Решение по дело №70334/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5205
Дата: 3 април 2023 г.
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20221110170334
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 5205
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110170334 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от Д з АД против Л И АД с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1613,89 лева – заплатено
застрахователно обезщетение и 15 лева – ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва считано от 23.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането. Ищецът твърди, че на 15.08.2017 г. в гр. Варна, кв. Виница, на
кръстовището на било реализирано ПТП с участието на л. а. Хюндай
Теракан, рег. № и л. а. Тойота Ленд Крузер 120, рег. № Отговорността за
настъпване на ПТП била на водача на л. а. Хюндай Теракан. Този автомобил
бил застрахован по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите
към ответника, а л. а. Тойота Ленд Крузер 120 бил застрахован по застраховка
Каско към ищеца. Вследствие на ПТП на л. а. Тойота Ленд Крузер 120 били
причинени вреди, отстранени от сервиз за сметка на ищеца за сумата от
1613,89 лева. Ищецът изплатил тази сума на 24.10.2017 г. Осъществил и 15
лева – ликвидационни разходи. Представил на ответника искане за заплащане
на сумата от общо 1628,89 лева, но ответникът не я изплатил. Ищецът счита,
че същата му се дължи и моли съда да осъди ответника да му ги заплати.
Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава
отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не
оспорва твърденията в исковата молба, твърди, че бил възстановил сумата на
ищеца.
В открито съдебно заседание страните – редовно призовани – не се
явяват и не изплащат представители. Ищецът признава направеното плащане,
но твърди, че то било извършено след подаване на исковата молба и
поддържа искането си по чл. 214, ал. 2 ГПК.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът приема, че безспорни между страните се явяват всички
правнорелевантни факти: наличието на застраховка гражданска отговорност
1
по отношение на л. а. Хюндай Теракан, наличието на застраховка Каско по
отношение на л. а. Тойота Ленд Крузер 120, механизмът на ПТП, вината и
противоправното поведение на водача на л. а. Хюндай Теракан, причинените
на л. а. Тойота Ленд Крузер 120 вреди, причинно-следствената връзка между
тях и ПТП, изплащането на обезщетението от страна на ищеца. Между
страните също така не се спори, че ответникът е платил задължението си на
08.02.2023 г. С оглед на това искът, като погасен чрез плащане, е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Искането по чл. 214, ал. 2 ГПК за
заплащане на законна лихва за периода от подаването на исковата молба –
23.12.2022 г. – до окончателното плащане – 08.02.2023 г. е основателно и
следва да се уважи. Съдът служебно изчисли размера на тази лихва и
установи, че той е 24,22 лева.
По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на
иска, такива следва да се присъдят в тежест на ответника. Налице е постоянна
задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определения,
постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. № 843/17.11.2014 г. по ч. гр.
д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. №
245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 595 от 22.11.2017 г. на ВКС
по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в последното актове,
приемаща, че, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода
на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от
новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат
действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи
до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно
право, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има
право на направените разноски. Настоящият случай е точно такъв.
Направеното от ответника плащане е направено на 08.02.2023 г. – след
входирането на исковата молба по настоящото дело на 23.12.2022 г. Когато
причината за завеждането на делото се намира в извънпроцесуалното
поведение на ответника и пак поради негово процесуално или
извънпроцесуално поведение последващо се стигне до прекратяване на
производството, поради отпадане на правния интерес от продължаването му,
той следва да понесе отговорността за разноските. На ищеца се дължи
юрисконсултско възнаграждение, което съобразно с фактическата и правна
сложност на делото съдът определя на 100 лева. При служебна проверка
съдът установи, че ищецът не е заплатил дължимата държавна такса в размер
на 65,16 лева, поради което на основание чл. 77 ГПК същата е останала
дължима. Ищецът следва да се осъди да я заплати на съда, а ответникът – на
ищеца, при условие, че бъде заплатена от последния.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХЪВРЛЯ предявения от Д З АД, ЕИК с адрес срещу Л И АД, ЕИК
със седалище иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за осъждане да му
заплати сумата от 1613,89 лева – изплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди в резултат на ПТП, осъществено на 15.08.2017 г. в гр.
пътно-транспортно произшествие с участието на л. а. Хюндай Теракан, рег. №
В0152ВН и л. а. Тойота Ленд Крузер 120, рег. № В5174СМ, както и
обичайните разноски по определянето му в размер на 15 лева, като погасен
2
чрез плащане.
ОСЪЖДА Л И АД, ЕИК ********* да заплати на Д З АД, ЕИК на
основание чл. 214, ал. 2 ГПК сумата от 24,22 лева – мораторна лихва върху
сумата от 1628,89 лева за периода от подаването на исковата молба –
23.12.2022 г. – до окончателното плащане – 08.02.2023 г.
ОСЪЖДА Л И АД, ЕИК ********* да заплати на Д З АД, ЕИК на
основание чл. 78, ал. 1 сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д З АД, ЕИК да заплати по сметка на Софийски районен съд
на основание чл. 77 ГПК сумата от 65,16 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА Л И АД, ЕИК да заплати на ДД З АД, ЕИК на основание чл.
78, ал. 1 сумата от 65,16 лева – държавна такса, при условие, че същата бъде
изплатена от Л И АД, ЕИК по сметка на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3