№ 82
гр. Разград, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Гражданско дело №
20223300100012 по описа за 2022 година
За да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от СВ. М. Л., чрез пълномощник адв.Д.С.
от ВАК против ответник държавата в лицето на НАП с искане за признаване за установено, че
ищецът е собственик по наследство от Миленка Неделчева Станчева на недвижим имот - ап.П ет.4,
вх.1, ЕЖБ 3 на ул. „Живко Спиридонов" №3, гр.Шумен, с идентификатор № 83510.660.164.4.11 по
КК на гр.Шумен.
С Разпореждане № 32 от 20.01.2022 година съдът е счел искова молба за нередовна, поради
констатирано разминаване между твърденията в обстоятелствената част на същата и заявения
петитум.Приел е, че твърденията заявени в обстоятелствената част на исковата молба сочат на
отрицателен установителен иск, отричащ правото на собственост на длъжниците в публичното
изпълнение Росен Рачев и Димитричка Рачева, а отправеният до съда петитум обосновава
положителен установителен иск за правото на собственост на ищеца, в разрез с нормата на чл. 239,
ал. 2 от ДОПК.Отчел е ,че при иск с правно основание чл.239,ал.2 от ДОПК ищецът не е насочил
иска си срещу надлежните ответници, като е оставил исковата молба без движение и е дал на
ищеца едноседмичен срок за поправянето й , съгласно дадените указания, при предупреждение, че
при неизпълнение на същите исковата му молба ще бъде върната и делото ще бъде прекратено.
В дадения от съда едноседмичен срок ищецът, чрез процесуалният си представител е
депозирал поправена искова молба с вх. № 293/27.01.2022 година. С нея вече ищецът предявява
отрицателен установителен иск, с посочено правно основание чл.239, ал.2 от ДОПК и ответник
Държавата чрез Министерството на Регионалното развитие и благоустройството.Посочена е и
заинтересована страна „Форест Кредит“ ООД, гр.Шумен, купувач на публична продан, като се
иска съдът да приеме за установено, че държавата не е станала собственик на имота, който е
изнесен на публична продан.
При установено от съда разминаване на обстоятелствената част на новата искова молба с
тази на първоначалната такава, съдът с разпореждане от 15.02.2022г. е оставил отново исковата
молба, подадена от СВ. М. Л. без движение.Дал е на ищеца едноседмичен срок от връчване на
съобщението да представи поправена искова молба, с преписи за ответната страна, която да
съдържа еднозначни твърдения в обстоятелствената си част, с посочване на подлежащите на
доказване факти, съобразно правната норма, сочеща правната квалификация на иска, като такъв по
чл.239, ал.2 от ДОПК, съответно насочване на иска срещу надлежните ответници по същия,
съобразно текста на чл.239, ал.3 от ДОПК.Указал е на ищеца, че при неизпълнение в срок на
дадените от съда указания, исковата молба ще му бъде върната, а производството по делото
прекратено.
В дадения от съда едноседмичен срок в деловодството на съда ищецът, чрез процесуалния
си представител е депозирал поправена искова молба с вх. № 926 от 10.03.2022 година.
1
След обстойно запознаване с поправената искова молба, съдът намира същата отново за
нередовна. В обстоятелствената част и петитума се навеждат твърдения, че държавата в лицето на
МРРБ, като длъжник в изпълнителното производство не е била собственик на процесния
недвижим имот. Действително предявеният иск както в обстоятелствената част, така и в петитума
сочи на отрицателен установителен такъв, но не е предявен срещу надлежните ответници,
съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 3 от ДОПК. Като заинтересована страна в процеса е посочена
- дружеството купувач в изпълнителното производство на процесния недвижим имот.
Така предявеният отрицателен установителен иск срещу държавата в лицето на МРРБ не
обосновава правния интерес на ищеца. Соченият на два пъти в поправените искови молби ответник
– държавата в лицето МРРБ не е бил длъжник в конкретното изпълнително производство, поради
което не може и да бъде надлежен ответник в настоящото производство, което обосновава
приложението на чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 101 ГПК обуславя задължението на съда служебно да следи за
надлежното извършване на процесуалните действия. Тъй като процесуалната легитимация е
абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск съдът следи за
съществуването й, т. е дали по делото са конституирани надлежни по спора страни. Когато при
проверка редовността на исковата молба, респективно при преценка допустимостта на иска, съдът
констатира, че искът е предявен срещу лице, което е чуждо на правния спор, така както е
индивидуализиран с основанието и петитума на иска, той е длъжен да укаже на ищеца да насочи
иска си срещу надлежен ответник. Съдебната практика, намерила отражение в Определение №
46/13.02.2017 по дело № 38/2017 на ВКС, ГК, III г. о., е в смисъл, че легитимирани /надлежни/
страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права,
засегнати от правния спор. Заявеното от ищеца спорно право обуславя и определя не само
процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на ответника, като предопределя страните в спора.
Правното твърдение на ищеца, заявено в предявената искова молба определя процесуалната
легитимация на ответника. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка и
при липсата й /не е налице право на иск/, съдът няма право да разгледа и реши спора по същество,
а е длъжен да прекрати делото. Да се разглежда и решава делото, при участие на ненадлежна
страна, е безцелно /решението ще има сила на присъдено нещо спрямо ненадлежен ответник и
спорът няма да е разрешен/. Когато съдът проверява – дали искът е предявен от и срещу надлежна
страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира, индивидуализирано от
основанието и петитума на исковата молба. Когато при служебната си проверка, съдът констатира,
че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, той следва да укаже на ищеца да отстрани в
определен срок констатираната нередовност чрез предприемане на действия по конституиране на
надлежния ответник и само при неизпълнение на указанието, производството следва да бъде
прекратено /аргумент от ТР № 1 от 30.03.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС/.
Доколкото в настоящия случай на два пъти на ищеца е дадена възможност да отстрани
констатираните нередовности в исковата молба, като са му дадени точни и ясни указания да
насочи своя иск срещу надлежния ответник/ци, които в конкретния казус са длъжниците в
изпълнителното производство, по аргумент от чл. 239, ал. 3 от ДОПК, то се следват
неблагоприятните последици на чл. 129, ал. 3 от ГПК, като исковата молба следва да бъде върната
на ищеца, а производството по настоящото дело прекратено.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, подадена от СВ. М. Л., ЕГН **********, чрез адв. Д.С. от АК –
Варна, с която е предявен отрицателен установителен иск на правно основание чл. 239, ал. 2 от
ДОПК във вр. с чл. 124 от ГПК, поради неотстраняване в срок на констатирани в същата
нередовности.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 12/2022 г. по описа на ОС-Разград.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВнАС в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца.
2
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
3