Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1853 08.06.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20058 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 240, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Бест Файненс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, кв. „Манастирски ливади“, к-с Бокар, бл. 35, ап.- партер, представлявано от *** П.Д., чрез пълномощника си адв. М.С., е предявил против М.Р.И., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи следните присъдени по частно гр. дело № 7968/ 2019 г. на ПРС, XVIII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6748/ 25.07.2019 г. суми: 450 лева- главница, дължима по договор за потребителски кредит „BestCredit до заплата” № ****/ 19.04.2018 г., сумата от 15, 37 лева- възнаградителна лихва за периода 19.04.2018 г.- 19.05.2018 г., сумата от 135 лева- неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на поръчител в уговорения срок за периода 19.04.2018 г.- 19.05.2018 г., сумата от 42, 93 лева- лихва за забава за периода 19.05.2018 г.- 15.05.2019 г., сумата от 120 лева- разходи за събиране на просрочени вземания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 21.05.2019 г. до окончателното погасяване, както и разноските в заповедното производство.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Ищецът твърди, че той предоставял потребителски кредити съобразно изискванията на закона, като при кандидатстване се попълвали данни за клиенти и се подписвало съгласие с общите условия, а исканата сума се превеждала по сметка или на каса на ИзиПей. Ответникът кандидатствал за отпускане на кредит в сайта на дружеството, попълнил регистрационната форма и потвърдил заявката си, а като отговор му бил изпратен договор за потребителски кредит „BestCredit до заплата” № ****/ 19.04.2018 г. в размер на 450 лева. Лицето било запознато с условията по кредита, както и дължимата лихва. Била уговорена и неустойка при неосигуряване на поръчител. Крайният падеж на договора бил 19.05.2018 г., като заемната сума не била върната, въпреки многократните покани до длъжника. Поради просрочието, се дължала и лихва за забава. ЗПК допускал възможност договор за потребителски кредит да се сключи и от разстояние, при спазване на законовите изисквания, което в случая било направено. Бил съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление, като електронната информация по електронната поща между страните се считала за получена, независимо от отваряне или изтегляне на документа. За събиране на дължимите по кредита суми се образувало частно гр. дело № 7968/ 2019 г. на ПРС, XVIII гр. с-в, като издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което се предявявал настоящият иск. Прави се искане за постановяване на неприсъствено решение. Претендират се разноските по делото.
В първото съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, но с подадена изрична писмена молба моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от договора за кредит, ведно с общите условия, разписката за плащане и стандартния европейски формуляр, заедно с приложенията му.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника на 29.01.2020 г., като страната е била редовно призована лично за първото по делото с.з. с получена на адреса си призовка на 21.05.2020 г. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират,
за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са
действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на
175 лева (лист 27) и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (л. 18), които разходи следва да се възложат
в тежест на ответника.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 6748/ 25.07.2019 г.,
издадена по частно гр. дело № 7968/ 2019 г. на ПРС, XVIII гр. с-в, М.Р.И., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „Бест Файненс” ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град София, кв. „Манастирски
ливади“, к-с Бокар, бл. 35, ап.- партер, представлявано
от *** П.Д., следните суми: 450 (четиристотин и петдесет) лева- главница, дължима по договор за потребителски кредит „BestCredit до заплата” № ****/ 19.04.2018 г., сумата от 15, 37 (петнадесет лева и
тридесет и седем стотинки) лева-
възнаградителна лихва за периода 19.04.2018 г.- 19.05.2018 г., сумата от 135 (сто тридесет и пет) лева- неустойка за неизпълнение на
задължение за осигуряване на поръчител в уговорения срок за периода 19.04.2018
г.- 19.05.2018 г.,
сумата от 42, 93 (четиридесет
и два лева и деветдесет и три стотинки) лева- лихва за забава за периода 19.05.2018 г.- 15.05.2019 г., сумата от 120 (сто и двадесет) лева- разходи за събиране на
просрочени вземания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда- 21.05.2019 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА М.Р.И., ЕГН: **********,***, да заплати на „Бест Файненс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, кв. „Манастирски ливади“, к-с Бокар, бл. 35, ап.- партер, представлявано от **** П.Д., разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 25 (двадесет и пет) лева- държавна такса и сумата от 300 (триста) лева- адвокатско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 175 (сто седемдесет и пет) лева- държавна такса и в размер на 300 (триста) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД