Решение по дело №1804/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 737

 

гр.***, 10.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1804 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „***” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № 46, ет. 1, ап.3, чрез управителя – А.Д.Г., срещу Наказателно постановление № 400748-F390525/23.10.2018г., издадено от Даниел Вълканов – Началник на Отдел „ОД“-*** към ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т.1, от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Развиват се подробни съображения защо нарушението следва да се окачестви като „маловажно“ и да се приложи чл. 28 ЗАНН. Други доводи не се навеждат.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя – А.Д.Г., която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Акцентира, че наложеното наказание е несъразмерно тежко с извършеното нарушение, като в тази връзка посочва, че за същото нарушение вече е бил съставен акт срещу барманката, както и обектът е бил запечатан за срок от 15 дни, поради което и ангажирането на отговорността на дружеството счита за прекомерно. Посочва, че дружеството е изряден данъкоплатец, както и че самата тя е финансово затруднена. Пледира за отмяна на НП.

За административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Тодорова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено и доказано, като счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови изисквания. Подчертава, че в случая санкцията е определена в минималния възможен размер и се явява справедлива. В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6 гръб, НП е връчено на представител на жалбоподателя на 30.03.2019г., а жалбата срещу него е депозирана на 05.04.2019г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 14.06.2018г., в 14.29 часа св. Х.К. – инспектор по приходите в НАП-***, съвместно с колегата си – А.Ш., посетил търговки обект – кафене, находящо се в гр. ***, ул. „***” № 103, стопанисван от „***” ЕООД. Свидетелят си закупила един артикул – „кафе за изпът“ на стойност 0,60 лева, като бил обслужен от продавач-консултант – В.П., която приела плащането (три монети от по 0,20 лева) и предала на свидетеля закупената от него стока, но не му издала и предала фискална касова бележка, нито касова бележка от заверен кочан с касови бележки. Служителите на НАП напуснали кафето, изчакали около 10 минути, след което влезли обратно в заведението, легитимирали се и започнали проверка. В момента след легитимиране на служителите продавачката започнала да рови в кошчето за боклук след което извадила от там смачкана фискална касова бележка, в която били отразени няколко продажби, сред които и едно кафе за изпът на стойност 0, 60 лева. Въпросната бележка обаче не съответствала на часа на извършената контролна покупка и не била взета предвид от проверяващите. В хода на проверката се установило, че обектът разполага с функциониращо фискално устройство – „Daisy Expert 01” с номер на фискалната памет - № 36551434.

За горните констатации св. К. съставил протокол за извършена проверка (л.11-13) и поканил представител на търговеца да се яви на 20.06.2018г. в ТД на НАП-гр. ***, за представяне на допълнителни документи и съставяне на АУАН. В посочения ден в ТД на НАП управителката на дружеството се явила лично и в нейно присъствие бил съставен АУАН с №F390525/20.06.2018г., в който горните факти били квалифицирани като нарушение по чл. 118, ал.1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Управителката подписала акта, като заявила, че още при съставяне на акта е представила писмени разяснения. Действително в преписката са налични такива разяснения (л.15), в които управителката е посочила, че покупката – кафе в действителност е била маркирана, но по погрешка това е станало към друга касова бележка.

Съдържанието на съставения АУАН било пренесено в издаденото на 23.10.2018г. НП, като АНО не дал вяра на посоченото в обяснението на управителката, а също счел че с действията си търговецът е осъществил състава на чл. 118, ал.1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, поради което и на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС му наложил „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Като цяло жалбоподателят не оспорва, че в обекта му е извършена контролна покупка, че в момента на приемане на плащането, реално не е била издадена фискална касова бележка, по в обяснението си е посочил, че покупката е била маркирана към друга касова бележка, а в открито съдебно заседание развива доводи за маловажност на случая.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Даниел Вълканов – Началник на Отдел „ОД“-*** към ЦУ на НАП, а АУАН съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По същество следва да се посочи следното:

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която (в редакцията към датата на нарушението) - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1; 2.  по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане. От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършено плащане на стоки или доставка на услуги, което в настоящия случай е факт.

Следва да се отбележи, че терминът "плащане" не съвпада по смисъл с термина "продажба", доколкото вторият касае реализиране на търговска сделка в съответствие с нормативните изисквания на гражданското законодателство. Под плащането следва да се приема фактическо действие по предаване от купувача на продавача на определена сума пари, представляваща цената на стоката. В тази връзка издаването на касовия бон е дължимо при преминаване на сумата от купувача във владението на продавача, независимо дали самата сделка по продажбата е реализирана в пълнота и докрай в този момент.

Настоящият съдебен състав приема за установено от показанията на актосъставителя, че след като е направена контролната покупка и е извършено плащане в брой, за което клиентът не е получили касов бон, той се е отдалечил от вътрешността на обекта, изчакал е около 10 минути, след което се е легитимирал и пристъпил към проверка. При тези факти съдът не може да кредитира изложеното в обяснението от 14.06.2018г., че в действителност е била допусната грешка и покупката е била въведена в друга касова бележка. Законът изисква фискалният касов бон да се издаде и предостави на клиента – т.е. да се отпечата от фискалното устройство и хартиеният носител да се връчи във фактическата власт на купувача в момента на получаване на плащането. В случая такъв резултат не е налице. Дали продавачката е въвела продажбата към друга сметка или не - е напълно ирелевантно, след като реално в момента на плащането хартиена бележка/бон не е била принтирана и не е била връчена на проверяващите. Законът не се интересува и от това на какво се дължи това неиздаване – дали на разсейване, дали на неволен пропуск или на незнание. Именно поради това съдът не възприема доводите на търговеца за несъставомерност на извършеното. Отделно от това безспорно се установява, че часът на издаване на въпросната бележка не съответства с часа на контролната покупка – т.е. няма как същата да се свърже с конкретната продажба, което е и допълнителен довод за неуважаване на възраженията на жалбоподателя.

В заключение съдът следва да посочи, че в случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на продажбата касов бон не е издаден, са безспорно установени. От същите е извършена покупка на стока на стойност 0,60 лева и след извършеното плащане в брой, касов бон за продажбата не е издаден, въпреки че в обекта е бил наличен регистриран, включен и технически изправен ЕКАФП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца. Изрично в този смисъл е практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 1839 от 8.11.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 2466/2017г.  

Съдът не възприема и възраженията, свързани с това, че в случая за едно и също нарушение са наложени три санкции – на физическото лице, на търговеца и запечатване на обекта за 15 дни. Следва да се има предвид, че временното запечатване на обект не е наказание/санкция, а принудителна административна мярка, която се налага независимо от административнонаказателната отговорност на съответния субект. По отношение на съставения АУАН срещу физическото лице – барманка, то това също е в рамките на закона, доколкото съгласно разпоредбата на ал. 3 на чл. 185 ЗДДС - в случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Казано по друг начин – отговорността на физическото лице е самостоятелна и независима от тази на търговеца, поради което и не е допуснато нарушение с ангажиране на отговорността и на барманката.

Както от анализа на нарушените правни норми, така и от безпротиворечивата съдебна практика, примерно – Решение № 741 от 20.04.2017г. на АдмС-*** по  к.н.а.х.д. № 586/2017г. се установява, че издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки. Отговорността на дружеството-търговец е обективна, доколкото същата се ангажира за виновното действие или бездействие на лицата, чрез които се осъществява обслужващата го дейност в нарушение на закона и не е обвързана с реализирането на отговорността на това лице. Дружеството е длъжно по всяко време при осъществяване на търговската си дейност да подбере персонал, който непрекъснато да контролира, като в случай на допуснато от служителите му нарушение – в предвидените от закона случай (сред които безспорно е и настоящия) да понесе отговорността за това.

С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като "маловажен случай". Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде заобикаляна посредством института на маловажния случай. Отделно от това конкретния случай не се отличава с нищо от останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било необосновано.  Действително стойността на контролната покупка не е висока, но в конкретния случай това е без значение. Не следва да се подминава това, че се касае до обект – кафене, при което съвсем логично проверяващият си е закупил точно основният артикул, който се предлага там – „кафе“. Това, че този артикул се търгува на ниска цена няма как самостоятелно да доведе до извод за несъставомерност на извършеното. Съдът не споделя и доводите за затруднено материално положение на управителката. В случая санкцията е наложена на юридическо лице и рефлектира в неговия патримониум, а не в този на физическото лице – управител, поради което и финансовото и материално положение на Ганчева е ирелевантно и не може да повлияе на преценката дали случаят е маловажен или не.

Нормата на  чл. 185 ал.1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на юридическо лице или едноличен търговец, който не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. Действително няма доказателства за предишни нарушения от страна на жалбоподателя, но това очевидно е било взето предвид от АНО, който е определи санкцията в минималния възможен размер, поради което и допълнителното й намаляване от съда е невъзможно.

С оглед горното съдът счита, че издаденото постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция е справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 400748-F390525/23.10.2018г., издадено от Даниел Вълканов – Началник на Отдел „ОД“-*** към ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т.1, от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на „***” ЕООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.    

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Баев

Вярно с оригинала: М.Р.