№ 16979
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20221110129815 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че
същият дължи на ищеца следните суми: 3564,30 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 08.11.2021
г. до изплащане на вземането, сумата от 271,50 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 19.10.2021 г, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 63733/21г. по описа на СРС, 69
състав.
Ищецът ФИРМА твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника В. Б. И. въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия до топлоснабден имот с аб. № ******, находящ
се в гр. АДРЕС , като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че
1
ответникът е изпаднал в забава.
Ответникът В. Б. И. оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани. Изрично оспорва размера на доставяната топлинна енергия и
начина на отчитането й , като твърди заплащане на задълженията към ищеца.
Моли за цялостно отхвърляне на исковите претенции и претендира
разноски по производството.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което ищецът е сключил договор или от ищеца и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
2
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Видно от нот. акт № 1, том 1, дело 1 от 2017г. на на нот. Н. Димова с рег.
№ 329 и р-н на действие СРС, на 31.01.17г. собствеността върху ап. 2 ,
находящ се в гр. АДРЕС е прехвърлена на ответницата В. Б. И. . Доколкото
не се оспорва изрично с отговора ответницата да е била ползвател на
процесния имот в рамките на процесния период и предвид данните за
собствеността върху имота, които не са оспорени от ответника, съдът намира,
че именно тя има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. В подкрепа на горния извод на съда е и представеното
заявление за промяна на партида /л. 21-22 от делото/, доколкото то е от
21.02.2017г. , т.е. след придобиване на собствеността от ответницата върху
процесния имот.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е
предвидена). ОУ са влезли в сила, доколкото са публикувани (чл. 150, ал.2 от
ЗЕ) и по делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни за
упражнено право на възражение срещу Общите условия.
От събраните писмени доказателства, както и от изслушаното и прието
заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че
процесният имот се намира в сграда, която е присъединена към
топлофикационната мрежа.
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в
горецитираното ТР, ответникът като собственик на процесния имот се явява
клиент /потребител/ на топлинна енергия за процесния имот и като такъв се
намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество и дължи
заплащане на цената на доставените услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
3
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. От заключението на вещото лице се установява, че за
процесния период в имота е имало отоплителни тела и е начислявана сума за
сградна инсталация, за отопление на имота и за БГВ, като дължимата сума
възлиза на 3745,94лева за процесния период.Вещото лице по техническата
експертиза е посочило, че в тази сума влиза сума за сградна инсталация в
размер на 225,35лева , сума за отопление на имот в размер на 1777,31лева , и
сума за битово горещо водоснабдяване за имота в размер на 1743,28лева. С
допълнително заключение вещото лице инж. Д. С. посочва , че след
допълнителен оглед на сградата е установил, че сградата е с индивидуални
топломери, като всеки индивидуален топломер отчита освен изразходваната
ТЕ от отоплителните тела в апартаментите, така също и ТЕ, отдадена от
тръбите, чрез които се захранва с топлоносител всеки апартамент –т.е. ТЕ,
отдадена от сградната инсталация. По този начин вещото лице заключава с
допълнителното заключение, че счита за неправилно начислявана от ФДР
сумата за ТЕ за сградна инсталация като отделно перо, доколкото същата е
отчетена от индивидуалните топломери.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена
енергия, за което се дължи заплащане на цена с оглед твърденията на
ответницата за извършени плащания. В тази връзка съдът намира, че следва
да кредитира заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза , като обективно и пълно, и което вещото лице обосновава освен с
проверка , извършена както върху счетоводнтите документи , представени от
ищеца , така и на база анализ на ангажираните от ответницата доказателства
за заплащане. В заключението вещото лице посочва, че плащания са
4
извършвани от ответницата преди подаване на исковата молба в общ размер
на 568,05лева, като с тях са погасени 137,65лева главница по прогнозни
данни за периода м. 05.18г.- м. 07.18г., , 123,19лева главница и 277,15лева
лихва за забава по обща фактура от 31.07.2019г., както и 30,06лева главница
по прогнозни данни за м. 05.2019г. , като според заключението плащанията
са приспаднати преди подаване на иска и с тях не следва да се намалява
предявената от ищеца сума . Вещото лице по счетоводната експертиза
заключава, че не е погасена предявената от ищеца сума , която изчислява
общо на 3564,30лева .
