№ 173
гр. Варна, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Х. М. Минев
при участието на секретаря Красимира М. Добрева
като разгледа докладваното от Х. М. Минев Административно наказателно
дело № 20243110202501 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0002863/20.05.2024г., издадено
от началник на ОО „АА“ – Варна, с което на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1
ЗДвП на Л. Д. Л. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
1500, 00 лева за нарушение на чл. 43 т. 2 б.“б“ от Наредба № Н – 32 от
16.12.2011г. на МТИТС вр. Приложение 5, Част 1, т. 2.1.1 от Наредба № Н – 32
от 16.12.2011г. на МТИТС.
С жалбата и в с.з. се поддържат конкретни аргументи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление, като се
моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна редовно уведомена изпраща представител, оспорва
жалбата. Претендира разноски. В последното с.з. не се представлява.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
1
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията за този извод са следните:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 17.02.2024г. в гр.Варна, бул. "Република" № 21, база „Топливо“, в
контролно-технически пункт, притежаващ Разрешение за извършване на
периодични прегледи на ППС № 1002, жалбоподателят като председател на
комисия за извършване на периодични техничесдки прегледи за проверка на
техническата изправност на МПС марка и модел "Рено" с рег. № В 6965 НН от
категория М1, със заключение на комисията – „Допуска се ППС да се движи
по пътищата отворени за обществено ползване“,като не е следил за
пълнообемното провеждане на периодичния преглед, допускайки
извършването на същия в нарушение на изискванията определени в
Приложение 5 част I, т.2.1.1 от НаредбаН-32/16.12.2011г. на МТИТС и
Технологичната карта, а именно, при проверкщата за състоянието на
кормилния механизъм, не е завъртяно кормилното колело от едно крайно
положение до друго крайно положение докато ППС-то е било над канал, така,
че колелата да не докосват повърхността или са върху въртящи опори, като
техническите неизправности по тази точка са класифицирани като
„значителни“ и „опасни“, тъй като влияят пряко на безопасността на
движение на ППС.
За извършения преглед и издаден протокол № 34599098/17.02.2024г. със
заключение: "Допуска се ППС да се движи по пътищата, отворени за
обществено ползване“. АУАН е съставен на 11.03.2024г. на база видеозапис на
извършения преглед, като нарушението е квалифицирано по чл. чл.43т.2 б“б“
от Наредба Н-32/16.12.2011г. на МТИТС.
Това съдържание на АУАН и НП не индикира на допуснати съществени
процесуални нарушения, които накърняват правото на защита на наказания
субект и затрудняващи до степен на невъзможност контролните правомощия
на съда да провери правилността на установените от наказващия орган
фактически положения и правни норми.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са
описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на
нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен
акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.
2
В същото време е безспорно както в теорията, така и в съдебната практика, че
АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на
доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни
фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се
брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-
наказателен процес, т. е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН.
В този смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от
07.10.2002г. по н. д. № 2/2002г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред
задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно
посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната
квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка,
водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на
повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват
правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното
обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва
на основание чл. 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма
и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото
ППВС № 1/1953г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се
ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да
съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях
правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект
3
информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се
извлича от доказателствата по делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията
за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 ЗАНН ако в тях са надлежно
описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда
начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време,
място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен
противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка
съставомерността на деянието).
В конкретния случай в АУАН, така и в НП е посочен само правния извод на
контролния орган, че жалбоподателят, в качеството си на председател на
комисия, не е извършил преглед за проверка на техническото състояние на
пътното превозно средство, при спазване на изискванията на т.2.1.1 –
кормилно управление от част I на Приложение № 5. В случая не се твърди, че
не е извършен преглед на техническото състояние на кормилния механизъм, а
се твърди, че това не е сторено по описания в изискванията определени в
Приложение 5 част първа т.2.1.1 от Наредба Н-32/16.12.2011г. на МТИТС
/Наредбата/.
От текста на цитираната таблица на Приложение № 5 е видно, че т. 2.1.1
съдържа множество конкретни хипотези, като липсва каквато и да било
конкретика на кое от изискванията /общо пет на брой/ проверяваното ППС не
е отговаряло. Това безспорно не е попречило на АНО да квалифицира
нарушението като „сериозно“ или „опасно“, без да посочи за каква
неизправност на автомобила се твърди, че е имал. Липсват данни да е
извършван и последващ технически преглед на процесния автомобил.
Съдът споделя разбирането, че в конкретния случай е налице нарушение на
правото на защита на въззивника, доколкото са описани множество
нарушения, а е наложено едно наказание, неизвестно за кое от тях.
Описани са множество изпълнителни деяния , а именно:
1.Въззивника дал заключение „Дописка се ППС да се движи по пътищата
отворени за обществено ползване – съставляващо нарушение на чл.43а ал.1 т.6
от Наредбата
2.Въззивника не е следил за пълнообемното провеждане на периодичен
4
преглед – нарушение на чл.43 т.2 от Наредбата
3.Въззивника е допуснал извършването на проглед в нарушението на
изискванията на Наредбата – съставляващо нарушение на чл.43 т.2 б.“б“, като
е описано нарушение на методиката за извършване на проверката а не на
самата Наредба.
По описания начин на практика жалбоподателят се поставя в невъзможност да
обори отправеното спрямо него административно обвинение, а съдът се
поставя в невъзможност да установи релевантната фактическа обстановка,
следва да установява потенциално извършени нарушения с изцяло неизяснено
съдържание.
Допуснатия порок при описание на съставомерните признаци на вмененото
административно нарушение е неотстраним на съдебна фаза чрез събиране на
доказателства, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за
ненадлежно предявено административно обвинение.
Това е така доколкото с ТР № 8 от 16.09.2021г. на ВАС по тълкувателно дело
№ 1/2020г. се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната
практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на
наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз
основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят
се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на
материалния закон са в контролните правомощия на съда.
В същия смисъл са и разкритите с ТР № 8/2021 г. на ВАС правомощия на
районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/
извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически
положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на
безпротиворечиво изложение на съставомерните факти обаче единственото
правомощие на съда е да отмени НП.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има
жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 400, 00 лева
адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
5
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че уговореният
и заплатен размер от 400.00 лева е в границите на предвидения минимум и
съответства на предвидено в чл. в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата
редакция за процесуално представителство, при материален интерес над
1000.00лева. Поради това следва да се присъди целия претендиран размер.
Съгласно пар. 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от
административен орган" означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. В случая
въззиваемата страна не е самостоятелно лице, което означава, че разноските
следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а
именно Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация", като
разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал. 2, вр. чл. 19 от
Закона за НАП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0002863/20.05.2024г., издадено от
началник ОО „АА“ – Варна, с което на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1 ЗДвП на
Л. Д. Л. ЕГН ********** е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 1500, 00 лева за нарушение на чл. 43, т. 2, буква "б" от Наредба № Н
– 32 от 16.12.2011г. на МТИТС, вр. Приложение 5, Част 1, т.2.1.1 от Наредба
№ Н – 32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация" ДА
ЗАПЛАТИ на Л. Д. Л. ЕГН ********** сумата от 400, 00 /четиристотин/ лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред Районен съд Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски Административен съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването
му.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7