Р Е Ш Е Н И
Е
№……
гр. Враца, 14.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви
състав, в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при
участието на секретаря Р. Маркова
като
разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д.
№1118/2019 г. по описа на ВрРС
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.Г.С.,***,
против електронен фиш, серия К №2262608, издаден от ОДМВР Враца, с който за
нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
400,00 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваният
електронен фиш следва да бъде отменен, тъй като процесният автомобил е продаден
на 22.06.2009 г. и жалбоподателят не е собственик на същия, при което глобата
неправилно е наложена на него.
В с.з. жалбоподателят, не се
явява. Същият се представлява от адв. С. С. – САК, който с писмено становище
застъпва изложената в жалбата теза и обосновава исканията си в насока отмяна на
атакувания ел. фиш.
Въззиваемата страна – ОДМВР
Враца, редовно призована, не изпраща представител. В писмото, с което е изпратена
административно-наказателната преписка, наказващият орган изразява становище за
неоснователност на жалбата и формулира искане за потвърждаване на атакувания
електронен фиш.
Като прецени събраните по
делото доказателства и наведените доводи, Врачански районен съд приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 31.08.2018 г. около 11:32
часа, в гр. Враца, ул. Илинден, до №22, с посока на движение към гр. Монтана,
се движел л.а. *************. С техническо средство TFR 1 M 611 било отчетено, че автомобилът се движи
със скорост от 86 км/ч при ограничение за населено място от 50 км/ч. Отчетеното
било записано от техническото средство и въз основа на записа от
автоматизираното техническо средство TFR 1 M 611 е установено, че собственик на автомобил според регистрите
на сектор ПП е жалбоподателят С..
С оглед констатираното нарушение,
от ОДМВР Враца е издаден електронен фиш серия К №2262608, с който за нарушение
по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400,00
лв.
Съгласно Удостоверение №10.02.4835,
издадено от Председателя на БИМ, автоматизирано
техническо средство TFR 1 M
611 за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е мобилна система за контрол
на нарушенията на правилата за движение и е одобрен тип средство за измерване
вписано под №4835, като срокът на валидност на одобряване на типа е до 24.02.2020
г. В протокол за проверка №1-13-17/06.06.2018
г. е посочено, че техническото средство е преминало последваща проверка и
отговаря на метрологичните изисквания.
Съгласно Заповед №8121з-931/30.08.2016
г. процесният електронен фиш е издаден по утвърден от министъра на вътрешните
работи образец.
Изложената фактическа обстановка
се установява от приложения по делото електронен фиш серия К №2262608 и
снимковия материал с конкретно отчетените стойности /които съдът кредитира като
писмени доказателства/, както и от останалите събрани по делото материали – Удостоверение
№10.02.4835 за одобрен тип средство за измерване, Протокол за проверка №1-13-17/06.06.2018
г., справка удостоверяваща собствеността на процесния автомобил, разпечатка от
паметта на техническото средство и др. От доказателствения материал безспорно
се установява датата на извършване на нарушението, обстоятелствата при които
същото е извършено и съответно констатирано, както и това, че заснетия с
автоматизирано техническо средство TFR 1 M 611 автомобил съгласно справката от сектор ПП към ОДМВР Враца е
собственост на жалбоподателя. Доколкото обаче доказателствената маса е
безпротиворечива по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира
по-подробното й обсъждане за не необходимо и обременяващо съдебния акт.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна
страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу акт от
категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и като
такава следва да се разгледа по същество.
Разгледайки жалбата по същество,
съдът намира следното:
Електронен фиш серия К №2262608 е
издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец.
Същият съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението; режимът при който е рботело техническото
средство; мястото, датата и точния час на извършване на нарушението;
регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е
регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените
разпоредби и съответно размерът на глобата. При това съдът приема, че
електронният фиш е редовен от външна страна.
Приемайки, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя и обуславящи отмяна на
атакувания фиш, съдът изследва материално-правната законосъобразност на акта. В
хода на тази проверка настоящата инстанция намира, че от възприетото по делото
от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на
посочената в електронния фиш дата и час водачът на процесния автомобил не е
изпълнил задължението си при избиране на скоростта на движение да не превишава
разрешената за населено място скорост от 50 км/ч. Действителната скорост, с която
се е движел е 86 км/ч, която скорост е установена с годно техническо средство. При
движението с отчетената скорост ограничението от 50 км/ч е превишено с 36 км/ч,
при което е осъществен от обективна страна състава по чл.21, ал.1 ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в km/h: за населено място за ППС от категория А, В, С, D, B+E, С+Е,
D+Е и Т – 50 км/ч”.
Налице е и субективната страна на
нарушението, тъй като управляващият автомобила е съзнавал, че се движи със
скорост над разрешената и че застрашава обществените отношения, свързани с
осъществяване на транспорта (съзнавал е характера на извършеното и е предвиждал
последиците му), но въпреки това е превишил скоростта за движение с 36 км/ч (искал
е настъпването на последиците).
Правилно и законосъобразно е
приложена и санкционната норма на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП. В коментираната
разпоредба е предвидено, че „Водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както
следва: за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв.”. Жалбоподателят
е санкциониран именно за превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място с 36 км/ч, като наложената му глоба е в абсолютно определения
размер от 400,00 лв.
При тези си изводи настоящата
инстанция отчете наведените в жалбата доводи, че автомобилът не е собственост
на жалбоподателя от 2009 г. Съобрази и всички направени в тази насока
доказателствени искания. Факт е обаче, че съгласно справката за регистрация на
МПС, към датата на нарушението автомобилът е собственост на жалбоподателят. Дори
да се касае за продажба на автомобила на друго лице и неизпълнение на
задължението за регистриране на промяната на собствеността на автомобила в сектор
ПП към съответното ОДМВР, жалбоподателят е разполагал с възможността в
14-дневен срок от получаване на ел. фиш, съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП, да подаде
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, където е могъл да
релевира и всичките си твърдения чия собственост е автомобила, както и да
представи доказателства в тази насока. При упражняването на това право и
преценката, че твърденията са основателни, процесният ел. фиш щеше да подлежи
на анулиране и щеше да бъде издаден нов на новоустановения нарушител. В случая
жалбоподателят не е упражнил правото си в дадения му от закона срок да оспори законодателната
презумция, че именно той е извършил нарушението, при което настоящата инстанция
счита, че ел. фиш следва да се потвърди.
По изложените доводи ВрРС приема,
че атакувания електронен фиш като
правилен и законосъобразен следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна трябва
да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш **************, издаден от
ОДМВР Враца, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, на С.Г.С.,***, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400,00 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване
на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: