Решение по дело №264/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260069
Дата: 24 септември 2020 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия: Калин Тифонов Тодоров
Дело: 20201420100264
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

гр. Враца, 24.09.2020г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Врачански районен съд, V граждански състав в публичното заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:                                                        

Районен съдия:  К. Т.

 

при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия Т. гр. дело № 264 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 СК.

В исковата молба ищецът П.А.П. *** твърди, че с ответницата Л.П. са съпрузи, сключили граждански брак с акт № 0035 от 05.02.2015 г. на Община Русе, като от брака си нямат родени деца и придобито движимо или недвижимо имущество. Поддържа, че с ответницата са се запознали през месец ноември 2014 год. на рожден ден на негов приятел и много скоро решили да се оженят под въздействие на силни емоции и години, които прекарал в самота. Посочва, че живели заедно в неговия дом в град ***, ул. "****” № ** около половин година, след което, без каквото и да било обяснение, съпругата му го напуснала; не го информирала къде отива и защо го прави. Изтъква, че от тогава до подаване на исковата молба не са се виждали и чували; че не поддържат никакви контакти помежду си и брачната връзка е единствено формална, че разстройството на брака им е непоправимо, че не съществува реална възможност за възстановяване на нормална съпружеска връзка и че всеки от тях има напълно отделен живот. Моли съда, след установяване на твърдените обстоятелства да постанови решение, с което да прекрати с развод сключения помежду им с ответницата граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината и да предостави на него ползването на семейното жилище, което е негова собственост.

В отговора на исковата молба и в молба от 16.09.2020г. адв. Ц.М. ***, назначена за особен представител на ответницата Л.П., твърди, че предявеният иск за развод е допустим, но оспорва същия като недоказан и неоснователен, като оспорва и изложеното в исковата молба. Счита, че не се установява по безспорен начин настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Не прави искане за предоставяне ползването на семейното жилище на представляваното от нея лице.

В съдебното заседание ищецът заявява, че поддържа молбата си за развод и не смята, че може да постигне помирение със съпругата си с оглед запазване на брака, като твърди, че са разделени със съпругата си от около 5 години и не знае къде е.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено следното:

Ищецът П.А.П. и ответницата Л.П. са съпрузи, сключили граждански брак с акт № 0035 от 05.02.2015 г. на Община Русе, видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак от 05.02.2015г., като от брака си нямат родени деца.

Установи се, от показанията на свидетелите Е* А. И*, брат на ищеца, и Я* Б* М*, приятел на ищеца, чиито показания съда кредитира изцяло като непосредствени и достоверни, че П. е сключил граждански брак с Л. през 2015 г. в гр.Русе, след което живели около половин година в апартамента на ищеца във Враца, а после ответницата изчезнала и свидетелите не са я виждали. Според свидетелите ищецът е правил опити да търси съпругата си, но не я намерил. Свидетелите установиха също, че от 2015 г. съпрузите не поддържат никаква връзка, дори и по телефон.

При така възприетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира за обосновани следните изводи:

Налице са елементите от състава на разпоредбата на чл.49, ал.1 СК. Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, изпразнен от съдържанието, което закона и добрите нрави влагат в понятието брак и отношения между съпрузите - взаимност, доверие, взаимопомощ. Брачната връзка между страните съществува само формално, семейната общност е изцяло и напълно унищожена без възможност за възстановяването й, с оглед на което, съдът намира, че следва да постанови решение, с което да допусне прекратяването на брака с развод без да се произнася по въпроса за вината.

По отношение на семейното жилище, находящо се в гр. ***, ул. "***” № **** собственост на ищеца, с оглед претенцията му, същото ще се ползва за в бъдеще от него.

Ищецът няма претенции към ответницата за заплащане на издръжка.

Разноските по делото следва да останат в тежест на всяка от страните, както са ги направили, съгласно чл.329, ал.1 ГПК, като ищеца следва да заплати окончателната държавна такса за прекратяване на брака от 25 лева.

Водим от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД брака между П.А.П., ЕГН ********** ***, и Л.П., родена на *** год., л.п. № 229546, ЛНЧ **********, без регистриран постоянен или настоящ адрес, сключен с акт за граждански брак 0035 от 05.02.2015 г. на Община Русе, поради ДЪЛБОКОТО МУ И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. ***, ул. "****” №***, на П.А.П..

ОСЪЖДА П.А.П., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца допълнителна държавна такса за развода в размер 25 (двадесет и пет) лева, както и 5 (пет) лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                                                                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: