Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.
София, 18.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет и втора година,
в състав:
съдия: даниела
попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 9280 по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба, подадена от И.М.Х., И.Х.И. и А.Х.И.
против З. „Л.И.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
от Кодекса за застраховането и против П.В.П. – иск с правно основание чл. 86
във връзка с чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.
Ищците И.М.Х. (съпруга), И.Х.И. (син) и А.Х.И. (дъщеря) твърдят, че на
28.04.2017 г. техният родственик Х.И.Х. е управлявал в гр. Тетевен по ул.
„Вършец“ мотоциклет с рег. № *******, когато пред адрес с административен № 69
бил блъснат от т.а. марка „Газ“, модел „330210“, рег. № *******, управляван от П.П.. Смъртта му причинила на ищците тъга и мъка. Съпругата И.Х.
загубила най-близката си опора в живота. Децата – един от родителите, на които
се оповавали. Поради налична застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника претендирали с молба с вх. № 6768/14.06.2017 г.
извънсъдебно обезщетение за преживяното, но то не било уважено (тримесечния
срок е изтекъл на 14.09.2017 г.). Върху обезщетението търсят от прекия
причинител законна лихва. Въз основа на изложеното предявяват срещу
застрахователното дружество претенция за обезщетение в размер на от по 200 000
лв. за всеки един от тях, ведно със законна лихва от 14.09.2017 г. (датата на
изтичане на тримесечния срок) до окончателното плащане. Обективно кумулативно
предявяват иск срещу прекия причинител П.П. за
законна лихва върху горната сума от по 2 000 лв. за всеки (част от 7 800 лв.)
за периода от 28.04.2017 г. – 14.09.2017 г. Претендират разноски.
Ответникът З.Л.И. АД оспорва исковете по основание и размер. Поддържа
липса на фактическия състав на деликта. Сочи, че на процесната дата и място л.т.а „Газ“ се е движел по ул. „Вършец“,
като зад него се придвижвали два микробуса марка „Ивеко“,
когато достигайки входа на сграда на Е.-М.ЕООД водачът П. сигнализирал за
предстоящ завой на ляво през прекъсната осева линия и изчакал автомобилите от
насрещната пътна лента да преминат. Поддържа, че при предприета маневра за
пресичане на съседната пътна лента при посочените обстоятелства с посока входа
на фирмата, вече намирайки се перпендикуларно на нея,
водачът на мотоциклета увеличил скоростта си, изпреварил двата буса, навлязъл в насрещната си лента и предприел
изпреварване на завиващия т.а., когато със задната дясна част на мотора закачил
предния ляв калник на т.а. и губейки инерция и равновесие се забил в крайпътно
дърво. Въз основа на изложеното въвежда следните възражения за съпричиняване: а) непоставяне на предпазна каса за
управление на мотоциклет; б) липса на свидетелство за управление в) движение с
превишена скорост, непозволяваща да се контролира превозното средство; г)
пресичане на единична непрекъсната линия и д) недвижение в най-дясната част от
пътната лента.
Ответникът П.В.П. оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не
носи вина за случилото се. Позовава се на прекратено досъдебно производство, за
да аргументира, че високата скорост (над 50 км./ч. за населено място) и
пресичането на непрекъсната линия са довели да смъртта на пострадалия.
Съдът, като прецени
относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
На 28.04.2017г.,
в гр.Тетевен, на ул.Вършец, е настъпило ПТП, между МПС марка ГАЗ, модел 330210
с ДК № *******, управляван от ответника П.П., и
мотоциклет с ДК № *******, управляван от Х.Х..
Последният, при изпреварване попътно движещи се два микробуса, предприел
маневра заобикаляне на извършващия вече маневра завой наляво лекотоварен
автомобил Газ, при което задната дясна част на мотора се ударила в преден ляв
калник на автомобила. След удара, продължил направо, ударил се в насрещния
бордюр, при което моторът се изправил и се ударил в насрещно дърво, при което
настъпила смъртта на водача на мотоциклета – съпруг на ищцата И.Х. и баща на
ищците И.И. и А.И..
От
заключението на приетата по делото
съдебно медицинска експертиза, се установява, че Х.Х. е получил съчетана травма – закрити черепно – мозъчна,
коремна и гръдна травма, която ведно с несъвместимите с живота травматични
увреждания – разкъсване на аорта, сърцето и черния дроб, е причинила смъртта
му.
Към датата на настъпване на
събитието, отговорността на водача на МПС марка ГАЗ, модел 330210 с ДК № *******
е застрахована със
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на
настъпване на ПТП, при ответника З.Л.И. АД.
По случая е
образувано ДП, приключило с постановление за прекратяване на основание чл.24,
ал.1, т.1 от НПК.
В заключението на приетата по делото първоначална
съдебно – техническа експертиза, вещото лице сочи
следния вероятен механизъм на настъпване на процесното
ПТП - на 28.04.2017 г., около 11:00 часа,
лекотоварен автомобил „ГАЗ 330210" с per.
№ ******* се движил в гр. Тетевен по ул. „Вършец“
в посока на с. Гложене. При движението си указаната посока водача на автомобила
при достигане в близост до входа на завод „Фурнир“ намалил скоростта си до
около 14 км/ч. Зад него в лентата за движение в посока на с. Гложене е имало
изчакващи два буса, превозващи деца. Водачът на автомобила
предприел плавен завой наляво за навлизане в двора на завод „Фурнир“, като се е
намирал на около 10 м. до мястото на съприкосновението . В този момент зад
двата буса се е движил мотоциклет „Ямаха“ с per. №
******* със скорост от около 62 км/ч на разстояние от около 46 м. до мястото на
съприкосновението, когато
водачът му – пострадалия Х.Х.,
предприел изпреварване на намиращите се пред него превозни средства. В момента
на започването на маневрата водачът на товарния автомобил „Газ“ не е имал
възможност да възприеме мотоциклетиста. В момента, в който водачът на товарния
автомобил „Газ“ започнал да навлиза в лентата
за насрещно движение поради изменението на курсовия ъгъл не е имал възможност
да възприеме намиращия се зад него в лентата за насрещно движение
мотоциклетист. При достигането си на разстояние от около 25,0 м до мястото на
съприкосновение водачът
на мотоциклета предприел действия по отклоняването му в ляво и едновременно
спиране. В този момент водачът
на автомобила отново не е имал възможност да възприеме мотоциклета в огледалото
за обратно виждане. Последвало е леко съприкосновение между лявата странична
част на товарния автомобил в областта на левия край на предната броня и калник
и дясната странична част на мотоциклета, при което дясната торба /дисага/ остава закачена за предната броня. След това
съприкосновение мотоциклета без да загуби напречна устойчивост, продължил движението
си напред, преминал през бордюра и уширението, след което е
настъпил приплъзващ удар в крайпътното дърво. От този
удар тялото на пострадалия мотоциклетист е отхвърлено напред и вляво.
Мотоциклетът
след удара също се е отклонил в ляво и се е установил на място.
Вещото лице сочи, че
скоростта на движение на товарен автомобил марка „Газ”, модел „330210” с д.к. №
******* в момента на предприемането завой на ляво и в момента на
съприкосновението е била 3,79 м/с (13,64 км/ч), както и че водачът на автомобила не е
имал техническа възможност да възприеме в огледалото за обратно виждане
движещия се зад него мотоциклетист и не е имал възможност да предотврати
съприкосновението чрез спиране. Установява, че водачът на товарния автомобил
при движението си напред и вляво за навлизане в двора на завод „Фурнир“ е имал
видимост през предното стъкло към мястото на съприкосновението. Поради
обстоятелството, че първоначално мотоциклетистът се е движил зад двата буса,
а товарния автомобил при завиването си непрекъснато е променял ъгъла спрямо
оста на пътното платно,
водачът му не е имал техническа
възможност да възприеме мотоциклетиста в огледалото за обратно виждане. От извършения анализ
и симулация на движението на автомобила и мотоциклета преди съприкосновението
между тях вещото лице установява,
че водачът на автомобила не е
имал възможност да възприеме мотоциклетиста в огледалото за обратно виждане до
възникване на инцидента, както и това,
че водачът
П. не е имал възможност да възприеме мотоциклетиста в
огледалото за обратно виждане през цялото време за движение до мястото на
съприкосновението.Водачът
П. е възприел разбягващите се хора намиращи се близост до
входа на завода. Това съгласно направения разчет е станало в момента в който
мотоциклетиста е предприел действия по отклоняването си в ляво и едновременно с
това е задействал спирачната уредба на 1,4 секунди преди съприкосновението.
Това време съвпада с времето необходимо на водача на автомобила да приведе
същия към спиране, т.е. не е имал възможност да предотврати произшествието чрез
спиране.
Вещото лице сочи,
че от техническа гледна действията на
водача на МПС марка „Газ” с д. к. № ******* – ответникът П., в момента на предприемане завой на ляво в
огледалото за обратно виждане не е имало видими обекти, които да се движат в
насрещната лента със същата посока каква е посоката на автомобила. Скоростта на товарния
автомобил при завиването му
на ляво е определена на 3,79 м/с. Мотоциклета в този момент се е намирал 45,80 метра до мястото на
съприкосновението зад втория бус.
Вещото лице сочи,
че в момента, в който товарния автомобил е започнал
да навлиза в лентата за насрещно движение при скорост на мотоциклета от 62,42
км/ч и предприемане на спиране със спирачно закъснение от 2,42 м/с2
и отклоняване на мотоциклета в дясно при изравняването си с първия бус от страна на мотоциклетиста, последният би имал възможност да
предотврати съприкосновението с товарния автомобил като премине на около 0,80
м. в дясно от десни край на товарен автомобил „Газ“.Вещото лице установява, че
водачът на мотоциклета е
могъл да предотврати произшествието като не предприема изпреварване на двата буса намиращи се пред него. При движение със
скорост от 50 км/ч и предприето изпреварване същият би имал възможност на
предотврати произшествието чрез спиране или чрез маневра по прибиране в лентата, предназначена за
движение в посока на с. Гложене.
Тези изводи се потвърждават и
от заключението на приетата повторна САТЕ, която установява идентичен механизъм
на настъпване на ПТП, скорости и начин на движение на товарния автомобил и
мотоциклета, поведение на водачите им.
Съдът изцяло възприема
заключенията на вещите лица по допустаните експертизи.
Последните, независимо едно от друго, след обстоен анализ на данните по
настоящото дело, събраните в хода на досъдебното производство доказателства –
протокол за оглед, фотоалбум и видеозапис, при използването на различни методи
на изчисление и след извършване на различни симулации, дават идентично
заключение относно механизма на настъпване на процесното
ПТП, поради което съдът ги възприема изцяло и приема, че процесното
ПТП е настъпило по описания от експертите начин.
Необходимо е да се посочи и
това, че механизмът на настъпване на ПТП е изследван и в хода на воденото
досъдебно производство, и макар актът, с който същото е приключило да няма
задължителна сила за съда, то същият следва да бъде зачетен, като допуснатите в
настоящото производство експертизи потвърждават заключенията на вещите лица по
експертизите, допуснати в досъдебното производство.
От показанията на свидетеля Е.М.,
които съдът не намира основание да не цени, се установяват претърпените от ищците
негативни емоции, след смъртта на техния съпруг и баща.
Съдът не обсъжда показанията на
св.В., приемайки, че същите не установяват факти, свързани с предмета на
делото.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при наличието
на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на
непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането
на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя
на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно
обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа
на които се поражда претендираното материално право
са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента
и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на
застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/.
претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се
претендира застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена
връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
В
процесния случай не е спорно настъпването на процесното ПТП,
участниците в него, както и това, че в резултат от ПТП е настъпила смъртта на Х.Х. – съпруг и баща на ищците. Не е спорно и наличието на валидно
застрахователно правоотношение между застрахователното дружество ответник и управляваното от втория ответник МПС.
Основния спорен въпрос
по делото е относно наличието на противоправно
поведение на водача на товарен автомобил ГАЗ – ответника П.П..
При установения механизъм на настъпване на процесното ПТП, съгласно който водачът на мотоциклет Ямаха, след изпреварване на попътно движещите се два
микробуса е навлязъл в насрещното платно за движение и се е ударил в
предприелия маневра завой на ляво водач на товарен автомобил ГАЗ, съдът приема
за недоказано наличието на противоправно поведение на
водача на товарния
автомобил, за който се твърди от ищеца, че е виновен за ПТП.
Установено е по делото от заключенията на приетите САТЕ
/първоначална и повторна/, че водачът на товарен автомобил ГАЗ, при спазване
изискванията на ЗДвП, е предприел маневра завой на ляво. Същият се е движил в
рамките на разрешената за участъка скорост, подал е светлинен сигнал преди
началото на маневрата, извършил я е на разрешен участък. Установено е и това,
че преди извършване на маневрата, същият не е могъл да възприеме
мотоциклетиста, който се е намирал зад попътно движещите се микробуси. В момента, в който водача на товарния
автомобил „Газ“ е започнал да навлиза в лентата за насрещно движение поради
изменението на курсовия ъгъл също не е имал възможност да възприеме намиращия
се зад него в лентата за насрещно движение мотоциклетист. Видно от извършения
анализ на материалите по делото и симулация на движението на товарния
автомобил, водача П. не е имал възможност да възприеме мотоциклетиста в
огледалото за обратно виждане през цялото време за движение до мястото на
съприкосновението. От извършения анализ е видно, че в момента на предприемане
завой на ляво в огледалото за обратно виждане не е имало видими обекти, които
да се движат в насрещната лента със същата посока каква е посоката на
автомобила. При последващото движение на автомобила
напред и в ляво поради непрекъснато изменящия се ъгъл под който се е намирал
същия спрямо оста на пътното платно водачът не е имал възможност да възприеме
опасността при поглеждане в лявото огледало за обратно виждане.
Изложеното
сочи, че водачът на товарния автомобил не е имал никаква техническа възможност
да предотврати произшествието, в т.ч. и чрез спиране /заключението на
повторната САТЕ/. Вещите лица установяват, че произшествието е било
предотвратимо, ако водачът на мотоциклета се е движил в рамките на допустимата
скорост, при което при движение със скорост от 50 км/ч и предприето
изпреварване същият е имал възможност да спре, не е следвало да предприема
изпреварване на двата буса намиращи се пред него или
след предприетата маневра е следвало да се прибере в своята пътна лента.
Въпреки, че е имало достатъчно разстояние между товарния автомобил и буса зад него, водачът на мотоциклета, нарушавайки
правилата за движение не се е прибрал в пътната лента на движение, а е
предприел заобикаляне на завиващия товарен автомобил, пресичайки непрекъсната
разделителна линия на пътното платно.
Събраните
по делото доказателства дават основание да се приеме, че настъпването на процесното ПТП се дължи единствено и само на противоправното поведение на пострадалия Той, в нарушение
правилата на ЗДвП се е движил с превишена скорост /нарушение н ачл.21 от ЗДвП/, предприел е маневра изпреварване, без да се
съобрази с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост /нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП/ и че няма да създаде опасност и
пречки за останалите участници в движението /нарушение на чл.5 от ЗДвП/,
навлязъл е в насрещното платно за движение при наличието на единична
непрекъсната линия, въвеждаща забрана за пресичането й, след извършване на
маневрата не се е прибрал в платното в посоката си на движение /нарушение на чл.
41 от ЗДвП/, а е предприел маневра заобикаляне на завиващ автомобил, в резултат
от което задната дясна част на мотора се удря в предната лява част на
маневриращия автомобил.
Доколкото
противоправността в поведението на деликвента е съществен елемент от състава на непозволеното
увреждане, респ. е предпоставка за ангажиране на отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, липсата му е пречка за
уважаване на иска по чл.432 ал.1 КЗ. Поради това , при липсата на една от предпоставките за ангажиране
отговорността на ответниците, предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, без да се разглеждат останалите
елементи от фактическия състави и без да се обсъждат останалите доводи на ответниците относно неоснователността на претенциите.
Неоснователността на главните искове предпоставя
и неоснователност на акцесорните-за присъждане на
законна лихва върху претендираните главници,
считано от датата, на която ответното дружество е следвало да заплати
извънсъдебно застрахователно обезщетение, както и претенцията за осъждане на
ответника – физическо лице за заплащане част от дължимата лихва от датата на
увреждането до датата, на която застрахователят е следвало да заплати
застрахователното обезщетение..
При този изход
на делото разноски на ищците не се дължат. На основание чл.78, ал.3 от ГПК в
тежест на ищците следва да бъдат възложени сторените от ответниците
разноски, както следва – за ответника застраховател – 676.00 лева – депозити за
ВЛ и юрисконсултско възнаграждение от 300 лева,
определено с оглед разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ; за ответника П. – 630.00 лева – адвокатско възнаграждение,
намалено до минималния размер по чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвид основателното възражение за
прекомерността му.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.Х., ЕГН **********, И.Х.И., ЕГН **********,
и А.Х.И., ЕГН **********,***, срещу З.Л.И.
АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** връх 51А, иск по чл.432
от КЗ – за заплащане на всеки един от ищците по 200 000 лева – обезщетение
за претърпените болки и страдания по повод смъртта на Х.И.Х.,
починал следствие на ПТП, настъпило на 28.04.2017г. в гр.Тетевен, ведно със
законната лихва считано от 14.09.2017г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.Х., ЕГН **********, И.Х.И., ЕГН **********,
и А.Х.И., ЕГН **********,***, срещу П.В.П.,
ЕГН **********,***, иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на всеки
един от ищците по 2 000 лева /предявени като част от сумата от по 7 800
лева/ – законна лихва върху сумите от по 200 000 лева, за периода
28.04.2017г. до 14.09.2017г.
ОСЪЖДА И.М.Х., ЕГН **********, И.Х.И., ЕГН **********, и А.Х.И.,
ЕГН **********,***, да заплатят на З.Л.И. АД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление *** връх 51А, сумата от 676.00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА И.М.Х., ЕГН **********, И.Х.И., ЕГН **********, и А.Х.И.,
ЕГН **********,***, да заплатят на П.В.П.,
ЕГН **********,***, сумата от 630.00 лева – разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.С.Ч. от САК по
чл.38, ал.2 от ЗА, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: