Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Гюрова ч. гр. д. № 11044 по описа за
2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл., вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, с вх. №
07975/12.07.2019 г., подадена от „П.“ АД, ЕИК *********, срещу разпореждане, с
което се отказва да бъде прекратено изпълнителното производство по изп. дело №
20199240400655 на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че постановлението е незаконосъобразно.
Твърди, че изпълнителното производство е недопустимо като образувано от
несъществуващ правен субект. Сочи, че между „Р.Л.“ ЕООД и „Р.Л.Сервиз“ ЕООД е
сключен договор за цесия, след като с решение от 12.09.2018 г., „Р.Л.“ ЕООД е
обявено в несъстоятелност. Твърди, че договорът за цесия е нищожен. Сочи, че
цедентът няма право да образува изпълнително производство. С оглед изложеното,
моли съдът да отмени постановлението и да прекрати изпълнителното
производството.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило
писмено възражение от „Р.Л.- Сервиз“ ЕООД, с който жалбата се оспорва и се моли
да бъде оставена без уважение. Твърди се, че липсата на тире при изписване на
взискателя в изпълнителното производство не може да повлие на допустимостта му,
доколкото е посочен валиден ЕИК. Сочи, че договорът за цесия е действителен.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява
становище за
неоснователност на жалбата. Излага, че
взискателят е реално съществуващ правен субект. Твърди, че съгласно
разпоредбата на чл. 429 ГПК частният правоприемник може да иска изпълнение въз
основа на издаден изпълнителен лист, какъвто е настоящият случай.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Изпълнителното производство е образувано
по молба на взискателя „Р.Л.Сервиз“ ЕООД, ЕИК *****, срещу „П.“ АД въз основа
на изпълнителен лист, издаден на 14.03.2019 г. по гр. д. № 37705/2014 г. по
описа на Софийски районен съд, 64 състав, с който „П.“ АД е осъдено да заплати
на „Р.Л.“ ЕООД сумата от 602,56 лв.
Към молбата за образуване на изпълнителното
производство е приложен договор за цесия от 21.05.2019 г., от който е видно, че
„Р.Л.“ ЕООД е прехвърлило вземането си по горепосочения изпълнителен лист на „Р.Л.Сервиз“
ЕООД.
От материалите по делото е видно, че с
решение № 1829 от 11.09.2018 г. на СГС, ТО, VI-22
състав
е обявена неплатежоспособност на „Р.Л.“ ЕООД, с начална дата 31.12.2013 г., и е
открито производство по несъстоятелност.
Покана за доброволно изпълнение, с изх.
№ 9048/18.06.2019 г., е връчена на длъжника на 24.06.2019 г.
С молба от 25.06.2019 г. длъжникът е
поискал изпълнителното производство да бъде прекратено, тъй като представеният
договор за цесия е сключен след прекратяване на дейността на „Р.Л.“ ЕООД.
С разпореждане от 09.07.2019 г., предмет
на разглеждане в настоящото производство, съдебният изпълнител е отказал да
прекрати изпълнителното производство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Частната жалба е допустима. Същата е
подадена от легитимирано лице, в законоустановения едноседмичен срок, срещу
акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 1,
т. 3 ГПК,
подлежи на обжалване с частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба
се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Спорът по делото се свежда до това дали
е образувано законосъобразно изпълнително производство.
На първо място следва да се посочи, че взискателят
по изпълнителното производство „Р.Л.- Сервиз“ ЕООД, ЕИК *****, е реално
съществуващ правен субект. В действителност в молбата за образуване на
изпълнителното производство е пропуснато изписването на тире в наименованието
му, но това обстоятелство е ирелевантно, предвид посочването на валиден ЕИК.
След справка в търговския регистър се установява, че такова дружество
съществува.
По отношение на довода на жалбоподателя
за нищожност на сключения между „Р.Л.“ ЕООД и „Р.Л.- Сервиз“ ЕООД договор за
цесия, съдът намира, че съдебният изпълнител не е компетентен да се произнася
по валидността на този договор в изпълнителното производство. В случай, че длъжникът
счита, че е налице порок в договора, би могъл да упражни защитата си по исков
ред.
Не може да бъде споделен и довода в
жалбата, че цесионерът не е легитимиран да образува изпълнително производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 429 ГПК, която регламентира субективните предели
на изпълнителния лист, частните правоприемници на взискателя могат да искат
изпълнение въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист. В този
смисъл по делото се установява, че по силата на договор за цесия от 21.05.2019
г. „Р.Л.- Сервиз“ ЕООД се явява частен правоприемник на „Р.Л.“ ЕООД. Както беше посочено по - горе, за съдебния
изпълнител не съществува възможност да преценява валидността на
правоприемството.
С оглед изложеното, въззивният съд
намира, че съдебният изпълнител правилно е отказал да прекрати изпълнителното
производство, поради което и настоящата частна жалба следва да бъде оставена
без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, с вх. № 07975/12.07.2019 г., подадена от „П.“ АД, ЕИК ********,
срещу разпореждане, с което се отказва да бъде прекратено изпълнителното
производство по изп. дело № 20199240400655 на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.