ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 105
гр. гр. Хасково, 23.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20235640102829 по описа за 2023 година
Производството е образувано възоснова на искова молба, подадена от
Дабълю. Дрьоге Асекурадьор ГМБХ, Германия, учредено и действащо
съгласно законите на Германия и регистрирано в Търговски регистър при
Окръжен съд - Хамбург под № HRB123845, с ДДС № DE284815449, със
седалище и адрес на управление: Германия, град Хамбург 22767, ул. „Гросе
Елбщрасе“ №39, представлявано от управителя Кристоф Шрьотер, чрез
пълномощника адвокат С.Р.С. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 146, вх. Б, ет. 6, против „Монолит Транспорт“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, п.к. 6300, пл.
„Градска Болница“ № 1, Комплекс 21 Век, ет. 5, представлявано от
управителя Георги Иванов Стаматов; с която са предявени в условията на
обективно съединение осъдителни искове за заплащане на главница в размер
на 7 181.77 евро, равняващи се на 14,046.32 лева по фиксинга на БНБ,
представляваща обезщетение за направени разходи във връзка с увредено
ремарке, лихва върху сумата на обезщетението за периода от 13.09.2022 г. до
27.06.2023 г., в размер от 624.95 евро, равняващи се на 1,222.30 лева по
фиксинга на БНБ, лихва върху главницата за периода от датата на депозиране
на Исковата молба /27.06.2023 г./ до пълното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 05.11.2021 г. между „Виа Логистик“
ЕООД, в качеството му на наемодател и ответното дружество в качеството му
на наемател, бил сключен договор за наем на полуремарке с peг. №
1
PB07S4EP, марка „Шмитц“, модел СЦБ СЗТ, шаси: WSM00000003181699 за
срок от 12 месеца. Съгласно чл. 18 от Договора наемателят се задължавал да
полага за наетото превозно средство грижата на добър стопанин и да го върне
след прекратяване на договора с всички направени трайни подобрения.
Съгласно чл. 26 от Договора в случаите на повреда, погиване или кражба на
наетото превозно средство, в резултат на събитие, настъпило по вина на
наемателя, същият дължал обезщетение за виновно причинените вреди в
размер на остатъчната стойност. На 22.12.2021 г. със Застрахователна
полица № 116530 „Виа Логистик“ ЕООД, сключило с Вав Ферзихерунгс АГ,
Нюрнбергер Алгемайне Ферзихерунг АГ, Нюрнберг и СВ Шпаркасен
Ферзихерунг АГ, Щутгарт, чрез асекурадьора им ДАБЪЛЮ.ДРЬОГЕ
АСЕКУРАДЬОР ГМБХ застрахователен договор за застраховка „Каско“
върху редица моторни превозни средства, сред които и горепосоченото
полуремарке с peг № *************, при уговорено самоучастие на
застрахования в размер на 500 евро. На 29.01.2022г. по време на извършване
на международен превоз на стоки от ответното дружество с влекач с peг. №
************* и горепосоченото ремарке, на територията на Унгария
водачът изгубил управление над МПС-то и претърпял ПТП, вследствие на
което били причинени щети на ремаркето и стоката в него, за което
унгарските власти съставили протокол. С оглед обезщетяването на „Виа
Логистик“ ЕООД за претърпяната вреда поради увреждането на ремаркето по
време на превоза, ищецът, в качеството си на застрахователен асекурадьор,
изплатил на „Виа Логистик“ ЕООД на 16.06.2022 г. сумата от 1 533.87 евро и
на 23.08.2022 г. - сумата от 5 463.83 евро по банкова сметка, като с плащането
на 16.06.2022 г. ищецът изплатил на застрахования сумата от 1533.88 евро,
представляваща изплатена на „Асистанс Бека“ ЕООД за репатриране сума от
3,600 лева без дължимото ДДС, а с плащането на 23.08.2022г. изплатило на
застрахования сумата от 5 463.83 евро, която представлявала заплатена от
„Виа Логистик“ ЕООД на „БТСЪРВИС“ ООД сума от 13 997.08 лева без ДДС
( равняваща се на 5963.83 евро) за ремонтни дейности и без сумата за
самоучастие на застрахования от 500 евро. На 18.10.2022г. ищцовото
дружество заплатило на „Декра Аутомотив“ ЕООД сумата от 184.07 евро за
изготвяне на Сравнителна експертиза относно причинените повреди. Общата
изплатена сума от ищеца била 7 181.77 евро, равняващи се на 14 046.32 лева.
Ищцовото дружество поканило ответното да заплати доброволно общата сума
2
от 7 497.70 евро, но от ответното дружество не последвало плащане. Посочва
се още, че на 07.06.2023г. бил сключен Договор за цесия между Вав
Ферзихерунгс АГ, в качеството му на цедент и водещ застраховател, и
ищцовото дружество, в качеството му на цесионер, по силата на която
цедентът прехвърлил регресното вземане на горепосочените застрахователи
от 7 497.79 евро, ведно с лихвите, към ответното дружество, изцяло на
цесионера, а цесионерът приел това прехвърляне на вземането. Възоснова на
описаните обстоятелства и извършени плащания, ищцовото дружество
поддържа, че се явява правоимащо да получи обезщетение от ответника за
неизпълнение на задълженията му по договора за наем с „Виа Логистик“
ЕООД, и в резултат на извършените плащания е придобил активна
материална легитимация да заведе настоящите регресни искове срещу
отговорното лице на база сключения застрахователен договор и приложимото
законодателство. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати главница в размер на 7 181.77 евро,
равняващи се на 14 046.32 лева по фиксинга на БНБ, представляваща
обезщетение за направени разходи във връзка с увредено ремарке, лихва
върху сумата на обезщетението за периода от 13.09.2022 г. до 27.06.2023 г., в
размер от 624.95 евро, равняващи се на 1 222.30 лева по фиксинга на БНБ,
лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на исковата молба
– 27.06.2023 г. до пълното изплащане на вземането, както и да му присъди
разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който по изложените в отговора съображения се прави
възражение за недопустимост на исковите претенции и се прави искане за
прекратяване на производството. Представя се като писмено доказателство
електронна справка относно наличие на застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС с ДКН № ************* при застраховател ЗАД ОЗК –
Застраховане АД, с начална дата на покритие 28.01.2022г. до 27.01.2023г.
При извършване на служебна проверка на исковата молба съгласно
чл.130 ГПК, съдът констатира, че предявените искове са недопустими, по
следните съображения:
Видно от изложените в исковата молба фактически твърдения, ищецът
извежда правото си на вземане от сключен договор за цесия със
3
застраховател, изплатил застрахователно обезщетение на застраховано по
имуществена застраховка лице за настъпило на 29.01.2022г. застрахователно
събитие, на основание сключен договор за застраховка „Каско“, т.е. – на
прехвърлено по силата на договор за цесия право на вземане на суброгирал се
в правата на увреденото лице застраховател след изплащане на
застрахователно обезщетение. С така подадената исковата молба се предявява
главен иск, намиращ според съда своята правна квалификация в разпоредбата
на чл.410 от КЗ, уреждаща института на встъпване в правата на застрахования
/суброгация/. Съобразно текста на тази разпоредба, при заплащане на
застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу: т.1. причинителя на вредата, в това
число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение; или т.2. възложителя за възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от Закона за
задълженията и договорите, или т.3. собственика на вещта и лицето, което е
било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл.50 от Закона за задълженията и договорите.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба, в нея липсват
фактически твърдения, че ищецът е осигурил застрахователно покритие на
риска за претърпени вреди вледствие на неизпълнение на договорно
задължение на контрагент на застрахованото лице по имуществената
застраховка. От съдържанието на приложения застрахователен договор също
така е видно, че изначално липсва договорено такова застрахователно
покритие. С оглед на това и след съпоставянето на фактическите твърдения,
изложени в исковата молба, търсената с нея защита и приложимата правна
норма, следва извода, че се търси защита на регресно право в хипотезата на
чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ – срещу причинителя на вредата. Прието е в
доктрината и в съдебната практика, че същността на суброгационното право
представлява правото на застрахователя, изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, което е причинило
виновно вреди на застрахованото имущество, това, което е платил на
застрахования, което право съответно е уредено в чл.410, ал.1, т.1 КЗ, респ. -
чл. 213 КЗ /отм/. С плащане на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
4
вредата, респективно срещу неговия застраховател по застраховка
“Гражданска отговорност” – в случаите на твърдение за виновна отговорност,
като същият има право да претендира от последните платеното на
застрахования обезщетение. Ищец по този иск е застрахователят, който е
удовлетворил увреденото лице, а надлежен ответник е прекият причинител на
вредата или неговият застраховател по застраховка “Гражданска
отговорност”. С отговора на исковата молба се представят доказателства за
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на процесния
влекач с рег. № *************, към който е било прикачено процесното
увредено ремарке, т.е. – отговорността на виновния за станалото ПТП водач е
била валидно застрахована при ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД. Съгласно
разпоредбата на чл.411, изр.трето от КЗ, когато вредата е причинена от водач
на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по
имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице,
може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната
сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите,
причинени от водача на моторното превозно средство, за които
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл.494.
Т.е., с посочената разпоредба се извежда законово изискване за първоначално
отправена извънсъдебна претенция към застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, от което следва, че правото на
суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател по имуществена
застраховка да предяви претенцията си към причинителя на вредата възниква
едва в хипотеза, когато изплатеното от застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователно обезщетение се
окаже недостатъчно да покрие причинените вреди или в случай на отказ от
същия да заплати обезщетение на основание чл.494 от КЗ. На следващо място,
според разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ, увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в
срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, като
сочената разпоредба въвежда допълнителна предпоставка за допустимост на
5
прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, а оттам – на иска на суброгиралия се в правата на пострадалия
застраховател по имуществената застраховка срещу прекия причинител на
вредата в случаите, когато отговорността му е застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. От твърденията в исковата молба и
представените с нея доказателства става ясно, че изначално липсва отправена
от пострадалото лице до застрахователя извънсъдебна писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ, касаеща репариране на
имуществени вреди, а оттам – липсва отказ, определяне или изплащане на
застрахователно обезщетение за такива. Липсват и данни за упражнени такива
права и от суброгиралия се застраховател. По тази причина съдът намира, че
липсват предвидените в специалния закон предпоставки за допустимост на
предявените искове с правно основание чл.410 от КЗ. Ето защо,
производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, поради
недопустимост на предявените искови претенции.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по Гр. дело № 2829/2023г. по описа на
Районен съд – Хасково, поради процесуална недопустимост на предявените
от Дабълю. Дрьоге Асекурадьор ГМБХ, Германия, учредено и действащо
съгласно законите на Германия и регистрирано в Търговски регистър при
Окръжен съд - Хамбург под № HRB123845, с ДДС № DE284815449, със
седалище и адрес на управление: Германия, град Хамбург 22767, ул. „Гросе
Елбщрасе“ №39, представлявано от управителя Кристоф Шрьотер, чрез
пълномощника адвокат С.Р.С. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 146, вх. Б, ет. 6, против „Монолит Транспорт“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, п.к. 6300, пл.
„Градска Болница“ № 1, Комплекс 21 Век, ет. 5, представлявано от
управителя Георги Иванов Стаматов; в условията на обективно съединение
6
осъдителни искове за заплащане на дължима главница в размер на 7 181.77
евро, равняващи се на 14 046.32 лева по фиксинга на БНБ, представляваща
обезщетение за направени разходи във връзка с увредено ремарке, лихва
върху сумата на обезщетението за периода от 13.09.2022г. до 27.06.2023г., в
размер от 624.95 евро, равняващи се на 1 222.30 лева по фиксинга на БНБ,
лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на исковата молба
-27.06.2023г. до пълното изплащане на вземането.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен
съд – Хасково в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: А.Б.
7