд №567/14 г. наказание на 24.07.2014г., а престъплението по нохд №
5341/19г. на Районен съд Пловдив е извършено на 22.08.2019г., т.е. изтекли са
повече от пет години и това дава основание за определяне на „общ“ режим.
В съдебно заседание прокурора предлага определението да бъде
потвърдено, а жалбата оставена без уважение с доводи за правилно
приложение на закона. Прокурорът споделя изцяло съображенията на
първоинстанционния съд по повод определянето на първоначалния режим за
изтърпяване на наказанието и ги намира за обосновани.
Защитата на осъдения поддържа жалбата си. Навежда доводи за липса
на предпоставките за определяне на „строг“ режим и иска съдът да измени
определението, като определи по – лек режим за изтърпяване на наказанието.
Осъденият иска да търпи наказанието си при по – лек режим.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното
определение и за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява
допустима за разглеждане, а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът аргументирано е приел, а и не се спори от страните, че
наказанията на осъдения К. С. Й. по нохд № 5341/19г. на Пловдивския
районен съд и по нохд № 1791/21г. на Пловдивския окръжен съд са в условия
на съвкупност и ги е групирал.
Този извод на първоинстанционният съд е правилен. Деянията по
всички съдебни актове са извършени преди да е имало влязла в сила присъда,
за което и да е от тях и обосновано и законосъобразно съдът ги е кумулирал
на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК и е определил едно общо най-
тежко наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода.
Правилно съдът е присъединил към така определеното общо – най
тежко наказание и по – леките наказания, наложени с групираните присъди.
Съдът като е съобразил осъжданията на Й. обосновано е заключил, че не
са изминали повече от пет години от изтърпяването на предходното
наказание и като е съобразил, че същият е с висока степен на обществена
опасност му е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на
2
общото наказание, съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС.
Този извод на съда е законосъобразен и се споделя и от настоящия
състав.
В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че от
изтърпяването на наказанието по нохд № 201/12г. на Окръжен съд Пловдив
до извършване на деянието по нохд № 5341/19г. на Районен съд Пловдив са
изминали повече от пет години.
Жалбоподателят не е съобразил, че с определение № 372/23.04.2014г. по
чнд № 567/14г. на Окръжен съд Пловдив е бил освободен условно –
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наказанието по нохд № 201/12г. на
Окръжен съд Пловдив в размер на три месеца, като му е бил определен
изпитателен срок от шест месеца. Определението е влязло в законна сила на
01.05.2014г, като изпитателния срок е изтекъл на 01.11.2014г.
Трайно установено в правната теория и съдебната практика е правилото,
че при условно осъждане и условно предсрочно освобождаване наказанието
се счита за изтърпяно след изтичане на определения от съда изпитателен срок
/по арг. на чл.30, ал.2, на чл.70, ал.9, на чл. 88а, ал.3 НК/.
В случая наказанието по нохд № 201/12г. на Окръжен съд Пловдив е
изтърпяно на 01.11.2014г., когато е изтекъл изпитателния срок по УПО, а
престъплението по нохд № 5341/19г. на Районен съд Пловдив е било
извършено на 22.08.2019г.
Очевидно е, че при тази процесуална ситуация петгодишния срок,
заложен в разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС не е изтекъл и това е
обективна пречка за определяне на „общ“ режим.
Не е налице и субективната предпоставка по чл.57, ал.3 ЗИНЗС.
Предходните осъждания и търпените в пенитенциарните заведения наказания
очертават осъдения като лице със затвърдени престъпни навици и
проявяващо упорита престъпна воля. Това във всички случаи определя
степента му на обществена опасност като висока и не позволява определянето
на „общ“ режим.
Всичко това прави възраженията на защитата на осъдения
необосновани, а жалбата му неоснователна.
Правилно съдът е приспаднал на основание чл.25, ал.2 НК изтърпените
3
части от наказанията.
Обобщено, след като решаващият съд се е съобразил със законовите
императиви за определяне на общо наказание по съвкупност и първоначален
режим за изтърпяване му и е изложил достатъчно мотиви за решението си, то
той правилно е приложил материалния закон, което води до единствения
извод, че обжалваното определение е законосъобразно и обосновано и следва
да бъде потвърдено.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да доведат до отмяната му.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 341 НПК Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 932/02.11.2021г. по чнд № 2136/21г.
на Окръжен съд Пловдив.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4