Определение по дело №82/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 104
Дата: 26 януари 2021 г. (в сила от 26 януари 2021 г.)
Съдия: Вера Цветкова
Дело: 20211000600082
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 104
гр. София , 26.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600082 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440 от НПК.
С определение от 08.01.2021г. по ЧНД №4453/2020г., Софийски градски съд,
наказателно отделение, 21-ви състав е оставил без уважение молбата на осъдения Л. С. М. да
бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното
му наказание в размер на 4 /четири/ години лишаване от свобода, определено му по нохд
№86 от Окръжен съд София, с остатък в размер на 11 месеца и 16 дни.

Срещу това определение на СГС е постъпила жалба от осъденият Л. М. чрез
упълномощения му защитник адв.Й.. В нея се посочва, че определението, постановено от
СГС е неправилно. Съдът мотивирал определението си със становището на затворническата
администрация, без да коментира материалите по делото и доводите на защитата. Изтъкната
била липса на достатъчно доказателства за поправяне на осъдения в рамките на
пенитенциарното заведение, без да се посочи конкретика. Не били обсъдени
доказателствата, че М. бил награждаван три пъти, като бил даден превес на
дисциплинарното му наказание, което към момента било изтекло. По делото имало данни,
че осъденият отново е назначен на работа на 03.07.2020г. Извършеното дисциплинарно
нарушение било маловажно и не представлявало престъпление, а и било единственото за
времето на престоя му в затвора. Предпоставките за условно предсрочно освобождаване
били обсъдени формално, като било дадено предимство на становището на затворническата
администрация и не било отчетено изявлението на М., че съжалява за извършеното.
Оценката на рискът от рецидив била намалена от 18 на 16 точки, което сочело, че има
положителна промяна относно нагласата към извършеното престъпление и индиция за
1
поправяне. Обобщава се, че са налице и двете, изискуеми от законодателя предпоставки,
необходими за условно предсрочно освобождаване.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата, с
материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:

С определение от 08.01.2021г. по ЧНД №4453/2020г., Софийски градски съд,
наказателно отделение, 21-ви състав е оставил без уважение молбата на осъдения Л. С. М. да
бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното
му наказание в размер на 4 /четири/ години лишаване от свобода, определено му по нохд
№86 от Окръжен съд София, с остатък в размер на 11 месеца и 16 дни.
Най-напред съдът установил, че осъденото лице Л. М. е с начало на изтърпяване на
наказанието от 27.09.2018г., а в ЗО ОТ „***“ е постъпил на 11.10.2018г. Към 30.11.2020г.
осъденото лице М. е изтърпял фактически 2 /две/ години, 2 месеца и 3 дни, от работа – 8
/осем/ месеца и 18 дни, всичко – 2 /две/ години, 1 /един/ месец и 9 дни, с остатък от 1 /една/
година, 1 /един/ месец и 9 дни.
Правилно първостепенният съд установил, че е налице първата предпоставка,
визирана в чл.70 от НК, а именно осъденият М. да е изтърпял не по-малко от една втора от
наложеното наказание.
Контролната съдебна инстанция споделя направения от първият съд извод, че не е
налице втората предпоставка изискуема от закона – осъденият да е дал доказателства за
своето поправяне. Съдът констатирал, че затворническата администрация е изразила
отрицателно становище за условно предсрочно освобождаване, тъй като липсва втората
предпоставка – достатъчно данни за поправяне на лицето. Посочено е, че не са изпълнени
целите на наложеното наказание по чл.36 от НК по отношение както на генералната, така и
на специалната превенция. Дефицитите по проблемните зони не са били преодолени, а му е
било наложено дисциплинарно наказание.
Този извод на администрацията е бил споделен от първостепенния съд, а се споделя и от
контролната съдебна инстанция, по следните съображения, с които се дава отговор и на
доводите на защитата:
В изготвеният доклад от ИСДВР при ЗО“***“ е посочено, че при лишеният от свобода
М. рискът от вреди за обществото е среден, а за персонала и останалите лишени от свобода е
нисък. На този етап не може да се говори за постигане на категорични положителни
резултати, което се подкрепя от минималната промяна при оценката на рискът от рецидив –
при първоначални 18 точки, намалени до 16 точки. Лишеният от свобода формално се
2
включвал в изпълнението на плана на присъдата, като извършената корекционна работа не
дала нужния резултат. Не били изпълнени заложените в първоначалния план на присъдата
цели и задачи. Лишеният от свобода М. не е оправдал оказаното му доверие и е извършил
дисциплинарно нарушение /за което е бил наказан/, като освен това не е изградил умения за
търсене и намиране на алтернативни и законосъобразни начини за решаване на проблемите,
което е рисков фактор при извършване на ново правонарушение. Сходно е и изготвеното
становище от НС ЗО ОТ“***“ – гл.инсп.Д.. Независимо от наградите на М., не е налице
позитивна промяна в достатъчна степен от провежданата корекционна дейност, тъй като все
още са налице дефицитни зони, които повишават риска от последващо осъждане.
Констатирано е било, че все още не са налице доказателства за успешно проведена и
приключила корекционна работа, като планът на присъдата на осъдения М. е препланиран.

Първостепенният съд преценил в съвкупност и останалите доказателствени източници,
находящи се в личното досие на осъденото лице и достигнал до извод, че следва да се
осигури възможност на администрацията на пенитенциарното заведение да продължи
работата си в насока поправяне на осъденото лице и постигане на положителен резултат в
процеса на превъзпитание.
Контролната съдебна инстанция напълно споделя направените от първостепенният съд
изводи като правилни и законосъобразни.
Не на последно място следва да се има предвид, че условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от
законодателя при наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.

Въззивната съдебна инстанция напълно споделя становището на първия съд и
намира, че атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.

Воден от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.01.2021г. по ЧНД №4453/2020г., на СГС, НО,
3
21-ви състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Л. С. М. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното наказание
от 4 /четири/ години лишаване от свобода, определено му по нохд №86 от 2015г. по описа на
ОС София.

Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4