Р Е Ш
Е Н И Е
№ 848
В ИМЕТО НА НАРОДА
08.06.2020 г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На единадесети март две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 7872 по
описа за 2019 година
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 371038-F408535 от 01.11.2018
г. на Заместник директор на Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите – Пловдив /ТД на НАП – Пловдив/, с което на Л.Й.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от Закона за
счетоводството /ЗСч/ е наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева, на
основание чл.74, ал.1, пр.1 от ЗСч.
ОСЪЖДА Л.Й.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 371038-F408535 от 01.11.2018 г. на
Заместник директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите
– Пловдив /ТД на НАП – Пловдив/, с което на Л.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
за нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от Закона за
счетоводството /ЗСч/ е наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева, на
основание чл.74, ал.1, пр.1 от ЗСч.
Жалбоподателят Л.Й.К. в жалбата, писмена молба и в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител навежда твърдение за маловажност на
случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Прави искане за отмяна на атакуваното НП
като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Административнонаказващия орган – ТД на НАП - Пловдив се
представлява от юрк.Ф., която пледира съда да отхвърли жалбата и да потвърди НП.
Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Във връзка с получено в ТД на НАП – Пловдив писмо с изх. № 20-00-149/17.08.2018г.,
изпратено от Централно управление на НАП
на св.М.Д.П., на длъжност „инспектор по приходите“ при ТД НАП Пловдив, било
възложено да извърши проверка за наличието или липсата на обстоятелства за
съставяне на АУАН за неподаден в срок годишен финансов отчет /ГФО/ за 2017 г.
На свидетелката бил предоставен списък от дружества, сред които и „Симвас-К., К.
и сие“ СД, ЕИК *********, представлявано от жалбоподателя Л.К.. При проверката
инспекторът по приходите установил, че Л.Й.К. в качеството си на представляващ
предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на
Търговския закон, каквото било „Симвас-К., К. и сие“ СД, ЕИК *********, като е
била задължена, не е публикувала ГФО на дружеството за 2017 г. в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, като го заяви за вписване и представи за
обявяване в законоустановения срок – до 30 юни на следващата година, т.е. до 02.07.2018
г., тъй като 30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. били неприсъствени дни.
От подадената в ТД НАП Пловдив годишна данъчна декларация по
чл.92 от ЗКПО и от приложения към нея годишен отчет за дейността на
дружеството, св.П. констатирала, че търговското предприятие извършвало дейност
през отчетния период 2017 г.
Предвид на установеното по време на проверката, св.П. приела,
че по този начин Л.Й.К. е нарушила разпоредбите на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, вр.
чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч и е осъществила състава на чл.74, ал.1, пр.1 от ЗСч, за
което съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F408535/19.09.2018 г. Посочено било, че нарушението е извършено
на 03.07.2018 г. в гр.Пловдив.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на Л.Й.К., на основание чл. 74, ал.1, пр.1
от ЗСч е наложено административно наказание
- глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
Разпитана в съдебно заседание, актосъставителят М.Д.П. поддържа
съставения от нея акт. Във връзка с предоставен й списък с дружества и
възложена проверка, свидетелката извършила проверка в Търговския регистър на
процесното дружество относно подаване в срок на ГФО за 2017 г. Установила, че не бил подаден ГФО в срок до
30.06. Уточнява, че нарушението е констатирано във връзка с писмо от 31.07.2018
г. на Агенцията по вписвания, с което била уведомена НАП. Данните се подавали
от Агенцията по вписвания, която установила нарушението и уведомила НАП за
предприемане на действия по компетентност.
Съдът кредитира показанията на св.П. като обективни,
последователни и логични, съответни на приетите и приложените по делото писмени
доказателства.
След като се запозна с
всички представени по делото писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното НП следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Съдът счита, че в хода на съдебното производство се установяват
безспорни и категорични доказателства за извършено деяние, с което жалбоподателката
Л.К. е нарушила разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Посочената законова
норма задължава всички търговци по смисъла на Търговския закон да публикуват
годишния финансов отчет, приет от ОС на съдружниците или акционерите, или от
съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. В случая
санкционираното лице се явява управител на „Симвас-К., К. и сие“ СД, което е търговец
по смисъла на Търговския закон във връзка с глава единадесета от ТЗ. Правилно е
определено, че задължението за заявяване за вписване на ГФО на дружеството е
възникнало за жалбоподателя в качеството му на управител и представляващ „Симвас-К.,
К. и сие“ СД, предвид разпоредбата на чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, като лице
отговарящо за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и
на годишните доклади, изисквани по този закон. В случая ГФО на дружеството за
2017 г. е заявен за вписване и представен за обявяване в ТР към Агенцията по
вписванията едва на 18.09.2018 г., а не както изисква разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч до 30.06.2017 г. , в
случая до 02.07.2018 г. /30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. са неприсъствени дни/. Правилно
наказващият орган е определил за дата на нарушението датата 03.07.2018г., предвид, че това е първият ден,
следващ 02 юли 2018г., който от своя страна е последният ден, в който жалбоподателката
е могла да изпълни задължението си.
Съдът не прие за основателен доводът на жалбоподателката,
поддържан и в съдебно заседание като причина за извършване на нарушението –
срив на системата на Търговския регистър. Безспорно е, че такова събитие е било
налично, но е ноторно известно, че това събитие е настъпило през месец август
2018 година, поради което и няма как да бъде прието, че жалбоподателката е била
поставена в обективна невъзможност да изпълни законовото си задължение. С оглед
на това и съдът приема, че не е имало независещи от жалбоподателката причини,
които да не й позволяват своевременно да изпълни задължението си по чл.38 ал.1
от ЗСч.
Неспазване на законоустановения срок е довело до
съставомерността на нарушението, поради което за административнонаказващият
орган е възникнало задължението да санкционира противоправното деяние на
основание на чл.74, ал.1, пр.1 от ЗСч, като на жалбоподателката е наложена
глоба в минимално предвидения в закона размер 200 лв.
Настоящият съдебен състав не намери основания за приложението
на чл. 28 ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид. Деянието е
формално и наличието или липсата на вреди, не може да бъде критерий при
преценката за наличието на предпоставки за маловажност на деянието. Задължението
за своевременно публикуване на ГФО е вменено от законодателя с оглед
гарантиране интересите на останалите лица и търговци, доколкото публикуването
на отчетите дава възможност за информиране относно финансовото състояние на
търговеца. Съдът счита, че законодателят е предоставил достатъчно дълъг срок за
изпълнение на задължението в чл. 38, ал. 1, т. 1 в ЗСч. Обстоятелството, че
закъснението за публикуването на годишния финансов отчет на дружеството не е
рамките на няколко дни, а повече от два месеца след предвидения в закона срок, допълнително
обоснована извода за липса на маловажност на случая, като обстоятелството, че
нарушението е извършено за пръв път, само по себе си не обосновава извод за
наличие на маловажност на процесния случай. Предвид на това настоящият съдебен
състав споделя направения от наказващия орган извод за липса на предпоставки
случая да бъде квалифициран като маловажен такъв.
Съдът намира, че в конкретния случай, при съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчна степен на конкретика и
яснота с посочване на всички елементи от визирания състав на нарушената
административна разпоредба. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП,
тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото следва да
бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната
помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност
на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