Р Е
Ш Е Н
И Е
№
262056
гр.
Пловдив, 21.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански състав, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 14615 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба на Д.А.Б., ЕГН ********** против
„АГЕНЦИЯ за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ****** с правна квалификация член
439 ГПК.
Ищцата
твърди, че по заявление
на Банка Пиреос България
АД е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
23.11.2012г. въз основа
на документ по чл. 417 ГПК срещу ищцата, в качеството й на длъжник
за сумите: 6623,14 евро главница по договор за
потребителски кредит №****** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2012 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1162,14 евро, представляваща изискуема възнаградителна лихва за
периода 10.07.2009 г. до 12.11.2012 г. и разноски от 304,55 лева
държавна такса и адв. възнаграждение в размер на 50 лева.
На
основание издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист „Банка Пиреос България“ АД образувала изпълнително дело № **** г. по описа на ЧСИ ******, който ЧСИ на 10.02.2015 г. връчил на ищцата, в
качеството й на длъжник, покана за доброволно изпълнение, заедно с
издадените заповед и изп. лист.
Ищцата
твърди, че в срока по член 414 ГПК
възразила срещу
издадената заповед за изпълнение, като до момента на узнаване за образуваното
гражданско дело и изпълнително дело била продължила да плаща вноските си за кредита към Банка Пиреос България АД, без да знае, че
кредитът й е бил обявен за предсрочно изискуем, като уточнява, че плащанията по кредита се
извършвали по служебната
сметка на банката, а не по откритата за тази цел банкова сметка, ***
тази сметка, наложен за
друго нейно задължение и по друго изпълнително дело.
Ищцата
твърди, че плащанията по служебната сметка не били отчетени от банката при подаване на заявлението й по чл. 417 ГПК, като след подаване
на възражение от ищцата по заповедното производство заповедният съд бил дал указания на Банка Пиреос България АД да предяви
искова молба за установяване на вземанията си по договора за кредит.
В подаденото възражение по член 414 ГПК ищцата
възразила срещу претендирания от банката размер на вземанията като завишен спрямо реално дължимия,
доколкото били извършени плащания към банката преди и след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита,
което обстоятелство не било взето под внимание при издаване на заповедта за
незабавно изпълнение.
Ищцата
твърди, че Банка Пиреос България АД е образувала гражданко дело № 5574/2015г. по описа на ПРС, ХІХ
гр.с., депозирайки искова молба с цена на исковете от
2727,70 евро, която цена била значително по-ниска от посочената в заповедното производство, като с това
свое действие практически кредиторът извършил признание на частичните плащания от ищцата, тъй като
в установителното исково производство се претендирани вземания в по –нисък в размер, а именно: 1 612,94 евро, представляваща изискуеми и непогасени 41 броя
вноски за главница и изискуема и непогасена възнаградителна лихва в размер на
1111,76 евро.
Ищцата
сочи, че исковият съд върнал исковата молба и прекратил производството
по исковата молба на банката, тъй като приел, че възражението е подадено след изтичане на
законоустановения срок, като определението за прекратяване на исковото
производство било влязло в сила.
Твърди се от ищцата, че през месец декември 2016 г. с молба
от 28.12.2016 г. по изп. дело № ****. по описа на ЧСИ ***** е конституиран нов взискател в лицето
на Агенция за събиране на вземания ЕАД.
Твърди
се, че ищцата е направила възражение пред ЧСИ,
че не дължи плащане по цялата сума, посочена в изпълнителния лист, но
това нейно възражение не било уважено от ЧСИ, и за да не се стига до фактически
действия по изпълнение в нейни права на собственост, длъжницата започнала да
заплаща регулярно суми по изпълнителното дело, а така също и към взискателя по
делото, който е притеснявал непрекъснато.
Ищцата
твърди, че когато е поискала от ЧСИ да изготви справка за остатъка на задължението получила
отговор, че такава не може да й бъде предоставена, поради обстоятелството, че
била плащала на взискателя, а не по изпълнителното дело.
Ищцата
твърди, че през 2020 г. е поискала копие от изпълнителното дело, но същото е
било отказано под предтекст, че могат да издадат копие само на избрани отделни листове по делото.
Ищцата
счита, че е изплатила целия си дълг в размера, претендиран с исковата молба на банката, поради
което моли за постановяване на решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че не дължи сумата от 8000 лв., поради плащане.
В
отговора на исковата молба ответникът сочи, че не оспорва издадените в
полза на Пиеос България АД заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против ищцата, за неплатени суми по договор за
потребителски кредит № ******* както и не оспорва цедирането на вземането към
ищцата от Банка Пиреос България АД на АСВ ЕАД и конституирането на последния като нов взискател по изпълнително дело № ****. по описа на ЧСИ *****.
Изразява се несъгласие
с твърдението на ищцата, че в исковата молба на банката по гр. дело №
5574/2015г. по описа на ХІХ гр.с. на ПРС не се съдържала претенция за цялото вземане, посочено в изп. лист, доколкото в исковата молба банката изрично се е позовала
на съдебната практика, че следва да се присъждат само падежиралите към датата на
подаване на заявлението главници,
с оглед на което банката
била предявила установителен иск само по отношение на падежиралите вноски за
главница и възнаградителна лихва.
Пловдивски
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
С влязла в сила на 25.02.2015г. заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по член 417 ГПК от
21.11.2012г. по ч. гр. дело № 18651/2012г. на Банка Пиреос България АД са
присъдени сумата от 6623,14 евро главница по договор за потребителски кредит № ******., в резултат от настъпила предсрочна
изискуемост на дълга поради забава в плащането с повече от 90 дни, ведно със
зак. лихва считано от 15.11.2012г. до окончтелното й плащане, както и сумата от
1162,49 евро изискуема възнаградителна лихва за периода 10.07.2009г. –
12.11.2012г., както и разноските.
Видно от представеното копие на изп. дело № ****. по описа на ЧСИ******същото е
било образувано на 12.04.2013 г. за
сумите, посочени в изп. лист и заповедта за изпълнение, а именно: 6623,14 евро главница по договор за потребителски кредит №
****** от 08.09.2008г., в резултат от
настъпила предсрочна изискуемост на дълга,
поради забава в плащането с повече от 90 дни, ведно със зак. лихва
считано от 15.11.2012г. до окончтелното й плащане, както и сумата от 1162,49
евро, изискуема възнаградителна лихва за периода 10.07.2009г. –
12.11.2012г. и разноски.
От
представената по делото искова молба, предявена от Банка Пиреос България АД в съда на 11.05.2015г. /след влизане в
сила на заповета за изпълнение/, въз
основа на която е образувано гр.д. №
5574/2015г. по описа на ХІХ гр.с. на ПРС, след указания на заповедния
съд за предявяване на установителен иск за оспореното вземане е видно, че е
формулиран петитум за установяване на следните сумите: 1612,94 евро,
представляващи изискуеми и непогасени 41 вноски за главница по ДПК към
12.11.2012г. за периода 10.06.2009г. – 10.10.2012г. и изискуема и непогасена
възнаградителна лихва за периода 10.07.2009г. – 12.11.2012г. вкл. в размер на
1111,76 евро. В обстоятелствената част на исковата молба е вметнато, че във
връзка с установената съд. практика по член 422 ГПК и взетите предвид частични
плащания по кредита и тяхното приспадане банката предявява искове за посочените
по-горе суми, които суми са към датата на извлечението по сметката на длъжника
/12.11.2012г./.
По
делото са изслушани две заключения – основно и допълнително с вещото лице Б.В..
От
приетото без възражения основно заключение се установява, че с внесените от
ищцата суми след образуване на изп. производство по сметките на „АСВ“
ЕАД и на ЧСИ *****задълженията по представения в изп. производство изп. лист не
са погасени.
Съгласно
изслушаното допълнително заключение се установява, че ако търсената от банката
сума по кредита е в размерите, предявени с върнатата от съда искова молба по
член 422 ГПК задълженията са погасени, като дори е налице и надвнасяне. Вещото
лице не е установило внасяне на суми по служебната сметка на банката, каквото
твърдение има изложено в исковата молба, като в откритото с.з. на 17.02.2021 г.
експертът казва, че няма данни от общата
сметка на банката и че е работил със справките и движенията по сметката на
кредита.
С изтичането на
срока за възражение на длъжника издадената заповед за изпълнение влиза в сила.
Длъжникът не би могъл да релевира възраженията си срещу съществуването на дълга
по исков ред, тъй като те са се преклудирали.
Извън уредените в
заповедното производство способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за
защита.
При наличието
обаче на нови факти, настъпили след изтичане на срока за възражение по член
414, ал. 2 ГПК /след влизане в сила на заповедта за изпълнение/, длъжникът би
могъл да търси защита по реда на член 439 ГПК. А в случай, че са налице
новооткрити факти длъжникът може да предяви иск по член 424 ГПК.
Интерпретацията на
длъжника, че в подадената искова молба по член 422 ГПК се съдържало
извънсъдебно признание на банката за частично плащане на задължението, което
ако би било вярно има характер на новонастъпил факт, е невярно, доколкото видно
от съдържанието й в неговата цялост се изяснява, че установителният иск по член
422 ГПК е предявен по отношение само на падежиралите вноски за главница и лихва
към датата на изготвяне на извлечението от сметка при подаване на исковата
молба, без да се съдържа изрично и категорично изявление на банката, че
остатъкът до пълния размер, посочен в заповедта за изпълнение и изп. лист е бил
платен.
Ето защо съдът намира,
е предявеният иск като недоказан подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед
отхвърлянето на иска ответникът има право на разноски от 100 лева за юрк.
възнаграждение и 150 лева за вещо лице.
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Д.А.Б.,
ЕГН ********** против „АГЕНЦИЯ за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***** иск по член 439 ГПК за установяване
недължимост на сумата от 8000 лева по изп. дело № 20138250400184, по описа на
ЧСИ ****** с район на действие ОС Пловдив, което изп. дело е образувано въз основа
на издаден в полза на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ****** за сумите: 6623,14 евро, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
********., в резултат от настъпила предсрочна изискуемост на дълга, поради забава в плащането с повече от 90 дни,
ведно със зак. лихва считано от 15.11.2012г. до окончателното й плащане, както
и сумата от 1162,49 евро, изискуема възнаградителна лихва за периода
10.07.2009г. – 12.11.2012г. и разноски
от 304,55 лева и адв. възнаграждение от 50 лева, поради плащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.А.Б., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* разноски в размер на общо 250 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен
съдия: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.