Решение по дело №3872/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2104
Дата: 20 ноември 2020 г.
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20197180703872
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 2104

 

гр. Пловдив, 20 ноември 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав в открито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав :

                                                                        

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

                                                                                                   

при секретаря Т. К., като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 3872 по описа на съда за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „ГИ СТОУН“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, „Околовръстен път“ № 725, бл. „Б“, представлявано от управителя В.Б.Б., против Ревизионен акт № Р-16001618008167-091-001/22.07.2019г., издаден от Г.Й.- началник сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив, възложил ревизията и П.К.- главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Пазарджик, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 626 от 29.10.2019г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив, с който не е признат данъчен кредит в общ размер на 112 272,84лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 15 560,51лв., както и са начислени лихви за ДДС в размер на 137,60лв.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се претендира неговата отмяна от съда. Основните оплаквания са, че неправилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит, тъй като доставките са изпълнени от издателите на фактурите и в последствие получените резултати от тях са префактурирани към клиенти на жалбоподателя. Иска се оспорения ревизионен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника адв. К..

Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. д., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи съдържащи се в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив, като допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в частта, предмет на съдебното производство. По делото са представени доказателства за връчване на решението на горестоящия административен орган по електронен път на 25.11.2019г. и такива за предаване на жалбата за разнос на куриерската фирма „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ЕООД на 09.12.2019г. (л. 941 – 944). Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”  гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Ревизията е предхождана от проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол № П-16001618065293-073-001 от 28.11.2018г. Събраните при проверката доказателства за приобщени към доказателствения материал по ревизионното производство.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р - 16001618008167-020-001/21.12.2018г., издадена от С.Г.- началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, е възложено извършване на данъчна ревизия на жалбоподателя с обхват установяване на данъчни задължения по ЗДДС за периода от 01.11.2017г. до 30.11.2018г. Определен е краен срок на извършване на ревизията от три месеца, считано от връчване на ЗВР, което е направено по електронен път на 07.01.2019г. С последваща ЗИЗВР № Р-16001618008167-020-002/04.04.2019г., издадена от Г.Й.– началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив е определен нов краен срок на ревизията до 07.06.2019г.

Заповедите са подписани с квалифициран електронен подпис и надлежно връчени на ревизираното лице.  

В хода на ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад  № Р- 16001618008167-092-001/21.06.2019г., подписан с квалифицирани електронни подписи и надлежно връчен на ревизираното лице. В  срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е подадено възражение от страна на ревизираното лице. Въз основа на констатациите в РД е издаден оспореният в настоящото производство ревизионен акт, подписан с квалифицирани електронни подписи и надлежно връчен на ревизираното лице.  

В тази насока следва да се констатира, че от приобщените по делото доказателства, съставляващи данни от технически носител на информация  се установява, че ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис респ. Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2017г.)  към момента на подписването на електронните документи.  

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, по делото е представена Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г., ведно с приложенията към нея на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, изменена със заповеди №№ РД-09-21 от 10.01.2017г. и РД-09-1230 от 11.07.2017г. на директора на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 4 – 8).

Ревизионния акт е обжалван от ревизираното лице на основание и в срока по чл. 152 от ДОПК, като с Решение № 626 от 29.10.2019г. директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив е потвърдил и изменил процесния ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.

Последвало е подаването на жалба на основание и в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, с която спора относно законосъобразността на ревизионния акт в посочената част, е отнесен пред Административен съд - гр. Пловдив, по повод на която жалба е образувано и производството по настоящото дело.

Изложеното до тук налага да се приеме, че ревизионното производство е образувано и съответно ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионния доклад, така и ревизионния акт са съставени в предвидената за това  форма. Ревизионният акт е валиден административен акт, като издаден от материално компетентен, териториално компетентен и компетентен по степен административен орган, в съответствие и с приетото от Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016г. по тълкувателно дело № 10/2016г.

            Настоящият съдебен състав намира за установена по делото следната фактическа обстановка:

През ревизираните данъчни периоди основната дейност на жалбоподателя е търговия със строителни материали в страната и чужбина, внос и износ на скално – облицовъчни материали и елементи, необходими за монтиране на изработените детайли. В дружеството няма назначени лица по трудови правоотношения.

През ревизираните данъчни периоди е приспаднат данъчен кредит в общ размер на 93 376,24лв. по 4бр. фактури №№ 7/11.12.2017г., 10…05 от 19.01.2018г., 10…07 от 26.01.2018г. и 20…24 от 23.03.2018г., издадени от „НИМЕКС БГ“ ЕООД, с предмет на доставката СМР на многофамилна филищна сграда. За разплащането по доставката по първите три фактури е представен споразумителен протокол от 01.02.2018г., съгласно съдържанието на който плащането е разсрочено за срок от 12 месеца, но не по-късно от 01.02.2019г. В последствие е издаден втори споразумителен протокол от 09.07.2018г., съгласно съдържанието на който плащанията по всички фактури се разсрочват до окончателно уточняване на взаимооотношенията и обема на изпълнените СМР от РЛ и инвеститорите, но не по-късно от 01.07.2019г. Тези срокове са изтекли към момента на издаване на обжалваният РА, но не са представени доказателства за извършено плащане от жалбоподателя към неговия доставчик.

От жалбоподателя са представени сключени договори с доставчика от 06.11.2017г. с предмет СМР на многофамилна жилищна сграда в гр. Сливница, ул. „Максим Горки“ №№ 6-8-10, съгласно утвърдената техническа документация на обекта и одобрените проекти и от 28.11.2017г. с предмет СМР за саниране на сграда в гр. София, ЖК „Люлин 3“, бл. 317, съгласно утвърдената техническа документация на обекта и одобрените проекти и договор от 21.02.2018г. с предмет обновяване за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на Столична община, район Слатина за сграда в гр. София, ЖК „Христо Смирненски“, бл. 32А. Срокът на първите два договора е 90 календарни дни, като заплащането по първия е срещу одобрен акт обр. 19 и издадена данъчна фактура, а по втория – съгласно приложение № 1, неразделна част от договора.

Извършена е насрещна проверка на доставчика, при която са представени документи и писмени обяснения. След анализ на данните в представените документи и допълнителна проверка в информационния масив на НАП относно декларираните от него сключени трудови договори е констатирано, че „НИМЕКС БГ“ ЕООД не разполага със собствени ДМА за извършване на дейността, а през периода от месец декември 2017г. до месец март 2018г. включително са наети по трудови правоотношения първо двама работници на 8-часов работен ден, след това четирима работници на 4-часов работен ден. През месец декември от доставчика са декларирани облагаеми доставки на стойност 510 000лв., в т.ч. към жалбоподателя СМР на стойност 203 341,44лв., през месец януари са декларирани облагаеми доставки на стойност 300 000лв., от които към жалбоподателя СМР на стойност 238 440лв. и през месец март са декларирани облагаеми доставки на обща стойност 135 000лв., в т.ч. към жалбоподателя СМР на стойност 98 730лв.

