№ 75755
гр. София, 28.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Частно гражданско дело № 20231110143800 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 6592/2023 г. /подадено пред РС – Монтана и
изпратено по подсъдност на Софийски районен съд/ за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от **** срещу Х. Х. Г., с което се претендират сумата от 421.84 лв. –
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 30.10.2017 г., сключен с
***, ведно със законната лихва от 29.06.2023 г. до окончателното плащане, и сумата от
209.77 лв. – законна лихва за забава за периода от 30.10.2017 г. до 22.06.2023 г., както и
следните вземания, в които *** е встъпило след заплащането им в качеството му на
поръчител на кредитора и които са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., а именно: 534.10 лв. – главница по
Договор за кредит № ***/30.10.2017 г., сключен с ***, ведно със законната лихва от
29.06.2023 г. до изплащане на вземането; 85.90 лв. – възнаградителна лихва за периода от
30.10.2017 г. до 10.10.2018 г.; 292.84 лв. – законна лихва за забава за периода от 30.10.2017 г.
до 22.06.2023 г.
Разгледано по същество, искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато
искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави,
както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Съгласно чл. 4 от договора за потребителски кредит кредитополучателят се е
задължил да предостави един от посочени видове обезпечения, в т.ч. и поръчителство. В
случая е представен Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ***, от една
страна в качеството на поръчител, и длъжника, от друга страна в качеството на потребител.
По силата на договора поръчителят се задължава да сключи с **** договор за
поръчителство, като отговаря солидарно за задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит. От своя страна, потребителят се задължава да заплати
възнаграждение на поръчителя, платимо разсрочено на вноски.
От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се
установява, че едноличен собственик на капитала на *** е ****. Следователно се касае за
хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. За да бъдат осигурени
1
ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът
за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да
изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са
независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при
множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на
отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се
постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване
на императивните правила на закона и добрите нрави.
В случая въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства,
ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема,
че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по
договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит /арг. чл. 19, ал. 1 и
ал. 2 ЗПК/. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според
която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Същевременно при цялостния анализ на договора за кредит
е видно, че неговото сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от
предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да се бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което
означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума.
Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни /арг. чл. 19,
ал. 5 ЗПК/. В настоящия случай привидно ГПР по договора е в рамките на максимално
допустимия размер, но при съпоставка между размера на отпуснатия кредит, формално
посочения размер на ГПР и размера на дължимото по договора за поръчителство
възнаграждение за същия период е видно, че действителният размер на ГПР надхвърля 50 %
от главницата. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита
възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която
води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна
обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение /арг. чл. 19, ал. 5
ЗПК/ и липса на основание за дължимост на това вземане.
След като клаузата за възнаграждение по гаранционна сделка е нищожна, то не е
дължимо от потребителя. По тази причина вземането, произтичащо от тази клауза, не може
да се отнесе към категорията на безспорните вземания, поради което не може да бъде
защитено по реда на заповедното производно, което важи и за претендирата законна лихва
за забава върху него, доколкото тя има акцесорен характер. Ето защо заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в посочената част подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от **** срещу Х. Х. Г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 43800/2023 г. по
2
описа на СРС, 85 състав, както следва: за сумата от 421.84 лв. – възнаграждение по Договор
за предоставяне на поръчителство от 30.10.2017 г., сключен между Х. Х. Г. и ***, ведно със
законната лихва от 29.06.2023 г. до окончателното плащане; за сумата от 209.77 лв. –
законна лихва за забава за периода от 30.10.2017 г. до 22.06.2023 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3