РЕШЕНИЕ
№
28.01.2019 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на четиринадесети декември през
две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар
като разгледа докладваното от
съдия Михайлова АНД №1924 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Х.. Г.Д..“ №.., представлявано от юрисконсулт Щ. Р. против
Наказателно постановление №НП-1 от 18.10.2018 г. на Председателя на ДКЕВР гр.София
с което на дружеството за нарушение на чл.206, ал.1 във връзка с ал.3 от Закона
за енергетиката е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 60 000 лева.
Поддържа
се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, поради допуснати
процесуални материални нарушения и се иска неговата отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Не
нови доказателства.
Ответникът
по жалбата ДКЕВР гр.София, чрез процесуалния си представител в депозирано
писмено становище излага доводи, че НП е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Съдът
като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, но по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно
нарушение, за това че през м.октомври 2017 г. не е извършило отчитане на средство
за търговско измерване (СТИ) с фабричен №*********, отчитащо електрическата
енергия на обект с измервателна точка номер (ИТН) 4316258, с адрес: с.Ц., обл.П.
и с регистриран клиент Н. И. В., клиентски №**********. Посоченото СТИ било
монтирано на 21.09.2017 г. в електромерно табло, поставено на уличен стълб,
като достъпът до него не е затруднен.
Това
представлявало нарушение на чл.32 от ОУ, които са неразделна част от издадената
му лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа
енергия", с което било осъществило състава на чл.206, ал. 1 от Закона за
енергетиката.
Акт
№Е-КРС-1 от 31.07.2018 г. за установяване на административно нарушение бил
съставен, предявен и връчен на „Електроразпределение Юг" ЕАД, чрез И. К. И.
- пълномощник.
Отразено
е, че съгласно чл.32, ал.1 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение" АД (ОУ) дружеството е длъжно да осигури отчитане на
средствата за търговско измерване на електрическата енергия. Според ал.2 на чл.
32 от ОУ дружеството отчитало периодично средствата за търговско измерване на
електрическата енергия по предварително определен график, който може да обхваща
и интервал различен от един месец, но не по-голям от три месеца, съгласувано с
КЕВР.
По аргумент
от разпоредбата на чл.49, ал.2, т.7 от Наредба №3 от 21.03.2013 г. за
лицензиране на дейностите в енергетиката, утвърдените от Комисията ОУ били неразделна
част от издадената на дружеството лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004 г. за
дейността „разпределение на електрическа енергия".
Въз
основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Настоящата
съдебна инстанция, счита, че АУАН съдържа всички
реквизити, визирани в чл.42 от ЗАНН,
а НП е съобразено с изискванията на чл.57 от ЗАНН.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице, съобразно изискванията на чл.225, ал.1
и ал.2 от
Закона за енергетиката.
Съгласно
чл.78, ал.1 от ЗЕ лицата, които
извършват проверки и съставят актове за установяване на извършено нарушение, се
определят със заповед на министъра на енергетиката или на председателя на
комисията съобразно компетентността им по този закон.
Съобразно
Заповед №З-ОХ-34/31.03.2017 г., изменена със Заповед №З-ОХ-32/23.05.2018 г. на
Председателя на КЕВР сред длъжностните лица, определени да извършват проверки и
да съставят АУАН е К.В.Н., съставил процесния АУАН.
В тази
връзка възражението за некомпетентност на актосъставителя е неоснователно.
Несъстоятелно
е и възражението, че АУАН и НП не са надлежно връчени, тъй като били връчени на
пълномощник.
Няма
спор, че АУАН поставя началото на административнонаказателното производство и
условно може да бъде приравнен на обвинителен акт в наказателното производство,
а НП, като акт с който се определя вина и се налага санкция – на присъда.
Несъмнено значимостта на актовете и съобразно съответно на чл.43, ал.1 и чл.58,
ал.1 от ЗАНН същите се връчват лично на нарушителя.
Доколкото
в случая се касае до ангажиране на административно наказателна отговорност на
юридическо лице, предвидена в разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, то връзката на
лицето с АНО, явяващо се нарушител ноторно се осъществява чрез неговия упълномощен
представител – физическо лице.
В
случая лицето, на което са връчени както АУАН, така и НП не само общо е
упълномощен да представлява дружеството самостоятелно пред КЕВР, съгласно
представеното по делото пълномощно /л.15
по делото/, но и изрично са му дадени правомощия да получава от името на
дружеството актове за установяване на административни нарушения и наказателни
постановления.
Следователно
АУАН и НП са законосъобразно връчени на изрично упълномощено за това лице.
При издаването на
Акта и Наказателното постановление са спазени предвидените в чл.34
от ЗАНН срокове, нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, без
възможности за неразбирането му или за превратното му тълкуване.
От горното съдът намира, че НП е редовно от
формална страна и в административно-наказателното производство не са допуснати
процесуални нарушения от категорията на тези, които ограничават правото на
защита на жалбоподателя и да могат да бъдат основания за неговата отмяна.
По отношение на наведените от жалбоподателя
възражения за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон, съдът намери същите за неоснователни. Настоящият състав намира, че
административно-наказателното производство е проведено без нарушаване на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл.42 от ЗАНН,
и е предявен надлежно по реда на чл.43, ал.1
от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл.57 от ЗАНН
и е надлежно връчен.
Конкретните
обстоятелства по нарушението, датата и мястото на нарушението, са подробно и
ясно описани в обжалваното НП, като в конкретния казус са установени от
разпитаните по делото свидетели и от приложените към административно-
наказателната преписка писмени доказателства.
Вярно
е, че не винаги административните органи биха могли да установят коя е точната
датата на нарушението според спецификата на случая и осъществяването му чрез
бездействие, но както е било възможно е установен и посочен месеца, през който
е извършено.
Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Юг" ЕАД гр.Пловдив
съставляват част от издадената на дружеството лицензия за дейност по
разпределение на електрическа енергия, респективно неспазването на изискване от
Общите условия съставлява и нарушение на условията на самата лицензия, което
обуславя характера на нарушението като административно такова, подлежащо на
санкция на основание чл.206, ал.1
от ЗЕ. Преноса, доставката или снабдяването с енергия с определено
качество, регулирана цена или такава, определена по одобрена от ДКЕВР методика
и договорени други условия, която не може да бъде отказвана по непосочени в
закона причини, като дейност, извършвана от жалбоподателя попада в обхвата на
понятието "услуга от обществен интерес", регламентирана в нормата на §1, т.66б от
ДР на ЗЕ. Именно поради значимостта за обществото, относима за
отделните му членове на осъществяването на коментираните дейности, както и
предвид особеностите на субектите, които се явяват доставчици на услугите по
транспортиране, доставка и снабдяване с електрическа енергия, отделните
разпределителни дружества се явяват в монополно положение в обслужваните от тях
райони, законодателят е приел засилена защита при опазването на интересите на
крайните потребители, в частност осигуряването на условия на равнопоставеност -
чл.95а, ал.2 от
ЗЕ между доставчиците и крайните клиенти. Една от мерките за
осигуряването на тази равнопоставеност в отношенията между доставчика от
последна инстанция на електрическа енергия и крайните потребители на услугата,
е създаването на публично известни общи условия /чл.98а ал.1
от ЗЕ/. Тези общи условия, съгласно предвижданията на чл.60 от ЗЕ
се одобряват при условия и ред, определени с нарочна наредба на ДКЕВР.
Съобразно цитираната законова делегация, в ДВ, бр.33/05.04.2013 г. е
обнародвана Наредба №3 от
21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката издадена
от Председателя на ДКЕВР. Проект на общите условия на договорите, наличието на
каквито, както се спомена по-горе, ЗЕ изисква при уреждане на отношенията между
доставчиците от последна инстанция и крайните потребители на електрическа
енергия, е измежду необходимите документи, които се прилагат към заявлението за
издаване на лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия, с
оглед нормираното в чл.11, ал.5,
т.3 от Наредба №3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката.
