ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 363
гр. Монтана, 15.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско
дело № 20211600500401 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Жалбоподателят „М.“ ЕООД обжалва определение на РС – Монтана от 27 октомври
2021 г. по ч. гр. д. № 231/2021 г., с което съдът е отхвърлил искане за изменение на свое
определение от 1 септември 2021 г. за присъждане на разноски от 300 лв на насрещната
страна. В жалбата се развиват доводи, че в заповедното производство длъжницата е
представила чрез упълномощен адвокат възражение по чл. 414 от ГПК. На първо масто
заповедното производство е едностванно и в него длъжницата не е била страна, поради коет
не й се дължат разноски. От друга страна за възражението по чл. 414 от ГПК е утвърден
образец с Наредба на министъра на правосъдието, поради което за попълването му е
извършена правна работа в минимален обем и не се изисква особено проучване, поради
което възнаграждението от 300 лв е прекомерно високо. Освен това, ако все пак се дължи
някакво възнаграждение, то следва да е в размер на само 50 лв като за изготвяне на молба -
чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Жалбоподателят моли определението на МРС да бъде отменено и вместо него МОС да
постанови друго, с което да измени определението от 1 септември 2021 г. на МРС и да
отхвърли искането на длъжницата В.Г. за присъждане на разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 231/2021 г.
Ответницата по частната жалба В.Г. оспорва жалбата и моли да бъде оставена без
уважение като неоснователна. Твърди, че Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения изрично предвижда възнаграждение за защита в заповедно
производство и тъй като точно такава правна помощ е оказал упълномощеният адвокат, то
дължат се и разноски при условията на чл. 78 от ГПК.
МОС като разгледа доводите на страните във връзка с доказателствата по делото,
1
намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок от легиимирано да обжалва лице, поради което е
процесално допустима, но по същество е неоснователна.
Ч. гр. д. № 231/2021 г. е било образуавно пред МРС по заявление на „М.“ ЕООД за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК срещу В.Г.. Заповедта е издадена от МРС, след което
е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от длъжницата, но до изтичане на указания срок
заявителят не е предявил иск за установяване на своето вземане по съдебен ред. На
основание чл. 415, ал. 5 от ГПК заповедтаза изпълнение е била обезсилена и производството
прекратено. Длъжницата е направила искане за допълване на определението на МРС за
обезсилване на заповедта като й бъдат присъдени разноски, представляващи
възнаграждение на упълномощен адвокат – 300 лв. Представила е още с възражението
пълномощно и договор за правна помощ, от който е видно, че е платила хонорар от 300 лв.
МРС е допълнил своето определение с определение от 1 септември 2021 г. като е
приел, че основание чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата от 300 лв се дължи от заявителя в
заповедното производство на длъжницата и е осъдил „М.“ ЕООД да плати разноски. Оносно
размера на хонорара е приел, че той е в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въззивният съд намира
определението за правилно и законосъобразно, поради което го потвърждава.
Действително заповедното производство е едностранно, то се инициира от кредитора
и длъжникът не е страна по него. След издаването на заповедта за изпълнение обаче
длъжинкът има право да подаде писмено възражение. За това правно действие той може да
ползва правна помощ, което за него формира разноски, свързани със заповедното
производство. В случая заповедното производство е приключило с обезсилване на заповедта
по чл. 410 от ГПК поради подаване на възражение и неподаване на искова молба по чл. 422
от ГПК. Кредиторът е изоставил производството като е преценил, че няма да продължи със
завеждане на установителен иск. Длъжницата не е станала причина за образуване на
заповедното производство, но е била принудена да стори разноски, за да защити своя
интерес, затова заявителят следва да компенсира тези разходи.
Относно размера на присъдените разноски те се определят по правилото на чл. 7, ал.
7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения: по правилата на
чл. 7, ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Нормата
предвижда възнаграждение за „защита в производства за издаване на заповед за
изпълнение“. Такава защита може да ползва както заявителят, така и длъжникът.
Последният подава възражение, в което не е длъжен да посочи основание, но преди
подаването му е напълно логично да получи консултация от адвокат относно основанията за
недължимост и преценка дали да подходи по този ред за защита или да приеме да плати.
Разноските за такава правна помощ са пряко свързани с инициираното от заявителя
заповедното производство, поради което са и дължими в размера, предвиден в чл. 7, ал. 7 от
Наредбата, като минималният такъв е именно 300 лв.
2
Искането за намаляване на размера на хонорар е неоснователно поради това че
присъдената сума е минимална.
Съдът намира частната жалба за неоснователна, затова я оставя без уважение.
На основание горното МОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „М.“ ЕООД, ЕИК *, представялвано от
К. М., против определение на РС – Монтана от 27 октомври 2021 г. по ч. гр. д. № 231/2021
г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3