Р Е Ш Е Н И Е
№
19.01.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№5277/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. Цв. ***, против М.Т.Ч., с
която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№
2803/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника.
Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден
имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за
битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1
от ЗЕ, ползвал е ТЕ, за периода 01.12.1999-31.03.2016г., и не е погасил
задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият
адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция, от която
се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение с “ТЕХЕМ СЪРВИСИС ”ЕАД, гр.
София. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”,
от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението
по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 632,96лв., от
които сумата от 557,49лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ,
за периода 01.04.2013-31.03.2016г. и
сумата от 75,17лв- лихва за забава, за периода 03.06.2013-14.04.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се
разноски.
Ответникът
М.Т.Ч.,, ред. Пр., не изразява становище по иска. В с.з. на 12.01.2017г., отв. Ч., р. пр, явява се лично и
признава предявеният иск.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №
1875/21.04.2016г. по ч. гр.д.№ 2803/2016г
по описа на ПлРС, срещу която в срок е постъпило
възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е предявен
настоящия установителен иск, поради което същият е
допустим.
По делото, с оглед на изрично
заявеното от ответника признание на иска, с протоколно определение от дата 12.01.2017г.,
по искане на ищеца, на основание чл.237,
ал.1 от ГПК, е прекратено съдебното дирене и е даден ход по същество на спора, като съдът е обявил на страните, че ще
се произнесе с решение при признание на иска.
Настоящето решение, с оглед
разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, се
постановява въз основа на направеното от ответника признание на иска, поради
което същото не следва да се мотивира по същество. Признатото право не
противоречи на закона и на добрите нрави и страната, направила признанието,
може да се разпорежда с него-чл.237, ал.3 от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца, сумата от общо
632,96лв., от които сумата от 557,49лв- главница, съставляваща консумирана и
незаплатена ТЕ, за периода 01.04.2013-31.03.2016г. и сумата от 75,17лв- лихва
за забава, за периода 03.06.2013-14.04.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-20.04.2016г,
до окончателното й изплащане.
С оглед разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени
разноски по делото, в размер на 435лв., съобразно представеният списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени направени разноски в
заповедното производство, в размер на 205лв., съобразно частта от вземането,
която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е
предявена претенция по чл. 422 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М.Т.Ч., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА
“ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „***, сумата от общо 632,96лв.,
от които сумата от 557,49лв- главница, съставляваща консумирана и
незаплатена ТЕ, за периода 01.04.2013-31.03.2016г. и сумата от 75,17лв.-
лихва за забава, за периода 03.06.2013-14.04.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК-20.042016г, до окончателното й изплащане, за които суми има
издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, № 1875/21.04.2016г. по ч. гр.д.№
2803/2016г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1, вр.
ал.8 от ГПК, М.Т.Ч., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, гр.
Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”***, сумата от 435лв.,
съставляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, М.Т.Ч., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********,
представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”***,
сумата 205лв., съставляваща
направени разноски по ч. гр.д.№ 2803/2016г. на ПлРС.
Решението се постановява при условията на чл.237, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от получаване на съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: