РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Нова Загора, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20212220100650 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Образувано е по искова молба, депозирана от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.„България“ № 81, вх.В,
ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв.В.Г. от САК против М. СЛ. М. с
ЕГН ********** и адрес: *** за установяване на вземане в размер 49.95 лв., представляващи
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга.
Претендират се разноските в настоящото и заповедното производства.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу М. СЛ. М. с
ЕГН ********** в Районен съд – Нова Загора било образувано ч.гр.д. № 193/2021 г. по
описа на Pайонен съд - Нова Загора. В рамките на предвидения от законодателя
едномесечен срок било постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение.
В законоустановения срок и на основание чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК ищецът
предявял настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане си ищеца
срещу ответника в настоящото производство.
Подчертава се, че за ищцовото дружество не представлявало интерес признаването
за установено п отношение на ответника, че дължи част от вземането за което била издадена
заповедта за изпълнение в размер на 19.97 лв., представляващо потребени и незаплатени
електронни съобщителни услуги, с оглед на което прави отказ за тази част и така
претенцията му остава само в размер на 49.95 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителна услуга.
В исковата си молба ищецът от фактическа страна заявява, че предявява исковата си
претенция срещу М. СЛ. М. с ЕГН **********, въз основа на договор за цесия от дата
01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ ООД с ЕИК *********, което
дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
Мобилният оператор с търговска марка „БТК“ ЕАД бил прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка
от които ищецът прилагал към исковата молба.
1
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК
********* било встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание,
още преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК и в настоящото производство бил
ищец по установителния иск. Ищецът - кредитор придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни
неустойки, ако има такива и други.
В исковата молба се твърди, че въз основа на договора с мобилния оператор,
ответникът бил ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 13660303001.
Излага се , че съгласно чл.29 от Общите условия на мобилния оператор
„Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на
ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като
БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число
на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично
на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване
на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка.“
В исковата молба се твърди още, че между кредитора „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК ********* и М. СЛ. М. с ЕГН ********** бил
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
13660303001 от дата 17.01.2017 г. за ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен
номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic L с месечна
абонаментна такса 19.99 лв. /с ДДС/. Срокът на договора бил 24 месеца, съответно до
17.01.2019 г.
Въз основа на сключения договор между ответника и „.Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД била издадена Фактура № ********** от 08.08.2017 г.
за потребените от него услуги за периода от 08.07.2017 г. до 07.08.2017 г. на стойност 19.97
лв.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл.42, т.1.
Абонатът има следните задължения: 4.1 да плаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги;/, да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на
което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че било налице неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителя, БТК имала право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника,
мобилния оператор издал по клиентския му номер от дата 08.10.2017 г. крайна фактура №
**********, в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на процесния
договор в размер на 176.82 лв., от които за ищцовото дружество преставлява интерес част от
сумата до размер на 49.95 лв. /3х16.65 лв./, явяваща се сбор от трикратния размер на
месечните такси на всяка абонаментна услуга от договора и била включена сумата за
потребените услуги от предходните четири отчетни периода.
Пояснява се, че в случая датата на деактивация на процесния абонамент била
13.09.2017 г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането
на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен
срок на действие на ползвания абонамент.
Сочи се, че така абонатът бил в неизпълнение на договора си, като не спазил
крайния срок за ползване на абонаментната си програма - 17.01.2019 г., което неизпълнение
обусловило правото ищеца да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изрична клауза в т.2 от договора, уреждаща че последния дължи неустойка равна на
горепосочения трикратен размер на таксите без отстъпка, както и потребените услуги.
Прецизира се, че цената на иска представлявала сума за която била издадена
фактура от доставчика на мобилни услуги /цедента по първия договор за цесия/, начислена
била мораторна лихва за забава и бил посочен периодът й и дейстителния активно
2
легитимиран в процеса би кредиторът – ищеца в производството – цесионерът по втория
договор за цесия /заявителя по чл.410 от ГПК/.
Предвид изложеното, абонатът следвало да понесе отговорността си за
неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за
предсрочното прекратяване на сключения договор, която имала обезщетителен, а не
санкционен характер.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към
индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били
неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор
били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Излага се, че съгласно чл.25 от Общите условия, „25.Абонатът заплаща: 25.1.
еднократно – цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно – цена за
месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно – стойността на
проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през
предходния месец/или периоди/“.
Съгласно чл.35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни
сметки, изготвени от БТК, както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се
изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично
посочен от абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в
индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължимите суми не освобождава
абоната от задължението за заплащане в определения срок.“
В исковата молба се твърди, че потребителят отговарял и дължал връщане на
оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.29 от Общите условия
„Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на
ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаването на сметката/фактурата,
като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то
число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се
получи от предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят
само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез
получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на абоната от телефонния
номер, за който се иска съответната справка“.
Твърди се, че в конкретният случай ответникът М. СЛ. М. с ЕГН ********** бил
подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал услуги по тарифен план VIVACOM
i-Traffic L, не бил изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата,
като с това си поведение бил изпаднал в забава. Издадена му била фактура и в срок същият
не я заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79
от ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.
В исковата молба се твърди още, че и двата договора за цесия били блигационни,
консесуални, двустранни и били породили правни последици за страните по тях. В
договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не били
елемент от тях. Нямало законово ограничение по чл.99 от ЗЗД, относно предмета на
договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не
било важно за длъжника. Законът го бранел, като поставял изискване единствено относно
уведомяването му, като го скрепвал като задължение на цедента, без да уточнява момента
му. Единственото изискване на законодателя било длъжникът да бъде уведомен, за да може,
ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.
В конкретния казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално право от
два договора за цесия. От тях било видно, че същите имали за предмет съвкупност от
индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора
обща цена за цялата съвкупност. Но това не означавало, че същите на били конкретизирани.
Не случайно страните били избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в
отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.
В чл.1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД,
била дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1 - неразделна част от
договора за цесия: списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдърща
3
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от
Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/Булстат, адрес на длъжника, с
който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор.“
В чл.5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставял писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът бил декларирал в чл.3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по
вземанията, описани в Приложение № 1, не съществували други правоотношения.
Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД,
а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът бил
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработвали.
С оглед на горепосоченото, ищецът заявява, че представя и моли съда да приеме
извлечение от Приложение № 1, от което се установявало, че по силата на договор за цесия
от 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД била прехвърлител, а „С. Г. Груп“ ООД бил собственик на
вземането спрямо М. СЛ. М. с ЕГН **********, което в последствие било включено и във
втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД.
С оглед спазване разпоредбите на чл.2, ал.2, т.3 на Закона за защита на личните
данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера, Цедентът се
задължава да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на
договора за цесия. Документът представлява извадка на хартиен носител на съответното
Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на
цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания.
С оглед гореизложеното, с настоящата искова молба представя и моли съдът да
приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор за
цесия от 01.10.2019 г. „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлител, а „ЮБЦ“ ЕООД е собственик на
вземането спрямо М. СЛ. М. с ЕГН **********.
В исковата молба се сочи още, че съгласно чл.6, ал.2 от договора за цесия от дата
01.10.2019 г., считано от подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД имало качеството освен на
цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземания. Твърди се, че нямало никаква законова пречка
старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой
пълномощник. Подобно становище би застъпено не само в редица решения на въззивни
съдилища, но и от правната доктрина – проф,Кожухаров, А.Калайджиев – Облигационно
право изд.Сиби 2007, както и проф.Кожухаров, които приемали, че упълномощаването на
цесионера от страна на цедента за уведомяване на длъжника било напълно допустима от
закона правна сделка, която с нищо не накърнявала интереса на длъжника. Още повече,
когато длъжникът бил неизправен.
Към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество уведомявало длъжника от
името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на
цедент от 01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която били приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера било
възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в
практиката на ВКС. Чрез Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009 г., II т.о.
ТК; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г., II т.о. на ВКС; Решение № 78 от
09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г., II т.о. на ВКС, била приета за правилна съдебната
практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не можела да се счете за
уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея било приложено
уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приемало, че съобщаване на
цесията все пак било извършено. Безспорно било, че уведомлението за цесия, приложено
към исковата молба изхождало от цесионера, но същото било отправено до длъжника от
името на цедента, който изрично бил упълномощил цесионера да извършва уведомяване по
чл. 99, ал.3 от ЗЗД от негово име. Това обстоятелство било посочено в уведомлението.
Цесионерът - „С.Г.Груп“ ООД продължавал да има качеството на пълномощник на цедента
за уведомяване на длъжника за цесията, а и ответникът не бил легитимиран да оспорва
упълномощителната сделка.
В настоящия случай към исковата молба били приложени договорите за цесия. В
4
чл.6 от договора от 01.10.2019 г. било уговорено между страните, че цесионерът бил
изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне и се твърди, че
нямало законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете
цесии, предвид факта, че М. СЛ. М. с ЕГН ********** не бил изпълнил нито на мобилния
оператор, нито на „С.Г.Груп“ ООД към датата на връчването на препис от исковата молба.
Законът не указвал формата и момента на съобщаването. Всички изисквания на закона,
целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на вземането
били изпълнени, а що се касаело до уведомяването, то имало това значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не можело да бъде изпълнено валидно другиму. След като
бъде известен за цесията, длъжникът не можел да възразява на претенцията на цесионера за
реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Практиката била установена.
Длъжникът можел да противопоставя възражение, че не му била надлежно
съобщена цесията, само ако едновременно с това твърди, че бил изпълнил задължението си
на стария кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор. По
отношение на този въпрос било налице единодушие и в практиката и в доктрината.
Постановени били множество съдебни актове, в мотивите на които била възприета
гореописаната теза.
Извежда се, че в конкретния случай, длъжникът-ответник М. СЛ. М. с ЕГН
********** не бил изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по
чл.410 от ГПК, към кредитора, както и към момента на депозиране на исковата молба в съда,
което обуславяло правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за
установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл.415 във вр.
с чл.422 от ГПК.
Ищецът моли съда, в случай, че ответника не е подал отговор на Исковата молба и
не се яви в първото по делото заседание, да постанови неприсъствено решение по смисъла
на чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да признае за установено вземането по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, както и да му
присъди направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и заплатена
държавна такса.
С оглед изложеното в исковата молба и на основание чл.415 във вр. с чл.422 от
ГПК, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника М. СЛ. М. с ЕГН **********, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ********* в размер на 49.95 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга с клиентски номер
13660303001 от дата 17.01.2017 г., сключен между ответника и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК *********, представляваща сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от склчения договор, за
които е издадена фактура № **********/08.10.2017 г. за периода от 08.09.2017 г. до
07.10.2017 г.
Претендира се да му бъдат присъдени направените разноски по настоящото
производство, вкл. 180 лева адвокатско възнаграждение, както и направените разноски в
заповедното производство. Представя списък на разноските.
Ищецът прави искане съдът да изиска и приложи по настоящото дело - образувано
по реда на чл.410 от ГПК ч.гр.д.№ 193/2021 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора, срещу
длъжника-ответник, като вземе предвид представените по делото договор и фактури -
доказателство по делото и с оглед установяване спазването на срока по чл.415 от ГПК и
представения в същото лист за начислени мораторни лихви за забава.
Представя писмени доказателства по опис.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба и не е изразил становище по иска.
Постъпила е поделото молба-становище с вх.№ 4128/19.10.2021 г. от адв. В.Г. от
САК, в качеството си на адвокатски пълномощник на „ЮБЦ“ ЕООД – ищец по делото, с
която заявява, че не възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие.Поддържа изцяло
изложеното в исковата молба срещу ответника М.С. Маривов. Изрично заявява, че никъде в
исковата молба не било отправено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и
моли съдът да отмени разпореждането си за назначаване на такава. В случай, че ответникът
не се яви в първото по делото заседание се моли съда да постанови по смисъла на чл.238 и
чл.239 от ГПК неприсъствено решение, с което да признае за установено вземането по
5
заповед за изпълнение. В случай, че бъде направено признание на исковите претенции, се
прави искане по смисъла на чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на
иска. По проекта за доклад по делото, заявява че с изтичането на срока за депозиране на
отговор на исковата молба за ответника се преклудирали сроковете за редица процесуални
действия. Ответникът не бил представил отговор на исковата молба в предоставения му
съгласно чл.131 от ГПК едномесечен срок, като счита че от този пропуск му се следвали
последиците посочени в чл.133 от ГПК, като за същия била преклудирана възможността да
оспори представените с исковата молба писмени доказателства. С молбата становище се
моли съда да приеме по делото, като неоспорени такива представените от ищцовото
дружество с исковата молба писмени доказателства.
Изразява подробно становище по съществото на делото като моли съда да постанови
решение с което да признае за установено по отношение на ответника М. СЛ. М., че към
него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД в размер на 49.95 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски № 13660303001 от дата
17.01.2017 г., сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК *********, представляващо сбор от трикратния
размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което
била издадена фактура № ********** от 08.10.2017 г. за периода от 08.09.2017 г. до
07.10.2017 г.
Моли се съда, да осъди ответника да заплати на ищеца направените от същия
разноски по делото: 25.00 лв. – държавна такса и 180.00 лв. - адвокатско възнаграждение,
както и разноски по ч.гр.д. № 193/2021 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
Доколкото ответникът не бил представил в срок отговор на исковата молба и не бил
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, то ако ответникът не се яви в
откритото съдебно заседание с молбата–становище ищцовото дружество моли съда да
постанови неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и чл.239 от ГПК с което да признае
за установено вземането по заповед за изпълнение, както и да присъди направените по
делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и държавна такса.
Моли се съда, в случай, че ответникът се яви в откритото съдебно заседание и
признае иска, като се произнесе с решение по реда на чл.237 от ГПК. Доколкото
признанието на иска касаело право, признато от нашия правен ред и не попадало в
изключващите го хипотези на чл.247, ал.3 от ГПК, се моли направеното от ищцовото
дружество искане да бъде уважено. В условията на евентуалност, в случай, че искът бъде
отхвърлен и ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, същите да
бъдат съобразени с разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
като бъдат присъдени такива в минимален размер.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
следните писмени доказателства: Договор за мобилни услуги с клиентски номер
13660303001, Документ за заплатена държавна такса, Декларация от М. СЛ. М.,
Заявление/договор от 17.01.2017 г., месечна сметка № ********** от 08.08.2017 г., месечна
сметка № ********** от 08.10.2017 г., Уведомление за цесия от „БТК“ АД на л.15 от делото,
извлечение от приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019 г., Потвърджедине за
прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 от ЗЗД, Общи условия на договора между „БТК“ ЕАД
и Абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна
съобщителна мрежа на дружеството, Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.10.2019 г., Договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.10.2018 г., пълномощно и
ч.гр.д.№ 193/2021 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
Видно от приетите доказателства по делото, а именно от Договор №
1366030317012017-39531037 от дата 17.01.2017 г., ответникът в настоящото производство
М. СЛ. М. с ЕГН ********** е бил абонат с клиентски № 13660303001 на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с търговското наименование Виваком, относно
далекосъобщителна услуга VIVACOM i-Traffic L с месечна абонаментна такса 19.99 лв. с
вкл.ДДС с мобилен номер ********** и срок на договора 24 месеца – до 17.01.2019 г.
Представени са по делото Декларация и Общите условия на договора между
6
мобилния оператор и абонатите на услугите му, с който ответника се е съгласил,
подписвайки процесния договор и е декларирал, че ги е получил.
Съгласно разпоредбите на посочените Общи условия и по-точно чл.29 - периодът за
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата.
Чл.43, т.1 задължава абоната да плаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги, а при неспазването му операторът имал право да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя, да ограничи предоставянето на услуги и да откаже
сключване на нов договор с него.
В чл.35 е разяснено също, че неполучаването на сметките за дължими суми, не
освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок.
Ищецът твърди, че ответника е подписал договор за далекосъобщителна услуга,
ползвал е същата и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на
услугата, за което му били издавани фактури, незаплатени от него в срок, като с това си
поведение е изпаднал в забава.
Ищцовото дружество предявило претенцията си на основание договор за цесия,
встъпвайки в правата на кредитора. Цедентът се намирал в договорни отношения с
ответника, във връзка с горепосочения договор за предоставяне на услуги от 17.01.2017 г. В
тази връзка те са посочени в приложените по делото копия на фактури за съответните
периоди. Неизпълнението на задълженията от страна на ответника до настоящия момент
обуславя правния интерес на ищеца от завеждане на делото.
Ищцовото дружество „ЮБЦ“ ЕООД, представлявано от адв.Г. претендира, да бъде
установено, че М. СЛ. М. с ЕГН ********** му дължи сума в размер 49.95 лв. – главница,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга, както и да бъде осъден ответника, да заплати разноските от настоящото и
заповедното производства.
Не претендира дължимостта на част от вземането, за което е издадена Заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 111 от 16.02.2021 г. – 69.92 лв.,
като прави отказ за част от нея, а именно: в размер на 19.97 лв., представляващо потребени и
незаплатени електронни съобщителни услуги по ч.гр.д.№ 193/2021 г. по описа на Районен
съд - Нова Загора.
В последното открито съдебно заседание, ответникът М. СЛ. М., редовно призован –
лично се явява и заявява, че е вярно, че има сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13660303001 от 17.01.2017 г. с Виваком, но
не се е интересувал каква е сумата, която дължи по договора, но вероятно сумата е
възможно да е такава, каквато е посочена в исковата молба. Заявява, че прави признание на
иска.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на неустойка
по -39531037 от дата 17.01.2017 г. VIVACOM i-Traffic L с месечна абонаментна такса 19.99
лв. с вкл.ДДС, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
ответника, явяваща се трикратния размер на месечния абонамент без вкл.ДДС, а именно –
49.95 лв.
Вземанията по посочения договор са прехвърлени на 16.10.2018 г. с Договор за
цесия № ********** на „С.Г.Груп“ ООД, а последното дружество ги е прехвърлило на
ищеца в настоящото производство „ЮБЦ“ ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019 г.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от
ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата, на които се основава претенцията му, в
това число за размера на дължимите от ответника суми, както и обстоятелството че е
7
уведомил длъжника за смяна на кредитора.
В тежест на ответника бе да докаже изплатил ли е задължението си изцяло или
частично за посочения период.
Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелствата, че сключил с
третото лице-цедент договор за цесия, встъпвайки в правата му на кредитор. Третото лице -
мобилен оператор сключил на 17.01.2017 г. договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с ответника, които последния не му заплатил в срок. Това принудило ищецът да
подаде заявление по чл.410 от ГПК, а в образуваното заповедно производство е издадена
заповед за изпълнение № 111 от 16.02.2021 г. г., поради което и съгласно дадените му
указания, ищецът в едномесечен срок е завел дело за установяване на вземането си.
Безспорно се установява, че между страните са налице облигационни отношения по
повод горепосочения договор. Ищецът е представил писмени доказателства, относно
сключването на договор между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и М. СЛ.
М., докато последният не е представил никакви доказателства за постъпили плащания от
негова страна.
Безспорно е между страните и за съда обстоятелството, че са сключени договори
между ответника и третото лице за предоставяне на мобилни услуги, както и договор за
цесия между ищеца и третото лице, във връзка със спорното вземане.
По същество съдът намира иска за основателен и доказан в пълен размер.
Предявения положителен установителен иск за дължимост на процесната сума,
представляваща неустойка по Договор № 1366030317012017-39531037 за
далекосъобщителни услуги от дата 17.01.2017 г., в размер на 3 месечни абонаментни такси
без вкл.ДДС и следва да бъде уважен, съгласно чл.237 от ГПК, поради личното
волеизявление на ответника, че признава иска, така както е предявен от ищеца в последното
открито съдебно заседание.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на
представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на
чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 205.00 лв. общо, от
които 25.00 лв. държавна такса и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва
да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост
от резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 315/2011 г., I
т.о., ТК/. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи
на ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер на 205.00 лв., от
които 25.00 лв. държавна такса и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.„България“ № 81, вх.В, ет.8, в КАЧЕСТВОТО МУ НА
ЦЕСИОНЕР против М. СЛ. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:
***, за СУМА в размер на 49.95 лв. /четиридесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителна
услуга № 1366030317012017-39531037 от 17.01.2017 г., сключен между мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК ********* и М. СЛ. М. с ЕГН
**********.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. СЛ. М. с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, направените по делото разноски в размер
на 205.00 лв. /двеста и пет лева/.
ОСЪЖДА, М. СЛ. М. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК
8
*********, направените разноски по ч.гр.д. № 193 по описа на Районен съд – Нова Загора за
2021 г., в размер на 205.00 лв. /двеста и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
9