Определение по дело №214/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………………

 

     Варненският окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание на 28.02.2019г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия Бажлекова

ЧЛЕНОВЕ: Татяна Макариева

Светлана Цанкова

 

     като разгледа докладваното от съдия Ю.Бажлекова ч.гр.д. № 214 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл.278, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от „Енерго-Про Продажби“АД ЕИК *********, чрез юрисконсулт Нина Иванова срещу определение № 14622/12.12.2018г., постановено по ч.гр.д. № 13530/2018г. на ВРС, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение №6759/07.09.2018г. по чл.410 ГПК, издадена по същото дело и с която е разпоредено на С.Ф.С. да заплати на „Енерго-Про Продажби“АД сумата от 1006,66лв., представляваща незаплатена цена за консумирана електроенергия по партида с кл.№ ********** и аб.№********** за обект, находящ се в с.Дъбравино, ул.“Камчия“, №8, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-05.09.2018г.; сумата от 123,74лв., представляваща мораторна лихва; 75лв., разноски в заповедното произовдство.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на посоченото определение. Сочи, че неправилно съдът е приел, че в дадения на ищеца срок, същият не е подал искова молба.  Твърди, че съобщението, с което е уведомена за срока за подаване на исковата молба е получено на 15.11.2018г. Исковата молба е подадена в съда на 14.12.2018г. На същата дата с нарочна молба, подадена по ч.гр.д. № 13530/2018г., „Енерго-Про продажби“ АД е представил копие от подадената искова молба срещу С.Ф.С. – длажник по делото. Моли за отмяна на обжалваното определение.

     Ответникът по частната жалба не изразява становище по същата.

     За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Частната жалба е подадена в установения от закона срок жт процесуално легитимирано лице и като такава е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Производството по ч.гр.д. № 13530/2018г. на ВРС е било образувано по подадено заявление от „Енерго-Про продажби“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. С разпореждане № 35536/07.09.2018г., съдът е издал заповед за изпълнение срещу С.Ф.С.. Съобщението за издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. На заявителя е изпратено уведомление по чл.415 ГПК с указания, че следва да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе държавна такса. Същото е връчено на заявителя на 15.11.2018г. В текста на уведомлението е посочено, че при непредставяне на доказателства за предявения иск, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.

С обжалваното определение, постановено на 12.12.2018г., съдът е констатирал, че заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането и е обезсилил издадената заповед за изпълнение.

От представените с частната жалба и съдържащите се в приложеното по настоящото дело ч.гр.д.№ 13530/2018г. по описа на ВРС, писмени доказателства – съобщение по реда на чл.415 ГПК, молба вх.№83120/14.12.2018г., препис от искова молба от „Енерго-про продажби“АД срещу С.С. с правно основание чл.422 ГПК, обратна разписка от куриерска служба се установява, че „Енерго-про продажби“АД  е изпратило до ВРС на 13.12.2018г. чрез куриерска служба искова молба срещу С.С., с която е предявен иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 и чл.124 ГПК. Изпратена е и молба, с приложен препис от искова молба по ч.гр.д. № 13530/2018г. В текста на исковата молба е посочено, че същата се предявява във връзка с ч.гр.д. № 13530/2018г. по описа на ВРС. Същите са получени  от Районен съд Варна на 14.2018г. Молбата до заповедния съд е заведена в деловодството на съда с вх.№83120/2018г.

Предвид установеното, настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.  По силата на императивната норма на чл.415, ал.1 ГПК съдът е длъжен, след като издадената заповед за парично задължение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, да укаже на молителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе държавна такса. Доказването на факта за предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване обезсилване на заповедта за изпълнение, заявителят следва да представи пред съда, издал заповедта доказателства за предявяване на иска и датата за депозиране на исковата молба.

В случая от доказателствата по делото се установява, че заявителя е предявил иск за вземането в определения едномесечен срок пред РС – Варна, като в депозираната искова молба е посочено, че същата е предявена във връзка с делото, по което е издадена заповедта за изпълнение. С нарочна молба от 14.12.2018г., в указания от съда срок заявителя е уведомил съда за предприетите действия по предявяване на иска за установяване на вземането, поради което следва да се приеме, че заявителят е спазил едномесечния срок за предявяване на установителния иск. Евентуалните пропуски на съда в организацията за докладване, че такава молба е постъпила по делото не може да се вмени в отговорност на частния жалбоподател. Представените по настоящото делото доказателства сочат на изпълнение на дадените от съда указания в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и обжалваното определение следва да се отмени като неправилно.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ  определение № 14622/12.12.2018г., постановено по ч.гр.д. № 13530/2018г. на ВРС, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение №6759/07.09.2018г. по чл.410 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: