Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 16.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Адриана Атанасова в. гр. д. № 5270
по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 553986/05.12.2018г.,
постановено по гр.д. 37746/2018г. по описа на СРС, ГО, 35 състав, е признато за
установено по предявените от Р.Е.Т. срещу „Ф.и.” ЕАД искове с правно основание
чл. 124 ГПК, че Р.Е.Т. не дължи на „Ф.и.”
ЕАД сумата от 1625 лв., представляваща договор по вземане за кредит от
22.11.2005г., сключен между ищцата и „ОББ” АД, вземането по който е прехвърлено
на ответника с договор за цесия от 04.12.2015г., сумата от 1834 лв.,
представляваща вземане по договор за кредит от 30.05.2008г., сключен между
ищцата и „БНП П.П.Ф.” АД, вземането по който е
прехвърлено на ответника с договор за цесия 08.07.2014г. и сумата от 1807 лв.,
представляваща вземане по договор за кредит от 26.05.2008г., сключен между
ищцата и „БНП П.П.Ф.”
АД, вземането по който е прехвърлено на ответника с договор за цесия от
08.07.2014г. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Р.Е.Т. срещу „Ф.и.”
ЕАД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на
сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 07.06.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, като неоснователни и недоказани. Освен това ответникът е осъден
да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото
разноски в размер на 703,08 лв.,
съразмерно на уважената част на исковете, а ищцата е осъдена да заплати на
ответника на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК направените по
делото разноски в размер на 73,06 лв.,
съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищцата Р.Е.Т., чрез адв.
В.Т. – САК, в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил исковете. Във
въззивната жалба са изложени твърдения, че решението в обжалваната част е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния закон. Посочва се, че от проведения разпит на двамата свидетеля по
делото по безспорен начин е доказана причинната връзка между претърпените от
ищцата вреди, вследствие на противоправното действие
и бездействие от страна на служители на ответното дружество, които не са
предприели необходимите действия по искане за заличаване на процесните погасени
по давност задължения. Сочи се, че след като Т. е узнала за съществуването в
Централния кредитен регистър на непогасено задължение към ответното дружество,
ищцата е била силно обезпокоена. Поддържа се, че в следствие на телефонните
обаждания от служителите на дружеството – ответник, включително и след 22.00
часа, й е създаден сериозен дискомфорт и стрес. Твърди
още, че ищцата е изживяла тежко създалата се ситуация, като й се е наложило да
ползва професионална помощ от психолог или психиатър, изпада в депресия и
развива сериозни дентални проблеми, които налага
оперативна намеса. Посочва още, че в следствие на обажданията от служители на
дружеството – ответник са започнали скандали с човека, с който живее на семейни
начала. Моли решението на първоинстанционния съд в обжалваемата
част да бъде отменено.
Въззиваемата страна „Ф.и.” ЕАД, не взема становище
по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Решението
е влязло в законна сила в частта, в която са уважени отрицателните установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата
на Е.Т., с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна която има правен интерес от обжалване, поради което се явява
допустима.
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния
съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, с който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които
вреди се изразяват в уронване на авторитета и доброто име на ищцата, стрес и дискомфорт, поради фигурирането на Т. като длъжник по три
вземания към „Ф.И.” ЕАД.
По делото е представена справка за
кредитната задлъжнялост на ищеца от Централен кредитен регистър, от които се
установяват просрочията за активните и погасените
кредити, видно от която ищцата има задължения към „БНБ П.П.Ф.”
ЕАД, „У.Б.” АД и ответника по делото.
По делото е ангажиран и договор за
прехвърляне на вземания от 04.12.2015г., от който се установява, че „ОББ” АД е
прехвърлил на ответника вземането си по договор за кредит, което има срещу Р.Е.Т.,
като по делото е представен и договор за цесия от 08.07.2014г., от който е
видно, че към „БНБ П.П.Ф.” ЕАД е прехвърлило
вземането си по договора за кредит, което има срещу Т., на въззиваемата
страна - ответник.
Ищцата е представила по делото освен
това и болнични листи, единият от които е от месец март и април 2018г. с посочена
диагноза остър салпингит и оофорит,
като в другите два болнични листи от 2018г. са отбелязани следните диагнози -
салпингит и оофорит
и абсцес на Бартолинова жлеза.
По делото е разпитан и свидетеля Г.М.Г.,
която има приятелски отношения с ищцата от близо 20 години. Навежда твърдения,
че е нямала проблеми с банки и кредитни институции. Единствено се появил
проблем с банката, когато искала да си купи къща и не ѝ отпуснали кредит.
Сочи, че се е появила информация, че има старо задължения на нейно име, за
което тя не знаела, като са й се обаждали по телефона от „Фронтимпекс”.
От там й били съобщили,че дължи 5000 лв., но не знаела за какво са. Случилото се й се е отразило много зле, като
започнала да вдига кръвно и се тревожила от къде идва задължението, зпадала в депресия и се наложил престоят й в болнично
заведение. Твърди, че ищцата е ходела на психиатър и психолог, защото се била
сринала, кaто
освен това е имала проблеми със зъбите, като й се наложили
и операции в тази връзка. Посочва още, че са започнали скандали между
ищцата и приятелят й, с когото живеели заедно, като освен това той също
започнал да се изнервя. Ищцата й е споделила, че е имало дни, в които й
звънели, включително и след 22 часа вкъщи и е изпитвала паника, когато ѝ
звъни телефонът, плачела, ставало й лошо.
Разпитан е още и свидетелят С.В., който
твърди, че живее заедно с ищцата на семейни начела от близо 15 г. и не знае
същата да има задължения към банки и институции. След като кандидатствала за
заем за кредит, с който трябвало да си купят жилище, излязло, че има
задължения. Твърди, че „Ф.И.” упражнявал „системен тормоз“ върху нея, тъй като
й звънели постоянно и я заплашвали, в следствие на което ищцата се разстройвала,
вдигала кръвно и същото довело до денталните ѝ
проблеми. Твърди, че постоянно се разплаквала. След като ответното дружество
звънели в 10-11 часа вечерта, свидетелят също започнал да се изнервя и се
обтегнали отношенията му с Т.. Ищцата посещавала психолог и психиатър
многократно. Случвало се на ден да й звънят по 3-4 пъти. И до момента
продължавали да й звънят.
Разглежданият
иск би бил основателен, ако ищецът докаже фактите, които попадат под хипотезата
на гражданския деликт /виновно и противоправно
поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите,
водещи до ангажиране на отговорността на възложителя - възлагане на работа от
ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с нея (ППВС № 9/1966 г.); Отговорността по
чл. 49 ЗЗД представлява отговорност за чужди виновни противоправни
действия и има гаранционно-обезпечителен характер, поради което вината като
субективен елемент следва да се преценява не по отношение на възложителя, а по
отношение на лицето, на което е възложена работата (ППВС № 7/1958 г. ).
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника при условията на пълно обратно доказване.
Само доказана липса на вина го освобождава от отговорност.
Следва
да се посочи, че не е необходимо да се установяват конкретните лица,
осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г. на ВС, т. 7), а само качеството им на
изпълнители на възложена работа. Наличието на всички останали елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи юридически факти за твърдяното право, трябва
да се докажат от претедиращия обезщетението,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при условията
на пълно и главно доказване.
За
да се установи наличието на противоправно деяние е
необходимо да се установи нарушение на нормативно установено задължение. На първо
място предмет на разглеждане в настоящото производство е дали конкретно
посочените в исковата молба действия на ответника се характеризират с противоправност.
В
исковата си молба ищцата е посочила единствено като противоправно
поведение от страна на ответника фигурирането й като длъжник по посочените
вземания към „Ф.И.” ЕАД. С оглед на диспозитивното начало следва да бъде
разгледано само това твърдение на ищцата, а не и последващите такива, въведени
от Р.Т. в хода на процеса пред първата инстанция, а и с въззивната жалба.
Видно
от представената по делото справка от Централния кредитен регистър ищцата има
активни кредити, като самата ищца не оспорва, че е имала сключени договори за
кредит с „ОББ” АД и „БНП П.П.Ф.” АД. По делото са представени договори за цесия, от
които се установява по делото, че вземанията на горепосочените дружества са
били прехвърлени на „Ф.и.” ЕАД съобразно същите.
Видно от разпоредбата на чл. 5 от Наредба № 22 от от 16.07.2009 г. за
Централния кредитен регистър, която е
била актуална към 08.05.2018г. /към датата към която са представените и
извадените от ищцата справки от БНБ – 21.05.2018г./ институциите по чл. 4, ал. 1 подават в Централния кредитен
регистър информация съгласно чл. 11 за предоставените от тях кредити независимо
от размера им, както и друга информация съгласно указания на подуправителя,
ръководещ управление "Банково", като не подлежат на отчитане:
1) заеми на правителството;
2) кредити на Българската народна банка;
3) кредити, при които е договорено допустимо надвишение на плащанията над остатъка по платежни сметки
(овърдрафт) в размер под 1000 лв., по които има просрочие
до 30 дни.
Освен това съгласно
разпоредбата на чл. 25 от същата Наредба Българската народна банка осъществява контрол за
спазване на условията и реда за подаване и ползване на информация от Централния
кредитен регистър, а съгласно чл. 27 от нея при установяване на нарушения на тази наредба се
налагат предвидените в ЗКИ глоби, санкции и надзорни мерки.
С оглед горепосочените разпоредби се явява
задължение на „Ф.и.” ЕАД именно подаването на информация относно всички кредити независимо от размера им, както и друга
информация съгласно указания на подуправителя, ръководещ управление
"Банково", като задълженията на ищцата Р.Т. не
подадат в някое от изключенията в наредбата, за които не се налага подаване на
информация. От горното е видно освен това, че контролът по отношение на
подаваната информация е възложен именно на БНБ, в която компетенция е и в
случай на констатиране на нарушения да бъдат налагани глоби, санкции и надзорни
мерки.
По делото не са ангажирани и доказателства от ищцата
в насока същата да е депозирала писмено
заявление до ответното дружество, което е подало информацията към регистъра, за
коригиране на установената неточност, след като Р.Т. е установила, че са налице
вписани вземания относно наличието на три непогасени кредита към „Ф.и.” ЕАД,
които счита за погасени по давност. Такава именно възможност е предвидена за
всяко лице, което е установило, че съдържащата се за него информация в
Централния кредитен регистър е неточна
съгласно разпоредбата на чл. 24 от
Наредба № 22 от от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър.
На следващо място следва да се отчете и обстоятелството, че по
делото няма данни въззиваемата страна – ответник да е
завела дело срещу ищцата, в което същата да е могла да въведе възраженията си
за изтекла погасителна давност, а едва с иска, който е предявила в
производството пред първата инстанция по чл. 124 ГПК, Т. е поискала да бъде признато за установено,
че вземанията на последната са погасени по давност.
Следователно не може да бъде вменено във вина на
ответното дружество, че ищцата е
фигурирала като длъжник по вземания към „Ф.и.” ЕАД, тъй като никъде в разпоредбите от Наредбата не е
вменено в задължение на ответното дружество да подаде информация, че вземанията
на ищцата са погасени по давност. Освен това както бе отбелязано и по – горе,
контролът по отношение на спазването на условията и реда за подаване и ползване на
информация от Централния кредитен регистър се осъществява от БНБ.
Нещо повече, самата ищца не се е възползвала от предвидената в разпоредбата на
чл. 24 от Наредба № 22 от от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър възможност да бъде коригираната информацията
относно нея.
За пълнота следва да се
отбележи, че всеки кредитор има право да търси доброволно изпълнение на
задължението, което е било сторено от ответника в настоящия случай. В хода на
първоинстанционното производство е било доказано, че действително вземанията на
дружеството – ответник са били погасени по давност, което обаче от своя страна
не изключва възможността „Ф.и.” ЕАД да търси доброволно
удовлетворяване на вземането си от длъжника, въпреки изтичането на давността. В конкретния случай е погасено единствено правото на
кредитора да търси удовлетворяване на
вземането си по принудителен ред и то само при направено от длъжника
възражение за изтекла давност.
Наведеното във
въззивната жалба възражение от страна на Р.Т., че служители на ответното
дружество са й звънели всеки ден и по всяко време на денонощието, включително и
след 22.00 часа , което е довело до създаването на стрес и дискомфорт
у същата, не следва да бъде разглеждано от настоящия въззивен състав с оглед на
това, че тези твърдения не са направени с исковата молба, а с оглед на диспозитивното начало същите не следва да бъдат обсъждани
от съда, тъй кат не са част от предмета на спора. Нещо повече, за пълнота
следва да се допълни, че наличието на здравословни проблеми у ищцата не могат
да бъдат доказани посредсвом свидетелски показания, а
за установяване на същите е необходимо да бъде изготвена съдебно – медицинска експертиза
в тази връзка, каквото доказателствено искане не е
направено с исковата молба от ищцата. Свидетелите не
притежават специални знания, каквито биха притежавали вещите лица по една
назначена експертиза, поради което и показанията на свидетелите относно
здравословното състояние на ищцата не могат да послужат за доказване на
несвоевременно наведените твърдения от същата за влошено здравословно
състояние.
С оглед на гореизложеното по делото остана
като недоказано наличието на противоправно поведение
от страна на служителите на ответното дружество. Липсата само на един от елементите
на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД води до недоказаност на иска, без да е
необходимо обсъждане наличието на останалите елементи от състава, поради което
и искът на ищцата се явява недоказан.
Предвид
изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния
съд, макар и с различни мотиви, с тези на първоинстанционния съд
по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По
отношение на разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на
жалбоподателя не се дължат разноски. Въззивният съд е
сезиран с претенция за присъждане на сторени по водене на делото разноски от
ответника, поради което се дължи служебно произнасяне по този въпрос. Имайки
предвид неявяването на процесуалния представител на въззиваемата
страна в откритото съдебно заседание, както и че същият не е депозирал отговор
на въззивната жалба в законоустановения за това срок,
то на ответника не следва да се присъждат разноски.
Воден
от горното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
553986/05.12.2018г., постановено по гр.д. 37746/2018г. по описа на СРС, ГО, 35
състав, в обжалваната част.
Решението
е влязло в законна сила в частта, в която са уважени отрицателните установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.