От страна на доставчика са представени 3бр. фактури с предмет на доставката „по договор за СМР“, издадени от негов предходен доставчик „СИНДЖИ 7“ ЕООД през мм. 01 и 03.2018г. Тъй като не са представени договорите за СМР, съпътстващи ги документи и писмени обяснения относно характера на доставките, ревизиращите органи по приходите са направили извод, че не може да се установи дали се касае за закупени строителни материали или извършени СМР услуги от това дружество и имат ли отношение към извършените доставки към жалбоподателя „ГИ СТОУН“ ЕООД. Извършена е насрещна проверка на „СИНДЖИ 7“ ЕООД, при която е констатирано, че при връчено му по реда на чл. 32 от ДОПК ИПДПОЗЛ не е представило изисканите му документи и писмени обяснения. През 2018г. не е имало назначени лица по трудови правоотношения, не са изплатени възнаграждения на лица, назначени по извънтрудови правоотношения и не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за резултатите от извършваната икономическа дейност за годината, но в дневниците за продажби са отразени 9бр. фактури към получателя „НИМЕКС БГ“ ЕООД.

При анализ на данните в събраните при ревизията доказателства е направен извод, че доставчикът не разполага с необходимия като количество персонал за изпълнението на фактурираните СМР на жалбоподателя „ГИ СТОУН“ ЕООД.

На следващо място, в хода на ревизията е констатирано, че жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит в размер на 10 776лв. по фактура № 50…29 от 29.06.2018г., издадена от „СОНИК МП“ ЕООД, с предмет на доставката СМР на многофамилна филищна сграда. За разплащането по доставката е издаден споразумителен протокол от 09.07.2018г., съгласно съдържанието на който плащанията по всички фактури се разсрочват до окончателно уточняване на взаимооотношенията и обема на изпълнените СМР от РЛ и инвеститорите, но не по-късно от 01.07.2019г. Тези срокове са изтекли към момента на издаване на обжалваният РА, но не са представени доказателства за извършено плащане от жалбоподателя към неговия доставчик.

От жалбоподателя е представен сключен договор с доставчика от 14.05.2018г. с предмет СМР на многофамилна жилищна сграда в гр. гр. София, ЖК „Христо Смирненски“, бл. 32А.

Извършена е насрещна проверка на доставчика, при която са представени документи и писмени обяснения. След анализ на данните в представените документи и допълнителна проверка в информационния масив на НАП относно декларираните от него сключени трудови договори е констатирано, че „СОНИК МП“ ЕООД не разполага със собствени ДМА за извършване на дейността, а през периода от месец май 2018г. до месец юни 2018г. включително са наети по трудови правоотношения първо петима работници на 8-часов работен ден, след това единадесет работници на 8-часов работен ден, от които шестима на длъжности, свързани с изпълнението на СМР. През периода от месец януари до месец юни 2018г. от доставчика са декларирани облагаеми доставки в стойностен диапазон от 250 000лв. до 750 000лв., от които към жалбоподателя на стойност 53 883лв., съгласно протокол за извършени СМР от 29.06.2018г.

При насрещната проверка от страна на доставчика са представени единствено оборотна ведомост за периода мм. 01 – 06.2018г., съдържаща само три счетоводни сметки – 411, 453 и 703 и аналитичен регистър на сметка 411. Не са представени доказателства за лицата, фактически изпълнили СМР, доказателства за използване на ДМА за изпълнението им, както и документи за степен на завършеност на обекта.

При анализ на данните в събраните при ревизията доказателства е направен извод, че доставчикът не разполага с необходимия като количество персонал за изпълнението на фактурираните СМР на жалбоподателя „ГИ СТОУН“ ЕООД.

При ревизията е направена констатация, че жалбоподателят „ГИ СТОУН“ ЕООД действа като подизпълнител на две дружества – „ИВЕЛИНСТРОЙ“ ЕООД и  „ПРИМАСТРОЙ 21“ ООД, с които е сключил следните договори за строителство:

-от 18.10.2017г. с второто дружество с предмет „Изпълнение на СМР на многофамилна жилищна сграда в гр. Сливница, ул. „Максим Горки № 6-8-10“; за изпълнението на СМР по този договор е ползван подизпълнителят „НИМЕКС БГ“ ЕООД;

-от 09.11.2017г. с първото дружество с предмет „Саниране на сграда с административен адрес: гр. София, ЖК „Люлин 3, бл. 317““; за изпълнението на СМР по този договор отново е използван подизпълнителят „НИМЕКС БГ“ ЕООД;

-от 19.02.2018г. с второто дружество с предмет „Обновяване за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на Столична община, район Слатина, във връзка с „Националната програма за енергийна ефективност на многофункционални жилищни сгради“: Инженеринг (проектиране и строителство) за сграда с административен адрес: гр. София, ЖК „Христо Смирненски“, бл. 32А“; за изпълнението на СМР по този договор са използвани и двете дружества – подизпълнители.

Извършена е насрещна проверка на възложителя на СМР „ПРИМАСТРОЙ 21“ ООД, при която е установено, че дружеството разполага с общо 34 лица, наети по трудови правоотношения, от които 2 лица ръководители и 24 лица работници. При насрещната проверка са представени договорите за строителство, сключени с жалбоподателя „ГИ СТОУН“ ЕООД, главна книга и оборотни ведомости за 2017г. и 2018г. Съгласно представените доказателства възложителят е извършил към РЛ разплащане единствено по фактура № 10…7 от 11.12.2017г. по банков път на 11.01.2018г. Не е извършено разплащане по останалите фактури, като е представен споразумителен протокол от 05.07.2018г., съгласно който плащането на сумата от 191 676,96лв. се разсрочва до окончателно уточняване на взаимоотношенията, обема и количествата на възложените и изпълнени СМР.

Съгласно съдържанието на депозираните писмени обяснения, СМР на обектите е изпълнено изцяло от подизпълнителя „ГИ СТОУН“ ЕООД,  който е осигурил работниците и транспортирането им до строителните обекти. Според възложителя, всички разходи за транспорт, настаняване и трудови възнаграждения на работниците са за сметка на изпълнителя на СМР.

Извършена е насрещна проверка на възложителя на СМР „ИВЕЛИНСТРОЙ“ ЕООД, при която е установено, че дружеството разполага с общо 99 работници. Разплащането по процесната фактура № 10…8 от 30.01.2018г. е извършено по банков път на части. Към датата на издаване на фактурата обектът е със степен на завършеност 90%, като акт обр. 15 е издаден на 18.04.2018г. От своя страна, „ИВЕЛИНСТРОЙ“ ЕООД е издало към Столична община 4бр. акт обр. 19 за изпълнените СМР.

При насрещната проверка е представена книга за първоначалния инструктаж на „ИВЕЛИНСТРОЙ“ ЕООД за обект „Люлин, бл. 317“, който е проведен на 09.11.2017г. Извършена е проверка в информационния масив на НАП по отношение на посочените 6бр. лица, на които е направен първоначален инструктаж, при която е установено, че част от тях са назначени по трудови правоотношения в друго дружество, има безработно лице, но за нито едно от тях не са представени доказателства за ангажирането им, включително по извънтрудови правоотношения от РЛ или от неговия доставчик „НИМЕКС БГ“ ЕООД.

Съгласно съдържанието на депозираните писмени обяснения от възложителя, всички ангажименти за осигуряване на персонал на строителния обект, транспортирането му и заплащането на възнаграждения са за сметка на жалбоподателя „ГИ СТОУН“ ЕООД.

Извършена е съпоставка за изпълнените СМР на обекта с възложител „ИВЕЛИНСТРОЙ“ ЕООД, които са приети от Столична община с протокол от 01.12.2017г. и приетите количества от това дружество, твърдяни като изпълнени от жалбоподателя „ГИ СТОУН“ ЕООД и неговия подизпълнител „НИМЕКС БГ“ ЕООД. При извършеното сравнение в таблица на л. 42 – 42 гръб е констатирано, че почти всички СМР са приети от Столична община на 01.12.2017г., с изключение на частичното неизпълнение на СМР с предмет монтаж на топлоизолационна система, монтаж на разделителна ивица от каменна вата, полагане на цветна силикатна екстериорна настилка, монтаж на ПВЦ дограма, монтаж на топлоизолационна система на под и грундиране с дълбокопроникващ грунд, част от които са изпълнени и приети с прокотол от 05.02.2018г. От своя страна, изпълнителите на СМР към „ИВЕЛИНСТРОЙ“ ЕООД са предали същите с протоколи от 19.01.2018г. за „ГИ СТОУН“ ЕООД  и на 26.01.2018г. за „НИМЕКС БГ“ ЕООД, т.е. след приемането на СМР от Столична община.

При анализ на събраните при ревизията доказателства ревизиращият екип е направил извод, че основните изпълнители на СМР „ИВЕЛИНСТРОЙ“ ЕООД и „ПРИМАСТРОЙ 21“ ООД разполагат с достатъчно персонал за изпълнение на СМР на обектите без да е необходимо наемането на подизпълнителя „ГИ СТОУН“ ЕООД, който изобщо не разполага с персонал и също следва да ангажира подизпълнители. Предвид констатираните факти на неизвършено разплащане по голяма част от доставките, липса на документи за закупени строителни материали и недостатъчен персонал от поддоставчиците за изпълнение на големи по обем СМР за сравнително кратък времеви период, е направен извод за неизпълнение на доставките от издателите на фактурите „НИМЕКС БГ“ ЕООД и „СОНИК МП“ ЕООД. На основание разпоредбите на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и чл. 9 от ЗДДС на жалбоподателя „ГИ СТОУН“ ЕООД  не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 84 384,40лв. по фактурите с предмет СМР, издадени от посочените доставчици.

На следващо място, в хода на ревизията е констатирано, че за данъчен период м. 05.2018г. жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 8 120лв. по 5бр. фактури, посочени в таблица на л. 38 по делото, издадени от доставчика „НИМЕКС БГ“ ЕООД, с предмет на доставката „аванс“. Към фактурите са приложени 5бр. фискални бонове за разплащане в брой и 5бр. заявки за доставка на строителни материали.

Извършена е проверка в информационния масив на НАП, при която е констатирано, че доставчикът има регистрирано ФУ на 12.04.2018г. за търговски обект „без стационарен обект“ в гр. София. Същевременно е установено, че „НИМЕКС БГ“ ЕООД не е декларирало данни за извършени продажби по касов път за месец май 2018г.

При анализ на данните на счетоводните регистри на жалбоподателя, по-конкретно на сметки от гр. 50, е констатирано, че няма отразени извършени авансови плащания към доставчика. Не са представени други документи относно параметрите на доставката, за която е извършено авансовото плащане, не са представени и кредитни известия към фактурите при евентуално разваляне на сделките.

При анализ на събраните доказателства ревизиращият екип е направил извод, че не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, което да е основание за издаване на процесните фактури. Тъй като данъкът по тях е начислен неправомерно, на основание разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за получателя по доставката не е признато право на приспадане на данъчен кредит.

На следващо място, в хода на ревизията е констатирано, че през м. 03.2018г. жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 8 120лв. по 5бр. фактури с издател „СОНИК МП“ ЕООД, с предмет на доставката „аванс“. През данъчен период м. 05.2018г. доставчикът е издал кредитни известия, с които са анулирани фактурите и тези кредитни известия са отразени в дневника за покупки на РЛ.

Ревизиращият екип е направил извод, че за периода от 15.04.2018г. до 14.06.2018г. жалбоподателят неправомерно е ползвал данъчен кредит в размер на 8 120лв., поради което са начислени лихви за посочения период в размер на 137,60лв. 

В хода на съдебното производство са събрани следните нови доказателства:

В съдебно заседание на 16.07.2020 г. е прието заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице П.Т., с направено възражение за частична необоснованост от процесуалния представител на ответника. След анализ на данните в представени по делото доказателства и проверка в информационния масив на НАП вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи: всички процесни фактури, издадени от доставчиците „НИМЕКС БГ“ ЕООД и „СОНИК МП“ ЕООД, са отразени в дневниците за покупки на жалбоподателя „ГИ СТОУН“ ЕООД. Приходите от продажби на услуги са осчетоводени при доставчиците, въз основа на издадени актове обр. 19, като са взети следните счетоводни операции: дебит сметка 411 Клиенти, аналитична партида „ГИ СТОУН“ ЕООД срещу кредит сметка 453 Разчет за данък върху добавената стойност за начисления ДДС и дебит сметка 411 Клиенти, аналитична партида „ГИ СТОУН“ ЕООД срещу кредит сметка 703 Приходи от продажба на услуги.

Процесните фактури с предмет авансово плащане са намерили отражение в счетоводството на доставчика „НИМЕКС БГ“ ЕООД, като са взети следните счетоводни операции: дебит сметка 411 Клиенти срещу кредит сметка 453/2 Разчет за данък върху добавената стойност със стойността на начисления ДДС; дебит сметка 411 Клиенти срещу кредит сметка 703/2 Приходи от продажба със стойността на аванса; дебит сметка 501 Каса срещу кредит сметка 411 Клиенти за полученото разплащане в брой.

В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е уточнило начинът на осчетоводяване на получените авансови плащания от жалбоподателя към доставчика „НИМЕКС БГ“ ЕООД.

В съдебното заседание на 20.10.2020г. е прието допълнително заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от същото вещо лице, без направени възражения от страните по делото. След анализ на представените по делото доказателства и допълнителна проверка в счетоводството на жалбоподателя вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи: по делото са представени договори и съпътстващи доставката на СМР документи, сключени между възложителите „ПРИМАСТРОЙ 21“ ООД и „ИВЕЛИНСТРОЙ“ ЕООД, подизпълнителя „ГИ СТОУН“ ЕООД и неговите доставчици „НИМЕКС БГ“ ЕООД  и „СОНИК МП“ ЕООД.

По отношение на обекта „многофункционална жилищна сграда в гр. Сливница, ул. „Максим Горки“ № 6-8-10 е сключен договор от 18.10.2017г. между възложителя „ПРИМАСТРОЙ 21“ ООД и изпълнителя, съответно изпълнените СМР са приети с акт обр. 19 от 08.12.2017г., като е издадена процесната фактура № 7 от 12.12.2017г. Разплащането по доставката е извършено по банков път на 11.01.2018г. По отношение на същия обект е сключен договор от 06.11.2017г. между изпълнителя и неговия доставчик „НИМЕКС БГ“ ЕООД, съответно изпълнените СМР са приети с акт обр. 19 от 08.12.2017г., като е издадена фактура от 08.12.2018г. Не е извършено разплащане по доставката, като са съставени споразумителни протоколи от 01.02.2018г. и 05.07.2018г.

По отношение на обекта жилищна сграда с административен адрес гр. София, ЖК „Люлин 3“, бл. 317 е сключен договор от 09.11.2017г. между възложителя „ИВЕЛИНСТРОЙ“ ЕООД, съответно изпълнените СМР са приети на 31.01.2018г., като е издадена фактура № 10…08 от същата дата. Разплащането по доставката е извършено по банков път на 08.02.2018г., а на 10.02.2018г. е съставен споразумителен протокол за отстрочване на заплащането за 12 месеца, но не по-късно от 01.02.2019г. По отношение на същия обект е сключен договор от 28.11.2017г. между изпълнителя и неговия доставчик „НИМЕКС БГ“ ЕООД, изпълнените СМР са приети съответно на 19.01.2018г. и на 26.01.2018г., като са издадени фактури №№ 10…05 от 19.01.2018г. и 10…07 от 26.01.2018г. Не е извършено разплащане по доставките, като са съставени споразумителни протоколи от 01.02.2018г. и 05.07.2018г.

По отношение на обекта жилищна сграда с административен адрес гр. София, ЖК „Христо Смирненски“, бл. 32А е сключен договор от 19.02.2018г. между възложителя „ПРИМАСТРОЙ 21“ ООД и изпълнителя, съответно част от изпълнените СМР са приети на 26.03.2018г., като е издадена фактура № 10…10 от същата дата. Не е извършено разплащане по доставката, като е съставен споразумителен протокол от 05.07.2018г., с което заплащането е отсрочено до окончателно уточняване на обема и количеството на възложените и изпълнени СМР. По отношение на същия обект е сключен договор от 21.02.2018г. между изпълнителя и неговия доставчик „НИМЕКС БГ“ ЕООД, изпълнените СМР са приети на 23.03.2018г., като е издадена фактура № 20…24 от същата дата. Не е извършено разплащане по доставките, като са съставени споразумителни протоколи от 12.02.2018г. и 09.07.2018г. 

По отношение на обекта жилищна сграда с административен адрес гр. София, ЖК „Христо Смирненски“, бл. 32А е сключен договор от 19.02.2018г. между възложителя „ПРИМАСТРОЙ 21“ ООД и изпълнителя, съответно част от изпълнените СМР са приети на 29.06.2018г., като е издадена фактура № 10…22 от същата дата. Не е извършено разплащане по доставката, като е съставен споразумителен протокол от 05.07.2018г., с което заплащането е отсрочено до окончателно уточняване на обема и количеството на възложените и изпълнени СМР. По отношение на същия обект е сключен договор от 14.05.2018г. между изпълнителя и неговия доставчик „СОНИК МП“ ЕООД, изпълнените СМР са приети на 29.06.2018г., като е издадена фактура № 50…29 от същата дата. Не е извършено разплащане по доставките, като е съставен споразумителен протокол от 09.07.2018г.

Взетите от жалбоподателя счетоводни операции във връзка с доставките са дебит сметка 602 Разходи за външни услуги срещу кредит сметка 401 Доставчици, аналитична партида на съответния доставчик за стойността на актуваните с акт обр. 19 СМР и дебит сметка 453/1 ДДС на покупките срещу кредит сметка 401 Доставчици, аналитична партида на съответния доставчик за стойността на начисления ДДС.

За ревизирания период жалбоподателят прилага двустранно счетоводно записване, чрез използване на система за автоматизирана обработка на счетоводната информация. Заведени са счетоводни сметки 401 и 411 за отчитане на разчетите с доставчици и клиенти. Отношенията с бюджета и осигурителните фондове се отчитат по сметки от гр. 45. В изпълнение на изискванията на ЗДДС се водят задължителни регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите. За счетоводното отчитане на ДДС са заведени сметки 453/1, 453/2, 453/8 и 453/9.

Разплащанията с доставчици и клиенти се извършват по банков и касов път, като са заведени съответно сметка 503 Разплащателна сметка в лева и 501 Каса в лева.

Формата на счетоводна отчетност позволява извършването на текущ и последващ финансов контрол ,  съгласно изискванията на чл. 17, ал. 2 от Закона за счетоводството. Текущото счетоводно отчитане се води в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти и утвърден индивидуален сметкоплан. Формата на водене на счетоводството осигурява синхронизирано, хронологично и систематично счетоводно отчитане.

На основание взетите счетоводни операции, както и от представените систематизирани счетоводни данни може да се направи извод, че счетоводството на РЛ е водено редовно по отношение на взетите стопански операции в обхвата на направената проверка.

В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е направило уточнение, че към датата на изготвяне на заключението не са му предоставени доказателства за извършени разплащания по доставките, за които са съставени споразумителни протоколи. Няма осчетоводени разходи за командировки на лица, включително дневни и пътни. 

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Спорът между страните се свежда до обстоятелството дали процесните доставки са изпълнени именно от издателите на фактурите, при условията в сключените договори и така, както са описани в актовете обр. 19, при наличие на закупени съответните видове и количества строителни материали, където е необходимо и при наличието на кадрова обезпеченост при съответния доставчик, съобразно обема на подлежащите на изпълнение СМР и времевия период за изпълнението им. Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че жалбоподателят „ГИ СТОУН“ ЕООД няма наети лица по трудови правоотношения и не е извършил покупки на строителни материали през процесния период, като за изпълнението на доставките е използван изцяло твърдян при доставчиците „НЕМЕКС БГ“ ЕООД и „СОНИК МП“ ЕООД кадрови ресурс.

Настоящият съдебен състав намира, че ревизиращият екип правилно е приложил разпоредбите на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по отношение непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки. Не се формира спор между страните по делото, че жалбоподателят действа в качеството си на изпълнител на възложителите „ПРИМАСТРОЙ 21“ ООД  и „ИВЕЛИНСТРОЙ“ ЕООД, като изпълняваните СМР са за саниране на многофамилни жилищни сгради в гр. София и гр. Сливница. Следва да бъде отбелязано, че по естеството си фактурираните СМР услуги са с комплексен характер, т.е. за изпълнението им е необходимо както закупуването на определено количество и вид строителни материали, така и използването на труд от работници.

Защитната теза на жалбоподателя се основава на твърдението, че неправилно при ревизията е отречено изпълнението на договори за строителство, сключени между възложителите на СМР и жалбоподателя и между жалбоподателя и неговите доставчици. Изпълнението на договорените СМР е надлежно установено като количества и обем с актове обр. 19 за всеки един обект, като е налице надлежно осчетоводяване на изпълнените СМР от всеки от участниците в строителството. Обстоятелствата на наличие на персонал при възложителите и неизвършено разплащане по доставките не може да се тълкува в ущърб на РЛ, доколкото същите са изпълнени изцяло от ангажираните доставчици, които разполагат със съответния персонал.

По делото са представени различни доказателства, свързани с изпълнението на СМР на различните видове обекти от възложителите, изпълнителя и доставчиците, предвид на което и същите следва да бъдат подложени на самостоятелен анализ в настоящото решение.

По отношение изпълнените СМР на жилищна сграда в гр. Сливница, ул. „Максим Горки“ № 6-8-10 с възложител „ПРИМАСТРОЙ 21“ ООД е представен договор за строителство между възложителя и изпълнителя за изпълнение на определени по видове и количества СМР с приложен към него количествено стойностна сметка (л. 134 – 139). Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора срокът за изпълнение на всички СМР е 90 календарни дни, считано от датата на сключването му – 18.10.2017г. В количествено – стойностната сметка са описани видове СМР, касаещи фасадите и покрива на сградите, състоящи се основно в демонтаж на съществуващи на място дограма, климатици, ролетни щори, компрометирана мазилка и други подобни и монтаж и полагане на топлоизолация, грунд по стени, мазилка и др. подобни и са посочени техни единични цени и обща стойност на подлежащите за изпълнение СМР.

 За същия строителен обект е сключен договор между изпълнителя „ГИ СТОУН“ ЕООД и доставчика „НЕМИКС БГ“ ЕООД, с приложена КСС за същите видове и количества СМР, като разликата е единствено в тяхната единична цена и общата им стойност. Приемането на изпълнението на СМР между всички участници в строителството е извършено на 08.12.2017г., като са издадени фактури за приетите СМР съгласно посочването им в актове обр. 19/протоколи за приемане между доставчика и жалбоподателя на обща стойност 203 341,44лв. с ДДС и между жалбоподателя и възложителя на стойност 209 976,84лв. с ДДС. Разплащането по доставката е извършено от възложителя към изпълнителя на 11.01.2018г. по посочената банкова сметка (***. 142), като на същата дата сумата е изтеглена в брой от лицето Георги Маринов Шишков. Същевременно, на 01.02.2018г. между изпълнителя и доставчика е сключено споразумение, съгласно което разплащането по доставката се отлага за следващите 12 месеца, но не по-късно от 01.02.2019г. До момента на издаване на РА и на заключението на вещото лице не е констатирано разплащане между страните по доставката. В споразумението не са посочени причините, поради което разплащането по доставките се отлага и не е извършено и към момента на издаване на РА и на заключението на вещото лице.

Настоящият съдебен състав намира, че изводът на ревизиращия екип относно фактическото неизпълнение на доставките между доставчика и жалбоподателя е обоснован с декларирани от доставчика данни за изпълнение на СМР на значителна стойност през м. 12.2017г., през който данъчен период са декларирани сключени трудови договори с 2 лица на 8-часов работен ден, т.е. не е възможно изпълнението им в този обем. Наред с това, за изпълнението на СМР е необходимо и закупуването на строителни материали, но не са представени доказателства за това. Касае се за значителен обем от СМР, които следва да бъдат изпълнени от тези две лица в рамките на около 30-дневен срок, т.е. от 06.11.2017г. до 08.12.2017г.

Съдът намира, че по делото са представени доказателства, че възложителят „ПРИМАСТРОЙ 21“ ООД също е действал като изпълнител на друг възложител за този строителен обект, а именно: „БУЛСТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД по договор от 20.04.2017г. (л. 285 – 291), ведно с количествено – стойностна сметка към него (л. 292 – 293). Срокът за изпълнение на договора е 90 календарни дни от датата на сключването му. Действително, по делото е представен и договор за строителство от 24.04.2017г. между „ПРИМАСТРОЙ 21“ ООД  и „ГИ СТОУН“ ЕООД (л. 294 – 297), с идентични параметри с този от 20.04.2017г. което означава, но не са представени доказателства за неизпълнението му в указания в него срок и необходимостта от сключване на нов договор със същия предмет от 18.10.2017г. Предвид непредставяне на доказателства за причините за сключване на нов договор между двете дружества, следва извода, че към датата, на която „ПРИМАСТРОЙ 21“ ООД е превъзложило изпълнението на СМР на жалбоподателя „ГИ СТОУН“ ЕООД, съответно той ги е превъзложил на своя доставчик „НИМЕКС БГ“ ЕООД договорените с неговия възложител СМР следва да са изпълнени и приети. По делото не са представени доказателства за причините, наложили наемането на трима подизпълнители по веригата от доставки на услуги – СМР и то за пълния обем от СМР, като дружеството „ПРИМАСТРОЙ 21“ ООД  разполага с необходимата кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката. В представените писмени обяснения (л. 282 – 284) само се посочва, че връзката с жалбоподателя е осъществена със съдействието на основния изпълнител на обекта „БУЛСТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД, като няма никакви забележки по отношение качеството на изпълнените на място работи. Съгласно съдържанието на писмените обяснения, възложителят „ПРИМАСТРОЙ 21“ ООД  е приел без забележки изпълнените от „ГИ СТОУН“ ЕООД СМР, като именно на второто дружество е бил ангажиментът да осигури работниците, включително чрез ползване на подизпълнител. Не е било необходимо използването на строителна механизация, тъй като естеството на изпълняваните СМР изисква само наличието на кадрови ресурс.

Съдът намира, че посредством ангажираните при съдебното обжалване заключения на вещото лице по ССЕ не се опровергават констатациите на ревизиращия екип, че СМР на този строителен обект СМР са изпълнени именно от жалбоподателя „ГИ СТОУН“ ЕООД, чрез ангажиране на подизпълнителя „НИМЕКС БГ“ ЕООД, който към момента на изпълнението им разполага само с двама работници, назначени по трудови правоотношения на 8-часов работен ден. В заключението се потвърждават неспорни между страните по делото факти относно представените от участниците по веригата на СМР документи, включително такива за счетоводно отразяване на издадените фактури. По отношение на тях е извършена съпоставка, при която е констатирано, че именно дружеството „ПРИМАСТРОЙ 21“ ООД е разполагало с кадрова обезпеченост за изпълнение на сключения със своя възложител „БУЛСТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД договор за СМР и не е било необходимо ангажирането на подизпълнители, още повече, че към момента на сключване на договора с жалбоподателя „ГИ СТРОЙ“ ЕООД е изтекъл срокът за изпълнение на първоначалния договор, за същите по видове и обем СМР.

Не на последно място следва да бъде посочено, че строителният обект се намира в гр. Сливница, а седалището и адресът на управление на доставчика в гр. София, т.е. необходимо е командироването на работниците за извършване на договорените СМР. По делото не са представени доказателства за такова командироване, съответно за отчетени разходи за командировка на работниците, което обстоятелство в по-голяма степен потвърждава констатацията на ревизиращия екип относно неизпълнени СМР от издателя на фактурата, по която жалбоподателят е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит.

По отношение изпълнението на СМР на жилищната сграда в гр. София, ЖК „Люлин 3“ с възложител „ИВЕЛИНСТРОЙ“ ЕООД е представен договор от 27.06.2017г. (л. 425 – 430) между възложителя Столична община – район Люлин и „ИВЕЛИНСТРОЙ“ ЕООД за проектиране и изпълнение на СМР на посочената жилищна сграда със срок на изпълнение на СМР 120 дни от датата на сключването му.  Представен е договор за строителство между възложителя и изпълнителя за изпълнение на определени по видове и количества СМР с приложен към него количествено стойностна сметка (л. 379 – 381). Съгласно чл. 2 от договора срокът за изпълнение на всички СМР е 90 календарни дни, считано от датата на сключването му –09.11.2017г. В количествено – стойностната сметка са описани видове СМР, касаещи фасадата и общите части на сградата, състоящи се основно в монтаж на дограма, входни врати с пощенски кутии, топлоизолационна система и полагане на мазилка, обновяване на стълбищни клетки, осветителна инсталация, система за мълниезащита и демонтаж и подмяна на елементи от покрива.

 За същия строителен обект е сключен договор между изпълнителя „ГИ СТОУН“ ЕООД и доставчика „НЕМИКС БГ“ ЕООД, с приложена КСС за същите видове и количества СМР (л. 160 – 161 и л. 700 – 701), като разликата е единствено в тяхната единична цена и общата им стойност. Приемането на изпълнението на СМР между възложителя Столична община – район Люлин и основният изпълнител „ИВЕЛИНСТРОЙ“ ЕООД е извършено на етапи, съответно на 01.12.2017г. и 05.02.2018г., а цялостното изпълнение на СМР е прието на 18.04.2018г. и 30.04.2018г. Съответно, приемането на изпълнените СМР от жалбоподателя „ГИ СТРОЙ“ ЕООД е извършено 30.01.2018г. съгласно посочването им в протокол (л. 128 – 130 и л. 382 – 383 ) на обща стойност 242 196,26лв. с ДДС, като е издадена фактура № 10…08 от същата дата. Между жалбоподателя и доставчика изпълнените СМР са приети с протокол за действително извършени СМР № 1 от 19.01.2018г. на стойност 126 000лв. с ДДС (л. 155 – 157) и протокол за приемане на действително извършени СМР № 2 от 26.01.2018г. на стойност 112 440лв. с ДДС (л. 159), като са издадени фактура № 10…05 от 19.01.2018г. и фактура № 10…07 от 26.01.2018г. По доставката не е извършено разплащане, като на 01.02.2018г. между изпълнителя и доставчика е сключено споразумение, съгласно което разплащането по доставката се отлага за следващите 12 месеца, но не по-късно от 01.02.2019г. (л. 152). До момента на издаване на РА и на заключението на вещото лице не е констатирано разплащане между страните по доставката. В споразумението не са посочени причините, поради което разплащането по доставките се отлага и не е извършено и към момента на издаване на РА и на заключението на вещото лице. Извършено е разплащане от възложителя „ИВЕЛИНСТРОЙ“ ЕООД към жалбоподателя „ГИ СТРОЙ“ ЕООД на част от фактурираната стойност на СМР по фактура № 10…08 от 31.01.2018г. – 142 196,26лв. с ДДС. За останалата стойност по фактурата е сключен споразумителен протокол от 10.02.2018г. (л. 384 и л. 691), с който разплащането по доставката се отлага за следващите 12 месеца, но не по-късно от 01.02.2019г. (л. 152). До момента на издаване на РА и на заключението на вещото лице не е констатирано разплащане между страните по доставката. В споразумението отново не са посочени причините, поради което разплащането по доставките се отлага и не е извършено и към момента на издаване на РА и на заключението на вещото лице.

По отношение на изпълнението на доставката на СМР от страна на възложителя е представен и списък на работниците на „ГИ СТОУН“ ЕООД, вписани в книгата за първоначален инструктаж на „ИВЕЛИНСТРОЙ“ ЕООД. Съдът намира, че не е опровергана констатацията в обжалвания РА, че посочените 6бр. лица не се намират в трудови правоотношения нито с жалбоподателя, нито с доставчика му „НИМЕКС БГ“ ЕООД, т.е. не могат да се приемат като част от трудовия ресурс на второто дружество за изпълнение на доставката. Самото дружество – доставчик е декларирало трудови договори с 2бр. лица на 8-часов работен ден за м. 12.2017г. и 4бр. лица за 4-часов работен ден за месец 01.2018г., като следва да бъде посочено, че доставките на СМР на този строителен обект и строителния обект в гр. Сливница съвпадат във времево отношение за част от м. 12.2017г.

Настоящият съдебен състав намира, че изводът на ревизиращия екип относно фактическото неизпълнение на доставките между доставчика и жалбоподателя е обоснован с декларирани от доставчика данни за изпълнение на СМР на значителна стойност през м. 01.2018г., през който данъчен период са декларирани сключени трудови договори с 4 лица на 4-часов работен ден, т.е. не е възможно изпълнението им в този обем. Наред с това, за изпълнението на СМР е необходимо и закупуването на строителни материали, но не са представени доказателства за това. Касае се за значителен обем от СМР, които следва да бъдат изпълнени от тези две лица в рамките на около 45-дневен срок, т.е. от 29.11.2017г. до 19.02.2018г., съответно до 26.02.2018г.

Съдът намира, че по делото са представени доказателства, че възложителят „ИВЕЛИНСТРОЙ“ ЕООД  е предало като изпълнени част от договорените с неговия възложител Столична община – район Люлин СМР, които са приети с протокол от 01.12.2017г. Към този момент, обаче, СМР не са му предадени нито изпълнителя „ГИ СТРОЙ“ ЕООД, нито от неговия доставчик „НИМЕКС БГ“ ЕООД, което е извършено през м. 01.2018г. По делото не са представени доказателства за причините, наложили наемането на двама подизпълнители по веригата от доставки на услуги – СМР и то за пълния обем от СМР, като дружеството „ИВЕЛИНСТРОЙ“ ЕООД  разполага с необходимата кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката. В представените писмени обяснения (л. 374 – 375) само се посочва, че към момента на издаване на фактурата от 31.01.2018г. обектът е бил със степен на завършеност 90%, като изпълнените СМР са приети в цялост от общината на 18.04.2018г. Съгласно съдържанието на писмените обяснения, възложителят е приел без забележки изпълнените от „ГИ СТОУН“ ЕООД СМР, като именно на това дружество е бил ангажиментът да осигури работниците, включително чрез ползване на подизпълнител. Не е било необходимо използването на строителна механизация, тъй като естеството на изпълняваните СМР изисква само наличието на кадрови ресурс.

Съдът намира, че посредством ангажираните при съдебното обжалване заключения на вещото лице по ССЕ не се опровергават констатациите на ревизиращия екип, че СМР на този строителен обект СМР са изпълнени именно от жалбоподателя „ГИ СТОУН“ ЕООД, чрез ангажиране на подизпълнителя „НИМЕКС БГ“ ЕООД, който към момента на изпълнението им разполага само с четирима работници, назначени по трудови правоотношения на 4-часов работен ден. В заключението се потвърждават неспорни между страните по делото факти относно представените от участниците по веригата на СМР документи, включително такива за счетоводно отразяване на издадените фактури. По отношение на тях е извършена съпоставка, при която е констатирано, че именно дружеството „ИВЕЛИНСТРОЙ“ ЕООД е разполагало с кадрова обезпеченост за изпълнение на СМР и в по-голямата си част ги е предало като изпълнени на възложителя Столична община – район Люлин. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че договорът с подизпълнителя „НИМИКС БГ“ ЕООД е сключен на 29.11.2017г., а в значителната си част СМР са приети на 01.12.2017г., като не може да се приеме, че жалбоподателят и неговият доставчик са ангажирани за изпълнение единствено на неизпълнените и неприети към 01.12.2017г. СМР. При съпоставката на данните в протокол за приемане на действително извършени СМР от 31.01.2018г. (л. 128 – 130) и протокол № 2 за приемане на действително извършени СМР (л. 447 – 452) се констатират различия в количествата изпълнени СМР и в техните видове, като несъмнено за изпълнението им е необходимо и закупуването на строителни материали. По делото не са представени доказателства за закупуване на строителни материали нито от „ИВЕЛИНСТРОЙ“ ЕООД, нито от „ГИ СТОУН“ ЕООД, единствено „НИМЕКС БГ“ ЕООД е представило фактури с предмет „по договор за СМР“, издадени от „СИДЖИ 7“ ЕООД, издадени през данъчен период м. 01.2018г. и м. 03.2018г., които евентуално могат да се отнесат към изпълнението на СМР на този обект. Съдът намира за правилни изводите на ревизиращия екип и горестоящия административен орган относно неяснота в предмета на доставката, по-конкретно дали се касае за доставка на строителни материали или за доставка на СМР услуги. От издателя на фактурите „СИНДЖИ 7“ ЕООД не са представени изисканите документи и писмени обяснения, като при проверка в информационния масив на НАП е установено, че дружеството не разполага с нает персонал по трудови и извънтрудови правоотношения и не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018г.  

На следващо място, не са ангажирани доказателства установените като пребиваващи на строителния обект на 09.11.2017г. да са наети по граждански договори в „НИМЕКС БГ“ ЕООД  и „ГИ СТОУН“ ЕООД, тъй като се намират в трудови правоотношения с други дружества, съответно едно от лицата е безработно. По този начин, необосновани са твърденията, че и тези лица участват в изпълнението на СМР на обекта, заедно с наетите от „НИМЕКС БГ“ ЕООД лица по трудови правоотношения.

В тази връзка, настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на ревизиращия екип, че дори да се приеме за изпълнени на място видове СМР като тези, посочени в процесните фактури, актове обр. 19 и приемо – предавателни протоколи, не може да се направи несъмнен извод, че са изпълнени именно от издателя на фактурите.  В заключението на вещото лице се съдържат експертни изводи само и единствено за неспорни между страните обстоятелства, а именно: за идентичност на процесните фактури и съпъстващите доставката документи с тези, представени от ревизията. В заключението липсват каквито и да било констатации относно фактите на закупени строителни материали, датите на закупуването им, както и евентуалната им обвръзка с дейностите, описани в приемо – предавателните протоколи, като съпътстващи доставките документи.

В подкрепа на извода на ревизиращия екип за неизпълнени СМР от жалбоподателя „ГИ СТОУН“ ЕООД и „НИМЕКС БГ“ ЕООД е и обстоятелството, че е извършено единствено частично разплащане по доставката от възложителя към изпълнителя и отложено плащане от изпълнителя към неговия доставчик. Между възложителя и жалбоподателя е сключено споразумение за отложено плащане на остатъка от фактурираните СМР по фактура № 10…08 от 31.01.2018г., като разплащането не е извършено и към момента на изготвяне на заключението на вещото лице, независимо, че строителният обект е приет изцяло от Столична община – район Люлин на 30.04.2018г., т.е. след тази дата няма основателна причина за отлагане на плащанията между участниците в изпълнението на СМР.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира за правилен изводът на ревизиращия екип и горестоящия административен орган по отношение изпълнението на доставката от възложителя по нея „ИВЕЛИНСТРОЙ“ ЕООД, без използване на трудовия ресурс на подизпълнители по доставката.

Аналогични са аргументите и по отношение строителния обект в гр. София, ЖК „Христо Смирненски“, бл. 32А, с единствената специфика, че жалбоподателят е декларирал изпълнението на СМР от двама доставчика за различни етапи от строителството – съответно към месец 03.2018г. и м. 06.2018г. Идентични са изводите по отношение липсата на кадрова обезпеченост при доставчика „НИМЕКС БГ“ ЕООД и „СМАРТ МП“ ЕООД,  както и липсата на разплащане по фактурите и към момента на изготвяне на заключението на вещото лице. За разлика от другите споразумения за отлагане на разплащанията между участниците в процеса на строителство, в сключеното споразумение от 05.07.2018г. между възложителя „ПРИМАСТРОЙ 21“ ООД и жалбоподателя „ГИ СТОУН“ ЕООД е посочено основание „до окончателното уточняване на взаимоотношенията им и обема и количествата на възложените и изпълнени СМР“, като по този начин се разколебават двустранно подписаните протоколи за приемане на СМР. Горното е валидно и по отношение споразумението от 09.07.2018г., сключено между „ГИ СТОУН“ ЕООД  и доставчиците „НИМЕКС БГ“ ЕООД и „СМАРТ МП“ ЕООД.

Отново, в хода на съдебното производство са ангажирани единствено доказателства основно и допълнително заключение по ССЕ, касаещи сключените договори за строителство, придружаващите ги доказателства, актовете за приемане на изпълнените СМР между участниците в строителството, документи за счетоводното отразяване на доставките. За разлика от вещото лице, ревизиращият екип е подложил на проверка коректността на декларираните данни, като е обосновал извода си за неизпълнена доставка с обстоятелството, че възложителите разполагат с достатъчен материален и кадрови ресурс за изпълнение на доставките, съответно не е необходимо наемането на подизпълнители, които или не разполагат с такъв или разполагат с малко на брой наети лица по трудови правоотношения. Вещото лице единствено е дало заключение по отношение на счетоводното отражение на доставките и деклариране на процесните фактури в отчетните регистри по ЗДДС, което не е спорно между страните по делото. В този смисъл, заключението не допринася за изясняване на спорния предмет по делото и за разрешаване на правния спор. 

По отношение противоречието на направените изводи от ревизиращия екип и горестоящия административен орган с актуалната съдебна практика на ВАС и Съда на ЕС следва да бъде посочено следното: съгласно практиката на СЕС данъчният кредит е налице, когато е налице дължим и платен данък за получени стоки и услуги, а при ревизията е установено, че данък не е дължим. Това е така, защото няма доказателства посоченият доставчик да е доставил материали за извършване на ремонтите, нито да е извършил фактурираните дейности чрез ангажиране на лица по граждански договори, част от които в същия времеви период се намират в трудови правоотношения с друг работодател. Жалбоподателят, като лице, което се сочи като получател и претендира данъчен кредит по фактурите, по които не е получил нищо от сочения за доставчик, не може да не знае този факт.

В случая, с включване на процесните фактури в дневника за покупките и приспадането на данъчен кредит по тях, жалбоподателят се е опитал да реализира данъчно предимство, като приспадне данъчен кредит, който е неправомерно начислен. В процесното решение е отбелязано, че съгласно практиката на СЕС по този повод в Решение по дело C-255/02, HALIFAX PLC, т. 81 съдът приема, че при определяне на действителната същност и значение на сделките може да се отчете чисто изкуствения характер на тези сделки и връзката от правен, икономически и/или личен характер между участващите оператори в схемата за намаляване на данъчното бреме. В диспозитива на същото това решение е казано, че Шеста директива трябва да се тълкува като преклудираща всяко право на данъчно задълженото лице да прихване входящо ДДС, когато сделката, от която произтича това право, представлява злоумишлена практика.Борбата срещу избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112. В това отношение Съдът на ЕО безспорно е постановил, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза /Решение от 3 март 2005г. по дело  Fini H, C-32/03, Recueil, стр. І -1599, точка 32, Решение по дело С-255/02 Halifax и др., точка 68 и Решение по обединени дела C-439/04 и C-440/04 Kittel  и Recolta Recycling, точка 54/. Поради това националните административни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба /Решение по дело Fini H, точки 33 и 34, Решение по дело Kittel  и Recolta Recycling, точка 55 и Решение от 29 март 2012г. по дело Veleclair, С-414/10, точка 32/.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира за некореспондиращи със събраните по делото доказателства твърденията в жалбата, че авансовото плащане към доставчика „НИМЕКС БГ“ ЕООД е извършено в брой от жалбоподателя „ГИ СТОУН“ ЕООД, издадени са фискални бонове от ЕКАФП, надлежно регистрирано при доставчика. В случая, не са представени доказателства за доставката, която следва да бъде изпълнена от доставчика и нейните параметри, за да се направи обвръзка с авансовото плащане и да се извърши преценка за обезпечеността на доставчика за изпълнението й. В случая, не е спорно между страните по делото осчетоводяването на издадените фактури при доставчика и получателя, а възможността на същия да изпълни доставката, за която е предназначено авансовото плащане в един бъдещ момент. Такива доказателства не са представени нито при ревизията, нито в хода на съдебното обжалване, поради което е правилен изводът на ревизиращия екип относно неправомерно начислен данък при доставката от „НЕМИКС БГ“ ЕООД от жалбоподателя „ГИ СТОУН“ ЕООД за данъчен период м. 05.2018г.

 По отношение констатацията в обжалвания РА за дължими лихви в размер на 137,60лв. за неправомерно ползване на данъчен кредит от момента на издаване на фактурите от доставчика „СМАРТ МП“ ЕООД до момента на издаването на кредитни известия за разваляне на доставката, в жалбата не се сочат конкретни възражения, а при съдебното производство не се ангажират доказателства. Съдът намира за правилни изводите на горестоящия административен орган относно дължимостта на тези лихви, включително по отношение техния размер.

По изложените по-горе съображения, съдът намира обжалвания РА за правилен и законосъобразен, съответно жалбата за неоснователна.

При този изход на делото и своевременно направеното искане на  основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) същото възлиза на 3 809,71лв. (три хиляди осемстотин и девет лева и седемдесет и една стотинки).

Водим от горното Съдът,

                                      

                                      Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ГИ СТОУН“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, „Околовръстен път“ № 725, бл. „Б“, представлявано от управителя В.Б.Б., против Ревизионен акт № Р-16001618008167-091-001/22.07.2019г., издаден от Г.Й.- началник сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив, възложил ревизията и П.К.- главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Пазарджик, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 626 от 29.10.2019г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив, с който не е признат данъчен кредит в общ размер на 112 272,84лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 15 560,51лв., както и са начислени лихви за ДДС в размер на 137,60лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА „ГИ СТОУН“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, „Околовръстен път“ № 725, бл. „Б“, представлявано от управителя В.Б.Б.да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 3 809,71лв. (три хиляди осемстотин и девет лева и седемдесет и една стотинки) юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: