Решение по дело №11117/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 6027
Дата: 31 декември 2019 г. (в сила от 19 юни 2020 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20193110111117
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………/2019г.

 

гр.Варна 31.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№11117/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът Сн.В. твърди, че в недвижим имот апартамент №6- находящ се в гр.Варна, ул.„Антон Страшимиров“ №1, ет.3, се доставя ел. енергия по партида с клиентски №**********, абонатен №****, която тя заплаща на ответното дружество „Е.п.“ АД, с което са в договорни отношения по силата на договор за продажба на електроенергия. При проверка на ежемесечните си задължения към ответното дружество ищцата установила, че има начислена сума в размер на 4759.02лв., тъй като никога до сега не било потребявано толкова количество ел.енергия за стойността на процесната сума абонатът посетил център за обслужване на клиенти, като при справка му е разяснено от служители на дружеството, че процесната сума се дължи на годно правно основание и следва да се заплати в  посочения срок. Обяснили са също, че сумата е начислена въз основа на представени от електроразпределителното дружество „Електроразпределение Север“ АД документи. При поискване на съответните документи служителят, заявил, че следва да се заплати такса от абоната, че за да получи същите, в противен случай не могат да ги предоставят. Единствено като информация е разяснено на абоната, че на дата 18.05.2018г. представители на дружеството са извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги ел.инсталации на процесния обект, като са отчитали показанията на електромер отчитащ доставяната ел.енергия на съответната партида с горепосочените клиентски и абонатен номер. Въз основа на това е бил съставен КП, който бил изпратен на абоната.

    Ответното дружество обяснило още, че корекцията се извършва на годно правно основание, като общо начисленото количество енергия е за периода 19.05.2017г. до 18.05.2018г., което породило голямо съмнение у ищцата относно верността на така предоставената информация.

 Потребителят поискал да й бъде предоставена и процесната фактура с номер:********** от дата 31.05.2019г., но дружеството отказало с аргумент, че това е заплатена услуга и следва да се заплати такса за издаване на счетоводния документ.

Ищцата е депозирала Възражение с №5151985 на дата 27.06.2019г. към съшото възражение с вх.№5155733 от дата 01.07.2019г. против процесната фактура №********** от дата 31.05.2019г. на стойност 4759.02лв. в ответното дружество „Е.П.“АД и до ЕРД „ЕРП Север“АД с вх. №5156076 от дата 01.07.2019г., което и е издало документа, въз основа на който е начислено процесното количество ел.енергия.

Тъй като в посочения във възражението срок не били предоставени документите ведно с процесния счетоводен документ, абонатът подал искане да и бъдат предоставени всички документи в това число и процесната фактура.

   След три дни е получила на гише всички документи свързани с процесната фактура, а именно две автоматично създадени писма, едното с изх.номер: 5291_КП1202217_1/27.05.2019г. на електроразпределително дружество „ЕР Север“ АД, с което се уведомява, че на 18.05.2018г. представители на дружеството собственик на ел.разпределителната мрежа са извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на процесния обект. Съставен е КП за извършената проверка с №1202217 и въз основа на него е извършено преизчисление на количеството потребена ел.енергия.

   Във второто автоматично писмо ответното дружество изпраща издадена от същото фактура за корекция на сметка на потребена енергия в резултат констатирано неточно измерване на ел.енергия в процесния обект. В писмото се сочи, че „Е.П.“АД е изчислило и коригирало сметката за електроенергия на ищцата в съответствие с приложената справка за корекция на сметка е издало фактура с №********** от дата 31.05.2019г. за процесната сума със срок за плащане 10.06.2019г. Към автоматичните писма са приложени и КП №12002217 от дата 18.05.2018г. и Становище за начисление на ел.енергия от дата 27.05.2019г.

Видно от приложените документи, към настоящия момент, становището на двете дружества е, че се дължи процесната сума.

Ищцовата страна твърди,че в процесния обект и през служебно определения период не е потребена начислената ел.енергия, поради, което и счита, че процесната сума не се дължи. Оспорва изцяло цитираните документи, въз основа на които се твърди,че е начислената съответната сума.

   Сочи се , че на самата проверка и демонтаж на процесното СТИ титуляра не е присъствал както и не е присъствал представител.

Абоната-ищцата е срещната пред входната врата на блока и й е връчен протокол за подпис, след като вече е бил демонтиран процесния електромер, като й е било разяснено, че електромера измерващ доставяната енергия е бил стар и за подмяна. След подписването на документа, описващ монтажа на новото СТИ не й е връчено копие от протокола като същата не се е запознала с показанията на старото демонтирано СТИ. Абонатът не бил уведомен за проверката. Ищцовата страна счита, че въпросната проверка е извършена в нарушение на всички законови и подзаконови актове.

Посочено е нарушение на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент на Съвета от 05.04.2006г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета е посочено, че държавите-членки гарантират, когато е уместно, че сметките се изготвят от електроразпределителните предприятия, операторите на разпределителната мрежа и дружества за търговия с енергия на дребно, въз основа на реалното енергийно потребление и информация представена по ясен и разбираем начин. Сметките въз основа на действителното потребление следва да бъдат изготвяни толкова често, че да позволяват на потребителите да контролират консумацията си на енергия-чл.13, ал.2 както и чл.22,ал.2 от ОУ за ПЕЕ на Е.П. АД/отм.с Решение №798 от 20.01.2017г на ВАС/.

Ищцовата страна сочи, че е възможно процесната вещ СТИ да е повредена още със самото му монтиране. 

Ищеца е изразил становище по извършената корекционна процедура и приложената норма:

В представения отговор от ответната страна се твърди, че основанието за начисляване на процесната сума е въз основа на справка за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване ел.енерегия. Горепосоченият счита, че основанието е неправилно и незаконосъобразно поради това, че между страните са налице облигационни отношения, които се регулират от публично оповестени ОУ на договорите за продажба на ел.енергия, както и от законови и подзаконови нормативни актове. Доставяната стока ел.енергия е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажна цена винаги за реално предоставена стока.

Съгласно действащите през процесния период разпоредби на ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.П.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-061/07.11.2007г. и ОУ на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение“ Север АД, също одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-060/07.11.2007г., изм. и доп.с Решение ОУ-004/06.04.2009г.,при които се извършва продажбата на ел.енергия не се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършена корекция на сметка.

Ищецът е посочил, че се твърди, че корекцията на сметката е извършена поради неизмерване, неправилно или неточно измерване ел.енергия от поставеното СТИ на обекта, но моли да се има предвид, че според действащото законодателство СТИ, както и ел.табла са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка и да обезпечава правилното им функциониране.

Твърди се, че СТИ се намира извън имота и ищецът няма достъп до него и няма вменено от закона задължение да го охранява. Точно обратното съгл.чл.19 от ПИКЕЕ СТИ трябва да отговарят на определени условия и да са защитени от съответното дружество.

Ищецът. счита че след като с  Решение №798/20.01.2017г. по дело №3068/2016 на ВАС, с което е отменено Решение №ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са били одобрени ОУ за продажба на ел.енергия на ответното дружество, и че с Решение №595/17.01.2017г. по адм.дело №2719/2016 на ВАС окончателно е отменено Решение №ОУ-05/21.07.2014г. на ДКЕВР,с което били одобрени ОУ за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на ЕРП Север, счита, че за ответното дружество не е регламентиран ред, по който да извършва проверки и корекционни процедури по сметки за стар период на абонатите си.

Ищцовата страна счита, че настоящият случай следва да се разгледа и през призмата на възможността преминалата през третата тарифа ел.енергия да е реално потребена от ишцата. В случая видно от протокола на БИМ е записано, че е установена външна намеса в СТИ, и в този случай, счита, че доставчикът следва да докаже реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително дължимото.

Горепосоченият моли съдебния състав да се съобрази със следното: не може  да се приеме, че процесният електромер №1115031500767125 е манипулиран или върху него е оказано нерегламентирано вмешателство от потребителя или др. лице с негово знание и поради това не отчита цялото количество енергия.

Процесното количество ел.енергия се начислява, след софтуерен прочит на паметта на СТИ, какъвто ищцата не притежава.

Посочена е Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол изменена и допълнена с ПОСТАНОВЛЕНИЕ №61 на МС от 19.03.2015г.- чл.662.

Оспорват се документите въз основа, на които е начислената процесната сума – КП №1202217 от 18.05.2018г. като се твърди, че са допуснати нарушения.

Оспорва се Становище за начисление на ел.енергия от 27.05.2019г. и посоченото основание за корекция,а именно софтуерно прочитане на паметта на СТИ, като се оспорва както лицензията така и неговото съществуване.

Оспорва се и фактура №********** от 31.05.2019г. на стойност 4759.02лв.

Ищецът моли съдът да призове страните на съд и след като се убеди в основателността на претенцията да постанови решение, с което да признаете със сила на присъдено нещо, че С.Д.В. с  ЕГН:********** не дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК:*********, сумата в размер на 4759.02лв. , начислена за периода 19.05.2017г. – 18.05.2018г. за горепосочения обект, и да осъди ответника да му заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

Ответникът в дадения срок по чл.131 от ГПК е изразил становище по спора в отговор на исковата молба.  

Ответната страна счита иска за допустим, но неоснователен.

Не се оспорва, че между ищцата и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което ищцата е потребител на доставяна от ответното дружество ел.енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка за изправността на СТИ на посочения в исковата молба адрес.

Ответната страна е представила възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават.

Разпоредбата на ОУ има обвързваща сила между страните.

1.Същите са съставени, а след това одобрени по надлежния ред от ДКЕВР, ОУ са издадени на основание чл.98а от ЗЕ.

2.Публикувани са, съгласно изискването на чл.98а в един централен и в един местен всекидневник, както и на интернет страницата на ответното дружество.

3.Липсва допълнително писмено споразумение между страните по реда на чл.98а, ал.5 от ЗЕ и чл.93, ал.3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от изразено несъгласие на потребителя с ОУ чрез внесено при оператора на електроразпределителната мрежа заявление за други специални условия в 30-дневен срок от влизането им в сила.

 Приетите и одобрените по съответния ред ОУ са задължителни за ползвателя на основание чл. 98, ал.4 от ЗЕ.

Ответната страна счита, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел. енергия.

Сочи се, че ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения, като осигурява непрекъснато необходимо количество енергия в описания в ИМ обект.

На 18.05.2018г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „ЕРП Север“, в присъствието на самия ищец-абонат. Твърди се, че дружеството няма вменено по закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик.

Сочи се,че дружеството следи за техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка е и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на ел.енергия от абоната.

4. За извършената проверка е съставен КП №1202217/18.05.2018Г. При проверката са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в регистър 1.8.3. има показания в размер на 26172 кВТч. В регистър 1.8.1. са отчетени 001287 кВТч, в регистър 1.8.2 -005840 кВТч, в скрит регистър 1.8.3.-021616 кВТч, в скрит регистър 1.8.4.-000000 кВТч. Потребената ел.енергия в регистър 1.8.3. не е визуализирана на дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от абоната. Процесният електромер е демонтиран и заменен с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба.

5. Експертизата е извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел-Русе. За извършената експертиза е съставен КП, съгласно който „При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа Т3- 026172.3 kWh, която не е визуализирана на дисплея.

Сочи се, че КП е официален свидетелстващ документ, който съгл. чл.179, ал.1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.

6. На 27.05.2019г. „ЕРП Север“ АД съставя Становище за начисляване на ел.енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е точното количество неотчетена ел.енергия след прочитане на регистър 1.8.3. в размер на 26172 кВТч.

Съгласно чл.50 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел.енергия като разлика между отчетеното количество и преминалите количества ел.енергия при установяване на несъответствие между данните за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел.енергия за период не по-дълъг от една година назад. Този тип вмешателство има за цел част от консумираната енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера.

Твърди се, че при ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия няма как да се установи натрупване на ел.енергия в невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализиран софтуер,с който инкасаторите не разполагат.

Ответникът сочи, че процесният електромер е параметризиран за двутарифно отчитане на енергията и поради това единствено тарифи 1.8.2 и 1.8.1 са видими. Поради това инкасаторите имат достъп само до тези регистри.

 7.На 31.05.2019г. ответното дружество издава описаната фактура, с което е определена цената на реално консумирана ел.енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 4759.02лв.

8. С писма от „Електроразпределение Север“ АД и от „Енерго-Продажби“ АД уведомява абоната за извършената проверка, съставен КП и издадената фактура.

Ответната страна, сочи,че въпреки, че е извършена корекция на основание чл.50 от ПИКЕЕ, ел.енергия натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от абоната-ищец, но същата не е заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл.200 ал.1 предл.1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената, на веща, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на ел.енергия.

В случай, че счете за неприложим чл.50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза, ответното дружество, моли съда да отхвърли иска на основание чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на  установена облигация между страните. Посочил е Решение №150/26.06.2019г. постановено по гр.д. №4160/2018г. по описа на ВКС, III г.о.

Ответникът моли съда, след преценка на фактите и обстоятелствата по делото да постанови решение, с което отхвърля предявения от ищеца иск като неоноснователен и недоказан и да се присъдят сторените по делото разноски.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в  чл.124 от ГПК.

Като писмени доказателства по делото са приети:

Копие от констативен протокол №1202217/18.05.2018г., фактура №**********/31.05.2019г., констативен протокол от БИМ №911/17.05.2019г., становище за начисление на ел.енергия от 27.05.2019г., 2бр. писма на ответника до ищцата от 27.05.2019г. и 31.05.2019г., възражение на ищцата, справка за потреблението към 26.07.2019г., извлечение за фактури и плащания към 26.07.2019г., констативен протокол №11152026/30.11.2015г. и СТЕ.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Разпределението на доказателствената тежест в процеса по предявен отрицателен установителен иск освобождава ищцата от носенето на  доказателствената тежест и прехвърля същата върху ответника в случай, че той оспорва претенцията чрез навеждане на противоположни на нея положителни факти. Тази промяна в страната носител на доказателствената тежест в конкретния случай възлага върху ответното дружество тежестта да докаже, че ищцата е потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с посочената в ИМ сума законно, верността на извършените изчисления съгласно приложената методика, че претендираната сума е за количество ел.енергия, което е действително доставено до абоната.

Не се спори и за наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на ел.енергия, по силата на който ищцата се явява потребител на доставяната от ответното дружество ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕНЕГО-ПРО Мрежи“ АД.

Съгласно представената по делото фактура №**********/31.05.2019г. (л.33-34), е начислена корекция въз основа на корекция в размер на 4 759.02лв., за обект находящ се на адресгр.Варна, ул.“Антон Страшимиров“ №1, ет.3, ап.6, с титуляр ищцата. За изготвяне на фактурата и извършване на начисленито ответникът се е позовал на констатациите направени при проверка и отразени в Констативен протокол №1202217/18.05.2018г., в който е отразено, че е установена намеса в работата на СТИ отразяващо консумираната в обекта ел.енергия. Посочено е, че при извършване на проверката е установено, че СТИ е настроено по начин, че да отчита ел.енергия в регистър който не е видим при регулярните проверки за отчитане на ползваната ел.енергия.

Съгласно представения констативен протокол от БИМ РО Русе в СТИ отчитащо ползваната на адреса ел.енергия е била извършевна софтуерна намеса довела до отчитане на част от ползваната ел.енергия в скрит регистър на устройството отчитана като тарифа Т3, която не е видима при регулярно четене на данните му.

Въпреки изложеното обаче, ответникът не е доказал, че такова количество ел. енергия е доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение №1081/07.02.2008г., постановено по търг. дело №657/2007г. на ВКС, определение №717/18.11.2009г., постановено по търг.дело №658/2009г. липсват обаче безспорни доказателства за това от кой момент е започнало начисляването на ползваната ел.енергия в скрития регистър на тарифа Т3 на СТИ, а това от своя страна води до невъзможност да се установи еднозначно стойността на тази енергия.

На следващо място, като аргумент за недължимост на сумата, който е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на Общите условия и на двете дружества съществено противоречи на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.

Задължителната практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Що се отнася до начислената сума за възстановяване на ел.захранване, то при извода, че ответника не е имал право да претендира сумата за корекция последният не е бил в правото си да прекъсва ел.захранването на имота и съответно да иска суми за възстановяването му.   

Следва да се има предвид, че макар вещото лице да е посочило, че е трудно да бъде извършено въвеждане на допълнителни данни в СТИ преди неговото монтиране, то настоящия случай не е такъв. Водно от вписванията в констативния протокол на „ЕРП Север“ АД СТИ с №1115 0315 0076 7125 е именно сваленото и изпратено за изследване в БИМ, като това устроиство е монтирано на 30.11.2015г. и е невъзможно да се установи от който момент и в кой период от тази дата се е начислила енергията в тарифа Т3.

По изложените съображения следва да се приеме, ЧЕ ответникът не е доказал при условията на пълно и главно основание, че тази сума му се следва и предявените искове следва да бъдат уважени.

Предвид извода за основателност на претенцията ответника следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените в настоящото производство разноски възлизащи на 758.63лв. при съобразяване направеното от ответника възражение за прекомерност.

Ето защо, съдът

 

                    Р Е Ш И

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА между „Е.П.“ АД, *** Тауърс Г и ищеца С. ****В. ЕГН********** ***, че ищецът не дължи на „Е.П.“ АД сумата от 4 759.02лв. начислена като корекция от ответното дружество за обект находящ се на адрес: гр.Варна, ул.“Антон Страшимиров“ №1, ет.3, ап.6, начислена като корекция по сметката му за периода от 19.05.2017г. до 18.05.2018г. за клиентски №****и абонатен №****, на основание чл.124 от ГПК.

ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, *** Тауърс Г да заплати на С. ****В. ЕГН********** *** сумата от 758.63лв., представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: