РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 12495
гр. София, 23.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20231110171621 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на [******] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК против С. Б. С..
По отношение на заявеното вземане за сумата 327,42 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по договора за потребителски
кредит, от който се твърди вземането да произтича, съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1,
вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит
/ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на уговорената цена на допълнителни услуги е налице нарушаване
на императивни норми на ЗПК, като клаузите са и в противоречие с добрите нрави, не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
1
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Видно от представените договор за потребителски кредит[******] и договор за
допълнителни услуги към него, е предвидено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в общ размер на 327,42 лв. при главница по кредита – 700 лв. От
съдържанието на договора за услуга става ясно, че цената потребителят следва да заплати за
следното: посещение вкъщи или друго удобно място за събиране на вноската, безплатно
внасяне на вноската по сметка на кредитора, предоговаряне и разсрочване на заема,
разглеждане до минути, преференциално обслужване, участие в промоции. Следователно
допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани със сключването на
договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото
изпълнение.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата
на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва
да се има предвид, че услугите, както са описани в договора и ОУ попадат в хипотезата на
императивната забрана, установена в тази законова разпоредба. Освен това, както се посочи
и по-горе по този начин за кредитора се създава едно допълнително вземане, което
значително оскъпява кредита, с оглед което и вземането се явява в противоречие с добрите
нрави. С оглед изложеното заявлението следва да се отхвърли по отношение на сумата
327,42 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за закупени услуги.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 373084/28.12.2023 г., подадено от [******] за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против С. Б. С. за сумата 327,42 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по
договора за потребителски кредит [******] и договор за допълнителни услуги към него, а в
частта за разноските за сумата над 18,01 лева до сумата от 25 лева - държавна такса и за
сумата над 36,02 лева до сумата от 50 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба от заявителя, подадена в
едноседмичен срок от връчване на препис до Софийски градски съд чрез Софийски районен
съд.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които
съдът е отхвърлил заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото
разпореждане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3