Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 03.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на единадесети
юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при
участието на секретаря МИЛЕНА
УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 362/2019
година на ВРС, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от А.Т.П. с ЕГН **********, адрес:
***, против „Б.Е.“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, ****, иск с правно основание чл. 7, т. 1, буква „а“ от Регламент
(ЕС) 261/2004 г. за сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет
FB8193 на 04.10.2017г. от летище Варна -
България до летище Анкара- Турция, ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба –
24.01.2017г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства, на които се основават
претендираните права: По силата на
Договор за въздушен превоз, сключен между ищеца
и ответника, последният е поел задължението да осъществи въздушен
превоз на ищеца по направление
от Варна - за Анкара с полет
номер FB8193 на
04.10.2017г. Твърди, че планираният час на излитане е бил
6,50 часа, но вместо това
полетът е осъществен четири часа и половина
след указания час. Твърди, че не е бил уведомен за
обстоятелството по закъснение на полета.
С оглед на
изложеното, ищеца претендира за уважаване
на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника „****”, АД. Позовава се, че ищецът не е уведомил
превозвача за претенцията и не е предприел стъпки за доброволното уреждане на спора.
След получаване на исковата
молба ответникът е извършил плащане на 13.03.2019 г.
по посочената
в исковата молба банкова сметка ***. Ето защо се настоява
за отхвърляне на иска. На следващо място ответната страна се позовава, че
не е станала повод за завеждане
на иска, поради което настоява
това обстоятелство да се съобрази
при определяне отговорността за разноски.
За да се произнесе по спора,
съдът съобрази от фактическа и правна страната следното:
По делото липсва спор относно осъществяване на елементите от
фактическия състав за ангажиране на договорната отговорност на ответника за
вреди от закъснял полет, а именно наличие на облигационно отношение между страните по договор
за въздушен превод от София
- за Анкара с полет номер FB81493 на 04.10.2017г. и допуснато закъснение от повече
от три часа
при осъществява не полета.
Безспорно е още, че след получаване на исковата молба ответникът е заплатил
на ищеца процесната сума.
Извършеното в хода на исковия процес плащане, следва да се съобрази от
съда, като погасяващ спорното материално право факт на осн
чл. 235, ал. 3 ГПК. По тези съображения съдът приема, че процесните
вземания са погасени чрез плащане.
Ето защо исковата претенция следва да се отхвърли, поради плащане в хода на
делото.
По отговорността за разноски:
И двете страните претендират разноски по спора. Съдът намира, че разноски
се следват на ответника, на осн.чл. 78,а л.2 от ГПК.
В случая ответникът добросъвестно е заплатил процесната
сума веднага след узнаване за производство. Няма данни и не се твърди по делото
ищецът е да поканил ответника да погаси задължението преди депозиране на
исковата молба. Ето защо съдът приема, че ответникът не е дал повод за
завеждане на делото. На ответника следва
да се определи юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер съгл. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от А.Т.П. с ЕГН **********, адрес:
***, против „Б.Е.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, ****, иск с правно основание
чл. 7, т. 1, буква „а“ от Регламент
(ЕС) 261/2004 г. за сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет
FB8193 на 04.10.2017г. от летище Варна -
България до летище Анкара- Турция, ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба – 24.01.2017г.
до окончателното
им изплащане, поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА А.Т.П.
с ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Е.“
АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление:***, **** сумата от 100
лева, представляваща сторените по делото разноски за юк.
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщението пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: