Решение по дело №974/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 26 март 2021 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20207260700974
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 88

26.03.2021 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                      СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №974 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Д.Г. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат Г.Р.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед №351з-1216/05.10.2020 г. на Началника на Районно управление – Свиленград при ОДМВР Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от 2 (два) месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и се претендира същата да бъде отменена. Излагат се съображения, че обжалваната заповед не била съобразена със законовите изисквания за форма и съдържание, установени в разпоредбата на чл.210 от ЗМВР, което било основание за обявяването ѝ за незаконосъобразна по чл.146, т.2 от АПК. Дадената в заповедта правна квалификация на осъществените от жалбоподателя деяния била изцяло неясна. Посочено било, че на визираните в заповедта дата и място той осъществил „деяние“, съставляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, изразяващи се в „неизпълнение на служебни задължения“. От текста на заповедта обаче не личало кои служебни задължения служителят не бил изпълнил. Непонятно било дали се приема, че Г. не следвало да съставя фиш, или пък че следвало да го състави по друг начин, налице ли са били основания за санкциониране на нарушител, правилно ли е санкциониран и т.н. Така описаната фактическа обстановка в заповедта всъщност навеждала на извода, че се твърди проявена небрежност в служебната дейност, а не неизпълнение на служебни задължения. Посоченото разминаване във фактите и квалификацията им било недопустимо и създавало противоречие в позицията на наказващия орган, което не можело да бъде отстранено в хода на съдебното производство по оспорване на заповедта, а съставлявало неин порок, който води до незаконосъобразността ѝ. Липсвали доводи в заповедта и за това какви са причините, довели до погрешно посочване на датата и часа на санкционираното от жалбоподателя нарушение, не бил обсъден въпросът за това дали не е налице техническа грешка в използваната информационна система на МВР, за да се приеме за безспорно, че грешните данни са по вида на служителя. Липсвала каквато и да е конкретизация на формата на вина на служителя, а и не били изложени фактически доводи, които да доведат до възможност да се направи извод за нея. Не били описани и коментирани в заповедта и доказателствата, на база на които било вменено за извършено дисциплинарното нарушение от страна на жалбоподателя.

Твърди се, че обжалваната заповед била издадена и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Не била спазена предвидената в ЗМВР процедура по нейното издаване, като не били изискани и обсъдени по съответния ред обясненията на служителя. На жалбоподателя не била връчена нарочна заповед, от която той да разбере за воденото срещу него дисциплинарно производство, за твърдяното нарушение и доказателствата, които го уличават. Изискваните от него обяснения не били дадени с конкретна цел, а принципно и при липса на яснота относно повода за изискването им.

Не били налице фактическите и правни основания за издаване на заповедта, тъй като не било извършено от жалбоподателя твърдяното в нея дисциплинарно нарушение. В този смисъл обжалваната заповед противоречала на материалния закон, което било основание за нейното оспорване по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. Поведението на служителя при издаване на визирания фиш било изцяло съобразено с разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН, а допуснатата грешка се дължала на обективни причини, свързани с работата на съответната информационна система на МВР. Твърдението за умишлено или небрежно нарушаване от страна на жалбоподателя на правни разпоредби, регламентиращи дейността му като автоконтрольор, било изцяло неоснователно.

Обжалваната заповед била несправедлива и не съответствала на целта на закона – основание за оспорването ѝ по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Налагането на наказание за неясни и неизвършени нарушения било несправедливо и ненужно за постигане на целите на дисциплинарното наказание, насочено към санкциониране, поправяне и превъзпитание на нарушителя. Видно било от самото съдържание на заповедта, че твърдяното нарушение било маловажно и не заслужавало санкциониране.

Ответникът, Началник на Районно управление (РУ) – Свиленград към ОДМВР Хасково, не ангажира становище по жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Под вх.№351000-3581/19.06.2020 г. в Районно управление на МВР Свиленград е заведена подадената от М. И. до Началника на РУ на МВР Свиленград жалба (л.57), съдържаща оплаквания за неправомерно съставени ѝ три броя електронни фишове за налагане на глоби, съответно с №GT ****** от 28.05.2020 г., №GT ****** от 30.05.2020 г. и №GT ****** от 03.06.2020 г. С резолюция върху жалбата е разпоредено извършването на проверка, за която е изготвена Докладва записка Рег.№351р-17722/20.07.2020 г. (л.55-56) от инсп.В. С.. В докладната записка са описани времето и реда на съставяне на визираните в жалбата електронни фишове, като същите са счетени за правомерно издадени. Съдържа се констатацията, че „в издадения фиш (сер. GT №******) се вижда разлика от констатиране на нарушението и изписаното в самия фиш, а именно – извършено на 01.06.2020 г. в 09:17 часа, а във фиша е изписано – 03.06.2020 г. в 23:41 часа. Това разминаване се е получило поради техническа грешка, поради издаване по-късно на същия. При въвеждане на данните в РСОД за издаване на фиша системата генерира автоматично дата и час, при което служителят издаващ го не ги е променил.“

Със Заповед №351з-881/13.08.2020 г. (л.41) на Началника на РУ – Свиленград, е разпоредено  на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР да се извърши дисциплинарна проверка за установяване на данни за извършени дисциплинарни нарушения от страна на служители на РУ – Свиленград във връзка с наложени от тях глоби с фиш за нарушения на ЗДвП на подателката на сигнал рег.№489700-3293/16.06.2020 г. и изясняване фактите и обстоятелствата, изложени в сигнала. Проверката е възложена на тричленна комисия в поименно определен състав. Под текста на Заповедта е изписан саморъчен текст за запознаване с нея на 17.08.2020 г. в 15.30 ч. и положен подпис, без да е отразено името на лицето, което е било запознато.

Под Рег.№351р-20331/19.08.2020 г. (л.52-53) в РУ – Свиленград е регистрирано писмено Обяснение от мл.инспектор Д.Г.Г., младши автоконтрольор в Група „ОП“ към РУ – Свиленград, дадени „във връзка с извършвана проверка по Заповед рег.№351з-881/13.08.2020 г. на Директора на ОДМВР – Хасково“.

Във връзка с образуваното дисциплинарно производство са дадени и писмени Сведения рег.№351р-20387/20.08.2020 г. (л.54) от мл.инсп.Г.Г.Г., и са събрани писмени доказателства: Справки за нарушител/водач М. И.(л.63, л.73); съставените на същата глоби с фиш, заснетите клипове и писмата за изпращането на фишовете до адресата (л.64-71, л.76-77); Ежедневна форма на отчет (л.74-75, л.78-79, л.82-85); Приемо-предавателен протокол опис №2 за изпратена на 04.06.2020 г. явна кореспонденция (л.80-81); утвърден График за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г. (л.88-90); Ежедневна ведомост (л.91-93) и др., включително Кадрова справка  (л.101) на младши инспектор Д.Г.Г., с отразени награди и наказания.

За извършената проверка и констатираните обстоятелства, назначената със Заповед №351з-881/13.08.2020 г. на Началника на РУ – Свиленград Комисия е изготвила Справка Рег.№351р-21320/28.08.2020 г. (л.33-40), адресирана до Началника на РУ – Свиленград, в която е изложила установената от нея фактическа обстановка.

Според отразеното в т.3 от Справката, Комисията е установила, че на 01.06.2020 г. за времето от 07.00 часа до 15.00 часа в наряд за контрол на пътното движение са назначени мл.инсп. Г.Г. – старши и мл.инсп. Д.Г. със служебен л.а. „Опел Астра“ с рег.№*********. По време на инструктажа служителите са уведомени, че поради възникнала необходимост старшият на наряда мл.инсп. Г.Г. ще бъде пренасочен за изпълнение на задачи, свързани с регулирането на движението на тежкотоварни автомобили в района на п.в. „Кап.А.“ на АМ „Марица“. С оглед на това мл.инсп.Д.Г. продължава да изпълнява служебните си задължения по контрол на скоростните режими чрез използването на АТСС на определени му маршрут и часови график, като от 07.30 часа до 12.00 часа се намира на точка за контрол в с.П., общ.С., на изхода към с.М., общ.С. В 09.17 часа при работа по контрол на скоростните режими с АТСС „TRF1-M1“ с фабр.№656/14г., монтиран на служебния лек автомобил, мл.инсп. Д.Г. заснема клип №11464 за движение с превишена скорост на л.а. „Опел Корса“ с рег.№*********, собственост на тъжителката М. И.. След въвеждане на рег.№*********, на екрана на РСОД се появило съобщение, че МПС не е преминало технически преглед. Според дадените от Д.Г. писмени обяснения, поради липсата на добра интернет връзка на мястото за контрол, отпечатването на глоба с фиш чрез приложението на РСОД било невъзможно, с оглед на което той в началото на следващата си работна смяна, а именно в 23.37 часа на 03.06.2020 г. отново въвежда рег.номер на автомобила в приложението АИС „ПП“ на РСОД и отпечатва глоба с фиш серия GT №******, с която за констатирано нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП (МПС не представено на преглед за проверка на техническата му изправност) при заснемане на клип №11464 на 01.06.2020 г. в 09.17 часа, налага глоба в размер на 50 лева на М. И.на основание чл.181, т.1 от ЗДвП. Комисията е констатирала, че глобата по този фиш е заплатена към момента. При преглед на хартиения носител на глоба с фиш серия GT №****** Комисията установила, че в него е отразена като дата на съставяне 03.06.2020 г., но е посочена невярна дата на извършване на нарушението, а именно – 03.06.2020 г. в 23.41 часа, а нарушението е извършено на 01.06.2020 г. в 23.41 часа. Приела е, че служителят мл.инсп. Д.Г. „при съставянето на глоба с фиш серия GT №****** чрез използването на приложението АИС „ПП“, инсталирано в РСОД, не е променил датата на извършването на нарушението в обстоятелствената част на фиша и по този начин приложението АИС „ПП“ е отпечатало като дата и час на нарушението датата и часа на съставянето на глобата с фиш чрез РСОД, т.е. допусна е грешка при отразяването на времето на извършване на нарушението съгласно изискванията на чл.186, ал.1 от ЗДвП.“

Въз основа на установените факти и обстоятелства, Комисията е достигнала до извод, че служителят мл.инсп. Д.Г. „е допуснал неточност при отпечатването глобата с фиш“ серия GT №****** на 03.06.2020 г. в 23.41 часа чрез използването на приложението АИС „ПП“ инсталирано в РСОД „и не е променил времето на извършване на нарушението в обстоятелствената част на бланката съгласно изискванията на чл.186, ал.1 от ЗДвП“. Комисията е приела, че отклонението от изискванията на чл.186, ал.1 от ЗДвП е незначително, както и че не са настъпили вредоносни последици по отношението на тъжителката Иванова във връзка с допуснатата неточност. Комисията е счела, че с деянието си на 03.06.2020 г. около 23.41 часа при съставянето на глоба с фиш серия GT №****** мл.инспектор Д.Г.Г. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.1 от ЗМВР, което представлява маловажен случай и за което на основание чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един до три месеца.

Справката е адресирана до Началника на РУ – Свиленград, като върху нея е поставена подписана резолюция от 28.08.2020 г. за съгласие и за изготвяне на проекто-заповед.

Видно от направеното отбелязване под текста на Справката, на 18.09.2020 г. срещу подпис жалбоподателят се е запознал със същата и с всички приложени към нея материали, както и с правото си в срок от 24 часа да представи допълнителни обяснения и възражения.

С процесната Заповед №351з-1216/05.10.2020 г. на Началника на РУ – Свиленград, на основание чл.194, ал.2, т.2; чл.197, ал.1, т.1; чл.198, ал.1, ал.2 и ал.3, и чл.204, т.4 от ЗМВР, на младши инспектор Д.Г.Г. – младши автоконтрольор в Група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Свиленград, е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от два месеца.

 Съгласно отбелязването под текста ѝ, Заповедта е съобщена на Д.Г.Г. срещу подпис на 06.10.2020 г.

Жалбата срещу заповедта е подадена в Административен съд – Хасково на 20.10.2020 г.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си и изхожда от компетентен по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР орган.

Няма спор, че Началникът на Районно управление – Свиленград към ОДМВР Хасково е служител на ръководна длъжност и в правомощията на същия е да наложи на служителя предвиденото в чл.197, ал.1, т.1 от ЗМВР дисциплинарно наказание „мъмрене“.

Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Настоящият съдебен състав намира, че обективираното в заповедта деяние не е описано от фактическа страна по начин, достатъчен за жалбоподателя да разбере какво дисциплинарно нарушение му е вменено да е извършил, съответно непрепятстващ правото му на защита срещу определеното за него дисциплинарно наказание.  

По отношение състава на нарушението, в обжалваната Заповед е посочено, че на конкретни дата, час и място, служителят е съставил индивидуализирана глоба с фиш, чрез използване на приложение, инсталирано на Работна станция за отдалечен достъп, с която е наложил глоба на основание чл.181, т.1 от ЗДвП, за извършено от конкретно лице нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, като в съставената глоба с фиш служителят е посочил като дата и час на нарушението „03.06.2020 г. в 23.41 часа“, а нарушението е извършено на 01.06.2020 г. в 09.17 часа, заснето с клип. Посочено е, че мл.инсп.Г. неправилно е въвел датата и часа на нарушението, с което не е спазил изискването на чл.39, ал.2, изр.2, предл.3 и предл.4 от Закона за административните нарушения и наказания, и чл.186, ал.1, изр.2, предл.3 от Закона за движението по пътищата.

Описаното е възприето за виновно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, но в процесната заповед не са обективирани никакви обстоятелства, от които да се достигне до извод, че конкретното деяние представлява неизпълнение на вменени на служителя служебни задължения и кои.

Посочени са „неспазени изисквания“ на разпоредби от ЗАНН и ЗДвП, но не и конкретни служебни задължения на дееца, чието неизпълнение да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение. В цитираната в заповедта като нарушена норма на чл.39, ал.2, изречение второ от ЗАНН е предвидено, че „за наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата“, а в чл.186, ал.1, изречение второ от ЗДвП е регламентирано, че „Издаденият за наложената глоба фиш трябва да съдържа следните данни: за самоличността на служителя, наложил глобата; за самоличността на нарушителя; за мястото и времето на нарушението; за моторното превозно средство, с което е извършено нарушението; за нарушените разпоредби, за размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното й заплащане.“

Съставеният от служителя фиш – Глоба с фиш Серия GT №****** (л.87), на практика съдържа всички реквизити, визирани в посочените като нарушени разпоредби, включително данни за времето на нарушението. В обжалваната заповед липсва позоваване на други нормативни или вътрешнослужебни актове, с които на служителя се вменяват конкретните служебни задължения, приети за нарушени с описаното деяние „неправилно въвеждане датата и часа“ на административното нарушение в издадения фиш, и от които да може да се извлече противоправното поведение на дисциплинарно наказания служител. Не са описани и обстоятелства, от които може да се изведе виновно поведение на дееца.

Повече данни относно нарушението на служебно задължение не могат да се извлекат и от останалите документи, събрани по дисциплинарното производство, включително от изготвената от Комисията Справка, в която е възприет извода, че като не е променил датата на извършването на нарушението в обстоятелствената част на фиша и по този начин приложението АИС „ПП“ е отпечатало като дата и час на нарушението датата и часа на съставянето на глобата с фиш чрез РСОД, е допусната грешка при отразяването на времето на извършване на нарушението, т.е. констатирана е допусната неточност в съдържанието на фиша, но не са изложени констатации и не са направени изводи за виновно поведение на служителя, свързан с неизпълнение на негови служебни задължения.   