След одобряването им от страна на ДКЕВР, общите условия стават неразделна част
от лицензията, съгласно чл.49, ал.2,
т.7, във връзка с ал.1 от
Наредба №3/21.03.2013 г. При това положение, след като приоритетно
място в регулаторната функция на ДКЕВР заема одобряването на проектите на
разпределителните дружества на общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на конкретното
разпределително предприятие - лицензиант и след като цитираните общи условия
/след одобряването им – одобрени с Решение на ДЕЕВР №ОУ-014/10.05.2008 г./
стават част от самата лицензия, то нарушаването на разпоредба от тези условия,
съставлява неспазване на условията на самата лицензия, т.е. неспазване на
поставените и одобрени условия от регулаторния орган ДКЕВР, при които
съответното дружество, притежаващо лиценз за дейност по разпределение на
електрическа енергия и доставката й до крайните потребители осъществява поетите
към държавата ангажименти. Изложеното мотивира съда да приеме, че нарушенията
от страна на енергоразпределителните дружества на одобрените от ДКЕВР общи
условия на договорите за пренос на електрическа енергия, с оглед
обстоятелството, че последните са част от лицензията за дейност на дружествата,
са основание за ангажиране на отговорността на задължените субекти за
неизпълнение на поети ангажименти, чрез упражняване от страна на държавата
/чрез съответните й органи/ на властнически правомощия, стига това да е изрично
предвидено в действащото законодателство. Този извод не се опровергава и от
наличието на възможност, при нарушение на общите условия на договорите за
пренос на електрическа енергия, съответния краен потребител също да потърси
отговорност от предприятието по общия граждански ред. В последният случай
обаче, нарушението ще бъде преценявано на плоскостта на равнопоставените
отношения между разпределително дружество и краен абонат, а не на плоскостта на
административнонаказателната отговорност, при ангажирането на която, с оглед чл.83 от ЗАНН
се разглеждат отношенията между държавата от една страна и енергийното
предприятие от друга. Предвид изложеното и с оглед изричната регламентация в чл.206, ал. 1
от ЗЕ, съгласно която за нарушения от енергийните предприятия на
условията на издадената лицензия, включително на представляващите неразделна
част от нея общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия,
неоснователни се явяват всички съображения на ответната по жалбата страна,
подкрепящи защитна му теза.
Относно
материалноправната законосъобразност на обжалваното НП съдът възприе следното:
Съгласно
чл.32, ал.1 от ОУ дружеството жалбоподател
е длъжно да осигури отчитане на средствата за търговско измерване на
електрическата енергия, като в ал.2 е определен срока и начина за
отчитане, а именно периодично отчитане
по предварително определен график, който може да обхваща и интервал различен от
1 (един) месец, но не по-голям от 3 (три) месеца. Последното представлява
изключение от правилото за ежемесечно отчитане, което обаче следва да е
съгласувано с ДКЕВР, което в настоящия случай безспорно не е направено.
Не на последно място това периодично отчитане, несъмнено
ежемесечно е затвърдено и в ал.3 на чл.32 от ОУ, в която е посочено че срокът
трябва да се, посочи във фактурата на клиента.
Общите
условия са предвидени именно, за да бъде законосъобразно и точно изпълнението
на лицензионните задължения. Това по своя смисъл не е диспозитивна разпоредба,
даваща възможност по усмотрение на лицензианта да отчита на по-дълги периоди
СТИ. Напротив разпоредбата на чл.32 от ОУ въвежда императивно задължение за
начина, срока и реда за уведомяване на своите потребители, по които ще се
извърши следващото отчитане на електромерите им.
Разпоредбата на чл.32 от ОУ има за цел да се осигури
информираност и възможност на потребителите за прогнозируемост на количествата електрическа енергия,
които ще ползват за даден период и разходите
за нея.
Безспорно
се установява от предоставените по делото фактури, Констативен протокол №Е-8/16.07.2018
г., показаният на свидетеля Н. и не на последно място писмото от 06.06.2018 г.,
изпратено от ЕВН до КЕВР, с копие до клиента,
че липсва отчетено количество на потребена електрическа енергия м.октомври 2017
г. на (СТИ) с фабричен №*********,
отчитащо електрическата енергия на обект с измервателна точка номер (ИТН)
4316258, с адрес: с.Церово, обл.Пазарджик и с регистриран клиент Николай Илиев
Вулянов, клиентски №**********.
Следователно
недвусмислено се установява, че е нарушена разпоредбата на чл.32 от ОУ.
Нарушението на
Общите условия, в този смисъл представлява нарушение на лицензията,
доколкото същите са неразделна част от нея и осъществява последната форма на
изпълнително деяние, визирани в чл.206, ал.1
от Закона за енергетиката.
Вярно
е, че според чл.29, ал.1 от ОУ в случай, че средствата за търговско
измерване са поставени в имота на клиента, клиентът има
задължение да осигури достъп на упълномощени представители на дружеството до
тях за контрол, отчитане и обслужване.
Но този случай не е такъв, тъй според
Протокола за монтаж СТИ с фабричен №********* е било монтирано на 21.09.2017 г.
в електромерно табло, поставено на уличен стълб, като в периода от монтажа до
16.02.2018 г., в който подапа и м.октомври 2017 г. достъпът до него не е бил затруднен.
Доводът на жалбоподателя, че случаят, поради липсата на вредни последици
е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съдът приема за неоснователен.
При определяне на обществената
опасност на конкретното деяние, следва да се изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и
смекчаващите вината обстоятелства, при които е извършено нарушението и кръга на
засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с
конкретното деяние.
Касае се за формално нарушение, на просто
извършване, за наличието на което не е необходимо настъпване на вредни
последици, което нарушение обаче е засегнало правата на потребителя, за което е
подадена изрична жалба в ДКЕВР. Характетрът на
защитените от санкционната норма обществени отношения, свързани с правата на
потребителите на електроразпределителното дружество и самото нарушение изключва възможността деянието да се
определи като маловажен случай.
Не е спорно, че в АУАН не са
описани всички съставомерни обстоятелства на нарушението, а именно че същото е
извършено при условията на повторност.
В конкретния случай обаче е приложима
разпоредбата на чл.53, ал. 2
от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато
е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, какъвто
е конкретния казус.
Съдът намира, че непосочването на
този обективен елемент от състава на нарушението непредставлява нарушение на
процесуалните правила и неводи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя
в настоящото производство, тъй като се касае за санкционната норма, която не е
задължителен реквизит за АУАН и НП.
В случая жалбоподателят и на
практика не е бил лишен от възможността да разбере недвусмислено какво
нарушение се твърди, че е извършил, и да реализира пълноценно правото си на
защита, с оглед изложените в жалбата доводи оспорващи повторността на
нарушението.
В случая обаче причините, поради
които в акта за установяване на нарушението не са посочени всички съставомерни
обстоятелства и точната, от гледна тока на пълнотата, правна квалификация на
нарушението са ирелевантни.
Непълнотата на Закона за енергетиката
досежно понятието "повторно нарушение", с оглед нормите, гарантиращи
правото на защита на привлечения към отговорност субект, е недопустимо да бъде
преодолявана както по аналогия на закона, така и по аналогия на правото.
Последното е изрично предвидено в
разпоредбата на чл.46, ал. 3
от Закона за нормативните актове, според която наказателна и
административна отговорност не може да се обосновава съобразно чл.46, ал.2
от ЗНА: "Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако
това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се
уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.".
До колкото в ЗЕ липсва легално
определение на понятието „повторност“ не може да бъде направена преценка дали
цитираните влезли в сила Наказателни постановления изпълват това понятие.
Друг е въпроса, че това не може
да бъде извършено и поради факта, че не става ясно както кога тези НП са влезли
в сила, така и дали санкциите са налагани за същото по вид нарушение.
Но съдът намира, че неправилното
основание за налагане на административната санкция не е нарушение от
категорията на съществените, тъй като санкционната норма не е задължителен
реквизит на НП, съгласно чл.57 от ЗАНН.
Съдът осъществявайки контрол за
законосъобразността на НП по отношение приложимостта на санкционната разпоредба
се води от съдържащите се в него ясни и точни констатации описващи състава на
нарушението, което в конкретния случай е по чл.206, ал.1 от ЗЕ и изисква
налагане на санкцията, именно отговаряща на установените фактически
обстоятелства.
В този смисъл при определяне
размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27
от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания, но не е отчел непълнотата
на закона. Затова съдът намира, че следва да се приеме, че както нарушението е
извършено за първи път и санкцията следва да се определи съобразно чл.206, ал.1
от ЗЕ, като действията на нарушителя за отстраняване на нарушението.
В този ред на мисли следва да се
вземат предвид, че след направена проверка от дружеството е изпратено писмо до
клиента с предложение за спогодба за разсрочено плащане на натрупалите се суми
в следствие на неотчитане на електроенергията за период от четири месеца.
При тези данни съдът счита, че размерът на
санкцията следва да бъде намален до минимума установен в чл.206, ал.1 от ЗЕ, а
именно 20 000 лева.
С персонифицирането отговорността на
жалбоподателя с имуществена санкция в размер на 20 000 лв., съобразен със
санкциите определени в чл.206, ал.1 от ЗЕ за съответното нарушение, ще бъдат
постигнати целите предвидени в чл.12 от ЗАНН и ще съответства на тежестта на
нарушението.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №НП-1 от 18.10.2018 г. на
Председателя на ДКЕВР гр.София с което на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Х.
Г.Д.“ №37, представлявано от юрисконсулт
Щ. Р. за нарушение на чл.206, ал.1 във връзка с ал.3 от Закона за енергетиката
е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 60 000 лева, като
ИЗМЕНЯ на основание чл.206, ал.1 от
ЗЕ размера на ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ от 60 000 лева на 20 000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: