№ 310
гр. В., 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20211420104354 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявен от Д. Д. Б. с ЕГН ********** от гр.В.
ул.”Д.Д.”*******чрез адв.К.А. С. от АК С. гр.С. ул.”П.П.”№14 партер,против
”Е.М.”ЕООД,ЕИК *******,със седалище и адрес на управление гр.С. район В.
ж.к.”М.Д.” ул.”Р.К.”№4-6, представлявано от управителя Р.Т.,иск с правно
основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди,че срещу него било образувано и се водело изп. дело
№51/2016 г. на ЧСИ с район на действие СГС С.Я..Делото било образувано по
молба на ”Първа инвестиционна банка”АД въз основа на изп. лист, издаден
на 20.03.2009 г. по ч.гр. дело №9652/2009 г. на СРС за : 3 000 лв.-главница по
договор за издаване на кредитна карта №*******/16.02.2009 г.,692.84 лв.-
лихва за периода 11.04.2008 г.-16.02.2009 г.,законната лихва върху
главницата,считано от 16.02.2009 г. до изплащането на главницата,324.65 лв.-
разноски по делото.
На 07.12.2016 г. при ЧСИ била постъпила молба от ответника,с която
ответникът бил представил договор за цесия и бил поискал конституиране
като взискател.
Ищецът намира,че към датата на образуване на изп. производство била
изтекла 5 г. погасителна давност.
1
Иска се да бъде признато за установено,че ищецът не дължи сумите по
изп. лист,общо 4 017.49 лв..
В срока по чл.131 от ГПК,от ответника е постъпил отговор,чрез
адв.А.М. К. от АК М. гр.С. бул.”А.М.”*******. Оспорва иска като
неоснователен.
Към датата на образуване на изп. дело не била изтекла давността.На
основание издадения изп. лист било образувано изп. дело №0270/2009 г. по
описа на ЧСИ с район на действие СГС О.М..По делото били предприемани
изп. действия,вкл. изпращано запорно съобщение до работодателя на
ищеца.След като бил конституиран като взискател,ответникът също бил
предприемал различни действия.
Следвало да се вземе под внимание,че давността при образуване на
първото изп. дело се уреждала от ППВС №3/ 18.11.1980 г./по време на изп.
производство давност не течала/.
Освен това,изтеклата давност не водела до погасяване на вземането,а на
възможността за принудително изпълнение.Съответно,така предявеният иск
бил допустим,но неоснователен на това основание.
Съдът,предвид наведените доводи и събраните по делото
доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното:
По ч.гр. дело №9652/2009 г. на РС С. и на основание чл.417 т.2 от ГПК
са били издадени заповед за изпълнение и изп. лист от 20.03.2009 г. в полза на
”Първа инвестиционна банка”АД гр.С. против ищеца за : 3 000
лв.-просрочена главница по договор за издаване на кредитна карта
№32РКО-А-6798/08.01.2008 г.,692.84 лв.-лихва за периода 11.04.2008 г.-
16.02.2009 г.,законната лихва върху главницата,считано от 16.02.2009 г. до
изплащането на главницата,324.65 лв.-разноски по делото /държавна такса и
юк. възнаграждение/.
Горното е видно от представения по делото изп. лист /стр.7 от
приложеното гр. дело №55156/2021 г. на РС С./.
На основание издадения изп. лист на 29.07.2009 г. е било образувано
изп. дело №270/2009 г. на ЧСИ с район на действие СГС О.М..По делото е
било извършвано проучване на имуществото на длъжника/до 23.05.2013 г.,
като не са били установени имущество и секвестируеми доходи/.На
2
28.01.2010 г. до ищеца е била изпращана покана за доброволно
изпълнение,която покана не е била връчена, поради неоткриването на
ищеца.Делото е било прекратено с постановление от 29.09.2015 г. на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Впоследствие,на основание издадения изп. лист на 12.01.2016 г. е било
образувано изп. дело №51/2016 г. на ЧСИ с район на действие СГС С.Я..По
делото също е било извършвано проучване на имуществото на длъжника.На
18.01.2016 г. до ищеца е била изпращана покана за доброволно
изпълнение,която покана също не е била връчена,поради неоткриването на
ищеца.На същата дата са били изпратени и запорни съобщения до ”Банка
ДСК”АД гр.С. и до Търговския регистър за наложени запори върху банкова
сметка на ищеца и притежавани от ищеца дружествени дялове в капитала на
”Д.Г.”ЕООД с.Р./банката е отговорила,че ищецът няма банкови сметки/.
С разпореждане от 10.01.2017 г.,като взискател по делото е бил
конституиран ответникът по молба от 07.12.2016 г. и при представен договор
за цесия от 14.11.2016 г..
На 13.11.2017 г. е било изпратено и запорно съобщение до ”РДР
Т.”ЕООД с.Р. за наложен запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца/дружеството е отговорило,че ищецът е бил освободен от работа на
06.11.2017 г./.
На 23.04.2018 г. ответникът е поискал извършване на справка за
банкови сметки.На 04.05.2018 г. са били изпратени и запорни съобщения до
”Централна кооперативна банка”АД гр.С.,”Обединена българска банка”АД
гр.С. и ”Първа инвестиционна банка”АД гр.С. за наложени запори върху
банкови сметки на ищеца/първите две банки са отговорили,че в сметките на
ищеца няма наличност/.
На 22.11.2019 г. ответникът е поискал налагане на запор върху банкова
сметка на ищеца в ”Банка ДСК”АД гр.С..
На 28.10.2020 г. отново е било изпратено запорно съобщение до ”РДР
Т.”ЕООД с.Р. за наложен запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца/при констатиран съществуващ трудов договор/.
На 24.06.2021 г. ответникът е поискал проучване на имуществото на
длъжника.
3
На 23.08.2021 г. отново е било изпратено запорно съобщение до ”РДР
Т.”ЕООД с.Р. за наложен запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца/дружеството е отговорило,че ще задържи месечното му
възнаграждение/.
На 13.09.2021 г. от представител на ищеца е постъпила молба за достъп
до делото.
На 21.09.2021 г. работодателят е уведомил ЧСИ,че ищецът е
напуснал,считано от 13.09.2021 г..
На 13.10.2021 г. е било изпратено и запорно съобщение до ”А.”АД гр.С.
за наложен запор върху банкова сметка на ищеца/при констатирана платежна
сметка/.
Ответникът е искал още : на 01.11.2021 г. - налагане на запор върху
банкова сметка на ищеца в ”Те-Дже Зираат Банкасъ” клон С. и на 10.11.2021
г. - налагане на запор върху банкова сметка на ищеца в ”Банка ДСК”АД гр.С..
Горното е видно от приложените изп. дела.
При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с
чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът претендира недължимост на суми,за събирането на които е бил
издаден изп. лист и е било образувано изп. дело,поради изтекла погасителна
давност.
Съдът е докладвал делото,като е посочил,че в тежест на ищецът е било
да представи доказателства за наличието на изп. дело,вкл. дата на
образуване,страни,предмет и предприети изп. действия.
Събраните писмени доказателства позволяват обосновани изводи за
дата,страни,предмет и предприети изп. действия.
Съдът съобразява,че от датата на образуването на изп. дело от 2009 г. до
приемането на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС действащо е било ППВС №3/18.11.1980 г.,според което образуването на
изпълнителното дело прекъсва започналата да тече от датата на
изискуемостта на вземанията погасителна давност и по време на
изпълнителния процес давност не тече.След датата на постановяване на ТР
№2 и съобразно разрешенията,дадени в самото ТР,давността може да тече и
4
по време на изпълнителния процес,но се прекъсва е предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.
В случая,изп. лист е издаден на 20.03.2009 г..Първото изп. дело е
образувано на 29.07.2009 г.,от която дата тече нов давностен срок.Въпреки,че
делото е прекратено с постановление от 29.09.2015 г.,Съдът приема,че е
настъпила перемпция на 29.07.2011 г.,доколкото след образуването на изп.
дело от взискателя не са правени искания за предприемане на изпълнителни
действия, формиращи конкретен изпълнителен способ.Без значение са
проучванията на имуществото на длъжника до 23.05.2013 г., тъй като това не
са изпълнителни действия,съгласно ТР №2.
ТР №2 дава следното тълкуване на Закона:
Съгласно чл.116 б.в от ЗЗД,давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането.Прекъсването обаче се
осъществява само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира
един или повече конкретни изпълнителни способи.Давността се прекъсва
както с искане на взискателя за извършване на изпълнителното действие,така
и с предприемането му от съдебния изпълнител.Двете действия имат
самостоятелно правно значение относно давността,но съществуват в тясна
връзка помежду си и едното не би могло да породи прекъсващо действие без
наличие на другото.Изключение от това правило има само при възлагане по
смисъла на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ,при което не е необходимо наличието на
искане от взискателя,за да бъде валидно предприето изпълнителното
действие и да бъде прекъсната давността.Тя се прекъсва със самото му
предприемане в рамките на приложения изпълнителен способ.
Неизчерпателно се посочват група действия в изпълнителното
производство с прекъсващ ефект за давността.Това са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;присъединяването на
кредитор;възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане;извършване на опис и оценка на вещ;назначаване на
пазач;насрочване и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело,изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение,проучването на имущественото състояние на
5
длъжника,извършването на справки,набавянето на документи,книжа и
др.,назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга,извършването на разпределение,плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др..
В случая,следващото валидно да прекъсне давността изп. действие вече
по изп. дело от 2016 г. е налагането на запор върху притежавани от ищеца
дружествени дялове на 18.01.2016 г./фактът може да се установи и от ТР/,като
към този момент не е била изтекла 5 г. давност.На същата дата е бил наложен
и запор върху банкова сметка на ищеца в ”Банка ДСК”АД гр.С.,който запор
не следва да се разглежда като изпълнително действие,прекъсващо
давността,тъй като потенциално не е могъл да доведе до удоволетворяването
на ответника/доколкото ищецът не е имал разкрита сметка в
банката/.Аналогично стои въпросът и с наложените запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца на 13.11.2017 г./доколкото трудовото
правоотношение на ищеца е било прекратено след извършването на
проверката до получаването на съобщението/,запор върху банкова сметка на
ищеца в ”Първа инвестиционна банка”АД гр.С. на 04.05.2018 г./не се
констатира отговор от банката/,запор върху банкова сметка на ищеца в ”Банка
ДСК”АД гр.С. на 22.11.2019 г./не се констатира отговор от банката/,запор
върху трудовото възнаграждение на ищеца от ”РДР Т.”ЕООД с.Р. на
28.10.2020 г./не се констатира отговор от работодателя/.
От друга страна,макар и недовели до плащания,като релевантни изп.
действия Съдът разглежда запорите върху банкови сметки на ищеца в
”Централна кооперативна банка”АД гр.С. и ”Обединена българска банка”АД
гр.С. на 04.05.2018 г.,върху трудовото възнаграждение на ищеца от ”РДР
Т.”ЕООД с.Р. на 23.08.2021 г. и върху банкова сметка на ищеца в ”А.”АД
гр.С. на 13.10.2021 г.,доколкото ищецът е имал разкрити сметки в банките и
валидно трудово правоотношение/било е възможно удоволетворяването на
ответника/.
По горните съображения/доколкото по делото се установи,че не е
изтекла погасителна давност/,искът следва да бъде отхвърлен,като
неоснователен и недоказан.
Касателно разноските : при този изход на делото,на репариране
подлежат само сторените от ответника.Същият не е претендирал
6
разноски,вкл. със списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното,Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Б. с ЕГН ********** от гр.В.
ул.”Д.Д.”*******чрез адв.К.А. С. от АК С. гр.С. ул.”П.П.”№14 партер,против
”Е.М.”ЕООД,ЕИК *******,със седалище и адрес на управление гр.С. район В.
ж.к.”М.Д.” ул.”Р.К.”№4-6,представлявано от управителя Р.Т.,иск с правно
основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК - за признаване
за установено,че не дължи сумите по издадения по ч.гр. дело №9652/2009 г.
на СРС изпълнителен лист/3 000 лв.-просрочена главница по договор за
издаване на кредитна карта №32РКО-А-6798/08.01.2008 г.,692.84 лв.-лихва за
периода 11.04.2008 г.-16.02.2009 г.,законната лихва върху главницата,считано
от 16.02.2009 г. до изплащането на главницата,324.65 лв.-разноски по делото/,
за събирането на които е било образувано изп. дело №51/ 2016 г. на ЧСИ с
район на действие СГС С.Я., поради изтекла 5 г. погасителна давност.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7