№ 653
гр. Благоевград, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Катя Сукалинска
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело
№ 20221200500786 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№13716/29.08.2022г., подадена от „***“
ЕАД /предишно наименование „***“ ЕАД/, ЕИК **, седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. ***, чрез адв.В. Г., против Решение
№466/15.08.2022г. по гр.д.№2870/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград
в частта, в която е отхвърлен като погасен по давност предявеният от „***“
ЕАД срещу К. И. С., ЕГН **********, гр.Благоевград, ж.к. *** бл.7, вх.1, ап.1
установителен иск до размера на сумата от 261.43 лв., представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и услуги по Договор за
мобилни услуги от дата 30.09.2017г.; Договор за мобилни услуги от дата
10.07.2016г., изменен с Допълнително споразумение от дата 28.02.2017г.;
Договор за мобилни услуги от дата 01.06.2016г., изменен с Допълнително
споразумение от дата 30.09.2017г.; Договор за мобилни услуги от дата
30.09.2017г.; Договор за мобилни услуги от дата 23.02.2017г., изменен с
Допълнително споразумение от дата 18.04.2017г., за отчетен период
05.05.2018г. – 04.07.2018г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №403/04.08.2021г. по ч.гр.д.№1990/2021г. по описа на
Районен съд-Благоевград.
С въззивната жалба атакуваният съдебен акт се оспорва като неправилен и
незаконосъобразен. Изразява се съгласие с приетото от първостепенния съд,
че страните по делото са били в облигационни отношения по повод на
валидно сключени договори за мобилни услуги, както и че за периода от
05.05.2018г. до 04.07.2018г. задълженията на абоната за потребените услуги
възлизали на 261.43 лв., за която сума искът се явявал основателен и доказан.
1
Неправилно обаче районният съд е приел, че горепосоченото вземане било
погасено по давност. Този извод на съда бил формиран, без да бъде
съобразено обстоятелството, че за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.
давност не е текла на основание Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение. Поради това, за времето от 21.06.2018г. – деня,
следващ падежа на най-старото задължение, до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, 3-годишната погасителна
давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД не е била изтекла. По изложените
съображения, до въззивния съд е отправено искане да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно, и вместо него – да уважи предявения установителен иск
за сумата в размер на 261.43 лв. Претендират се сторените разноски пред
настоящата съдебна инстанция.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна К. И. С., чрез процесуалния й представител адв.П. З.. В
отговора е изразено становище, че първоинстанционното съдебно решение е
постановено при правилен анализ на събраните по делото доказателства и в
съответствие с приложимите материалноправни норми, поради което и
подадената срещу него въззивна жалба се явявала неоснователна. Според
въззиваемия районният съд правилно е приел, че претендираното вземане в
размер на 261.43 лв. било погасено по давност преди подаване за заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1990/2021г. по описа на
Районен съд-Благоевград. Намира, че е недопустимо едва с въззивната жалба
ищецът да се позовава на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение. Настоява, че от претендираната сума следва да се
изключи размера на задълженията по Договор за мобилни услуги
№*********/31.05.2017г. за мобилен номер ***, който не бил предмет на
настоящото дело. В отговора е отправено искане въззивната инстанция да
потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно,
обосновано и законосъобразно, както и да присъди на въззиваемата страна
сторените разноски по делото.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят, редовно
призован, не се представлява. Представя писмено становище по съществото
на спора.
Въззиваемата страна се представлява от упълномощен адвокат, който
оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й като неоснователна и
недоказана. Подробни съображения по съществото на делото излага в
писмена защита.
Въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261
от ГПК, подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира следното:
Производството по гр.д.№2870/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград
е образувано по искова молба на „***“ ЕАД /сега „***“ ЕАД/ против К. И. С.,
с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. с чл.415 във вр. с чл.410 от ГПК за установяване дължимостта на
вземанията, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по
2
чл.410 от ГПК №403/04.08.2021г. по ч.гр.д.№1990/2021г. по описа на Районен
съд-Благоевград, както следва: сумата от 298.71лв., представляваща дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
за които са издадени фактури №**********/05.06.2018г. за отчетен период на
потребление от 05.05.2018г. до 04.06.2018г. на стойност 138.32 лв. и фактура
№**********/05.07.2018г. за отчетен период на потребление от 05.06.2018г.
до 04.07.2018г. на стойност 160.39 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 03.08.2021г. до окончателното плащане
на сумата; - сумата от 108.64 лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски, от които: 63.92лв. по Договор за лизинг от 18.04.2017г., сключен във
връзка с договорен абонаментен номер +359***; и 44.72 лв. по Договор за
лизинг от 11.04.2017г., сключен във връзка с договорен абонаментен номер
+359***, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявлението – 03.08.2021г. до окончателното плащане на сумата.
В първоинстанционното решение съдът е приел, че страните по делото са
обвързани от валидно сключени договори за мобилни услуги, по силата на
които за ответника е възникнало задължение да заплаща договорените
месечни абонаментни такси по всеки от договорите съобразно избрания
абонаментен план, независимо от потреблението на услуги през съответния
период. Приел е, че издадените фактури установяват доставката на
изброените в тях услуги, като сумите по фактурите е следвало да бъдат
заплатени от ответника най-късно до 18 дни от издаването на всяка фактура,
независимо дали същите са получени от абоната. В производството
ответникът не бил доказал, че е погасил задължението си, поради което
съобразно заключението по съдебно-счетоводната експертиза същото
възлизало на сумата от 261.43 лв., представляваща стойността на потребените
мобилни услуги, поради което над този размер до пълния претендиран размер
от 298.71 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Съдът е приел, че
дължимата сума от 261.43 лв. е погасена по давност, тъй като в периода от
датата на настъпване на изискуемостта на задълженията по двете фактури –
съответно на 21.06.2018г. и на 21.07.2018г., до предявяване на иска по
настоящото дело /на дата 03.08.2021г., когато е подадено заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение/ бил изтекъл тригодишният давностен
срок по чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Поради това за сумата от 261.43 лв. искът е
отхвърлен като погасен по давност.
По отношение на претендираната сума от 44.72 лв., представляваща
дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 11.04.2017г., сключен
във връзка с договорен абонаментен номер +359***, съдът е приел, че ищецът
не е доказал в производството сключването на посочения договор, поради
което този иск също е отхвърлен. Досежно претенцията за сумата от 63.92 лв.,
представляваща дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от
18.04.2017г., сключен във връзка с договорен абонаментен номер +359***,
съдът е приел същата за основателна. Ищецът бил доказал, че страните са
обвързани от валиден Договор за лизинг от 18.04.2017г., чийто срок бил
изтекъл на 18.03.2019г. /преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение/ и по който ответникът не бил платил дължимите 7 бр.
лизингови вноски за периода 09.2018г. – 03.2019г., всяка в размер на 7.99 лв.,
както и един брой лизингова вноска в размер на 7.99 лв., дължима съгласно
чл.1, ал.3 от Договора.
3
Първоинстанционното решение е обжалвано единствено в частта, в която е
отхвърлен като погасен по давност предявеният от ищеца срещу ответника
установителен иск до размера на сумата от 261.43 лв., представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и услуги по сключените
Договори за мобилни услуги. В останалата част първоинстанционното
решение е влязло в законна сила като необжалвано и не е предмет на
разглеждане в настоящото въззивно производство.
Обсъждането на събрания доказателствен материал налага извода за
правилно установена от районния съд фактическа обстановка. Същата е
пълна и кореспондираща с доказателствата, поради което и на основание
чл.272 от ГПК съдът препраща към нея.
Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните
доказателства води до следните фактически констатации:
От представените по делото в оригинал договори, се установява, че
страните са обвързани от валидно сключени договори за мобилни услуги,
както следва:
- Договор за мобилни услуги от 30.09.2017г. за мобилен номер
+359*********, с избран абонаментен план Интернет 29.99 лв. и уговорен срок
на действие за 24 месеца до 30.09.2019г.
- Договор за мобилни услуги от 10.07.2016г. за мобилен номер 3598***, с
избран абонаментен план Нонстоп 29.99 и уговорен срок на действие за 24
месеца до 10.07.2019г., изменен с Допълнително споразумение от
28.02.2017г. към Договора за мобилни услуги, с продължен срок до
28.02.2019г.;
-Договор за мобилни услуги от 01.06.2016г. за мобилен номер 3598***, с
абонаментен план Нонстоп 29.99, с уговорен срок на действие за 24 месеца до
01.06.2018г., изменен с Допълнително споразумение от 30.09.2017г. към
Договора за мобилни услуги, с който е изменен абонаментния план на Тотал
30.99 промо 2000 MB и срока на договора – до 30.09.2019г.
- Договор за мобилни услуги от 30.09.2017г. за мобилен номер 359**, с
избран абонаментен план Интернет +16.99, с уговорен срок на действие за 24
месеца до 30.09.2019г.
- Договор за мобилни услуги от 23.02.2017г. за мобилен номер 359***, с
абонаментен план Старт 4.99, с уговорен срок на действие за 12 месеца до
23.02.2018г., изменен с Допълнително споразумение от 18.04.2017г. към
Договора за мобилни услуги, с който е изменен абонаментния план на
Стандарт 15.99 и срока на договора – до 18.04.2019г.
Задълженията на ответника във връзка с предоставянето на мобилни услуги
по сключените общо 5 Договора за мобилни услуги за петте мобилни номера
– +359*********, 3598***, 3598***, 359** и 359***, се отчитат по клиентски
№*********. За текущите задължения на ответника за мобилни услуги,
операторът е издал следните фактури:
-За отчетен период 05.05.2018г. – 04.06.2018г. е издадена Фактура
№**********/05.06.2018г., с начислени за периода: Разговори, данни,
съобщения и други таксувани услуги – 29.98 лв., месечни еднократни такси
/абонаменти; доп.пакети/ -107.03 лв.; отстъпки - минус 7.50 лв. или всичко на
обща стойност с ДДС – 155.41 лв.; вноска лизинг – 13.58, общо по тази
фактура – 168.99, баланс от предходен период с ДДС - минус 1.77 лв. или
сума за плащане по фактурата с ДДС – 167.22 лв. Срокът за плащане на
4
фактурата е 20.06.2018г.
-За отчетен период 05.06.2018г. – 04.07.2018г. е издадена Фактура
№**********/05.07.2018г., с начислени за периода: Разговори, данни,
съобщения и други таксувани услуги – 22.81 лв., месечни еднократни такси
/абонаменти; доп.пакети/ - 107.03 лв.; отстъпки - минус 7.50 лв. или всичко на
обща стойност с ДДС – 146.81 лв.; вноска лизинг – 13.58, общо по тази
фактура – 160.39, баланс от предходен период с ДДС - минус 0.77 лв. или
сума за плащане по фактурата с ДДС – 167.05 лв. Срокът за плащане на
фактурата е 20.07.2018г.
-Фактура №**********/05.08.2018г. за отчетен период 15.07.2018г. –
14.08.2018г. с начислени за периода: месечни еднократни такси /абонаменти;
доп.пакети/ - минус 36.65 лв.; отстъпки – 2.66 лв. или всичко на обща
стойност с ДДС – минус 40.79 лв.; вноска лизинг – 13.58, общо по тази
фактура – 27.21 лв., платени – 1.30 лв. или сума за плащане по фактурата с
ДДС – 25.91 лв. Срокът за плащане на фактурата е 20.08.2018г.
Вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза е дало
заключение, че за периода от 05.05.2018г. до 04.07.2018г. дължимата сума за
потребени мобилни услуги е в размер на 261.43 лв., включваща: - 155.41 лв. с
ДДС по Фактура № **********/05.06.2018г. за: мобилни услуги включени в
пакета в размер на 107.03 лв. без ДДС, и за мобилни услуги извън пакета в
размер на 29.98 лв. без ДДС, и приспадната отстъпка от 7.50 лв., или 129.51
лв. без ДДС; - 148.81 лв. с ДДС по Фактура №**********/05.07.2018г. за:
мобилни услуги включени в пакета в размер на 107.03 лв. без ДДС, и за
мобилни услуги извън пакета в размер на 22.81 лв. без ДДС, и приспадната
отстъпка от 7.50 лв., или 122.34 лв. без ДДС; - минус 40.79 лв. по Фактура
№**********/05.08.2018г. за мобилни услуги включени в пакета. По
горепосочените 3 фактури са начислени и задължения за лизингови вноски в
размер на 40.74 лв. Вещото лице е констатирало, че по счетоводни книги на
ищеца не са извършени плащания по процесните задължения. Приспадната е
надвнесена сума от предходен отчетен период в размер на 3.24 лв. За
дължимите лизингови вноски след месец 09.2018г., била издадена крайна
Фактура №**********/05.09.2018г. за дължими 8 бр. вноски по Договор за
лизинг от 18.04.2017г. в размер общо на 63.92 лв. и дължими 8 бр. вноски по
Договор за лизинг от 29.05.2017г. в размер общо на 44.72 лв.
По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, от
която се установява, че съгласно анализираните данни за процесния абонатен
номер в билинг системата на „***“ ЕАД е налице потребление на
далекосъобщителни услуги, което съответства на представените по делото
фактури за отчетните периоди 05.05.2018г.-04.06.2018г. и 05.06.2018г.-
04.07.2018г. Вещото лице е дало детайлна информация за вида на ползваните
услуги и тяхната стойност за всеки от отчетните периоди по всеки от
мобилните номера. В съдебно заседание вещото лице сочи, че данните се
изчисляват автоматично, доколкото базата е в друга държава и по принцип не
може да се извършва манипулация, самата компания няма достъп, за да
извършва манипулации.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
5
обжалваната част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата.
Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Както вече се посочи по-горе, съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания. В тази връзка, въззивният съд намира за
основателно направеното в жалбата оплакване за неправилност на
първоинстанционното съдебно решение в оспорената част поради неправилно
приложение на института на погасителната давност.
От доказателствата по делото се установява, че страните са сключили
валидни договори за мобилни услуги, по силата на които ответникът се е
задължил да заплаща ползваните мобилни услуги, съобразно избрания
абонаментен план. Вещото лице по назначената съдебно-счетоводната
експертиза е изчислило, че за процесния период от 05.05.2018г. до
04.07.2018г. дължимата сума за месечни абонаментни такси и потребени
мобилни услуги по договорите е в размер на 261.43 лв., за които са издадени
Фактура №**********/05.06.2018г. и Фактура №**********/05.07.2018г. От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява реалното
потребление на мобилните услуги, описани в двете фактури.
Според разпоредбата на чл.111, б.”в” от ЗЗД вземанията за наем, за лихви и
за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна
давност. Съобразно разясненията в Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по
тълк.д.№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на доставчиците на
комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“
от ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност, доколкото задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества услуги са за изпълнение
на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Съгласно чл.114 от
ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В случая вземането по Фактура №**********/05.06.2018г. със
срок за плащане 20.06.2018г. е станало изискуемо на 21.06.2018г. /чл.84, ал.1
от ЗЗД/, а вземането по Фактура №**********/05.07.2018г. със срок за
плащане 20.07.2018г. е станало изискуемо на 21.07.2018г. От тези дати е
започнала да тече кратката тригодишна давност. В периода на течение на
давността е приет Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците, който в разпоредбата на чл.3, т.2 предвижда, че
от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти. Настоящата хипотеза е приложима за
конкретния случай, тъй като с изтичането на тригодишния давностен срок
биха се погасили правата на ищеца-частноправен субект. Съгласно §13 от
Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в Държавен вестник. Следователно за времето от 13.03.2020г. до
6
20.05.2020г. включително погасителната давност е била спряна по силата на
закона и този факт е следвало да се отчете от съда при изчисляване на
крайния момент, когато давността изтича. По тази причина, давността за
вземанията по всяка от фактурите не би изтекла на 21.06.2021г. по първата
фактура, респ. на 21.07.2021г. по втората фактура, когато изтичат трите
години от датата на изискуемостта, а към този срок следва да се прибави и
период от 69 дни, в който давностният срок е спрял да тече от 13.03.2020г. до
20.05.2020г. Това означава, че с оглед периода на настъпилото спиране на
давността, крайният момент на нейното изтичане е след датата 03.08.2021г.,
когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
откогато се счита предявен иска по чл.422 от ГПК. Поради това давността за
вземанията е била успешно прекъсната на основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, своевременно наведеното от ответника
възражение за изтекла давност се оказва неоснователно, а претенцията като
доказана по основание и размер следва да бъде уважена, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 03.08.2018г. до окончателното
погасяване.
Частичната отмяна на обжалваното решение по отношение на иска за
предоставени мобилни услуги налага преизчисляване на разноските както за
заповедното, така и за исковото производство. В заповедното производство
ищецът е направил разноски за държавна такса – 25 лв., и за адвокатско
възнаграждение в размер на 184.69 лв. Съразмерно на уважената част от
исковете на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното
производство в размер на 167.47 лв. За исковото производство пред първата
инстанция ищецът е направил разноски за държавна такса – 125 лв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв., експертизи – 890 лв., от които
по съразмерност се следват 954.44 лв. Ответникът също има право на
разноски пред първата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете,
като му съразмерност му се присъдят 60.39 лв.
С оглед уважаването на въззивната жалба, на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени сторените разноски пред настоящата инстанция в размер на
25 лв. за платена държавна такса и 180 лв. за платено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, ОС-Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №466/15.08.2022г. по гр.д.№2870/2021г. по описа на
Районен съд-Благоевград в обжалваната част, в която е отхвърлен като
погасен по давност предявеният от „***“ ЕАД /предишно наименование
„***“ ЕАД/, ЕИК **, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. ***,
срещу К. И. С., ЕГН **********, гр.Благоевград, ж.к. *** бл.7, вх.1, ап.1,
установителен иск до размера на сумата от 261.43 лв., представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и услуги по Договор за
мобилни услуги от дата 30.09.2017г.; Договор за мобилни услуги от дата
10.07.2016г., изменен с Допълнително споразумение от дата 28.02.2017г.;
Договор за мобилни услуги от дата 01.06.2016г., изменен с Допълнително
споразумение от дата 30.09.2017г.; Договор за мобилни услуги от дата
7
30.09.2017г.; Договор за мобилни услуги от дата 23.02.2017г., изменен с
Допълнително споразумение от дата 18.04.2017г., за отчетен период
05.05.2018г. – 04.07.2018г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №403/04.08.2021г. по ч.гр.д.№1990/2021г. по описа на
Районен съд-Благоевград, както и изцяло в частта за разноските, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415 от ГПК, че К. И. С., ЕГН **********, гр.Благоевград, ж.к. *** бл.7,
вх.1, ап.1 дължи на „***“ ЕАД /предишно наименование „***“ ЕАД/, ЕИК **,
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. ***, сумата от 261.43 лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и услуги
по Договор за мобилни услуги от дата 30.09.2017г.; Договор за мобилни
услуги от дата 10.07.2016г., изменен с Допълнително споразумение от дата
28.02.2017г.; Договор за мобилни услуги от дата 01.06.2016г., изменен с
Допълнително споразумение от дата 30.09.2017г.; Договор за мобилни услуги
от дата 30.09.2017г.; Договор за мобилни услуги от дата 23.02.2017г., изменен
с Допълнително споразумение от дата 18.04.2017г., за отчетен период
05.05.2018г. – 04.07.2018г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №403/04.08.2021г. по ч.гр.д.№1990/2021г. по описа на
Районен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА К. И. С., ЕГН **********, гр.Благоевград, ж.к. *** бл.7, вх.1,
ап.1 да заплати на „***“ ЕАД /предишно наименование „***“ ЕАД/, ЕИК **,
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. ***, сумата от 167.47 лв.,
представляваща сторени разноски в заповедното производство съобразно
уважената част от исковете, както и сумата от 954.44 лв., представляваща
сторени разноски в исковото производство съобразно уважената част от
исковете, както и сумата от 205 лв., представляваща сторени разноски пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД/, ЕИК **, седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. *** да заплати на К. И. С., ЕГН **********, гр.Благоевград,
ж.к. *** бл.7, вх.1, ап.1 сумата от 60.39 лв., представляваща сторени разноски
в исковото производство съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8