При това съдържание на обжалваната заповед, от нея не може да бъде извлечено обективно вменено на Д.Г.Г. и подлежащо на изпълнение конкретно действие, чието неизпълнение да бъде квалифицирано като неизпълнение на служебните задължения и оттам дисциплинарно нарушение. Това прави заповедта ненадлежно мотивирана, като препятства възможността на наказаното лице да разбере за какво негово поведение му е наложено дисциплинарното наказание, и представлява самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.

Констатира се и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при налагане на дисциплинарното наказание на служителя. От представената по делото дисциплинарно наказателна преписка не може да се установи по несъмнен начин спазване изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата предвижда задължение за дисциплинарно наказващия орган, преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител, или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В процесния случай служителят не е изслушан, а данни за приемане на дадените от него писмени обяснения по случая няма обективирани в преписката. Съдържащото се в нея  писмено Обяснение Рег.№351р-20331/19.08.2020 г. от мл.инспектор Д.Г.Г. несъмнено е дадено във връзка с извършвана проверка по Заповед рег.№351з-881/13.08.2020 г., но не е ясно дали и кога същото е прието от дисциплинарно наказващия орган, тъй като за това обстоятелство нито има писмени доказателства, нито е отбелязано в съдържанието на обжалваната Заповед.

Съдът намира за немотивиран и срока на наложеното дисциплинарно наказание. Съгласно чл.198, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗМВР, дисциплинарно наказание „мъмрене“ се налага за срок от един до три месеца, за маловажни дисциплинарни нарушения, а маловажно е  нарушението, при което отклонението от изискванията е незначително. В случая дисциплинарно наказващият орган е възприел, че с оглед липсата на вредни последици отклонението е незначително и нарушението е маловажно, но не е изложил аргументи и съображения за налагането му за срок от два месеца.

По делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Г.Г.Г., колега на жалбоподателя, който е бил съвместен наряд с него на 01.06.2020 г. Свидетелят описва идентична на възприетата в Справката фактическа обстановка и дава показания за причината, наложила фишът да бъде издаден не веднага на мястото на констатиране на нарушението, а по време на следващата смяна на жалбоподателя, а именно липсата на интернет на мястото на контрол. С допълнително ангажираната по делото справка (л.127) се удостоверява, че фиш №GT ****** от 03.06.2020 г. не е бил обжалван от лицето, което е имало правен интерес за това, т.е. този фиш е влязъл в сила във вида, в който е съставен, включително е била заплатена наложената с него глоба, което означава, че допусната грешка в него в случая не е била санкционирана по някакъв начин, и дори да се приеме за нарушение, деянието действително е маловажно. Удостоверено е също, че единственото вписано в Кадровата справка на Д.Г.Г. като наложено му дисциплинарно наказание не е било влязло в сила към датата на издаване на процесната заповед, тъй като Заповед №351з-401/04.05.2020 г. на Началника на РУ – Свиленград, с която е наложено, към този момент е била обжалвана по неприключило адм.дело №974/2020 г. на АС – Хасково. Тоест не са налице и никакви обективни данни, въз основа на които наказващият орган да изведе извод за завишена тежест на нарушението и поведение на държавния служител, въз основа на които да определи наказанието мъмрене за срок от 2 месеца. При определяне размера на дисциплинарното наказание не са преценени тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, с което е нарушено изискването на чл.206, ал.2 от ЗМВР.

С оглед установените релевантни за спора факти, съдът намира, че наличието на основание за налагане на дисциплинарно наказание не е доказано по несъмнен начин от административния орган. Доколкото дисциплинарно наказаният следва да отговаря само за виновно неизпълнение на конкретни свои служебни задължения, то в процесния случай не се установява такова да е извършено от жалбоподателя.

Като немотивирана, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, оспорената заповед следва да бъде отменена.

При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени  поисканите и действително направени разноски по делото – 10 лева внесена държавна такса, 20 лв. заплатени разноски на свидетел и 800 лева заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 14.10.2020 г., платими от ответника.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №351з-1216/05.10.2020 г. на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР Хасково.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на Д.Г.Г., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 830 (осемстотин и тридесет) лева.

Решението не подлежи на касационно оспорване.

                                                                                               СЪДИЯ: