№ 1554
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000500351 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 454 от 08.11.2021 г., постановено по гр.д. № 107/2021 г. от
Окръжен съд Благоевград, ответникът – „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК
********* е осъден да заплати на С. П. Е., ЕГН **********, на основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 54 247.10 /петдесет и
четири хиляди двеста четиридесет и седем лева и десет ст./ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на неговия баща П. Д. Е., ЕГН **********, настъпила на 10.12.2015 г.,
вследствие на ПТП от 23.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
12.06.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 150 000 лева и акцесорния иск, имащ за предмет
присъждане на законната лихва, за периода от 23.11.2015 г. до 12.06.2016 г. и
за периода от 12.06.2016 г. до 12.06.2019 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил:
- ответника - „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати
държавна такса по сметка на Окръжен съд Благоевград, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 2 169.88 лева;
- ищеца - С. П. Е., ЕГН ********** да заплати на „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК *********, деловодни разноски за първата
1
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 180 лева;
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца С. П. Е.,
ЕГН ********** в частта, в която прекият иск е отхвърлен, за разликата над
уважения /54 247.10 лева/ до пълния предявен размер от 150 000 лева и в
частта, в която акцесорният иск, имащ за предмет присъждане на законната
лихва е отхвърлен, за периода от 23.03.2015 г. до 12.06.2016 г. и за периода от
12.06.2016 г. до 12.06.2019 г. с доводи за неправилност, поради
необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че определеното от първоинстанционния
съд обезщетение е занижено и не съответства на действително претърпените
от него неимуществени вреди.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди до
пълния размер на предявения иск, ведно със законната лихва, считано от
23.11.2015 г.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника -
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* в осъдителната част с доводи
за недопустимост и неправилност, поради необоснованост и допуснато
нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че:
- на 02.04.2019 г. е заведена щета, по която на 04.06.2019 г. е заплатил на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 47 500 лева, с което
е напълно обезщетен;
- пострадалият пешеходец е бил в състояние на силно алкохолно
опиянение /2.75 на хиляда, установено по надлежния ред/, пресичал е пътното
платно на място, което не е било обозначено като пешеходна пътека, не е
съобразил скоростта и разстоянието до приближаващия се лек автомобил, с
което поведение е допринесъл за настъпване на ПТП и на вредоносния за
него резултат в съотношение не по-малко от 80 %;
- първоинстанционният съд е приел съпричиняване в по-малка степен
от 35 % и е приложил неправилен подход на редукция на обезщетението с
вземания за лихви;
Моли въззивния съд да обезсили решението като недопустимо, а при
условията на евентуалност да го отмени в обжалваната част и вместо това да
отхвърли изцяло предявените искове.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното
производство.
2
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в
срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който
подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът - С. П. Е., ЕГН ********** е предявил против „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК: ********* иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от
КЗ /отм./ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
23.11.2015 г., около 17:25 часа в Благоевград, на бул. Кирил и Методий“ е
настъпило ПТП, при което лек автомобил „Пежо Ранч“ с рег. № *******,
управляван К. А. Ц., ЕГН ********** е ударил пресичащия пътното платно
пешеходец П. Д. Е., ЕГН **********.
Ищецът твърди още, че:
- мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед и съставили протокол за оглед и
Констативен протокол за ПТП;
- пешеходецът е бил транспортиран и приет за лечение в МБАЛ
Благоевград, където починал на10.12.2015 г.;
- с влязла в сила присъда № 3778 от 12.07.2017 г., постановена по
н.о.х.д. № 317/2017 г. от Окръжен съд Благоевград е признал К. А. Ц., ЕГН
********** за виновен, за това, че на 23.11.2015 г., при управление на лек
автомобил „Пежо Ранч“ с рег. № ******* допуснал нарушение на правилата
за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил
смъртта на П. Д. Е., ЕГН ********** – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“
от НК;
- лекият автомобил „Пежо Ранч“, с рег. № *******, е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Виктория“ в деня на
настъпване на ПТП, чийто универсален правоприемник е „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК *********;
- низходящ /син/ е на починалия и вследствие на неговата смърт е
претърпял болки и страдания;
- предявил е претенция за обезщетяване на 02.04.2019 г., по която е
заведена щета и на 12.06.2019 г. му е изплатено обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 47 500 лева;
3
С предявените искове поискал ответникът да му заплати допълнително
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от по
150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата произшествието –
23.11.2015 г.
Ответникът - „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* подал
отговор на исковата молба /л. 6 от гр.д. № 107/2021 г. по описа на ОС-
Благоевград/, с който оспорил допустимостта и основателността на
предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че е напълно
обезщетил ищеца за претърпените неимуществени вреди и исковете са
погасени по давност.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
претърпените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелства по делото, установяващи, че
пострадалият е пресичал пътното платно на място, което не е обозначено като
пешеходна пътека, бил е в състояние на силно алкохолно опиянение и е не
съобразил скоростта и разстоянието до приближаващия се лек автомобил, с
което поведение е допринесъл за настъпване на ПТП и на вредоносния
резултат.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Събраните по делото доказателства установяват, че на 23.11.2015 г.,
около 17:25 часа в гр. Благоевград, на бул. „Св. Св. Кирил и Методий“ е
настъпило ПТП, при което лек автомобил „Пежо Ранч“ с рег. № *******,
управляван от К. А. Ц., ЕГН ********** ударил пресичащия пътното платно
пешеходец П. Д. Е., ЕГН **********.
Мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед и съставили протокол за оглед и
Констативен протокол за ПТП – л. 98.
Пешеходецът е транспортиран и настанен за лечение в МБАЛ –
Благоевград и на починал на 10.12.2015 г.
С присъда № 3778 от 12.07.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 317/2017
г. от Окръжен съд Благоевград, влязла в сила на 19.08.2017 г. е признал К. А.
Ц., ЕГН ********** за виновен, за това, че на 23.11.2015 г., при управление
на лек автомобил „Пежо Ранч“ с рег. № ******* допуснал нарушение на
правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДв и по непредпазливост е
причинил смъртта на П. Д. Е., ЕГН ********** – престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „в“ от НК.
4
Ищецът е низходящ /син/ на починалия пешеходец.
Лекият автомобил „Пежо Ранч“, с рег. № ******* е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника в деня на настъпване на
ПТП.
Ищецът е предявил претенция за обезщетяване на 02.04.2019 г., по
която ответникът е завел щета и на 12.06.2019 г. му е изплатил обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 47 500 лева.
Починалия пешеходец е пресичал пътното платно на място, което не е
било обозначено като пешеходна пътека; навлязъл е на пътното платно с
двупосочно движение и с по две ленти за движение в двете посоки, поради
което широчината на пътя обуславя по - продължителен във времето преход и
престой на пешеходеца на пътното платно.
Пешеходецът стъпвайки пътното платно не е съобразил скоростта и
разстоянието до приближаващия се до него лек автомобил.
Пешеходецът е бил в пияно състояние / 2.75 на хиляда, установено по
надлежния ред/, което представлява тежка степен (2.5 – 3.0 промила) на
алкохолно опиване, характерна с това, че алкохолната интоксикация води
често до заспиване, загуба на съзнание, понижена болкова чувствителност и
температура, кожата е влажна и студена, кръвното налягане е ниско, пулсът е
забавен, може да има повръщане, изпускане по малка и голяма нужда,
равновесието и походката са силно нарушени, говорът е неразбираем, може
да стигне до колапс.
Описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от писменото
заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция автотехническа
експертиза – л. 57.
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице,
извършило медицинска експертиза по писмени данни - л. 114.
Въззивният съд не кредитира заключението в частта, в която вещото
лице определя алкохолното опиянение като гранично между средна и тежка
степен, тъй като наличието на алкохол в кръвта до 2.5 промила е горната
граница на средна степен на алкохолно опиянение.
Събрани са гласни доказателства за претърпените от ищеца болки и страдания,
свързани със загубата на неговия баща.
5
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от
ищеца и от ответника жалби, като спорът се концентрира до основателността
на исковете, размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, процентното съотношение на съпричиняване на вредните последици и
основателността на направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
имащ за предмет присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, което предполага наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования,
което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние
– действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се
презумира.
В случая, лекият автомобил „Пежо Ранч“ с рег. № *******, управляван
от К. А. Ц., ЕГН е имал застраховка „Гражданска отговорност“ в деня на
ПТП, по силата на която ответникът, в качеството си на застраховател е
длъжен да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования, за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Наказателното производство по отношение на К. А. Ц., ЕГН **********
е завършило с осъдителна присъда, постановена от наказателния съд, която е
задължителна за настоящия съд, разглеждащ последиците от деянието,
относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца -чл. 300 от ГПК.
Присъдата и събраните по делото доказателства обосновават извод, че
поведението на водача на лекия автомобил осъществява деликтния състав по
чл. 45 от ЗЗД.
Пешеходецът е бил в тежка степен на алкохолно опиване; пресичал е
6
пътното платно на място, което не е било обозначено като пешеходна пътека;
навлязъл е на пътното платно с двупосочно движение и с по две ленти за
движение в двете посоки, което обуславя по - продължителен във времето
преход на пътното платно; безкритично отношение относно скоростта и
разстоянието до приближаващия се до него лек автомобил.
Пешеходецът с поведението си пряко и непосредствено и в равна
степен с виновния водач на лекия автомобил е способствал да настъпи ПТП и
вредоносния за него резултат, т.е. съотношението е по ½ за водача и за
пешеходеца.
Предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
допустим и доказан по основание, като размерът на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането, следва да се определи от съда по справедливост
/чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от 120 000
/сто и двадесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на съдебната
практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г.
на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото, относно възрастта
на пострадалия и неговото обществено положение; възрастта на ищеца;
самостоятелността в битови и житейско отношение на починалия и на ищеца;
отношенията, които са имали преди настъпването на ПТП; обществено -
икономическите условия в страната и с лимита на застрахователното
обезщетение към датата на ПТП.
Така определеното обезщетение следва да се намали с приетото
процентно съотношение на съпричиняване / ½ / на 60 000 лева, от което да се
приспадне заплатеното от ответника по заведената щета / 47 500 лева/, поради
което прекият иск е основателен, до размер на сумата от 12 500 /дванадесет
хиляди и петстотин / лева и подлежи на отхвърляне, за разликата над
уважения до пълния предявен от 150 000 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащ за предмет
7
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от
датата на увреждането. Доколкото отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на деликвента следва да се
приложи и по отношение на застрахователя разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД.
Смъртта на пешеходеца е настъпила на 10.12.2015 г.
Исковата молба е подадена в канцеларията на съда на 13.11.2020 г.
Ответникът с отговора на исковата молба е направил възражение за
изтекла погасителна давност, което е основателно само по отношение на
акцесорния иск и само за периода до датата 13.11.2017 г.
Законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се
дължи, считано от 13.11.2017 г.
Неоснователно е искането на ищеца за присъждане на законната лихва,
считано от деня на ПТП, както или от смъртта на неговия баща до датата
13.11.2017 г.
Първоинстанционният съд е определил размер на обезщетението за
неимуществени вреди и началната дата, считано от която се дължи законната
лихва противно на разпоредбите на материалния закон.
Първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решението си и по отношение на датата 23.03.2015 г., която
предхожда с месеци ПТП и смъртта на пешеходеца.
8
С оглед на изложеното от двете жалби частично основателна е
подадената от ответника, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е отхвърлил акцесорния иск, имащ за предмет присъждане на законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди, за периода от 13.11.2017 г. до
12.06.2019 г.;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2017 г., за
разликата над сумата от 12 500 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева до
размер на сумата от 54 247.10 лева и вместо това да се отхвърли прекият иск
за тази част .
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2017 г., до
размер на сумата от 12 500 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на неимуществените вреди
е отхвърлен, за разликата над сумата от 54 247.10 лева до пълния предявен
размер от 150 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която акцесорният иск е отхвърлен, за периода от 23.11.2015 г. до 12.11.2017
г.;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд
Благоевград, за разликата над сумата от 500 лева до размер на сумата от
9
2 169.88 лева;
- да се осъди ищеца да заплати на ответника допълнително деловодни
разноски за първата инстанция, в размер на сумата от 94.99 лева и
юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата 200 лева;
По разноските:
С оглед изхода на делото и частичната основателност само на жалбата,
подадена от ответника, ищецът следва да понесе отговорността за разноски и
да заплати такива на ответника, в размер на сумата от 986.44 лева и
юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата от 200 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 454 от 08.11.2021 г., постановено по гр.д. №
107/2021 г. от Окръжен съд Благоевград в ЧАСТТА, в която ответникът –
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на С. П.
Е., ЕГН **********, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, за периода от 13.11.2017 г. до
12.06.2019 г.;
ОТМЕНЯ решение № 454 от 08.11.2021 г., постановено по гр.д. №
107/2021 г. от Окръжен съд Благоевград в ЧАСТТА, в която ответникът –
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на С. П.
Е., ЕГН **********, на основание 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
13.11.2017 г., за разликата над сумата от 12 500 лева до размер на сумата от
54 247.10 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. Е., ЕГН ********** против
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* пряк иск с правно основание
10
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, имащ за предмет обезщетяване на неимуществени
вреди от смъртта на неговия баща П. Д. Е., ЕГН **********, настъпила на
10.12.2015 г., вследствие на ПТП от 23.11.2015 г., за разликата над сумата от
12 500 лева до размер на сумата от 54 247.10 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 454 от 08.11.2021 г., постановено по гр.д.
№ 107/2021 г. от Окръжен съд Благоевград в ЧАСТТА, в която ответникът –
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на С. П.
Е., ЕГН **********, на основание 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
13.11.2017 г., до размер на сумата от 12 500 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 454 от 08.11.2021 г., постановено по гр.д.
№ 107/2021 г. от Окръжен съд Благоевград в ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявения от С. П. Е., ЕГН ********** против „Дженерали застраховане“
АД, ЕИК ********* пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
имащ за предмет обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на
неговия баща П. Д. Е., ЕГН **********, настъпила на 10.12.2015 г.,
вследствие на ПТП от 23.11.2015 г., за разликата над сумата от 54 247.10 лева
до пълния предявен размер от 150 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 454 от 08.11.2021 г., постановено по гр.д.
№ 107/2021 г. от Окръжен съд Благоевград в ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявения от С. П. Е., ЕГН ********** против „Дженерали застраховане“
АД, ЕИК ********* акцесорен иск, за периода от 23.11.2015 г. до 12.11.2017
г.
ОТМЕНЯ решение № 454 от 08.11.2021 г., постановено по гр.д. №
107/2021 г. от Окръжен съд Благоевград в ЧАСТТА, в която ответникът –
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати държавна
такса по сметка на Окръжен съд Благоевград, за разликата над сумата от 500
лева до размер на сумата от 2 169.88 лева;
11
ОСЪЖДА ищеца - С. П. Е., ЕГН ********** до 12.06.2019 г. да
заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, допълнително деловодни разноски за първата
инстанция, в размер на сумата от 94.99 лева и юрисконсултско
възнаграждение, в размер на сумата 200 лева;
ОСЪЖДА ищеца - С. П. Е., ЕГН ********** до 12.06.2019 г. да
заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, деловодни разноски за въззивното производство, в
размер на сумата от 986.44 лева и юрисконсултско възнаграждение, в размер
на сумата от 200 лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12