РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 125574
гр. София, 19.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20221110165176 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД
срещу М. Б. С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
за сумата от 1098,29 лева, представляваща сбор от:
700,83 лева - главница по договор за Договор за паричен заем № 3975736 от
12.11.2020 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането,
268,62 лева – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство №
3975736 от 11.11.2020 г., сключен с „Файненшън България“ ЕООД, ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
76,54 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за
паричен заем за периода от 14.12.2020 г. до 10.09.2021 г.
52,30 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва по Договор за
паричен заем за периода от 11.09.2021 г. до 22.11.2022 г.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е
ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно
и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В конкретния случай, при разглеждане на системата от сделки, може да бъде
обоснован извод, че със сключването на договора за предоставяне на поръчителство, в
допълнение на договора за потребителски кредит, се цели заобикаляне на уредбата на
Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което уговорките на двата договора следва
1
да се разглеждат общо и неразделно.
Видно от чл. 4 от договора за потребителски кредит, неговото действие, в този
смисъл, реалното усвояване на кредита са поставени в зависимост от предоставяне на
поръчителство от посочено от кредитодателя лице.
С оглед на това, дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство следва да се квалифицира като такса или комисиона за действия, свързани с
усвояване на кредита, като възнаграждението е уговорено в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК.
От друга страна, претендираното възнаграждение не е включено в годишния размер
на разходите, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и не е предвидено в
договора. По тази причина това възнаграждение не може да бъде претендирано от кредитора
(чл. 10, ал. 2 от ЗПК). В допълнение следва да се отбележи, че размерът на
възнаграждението на месец надвишава само по себе си максималния размер на годишния
процент на разходите, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който, видно от съдържанието на
приложение № 1 към договора за потребителски кредит, възлиза на 50,00 % без вземането
по договора за предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното претенцията
възнаграждението по договора за поръчителство е неоснователна.
Поради неоснователността на искането за присъждане на възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за заплащане на законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
С оглед на изложеното, съдът наМ., че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част (в общ размер на вземанията, за които се отхвърля 268,62
лева при претендиран сбор от 1098,29 лева), както и за съответната част от разноските
следва да бъде отхвърлено, като заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се
издаде за сумата в общ размер на 829,67 лева и за съответната част за разноските в размер на
18,90 лева държавна такса и 37.77 лева за юрисконсулт на основание чл. 26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 262693 от 29.11.2022 г. на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД срещу М. Б. С. за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 268,62 лева – възнаграждение по Договор
за предоставяне на поръчителство от № 3975736 от 12.11.2020 г., сключен с „Файненшън
България“ ЕООД, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, както и за съответната част за разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2