Предвид изложеното, съдът приема, че по делото е доказана продажбата
(доставката) от страна на ищцовото дружество на топлинна енергия до имота
на ответника на стойност 3338,95лева , след приспадане на сумата за сградна
инсталация , доколкото възприема заключенията на съдебно-счетоводната и
техническите експертизи , като обективно и компетентно дадени от лица,
разполагащи с нужните знания и опит.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът не
следва да се произнася , доколкото същото се явява преклудирано – заявено е
едва в третото поред открито съдебно заседание от пълномощника на
ответника .
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага
установяване от ищеца възникването на главен дълг, изпадането на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа.
За отчетния период м.05.2018г. - м.04.2019г. е издадена фактура по
чл.32, ал.3 ОУ на 31.07.2019г. и за отчетния периода м.05.2019г. – м.04.2020г.
е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ на 19.10.2021г. Срокът за плащането на
задължението по тези фактури съгласно чл.33, ал.2 ОУ, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, е 45 - дневен от изтичане на периода, за
който се отнася. Срокът за плащане не може да започне да тече преди
установяване на задълженията, което е станало с издаване на фактурата,
поради което следва да се приеме, че предвиденият срок за плащане тече от
издаване на фактурата по чл.32, ал.3 ОУ. Размерът на обезщетението за
5
забава в размер на законната лихва съдът определя на основание чл.162 ГПК,
изчислена чрез общодостъпен интернет калкулатор -
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html и съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД, вр.
ПМС № 426/18.12.2014г. Общият размер на дължимото обезщетение за забава
върху установения размер на главницата от 3338,95лева възлиза на 205,48
лв.
По изложените съображения, искът за заплащане на законна лихва за
забава върху главното вземане за цена на доставената топлоенергия следва да
бъде уважен до размер на сумата от 205,48 лв. и да бъде отхвърлен за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 271,50 лв.
По разноските
С оглед изхода от спора с право да претендират присъждане на разноски
разполагат и двете страни съобразно уважената, респективно отхвърлената
част на исковете.
В заповедното производство на ищеца се следват разноски в размер на
117, 09лева , съразмерно на уважените искове, за юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса.
В исковото производство, съразмерно на уважените искове, на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 664,31лева за заплатени депозити
на вещи лица, държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено
в минимален размер.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответницата следва да се присъдят
разноски за исковото производство / доколкото доказателства са ангажирани
само за това производство/ съразмерно на отхвърляните спрямо нея искове, в
размер общо на 68,69лева за адвокатско възнаграждение и депозити за вещи
лица.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
ФИРМА, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. АДРЕС,
6
срещу В. Б. И. , ЕГН: **********, с адрес: гр. АДРЕС , че ответницата
дължи на ищеца следните суми: сумата от 3338,95 лв., представляваща цена
на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.,
доставена до топлоснабден имот с аб. № ******, представляващ ап. 2 на
АДРЕС , ведно със законната лихва за периода от 08.11.2021г. до
окончателното й заплащане,както и сумата от 205,48 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019г.-19.10.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 63733/2021г. по описа на СРС, 69с-в, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за потребена ТЕ за разликата над 3338,95 лв.
до пълния предявен размер от 3564,30лева , и иска за мораторна лихва за
разликата над 205,48 лв. до пълния предявен размер от 271,50 лв.
ОСЪЖДА В. Б. И. , ЕГН: **********, с адрес: гр. АДРЕС да заплати
на ФИРМА, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 117,09 лв., разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 63733/21г. на СРС, 69с-в, и сумата от 664,31 лв.-
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. АДРЕС да заплати на В. Б. И. , ЕГН: **********, с адрес: гр. АДРЕС ,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 68,69 лв., разноски за настоящото
исково производство
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – ФИРМА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7