МОТИВИ
Към Присъда
№114 от 02.06.2016г. по НОХД
№1072/2015г. по описа на Бургаски окръжен съд
В Бургаски окръжен съд е внесен
обвинителен акт срещу А.Х.Я., , роден на ***г***, българин, български гражданин жив. гр.Бургас,
област Бургас ,ул.“**********“№** ет.*-мансарда, женен, със средно
специално образование, работи в „*************-гр.Бургас, осъждан, ЕГН: **********,в
това,че на 20.02.2014 год., в периода от 17,40 часа до 18,30 часа, в гр.
Бургас, като лишен от свобода изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, в
Затворническо общежитие от открит тип /ЗООП/ „Строител“ към Затвора в гр.
Бургас, на работното му място - временен работен обект „Помпа“, представляващ
ламаринен фургон на „шейна“ с две помещения, в условията на продължавано
престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК - извършил две или повече деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, които извършил
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, по време на извършено на основание чл. 95, ал. 1
от ЗИНЗС /Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/
претърсване на работното му помещение - работното му място, извършено от Т.К.К.
- в качеството му на длъжностно лице, заемащ отговорно служебно положение -
надзирател ІІ-І степен в Затворническо общежитие III-I, категория „полицай“ при
Министерството на правосъдието, ГД „Изпълнение на наказанията“ в структурно
звено „затворническо общежитие І-ІІІ категория - ЗООП „Строител“ - към Затвора
в гр. Бургас, изпълнявайки задълженията му съгласно длъжностната му
характеристика - Раздел-V, „Преки задължения“ - „Поддържане на безопасността,
снаряжението и оборудването“, „пише докладни записки за нарушения на
дисциплината и възникнали произшествия“, „обискира лишените от свобода,
собствеността им и отделни помещения“, „изземва вещи и предмети, извън списъка
на разрешените или придобитите“, и извършено претърсване от Х. Д.
Д. - в качеството му на длъжностно лице, заемащ отговорно
служебно положение „командир на отделение“ в Затворническо общежитие ІІІ-І,
категория „главен полицай - командир на отделение“ при Министерството на правосъдието, ГД
„Изпълнение на наказанията“ в структурно звено „затворническо общежитие І-ІІІ
категория - ЗООП „Строител“- към Затвора в гр. Бургас, изпълнявайки
задълженията му съгласно длъжностната му характеристика – Раздел-V, „Преки задължения“:
„непосредствено ръководи службата на наряда, осигурява поддържането на
вътрешния ред и своевременно провеждане на мероприятия с лишените от свобода и
лично ги контролира, контролира провеждането на обиските на лишените от свобода
и претърсването на спалните и сервизните помещения“, с цел, надзирател -
полицай Т.К.К. и главен полицай - командир на отделение Х. Д.
Д., да не извършат действия по служба съгласно чл. 95, ал. 2
от ЗИНЗС /Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ - в
протокола за извършеното претърсване да не отразят /да прикрият, да не съобщят/
за намерени на работното му място, държани от него в специално пригоден тайник,
направен в горната лява част на електрическото табло, неразрешени за държане
вещи и предмети съгласно чл. 97, т.1 и т. 3 от ЗИНЗС /Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража/, им предложил, обещал и дал подкуп, като
извършил следните деяния:
-
на 20.02.2014 год., около 17,45 часа, при извършване на претърсване на
горепосоченото му работното място извършено на основание чл. 95, ал. 1 от ЗИНЗС
/Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ от Т.К.К. - в
качеството му на длъжностно лице, заемащ отговорно служебно положение
надзирател -полицай в ЗООП „Строител“ - към Затвора в гр. Бургас, му предложил
подкуп в размер на 100,00 /сто/ лева, изричайки думите „хайде да ти дам сто
лева и да забравим за вещите които намери“, което извършил с цел,
надзирател-полицай Т.К.К. да не извърши действие по служба съгласно чл. 95, ал.
2 от ЗИНЗС /Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ - в
протокола за извършеното претърсване да не отрази /да прикрие, да не съобщи/ за
намерени на работното му място, държани от него в специално пригоден тайник,
направен в горната лява част на електрическото табло, неразрешени за държане
вещи и предмети съгласно чл. 97, т.1 и т. 3 от ЗИНЗС /Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража/, а именно: моб.тел., марка „Сони Ериксон“
с поставена СИМ карта на моб.оператор. „Глобул“, зарядно устройство за същия
модел телефон, външна хард диск памет, пластмасова опаковка с надпис на етикета
„Валериана“-95/деветдесет и пет/ бр. хапчета, торбички с насипен
тютюн-4/четири/ бр., опаковки „Никомед“ - 3 /три/ бр., съгласно „Списъка на
разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават,
ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от
свобода, изтърпяващи наказание в затворите, поправителните домове и
затворнически общежития", подписан от обв. А.Я. на 30.11.2011г. при постъпването му в Затвора гр. Бургас -
подписана декларация съдържаща се в затворническото му досие,
-
на 20.02.2014 год., около 18,25 часа, при извършване на претърсване на горепосоченото
му работното място извършено на основание чл. 95, ал. 1 от ЗИНЗС /Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража/ от главен полицай -
командир на отделение Х. Д. Д., му
предложил и дал, като взел от маса намираща се в помещението, парична сума в
размер на 120,00 /сто и двадесет/ лева, състояща се от 6/шест/ броя банкноти с
номинал от 20,00/двадесет/ лв. с номера: БП 8513273, БС 9536699, АХ 6385856, БМ
6619221, БО 5151195 и АТ 3963183, изричайки думите „началник тук има сто и
двадесет лева" и извършвайки действие „подаване на същите /паричната сума/
с ръка към Х.Д., с цел извършващия претърсването в помещението главен полицай -
командир на отделение Х.Д. и контролиращ извършеното преди това претърсване от
подчинения му надзирател- полицай Т.К.К., да прикрие случая като изхвърли
телефона и да му остави само паметта му, и да не изпълни задълженията си
съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от ЗИНЗС /Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража/ - в протокола за извършеното претърсване
да не отрази /да прикрие, да не съобщи/ за намерени на работното му място
неразрешени за държане вещи и предмети съгласно чл. 97, т.1 и т. 3 от ЗИНЗС
/Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/, а именно
моб.тел., марка „Сони Ериксон“ с поставена СИМ карта на моб.оператор. „Глобул“,
зарядно устройство за същия модел телефон, външна хард диск памет, пластмасова
опаковка с надпис на етикета „Валериана“-95/деветдесет и пет/ бр. хапчета, торбички
с насипен тютюн-4/четири/ бр., опаковки „Никомед“ - 3 /три/ бр., съгласно
„Списъка на разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат
да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места
лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите, поправителните домове и
затворнически общежития“, подписан от обв. А.Я. на 30.11.2011г. при
постъпването му в Затвора гр. Бургас - подписана декларация съдържаща се в
затворническото му досие,
-
на 20.02.2014 год., около 18,30 часа, при извършване на претърсване на
горепосоченото му работното място извършено на основание чл. 95, ал. 1 от ЗИНЗС
/Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ от главен
полицай - командир на отделение Х. Д. Д., му обещал
да му даде още 500,00/петстотин/ лева, което деяние също извършил с цел
извършващия претърсването в помещението главен полицай - командир на отделение Х.Д.,
и контролиращ извършеното преди това претърсване от подчинения му надзирател -
полицай Т.К.К., в качеството му на длъжностно лице заемащо отговорно служебно
положение, да прикрие случая като изхвърли телефона и да му остави само паметта
му, - да не изпълни задълженията си съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от ЗИНЗС /Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ - в
протокола за извършеното претърсване да не отрази /да прикрие, да не съобщи/ за
намерени на работното му място неразрешени за държане вещи и предмети съгласно
чл. 97, т.1 и т. 3 от ЗИНЗС /Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража/, а именно моб.тел., марка „Сони Ериксон“ с поставена СИМ карта на
моб.оператор. „Глобул“, зарядно устройство за същия модел телефон, външна хард
диск памет, пластмасова опаковка с надпис на етикета „Валериана“-95 /деветдесет
и пет/ бр. хапчета, торбички с насипен тютюн-4/четири/ бр., опаковки „Никомед“
- 3 /три/ бр., съгласно „Списъка на разрешени лични вещи, предмети и хранителни
продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените
за целта места лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите,
поправителните домове и затворнически общежития“, подписан от обв. А.Я. на
30.11.2011г. при постъпването му в Затвора гр. Бургас - подписана декларация
съдържаща се в затворническото му досие, който отделни дейния извършил с цел
горепосочените длъжностни лица заемащи отговорно служебно положение, и в
качеството им на полицейски органи, да не извършат действия по служба-
престъпление по чл. 304а, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание прокурорът
поддържа така повдигнатото обвинение, като излага доводи за доказаност по
категоричен начин на обвинението. Предлага съдът да определи наказанието в
рамките на минимума при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства за
подсъдимия, а именно лишаване от свобода за срок от една година,което наказание
да бъде изтърпяно в Затвор при първоначален Строг режим. Банкнтотите като
веществени доказателства да бъдат отнети в полза на държавата.
Подсъдимият
Я. и защитата му оспорват обвинението като недоказано по несъмнен и категоричен
начин. Защитата пледира оправдателна присъда за подсъдимият А.Я.. Излага
съображения, че поради влошени лични отношения между подзащитният му и св.К. и
св.Д. същите излагат твърдения в подкрепа на обвинението.
Подсъдимият Я.
също излага твърдения,че обвиненията за подкуп срещу него се дължат на влошени
лични отношения между него и св.К. и св.Д. ,които са имали по време на престоя
му в Затвора Бургас-
Подсъдимият Я.
в последната си дума моли съда да бъде оправдан. Не се признава за
виновен.Отрича да е предлагал ,давал и обещавал дар на св.К. и на св.Д..
От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът след
задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал преценен
поотделно и в неговата съвкупност, приема за установено следното:
Подсъдимият А.Х.Я. към 20.02.2014г., изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“, в Затворническо общежитие от открит тип /ЗООП/
„Строител“ към Затвора в гр. Бургас, на работно място - временен работен обект
„Помпа“.
Около
17,30 часа на 20.02.2014год., св.К. получил разпореждане от командира на
отделение свид.Д., да изчака подс. Я. да се върне от работния му обект „ПОМПА“
в ЗООТ и да го конвоира обратно до там, и извърши личен обиск на л.св. Я. и претърсване на обекта за наличие на
непозволени вещи. Около 17,35ч., Я. се
прибрал от работния му обект в ЗООТ и свид. К., заедно с л.св. Я. се върнали
обратно на работния му обект, където пристигнали около 17,45 часа.
Работният обект
представлявал ламаринен фургон на „шейна“ с две помещения. Едното за почивка с
две легла и гардероб за лични вещи, а в другото отделение имало инструменти и
ел. табло за пускане на помпата. Вратата на фургона била заключена. Я. отворил
вратата и при влизането, свид. К. го предупредил ще му бъде извършен личен
обиск и претърсване на помещенията, и ако съхранява непозволени вещи, да ги
предаде доброволно. Я. отговорил, че
такива не съхранява, след което св.К. му разпоредил да извади всичко, което
държи в себе си. Подсъдимият извадил и оставил на масата насипен тютюн в книжно
пликче и парична сума, след което, св. К. му извършил и „личен обиск“ но не
намерил в него други вещи. При извършеното претърсване в помещението за
почивка, св. К. отворил вратите на ел. таблото и констатирал, че в горния ляв
ъгъл има пригоден „тайник“, от който се виждали две торбички с нарязан тютюн.
Св. К. продължил претърсването, като намерил още и следните вещи: твърд диск,
моб.телефон и зарядно устройство , лекарства поставени в торбичка и торбички
насипен тютюн. Свидетелят попитал Я.
тези вещи негови ли са и знае ли, че попадат в списъка на „непозволените вещи“
и той му отговорил, че са негови - отговорил „да старши мои са“. Тогава Я. казал на св. К., че това нарушение би
оказало негативно влияние при бъдещо евентуално
условно предсрочно освобождаване, предложил му да му даде 100,00 /сто/
лева и да забрави за вещите , които е
намерил. Предложените пари били на масата, но Я. не е взимал от парите и не е
предприел даване на същите на св. К.. К. отказал да вземе предложените пари.
Св. К. продължил претърсването и след
като не намерил други непозволени вещи, около 18,15 часа се обадил на командира
на отделението, св. Д. и му докладвал за резултатите от проверката -
претърсването. Около 18,25 часа св. Д. пристигнал на работния обект и св. К. му
показал намерените от него непозволени вещи съхранявани от подс. Я.. Св. Д.
разпоредил на св. К. да продължи претърсването на района около фургона и той
изпълнил разпореждането му, а във фургона останали подс. Я. и св.Д.. Двамата
отишли в другото помещение на фургона, където имало легло, маса, лични вещи и
работни дрехи. На масата в същото помещение имало пари в банкноти,които били
оставени там при извършения обиск преди малко от св.К... Св. Д., започнал
повторна проверка на помещението с цел откриване наличие и на други непозволени
вещи. В това време Я. бил до масата, която
се намирала до вратата и св. Д., чул да му казва „Началник“, при което св. Д.
се обърнал към него и видял, че Я. държи
в ръката си паричната сума, която била преди това на масата и му казал
„Началник тук има 120 лева, вземи ги и забрави случая“, и му подал парите
като поискал от св. Д. „да прикрие
случая“, което св. Д. възприел като
искане от затворника да не уведоми
Началника на затвора за случилото се -за намерените непозволени за
държане от лишените от свобода вещи намерени при претърсването на помещението. Св. Д. отказал
да получи сумата,която му била подадена от подсъдимия . След като отказал да я
вземе сумата, Я. продължил да настоява , като му обещал, че в последствие ще му даде още 500 лв.,
ако св. Д. „ прикрие случая“.
След това Я.,
св. К. и св. Д., се прибрали от работния обект в Затворническото общежитие ЗООТ
„Строител“ и отишли в дежурната стая на общежитието. Като свидетел в дежурната
стая бил извикан св.В.М. /лишен от свобода/,пред който били преброени
банкнтотите,както и същия свидетел лично възприел намерената забранена
вещ-мобилен телефон със зарядно устройство .Категорично св.М. посочва,че други
вещи на масата като лекарства не е видял,видял насипен тютюн,но той бил
позволен. Там св. Д. разпоредил на Я. да
извади всичко от джобовете си и да го остави на масата . Я. изводил и оставил паричната сума, която
била преди това на масата във фургона. На масата били оставени и мобилен
телефон със зарядно устройство и външна хард диск памет,както и торбички
насипен тютюн. Липсвали лекарства. Св. Д. казал на Я. да преброи парите и се установило, че
сумата е в размер на 125,00/сто двадесет и пет/ лева. Св. Д. попитал Я., за какво му е предложил сумата от 120,00
лева и той му отговорил с думите „да се почерпят“. Това се възприело от св.Д.,от
св.К. и от св.К.Г.-командир на отделение в Затвора Бургас,който присъствал в
помещението от началото до края ,когато подсъдимия е бил приведен в корпуса на
Затвора след инцидента по нареждане на Главния надзирател-ръководител на
дежурната част след 17 ч. в Затвора Бургас.
Свидетелят
Т.К.К. е изпълнявал длъжността надзирател ІІ-І степен в Затворническо общежитие
ІІІ-І, ГД „Изпълнение на наказанията“ в структурно звено „затворническо
общежитие І-ІІІ категория - ЗООП „Строител“- към Затвора в гр. Бургас. Той
изпълнявал задълженията си съгласно длъжностната му характеристика – Раздел-V,
„Преки задължения“ - „Поддържане на безопасността, снаряжението и оборудването“,
„пише докладни записки за нарушения на дисциплината и възникнали произшествия“,
„обискира лишените от свобода, собствеността им и отделни помещения“, „изземва
вещи и предмети, извън списъка на разрешените или придобитите“, което той е
извършвал на основание чл. 95, ал. 1 от ЗИНЗС /Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража/ - „Претърсвания на спални, работни и
други помещения в местата за лишаване от свобода се извършват от служители на
охранителния състав в присъствието на лишени от свобода или на техен
представител, които са настанени в съответните помещения или ги ползват“.
Следователно същия съгласно чл.93 т.1
б.“а“ от НК е длъжностно лице, който притежава съответните правомощия във връзка
с констатиране на нарушения и оформянето им документално в местата за лишаване от свобода.
Свидетелят Х. Д.Д. е изпълнявал
длъжността „командир на отделение“ в Затворническо общежитие ІІІ-І, категория
ГД „Изпълнение на
наказанията“ в структурно звено
„затворническо общежитие І-ІІІ категория - ЗООП „Строител“- към Затвора в гр.
Бургас. Имал е задължение по служба на основание чл. 95, ал. 1 от ЗИНЗС /Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ - „Претърсвания на
спални, работни и други помещения в местата за лишаване от свобода се извършват
от служители на охранителния състав в присъствието на лишени от свобода или на
техен представител, които са настанени в съответните помещения или ги ползват“.
Следователно същия съгласно чл.93 т.1
б.“а“ от НК е длъжностно лице, който притежава съответните правомощия във
връзка с констатиране на нарушения в местата за лишаване от свобода.
Съгласно чл.
95, ал. 2 от ЗИНЗС /Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража/ - „За извършените обиски и претърсвания се съставя протокол, в който се
отразяват резултатите от провеждането им. Протоколът се подписва от
длъжностното лице и от лишения от свобода“. Съгласно посочените нормативни
задължение, горепосочените свидетели са били длъжни при извършването на
действията си по служба, да изготвят протокол за извършеното претърсване, в
който да отразяват намерени неразрешени за държане вещи и предмети съгласно чл.
97, т.1 и т. 3 от ЗИНЗС /Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража/ - ал. 1 „Лишените от свобода не могат да“, „т.1- внасят и държат при
себе си неразрешени предмети, а настанените в заведения от закрит тип и пари“,
т. 3-притежават, ползват или държат при себе си оръжие, боеприпаси, взривни
вещества и пиротехнически изделия, включително самоделно изработени такива,
мобилен телефон, фотоапарат, звуко - и видеозаписващи устройства или части от
тях“.
От
изисканите документи от Затвора-Бургас е установено, че Затворническото
общежитие ЗООТ „Строител“ е от открит тип и се намира до сградата на затвора в
гр. Бургас. Затворниците изтърпяват наказанието си в общежитието, където има
„домакинска част“ и „работни групи“, като работните групи се извеждат
организирано при извършване на работа извън общежитието съгласно инструкциите
за тази дейност. Домакинската част се е състояла от 13 човека в която имало
готвачи, помпиер, общи работници и други. При излизане на затворниците, същите
се проверявали от постовия надзирател поименно и се пропускали през портала,
откъдето ги поемал съответния работодателят. При завръщането в общежитието,
затворниците също се проверявали поименно и задължително се извършвал и личен
обиск. При намиране в тях на непозволени вещи се съставял протокол и докладна
записка. Извършвали се и проверки на затворниците за употреба на алкохол.
Затворниците
от домакинската част, между които и Я., излизали самостоятелно от Общежитието и
след като приключило работното време на администрацията се прибирали, като се
спазвали и съответните процедури за проверка при прибирането.
Лишеният от
свобода към инкриминираният момент А.Я. е бил назначен със заповед в
домакинското отделение, като „помпиер“ със задължението да се грижи за
техническото състояние на помпата, обслужваща сградния фонд на затвора.
Сутрин Я. излизал от общежитието около
08,00 часа и в 11,00 часа се прибирал за обяд, и от 12,30 часа, отново отивал
на работния си обект, където се намирал до 17,00 часа, след което се прибирал в
общежитието. При излизането и влизане обратно в Затворническото общежитие ЗООТ
„Строител“, Я. преминавал през контролно
пропускателен пункт /КПП/, където постовия служител му извършвал личен обиск с
цел откриване на наличие на забранени вещи. На мястото където Я. си изпълнявал задълженията като „помпиер“
имало ламаринен фургон. Проверките на лишените от свобода между които и Я., намиращи се на работа на външни работни
обекти, се извършвали по график, утвърден от Началника на ЗООТ „Строител“
/Затворническо общежитие от открит тип/. Извън графика се извършвали и внезапни
проверки на лишените от свобода.Извършвали се проверки и по сигнали за
извършено нарушение от лишените от свобода.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на св.К.,св.Д./дадени
в хода на съдебно следствие и тези приобщени по реда на чл.281 ал.4 НПК по
отношение на св.Д./,св.К.Г., св.В.М. , св.С.Г. ,св.К.Р.,частично от обясненията
на подсъдимия Я., от Протокол за обиск от 20.02.14г. и от Протокол за претърсване
от 20.02.2014г.,вещестевни доказателства приобщени по делото-банкноти с номинал
от 20 лв. общо в размер на 120
лв.,писмени доказателства-длъжностни характеристики, както и от проведените в
хода на съдебното следствие очни ставки между подсъдимия и св.Д. и св.К..
В разпита си в
съдебно заседание св.К. посочи,че е работил като надзирател в ЗООП „Строител“
към затвора Бургас към инкриминирания момент и до сега.Същият посочи, че на инкриминираната
дата е получил устно нареждане от прекия си началник св.Д. да извърши обиск и
претърсване на подс.Я. в качеството му на лишен от свобода на работното му
място. При извършеното претърсване намира в специален тайник забранени вещи,а
именно мобилен телефон ,
зарядно устройство за него и външна хард диск памет. При направения обиск
подсъдимият изкарва от джобовете си сума в размер на 120 лв., която
впоследствие предлага на св.К. с цел същия в качеството му на длъжностно
лице да не извърши задължение по служба
вменено му в чл.95 ал.2 от ЗИНЗС ,а именно да не състави протокол за иззети
забранени вещи от подъсдимия,тъй като това би му попречило пир бъдещи постъпки
за прилагане института на условно предсрочно освобождаване, а едно такова
нарушение с характер на дисциплинарно такова действително би затруднило
реализацията на това право . Относно
останалите намерени вещи видно от приложения „Списък на разрешени лични вещи,
предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при
себе си или на определените за целта места лишените от свобода, изтърпяващи
наказание в затворите, поправителните домове и затворнически общежития“, /стр. 65 от ДП/ се усатновява,че насипния
тютюн и лекарствата са разрешени вещи и не може да се търси дисциплинарна
отговорност за тяхното държане. Парите също са разрешени за лишените от
свобода, които изтърпяват наказанията си в затворническо общежитие от открит
тип,а не в затвора.
Св.Х.Д.
работи като началник на отделение в ЗООП „Строител“ към Затвора Бургас. В
качеството му на длъжностно лице- „командир на отделение“ в Затворническо
,изпълнявайки задълженията му съгласно длъжностната му характеристика –
Раздел-V, „Преки задължения“: „непосредствено ръководи службата на наряда,
осигурява поддържането на вътрешния ред и своевременно провеждане на
мероприятия с лишените от свобода и лично ги контролира“, „контролира
провеждането на обиските на лишените от свобода и претърсването на спалните и
сервизните помещения“, От показанията му се установи,че същия на 20.02.2014г. е
разпоредил на подчинения си св.К. да извърши обиск и претърсване на подсъдимия Я. и на
работното му помещение –обект „Помпа“. След като св.К. му докладва за намерени
неразрешени вещи, Д. отива да проконтролира извършения обиск и претърсване,
каквито правомощия има по служба
съгласно длъжностната си характеристика
и съгласно чл.35 ал.1 от ЗИНЗС. Предварително Д. е уведомил ръководителя
на дежурната част към 20.02.14г. –главен надзирател Затвора Бургас-св.И.И. ,че
предприема действия по обиск и претърсване на лишен от свобода и необходимо
някой да го замести в дежурната стая на общежитието.Дежурният надзирател
изпраща св.К.Г.-началник отделение в Затвора Бургас.Съдът приема,че това
уведомяване на главния надзирател и изразеното негово съгласие може да се
приеме като изпълнение на процедурата
чл.92 ал.3 от ЗИНЗС,досежно направения обиск на лишения от свобода Я..
Действително при извършването на многобройни ежедневни обиски на лишените от
свобода обективно е невъзможно разрешение за това да се дава изрично в писмен
вид, както посочи и св.И.-главен надзирател,на практика това става само с
уведомяване.
Видно
от показанията на св.В.М.,свидетел на извършения обиск ,се установява,че
действително върху масата в дежурната стая на общежитието подсъдимият извадил
125 лева, които били преброени от
същия,както и мобилен телефон и зарядно устройство.Св.М. категорично
посочва,че по време на описа на намерените вещи са липсвали каквито и да е
лекарства.
Св.К.Г.
посочва,че е присъствал лично на проведения обиск в дежурната стая, а не във работния
обект. Възприел,
как подсъдимият извадил банкноти от дрехите си и ги оставил на масата по
нареждане на св.Д., както и лично възприел намерените неразрешени вещи, а
именно мобилен телефон и външна хард диск памет,които св.К. носел и оставил на
масата в дежурната стая.Свидетелят няма спомен да е имало други вещи,като
изрично сочи,че ако е имало тютюн и лекарства, то те са разрешени и не може да
има проблем за тях. Свидетелят не помни пред него да е писан Протокол за обиск
или претърсване, както и св.М. да е се е подписвал на някакъв протокол в
дежурната стая.Св.К.Г. е категоричен,че той е бил на мястото от докарването на Я.
в дежурната стая до конвоирането му до корпуса на затвора.
В
този смисъл съдът кредитира показанията на св.К. ,който посочва,че е съставил
Протоколът за обиск и претърсване сам в стаята на КПП-то,което действие
опорочава извършените процесуални действия по обиск и претърсване,за които на
основание чл.95 ал.4 ЗИНЗС се прилагат правилата на НПК.От друга страна съдът
констатира като процесуален пропуск и липсата на намерените вещи,които не са
приобщени към доказателствения материал като веществени доказателства. Предвид
обстоятелството обаче ,че са налице други годни доказателства, а именно
свидетелски показания и обясненията на подсъдимия ,които са последователни и
непротиворечиви в частта относно намерените вещи,както и наличните като
веществени доказателства-банкноти ,които за това обвинение са от съществено
значение за разкриване на обективната истина ,
съдът направи своите еднозначни изводи за доказаност на инкриминираното престъпление..
Св.И.И.
изпълнявал длъжност главен надзирател към инкриминираният момент. Посочва,че
св.Д. му се обадил да го уведоми,че ще извършва обиск и претърсване на л.св.Я.,тъй
като имал данни ,че държи неразрешени вещи. Главния надзирател дал своето
съгласие за провеждане на обиска.Свидетелят посочва, че всеки ден се правят
стотици обиски и претърсвания на лишени от свобода и е невъзможно да се издават писмени
разрешения за всеки едни от тях.Твърди,че главния надзирател е ръководител на
дежурната част и е пряк началник на началник на отделение на ЗООП „Строител“
след 17 ч. ,когато го няма Началника на затвора,което съответства и на
приложената му длъжностна характеристика по делото.
Свидетелите
на защитата С.Г. и св.К.Р. посочиха,че са чули в затвора се говорело ,че Я.
предложил подкуп и затова го преместили от общежитието в корпуса на затвора.
Описват моменти от съвместното си съжителство в общи килии с подсъдимия по време на изтърпяване на наказанието ,които
са неотносими към предмета на делото.
Проведените
очни ставки между подсъдимият Я. и св.К. и подс.Я. и св.Д. не успяха да преодолеят
различията между показанията дадени от свидетелите и обясненията дадени
от подсъдимия Я..В обясненията на
подсъдимия в хода на съдебното следствие същия не отрича,че са били намерени
неразрешени вещи в работното му помещение, а именно телефон,зарядно устройство
и външна хард диск памет,но отрича категорично да е предлагал,давал или
обещавал дар както на св.К.,така и на св.Х.Д..съответно св.Д. и св.К. твърдяха
категорично,че им е бил предложен,направен опит да даде и обещал дар да не
извършат действия по служба. В
обясненията си подсъдимият посочва като
мотив св.Д. и св.К. да свидетелстват в тази насока наличието на влошени лични
отношения с тях двамата по времето, когато е бил в затвора,като излага версия
за това.Съдът не кредитира тази версия на подсъдимия Я. за влошени отношения с
двамата служители на Затвора,като приема,че това е негова защита теза. В
останалата част обясненията му съотвестват на показанията на св.Д. и на св.К.,както
и на останалия доказателствен материал предвид което съда ги кредитира в тази
им част.
Видно
от Протокол за обиск от 20.02.2014г. се установява,че описаните банкноти са с
номинал от по 20 лв. и една от 5 лева общо в размер на 125
лева,собственост на подсъдимия Я..
Същите са иззети от дрехите на подсъдимия,като категорично няма спор,че той има
право да притежава пари в размер на една минимална работна заплата,когато
пребивава в затворническо общежитие на общ и лек режим.
Видно от приложения по делото Протокол за
претърсване на работното помещение от 20.02.2014г.Помпа /стр.27 ДП/ са намерени
и иззети от св.Т.К., в качеството му на надзирател следните вещи:1 бр. мобилен
телефон модел „Сони Ериксон“,1 бр.зарядно за телефон,6 броя таблетки
„Зопиколон-Никомед“ и 4 бр. торбички с насипен тютюн.Относно намерените и
иззети при претърсването лекарства съдът счита първо,че не са забранени вещи и
на следващо място липсват категорични и последователни доказателства,че са били
намерени изобщо лекарства,тъй като такива липсват като приобщени веществени
доказателства,така също и поемното лице –св.В.м. не е възпирел такива, както и
св.К.Г..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От
събраният по делото доказателствен материал може да се направи обоснован и
категоричен извод,че подсъдимият Я. е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението по чл.304 ал.1 от НК вр.чл.26,вр.чл.18 от НК/ за второто
деяние/, а именно:
1. На 20.02.2014
год., в периода от 17,40 часа до 18,30 часа, в гр. Бургас, като лишен от
свобода изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, в Затворническо общежитие
от открит тип /ЗООП/ „Строител“ към Затвора в гр. Бургас, на работното му място
- работен обект „Помпа“, представляващ
ламаринен фургон на „шейна“ с две помещения, в условията на продължавано
престъпление по чл. 26 ал. 1 от НК - по време на извършено на основание чл. 95
ал. 1 от ЗИНЗС претърсване на работното
му помещение - работното му място, извършено от Т.К.К. - в качеството му на
длъжностно лице - надзирател ІІ-І степен в Затворническо общежитие III-I ЗООП
„Строител“ - към Затвора в гр. Бургас, изпълнявайки задълженията си съгласно
длъжностната му характеристика - Раздел-V, „Преки задължения“ - „пише докладни записки за нарушения на
дисциплината и възникнали произшествия“, „обискира лишените от свобода,
собствеността им и отделни помещения“, „изземва вещи и предмети, извън списъка
на разрешените или придобитите“, и при осъществяване на контрол на извършено
претърсване от Х. Д.Д. - в качеството му на длъжностно лице- „командир на
отделение“ в Затворническо общежитие ІІІ-І, в структурно звено „затворническо
общежитие І-ІІІ категория - ЗООП „Строител“- към Затвора в гр. Бургас,
изпълнявайки задълженията му съгласно длъжностната му характеристика –
Раздел-V, „Преки задължения“: „непосредствено ръководи службата на наряда,
осигурява поддържането на вътрешния ред и своевременно провеждане на
мероприятия с лишените от свобода и лично ги контролира“, „контролира
провеждането на обиските на лишените от свобода и претърсването на спалните и
сервизните помещения“, с цел надзирател Т.К.К.
и командир на отделение - Х. Д. Д., да
не извършат действия по служба съгласно чл. 95 ал. 2 от ЗИНЗС - в протокола за извършеното претърсване да
не отразят и да не съобщят за намерени на работното му място, държани от него в
специално пригоден тайник, направен в горната лява част на електрическото
табло, неразрешени за държане вещи и предмети съгласно чл. 97 т.1 и т. 3 от ЗИНЗС, им предложил, дал и обещал дар, както следва:
-
на 20.02.2014 год., около 17,45 часа, при извършване на претърсване на
горепосоченото му работното място извършено на основание чл. 95 ал. 1 от ЗИНЗС
/Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ от Т.К.К. - в
качеството му на длъжностно лице- надзирател
в ЗООП „Строител“ - към Затвора в гр. Бургас, му предложил дар в размер на 100,00 /сто/ лева, изричайки думите
„хайде да ти дам сто лева и да прикрием случая с намерените забранени вещи“,
което извършил с цел, надзирател Т.К.К. да не извърши действие по служба
съгласно чл. 95 ал. 2 от ЗИНЗС /Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража/ - в протокола за извършеното претърсване да не отрази и
не съобщи за намерени на работното му
място, държани от него в специално пригоден тайник, направен в горната лява част
на електрическото табло, неразрешени за държане вещи и предмети съгласно чл. 97
т.1 и т. 3 от ЗИНЗС /Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража/, а именно: моб.тел., марка „Сони Ериксон“ с поставена СИМ карта на
моб.оператор. „Глобул“, зарядно устройство за същия модел телефон и външна хард
диск памет;
-
на 20.02.2014 год., около 18,25 часа, при осъществяване на контрол на
извършено претърсване на горепосоченото работно място- работен обект „Помпа“, от командир на отделение Х. Д. Д. извършено
на основание чл. 95 ал. 1 от ЗИНЗС /Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража/, дал
парична сума в размер на 120,00 /сто и двадесет/ лева, състояща се от
6/шест/ броя банкноти с номинал от 20,00/двадесет/ лв. с номера: БП 8513273, БС
9536699, АХ 6385856, БМ 6619221, БО 5151195 и АТ 3963183, изричайки думите
„началник тук има сто и двадесет лева" и извършвайки действие „подаване на
същите /паричната сума/ с ръка към Х.Д., с цел командир на отделение Х.Д.
, контролиращ извършеното претърсване от
подчинения му надзирател Т.К.К., да прикрие случая и да не изпълни задълженията си съгласно
разпоредбата на чл. 95 ал. 2 от ЗИНЗС /Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража/ - в протокола за извършеното претърсване да не отрази и
да не съобщи за намерени на работното му място неразрешени за държане вещи и
предмети съгласно чл. 97, т.1 и т. 3 от ЗИНЗС /Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража/, а именно моб.тел., марка „Сони Ериксон“
с поставена СИМ карта на моб.оператор. „Глобул“, зарядно устройство за същия
модел телефон и външна хард диск памет , като деянието останало недовършено по
независещи от дееца причини;
-
на 20.02.2014 год., около 18,30 часа, при осъществяване на контрол на
извършено претърсване на
горепосоченото работно място- работен обект „Помпа“, от командир на отделение Х. Д. Д. извършено
на основание чл. 95 ал. 1 от ЗИНЗС /Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража/ , обещал на Х.Д. да му даде още 500
/петстотин/ лева, което деяние също извършил с цел командир на отделение Х.Д., контролиращ извършеното претърсване от подчинения му надзирател -
полицай Т.К.К., в качеството му на длъжностно лице , да прикрие случая, да не
изпълни задълженията си съгласно разпоредбата на чл. 95 ал. 2 от ЗИНЗС /Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ - в протокола за
извършеното претърсване да не отрази и
да не съобщи/ за намерени на работното му място неразрешени за държане
вещи и предмети/ съгласно чл. 97 т.1 и т. 3 от ЗИНЗС /Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража/, а именно моб.тел., марка
„Сони Ериксон“ , с поставена СИМ карта на моб.оператор. „Глобул“, зарядно
устройство за същия модел телефон и външна хард диск памет , които отделни деяния извършил с цел
горепосочените длъжностни лица да не извършат действия по служба.
От
обективна страна безспорно и категорично се установява,че подс.Я. на 20.02.2014г около 17,45ч. в работно помещение
„Помпа“ към Затвора Бургас е
предложил на св.Т.К. дар,сума в размер
на 120 лв.,за да не извърши действия по служба ,като не впише в протокола за
претърсване намерените неразрешени вещи и прикрие случая. Изпълнителното деяние
„предложил“ е осъществено чрез
отправеното ясно и недвусмислено
предложение към св.К. да приеме процесната сума ,за да прикрие случая ,което
предложение е било възприето еднозначно от св.К..
Подсъдимият
е осъществил и изпълнителното деяние даване на дар по отношение на св.Х.Д. на
същата дата и място към 18,25ч. Я. е извършил конкретни активни действия,
адресирани към св.Д.,изразяващо се в предлагане /поднасяне/ с ръка на паричната сума на разположение на длъжностното лице, като е
започнал действие по предоставяне на сумата във фактическата власт на св.Д., но
по независещи от подсъдимия причини деянието е останало недовършено, във фазата
на опита,тъй като св.Д. не е приел предложения подкуп и не е осъществил
фактическа власт върху паричната сума в размер на 120 лв..Това негово действие
е било съпроводено с думите : „началник тук има сто и двадесет лева"
,подавайки сумата към Д..Тази съвкупност от факти,сочи както на действия по
даване на дар така и на съответната негова волева насоченост-да подкупи
длъжностното лице с цел да го мотивира
във връзка с поведението му по служба./в случая да прояви бездействие да
не уведоми за намерените неразрешени вещи/.Ако тази волева насоченост на
подсъдимия бе срещнала ответната такава на длъжностното лице,то активния подкуп
би бил довършен,като би било налице и друго престъпление-пасивен подкуп.В
случая активния подкуп не е успял,поради което и не би могло да се изисква постигане на съгласие между даващия го и този
за когото е предназначен . При „опит“ за даване на подкуп е достатъчно даващият
го да е наясно за какво дава подкупа,
като мотивиращо средство на длъжностното лице. С това субективната страна е
осъществена в конкретния случай. Щом като даващият подкупа е започнал изпълнителното деяние по
преустановяване на своята фактическа власт върху предмета в стремеж той да
премине във фактическата власт на
длъжностното лице е налице формата на изпълнителното деяние „даване на подкуп“,което остава недовършено в
случаите ,в които не е установена такава
власт от длъжностното лице. В този смисъл решение №134/07.03.2013г. на ВКС по
н.д.№239/2013г. трето н.о.докладчик-съдия П. Панова/.
Третото
изпълнително деяние е осъществено на 20.02.2014г. в 18,30 ч. на същото
място,където и горните деяния.Изпълнителното деяние се изразява в обещаване на
дар от подсъдимия Я. в размер на 500 лв. на длъжностното лице Х.Д. с цел същия да не осъществи действия по
служба ,вменени му в длъжностната характеристика и в чл.95 от ЗИНЗС,като не
отрази в Протокол за претърсване намерените забранени вещи собственост на
подсъдимия /мобилен телефон,зарядно за него и външна хард диск памет/ и не
уведоми началника на затвора.
Предлагането
на дар или облага, както и обещанието, като вид дейности не предпоставят
установяване на фактическа власт върху предмета на престъпното посегателство,
за да бъде изпълнена обективната страна на това престъпление. Същото би било
извършено и без към момента на предлагането на съответна парична сума, било то
дар или облага, да е налице, защото например същата би била приведена по банков
път или защото би се изразила в услуга, платима или изработена от извършителя,
в полза на този, комуто не се дължи, но от когото се изисква да осъществи или
да не извърши съответното поведение по служба.В конкретния случай обче дарът е
бил налице,банкноттие са стояли на масата ,поради извършен пердшестващ обиск на
подсъдимия.
Безспорно
е установено,че към момента на деянията ,св. Т.К. - в качеството му на длъжностно лице -
надзирател ІІ-І степен в Затворническо общежитие III-I ЗООП „Строител“ - към
Затвора в гр. Бургас, и св. Х.Д. „командир на отделение в Затворническо общежитие III-I ЗООП
„Строител“ - към Затвора в гр. Бургас, са длъжностни лица по смисъла на чл.93
т.1 б.“а“ от НК.В кръга на техните компетентности и длъжностни правомощия те са предприели обиск и претърсване на
лишения от свобода А.Я..
Деянията
са извършени при условията на продължавано престъпление налице са три деяния,
които осъществяват поотделно един и същ състав на престъпление,извършени ,през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка , еднородност на
вината ,при което последващите деяния се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Безспорно
по делото се доказа , че престъплението е извършено виновно, при форма на вина
пряк умисъл. Деецът е искал настъпването на общественоопасните последици, същия
целенасочено и недвусмислено няколко пъти осъществява престъплението по чл.304
ал.1 НК,чрез различните му изпълнителни форми /предлагане, обещаване,даване/ на
дар под формата на пари на длъжностни лица от Затворническо общежитие към
Затвора Бургас,за да не извършат действия по служба, като прикрият
констатираното от тях в качеството им на длъжностни лица,че подсъдимият държи
неразрешени предмети на работното си място,с което е нарушил чл.97 т.3 от ЗИНЗС. Действията на Я. съпроводени с изречените думи „Да прикрием
случая“,отправени към длъжностните лица с цел да се прикрие случая с намерените
забранени вещи обективират неговото субективно отношение към извършеното
деяние.
Съдът
оправда подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение по квалифицирания
състав на чл.304а от НК,като преквалифицира престъплението по чл.304 ал.1 НК.
Според настоящия съдебен състав,деянието е несъставомерно по чл.304а от НК,тъй
като длъжностните лица-св.К. и св.Д. нямат качество на полицейски орган,нито
пък заемат отговорно служебно положение,т.е. липсват обективни съставомерни
признаци.
На
първо място св.К. заема длъжността надзирател. Видно от длъжностната му
характеристика, същия е пряко подчинен на командира на отделението и се намира
в дъното на йерархичната длъжностно структура
на длъжностите в Затвора Бургас. Негов подчинен няма. Безспорно
задълженията ,които са посочени в характеристиката му не могат да обективират
извод,че същия заема отговорно служебно положение ,тъй като той има само
изпълнителски функции без ръководни и организаторски такива. Същото се отнася и
за св.Х.Д.,заемащ длъжността „командир на отделение“,която длъжност също няма
ръководни функции, като в структурата на длъжностите в Затвора също е в края на
таблицата. Характеристиките на длъжността и същността на трудовите им
задължения на двете длъжностни лица-св.К.
и св.Д. не могат да обосноват извод,че
същите заемат отговорно служебно положение,тъй като вменените им права и
задължения предопределят службата им да е само по изпълнение.
От
друга страна св.К. и св.Д. не са полицейски органи по смисъла на закона за
МВР.Съгласно чл.57 ал.1 от ЗМВР
полицейските органи в Република България са изброени изрично, като между тях не
попадат служителите на Министерство на
правосъдието-Дирекция „Изпълнение на наказанията“,към която структура се числят
затворите и техните служители.Към 2014г. при действието на стария отменен ЗМВР
също в чл.9 и сл. от ЗМВР са посочени изрично,кои са структурите на МВР,като
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не е включена в тези
структури,изброени подробно.В този смисъл надзирателят в затвора и командира на
отделение,нямат характеристика на полицейски орган и не могат да бъдат обект на
активен подкуп по квалифицирания състав на чл.304а от НК.В този смисъл поради
липса на обективни съставомерни признаци,съдът призна за невиновен и оправда
подсъдимия да е извършил престъпление по чл.304а от НК.
Съдът
постанови оправдателна присъда и затова, да е предложил дар-парична сума в размер от 120 лева на длъжностното лице Х.Д.-командир на
отделение в ЗООП „Строител“ към Затвора Бургас с цел да не извърши действия по
служба - т.2 от диспозитива на обвинителния акт , както и да е ДАЛ ,
ПРЕДЛОЖИЛ и ОБЕЩАЛ ДАР НА ДЛЪЖНОСТНИТЕ
ЛИЦА ,за да не изпълнят задължението си -
в протокола за извършеното претърсване да не отразят и да не съобщят за намерени на работното му
място неразрешени за държане вещи и предмети а именно: пластмасова опаковка с надпис на етикета
„Валериана“-95/деветдесет и пет/ бр. хапчета, торбички с насипен
тютюн-4/четири/ бр., опаковки „Никомед“ - 3 /три/ бр.
По-горе
съдът изложи подробни съображения защо прие по второто изпълнително деяние,че
подсъдимият е осъществил само изпълнителното деяние даване на подкуп.
Обвинението бе и за двете изпълнителни деяния,като доказателствата по делото
обосновават извод за извършено само едно от тях ,а именно даване на дар-сума в
размер на 120 лв.,а не предлагане на дар на св.Д. в качеството му на длъжностно
лице, за да не извърши действия по служба. След като е започнал активни действия по предоставяне на
дара,чрез подаване на парите с ръка,съдът счете,че е започнало фактическото
предаване на дара ,но е останало във фазата на опита, поради неприемането му от
страна на длъжностното лице.В този смисъл при това изпълнително деяние е
осъществена само едната му форма-„даване“,а не „предлагане“.Поради което
оправда подсъдимият да е предложил дар в размер на 120 лв. на св.Д..
Съдът
призна за невиновен и оправда подсъдимият Я. да е дал,предложил
и обещал дар на длъжностните лица ,за да не
изпълнят задължението си - в протокола за извършеното претърсване
да не отразят и да не съобщят за
намерени на работното му място неразрешени за държане вещи и предмети а именно: пластмасова опаковка с надпис
на етикета „Валериана“-95/деветдесет и пет/ бр. хапчета, торбички с насипен
тютюн-4/четири/ бр., опаковки „Никомед“ - 3 /три/ бр.На първо място по делото
липсват доказателства да са били намерени 95 бр. хапчета Валериана в
пластмасова опаковка.В Протоколът за претърсване на работното помещение на
подсъдимия липсва отразяване на намерени лекарства с това търговско
обозначаване, както и липсват свидетелски показания в тази насока. От друга
страна за останалите вещи насипния тютюн и опаковки „Никомед“ - 3 /три/ бр.
,същите не са забранени вещи съгласно приложения „Списък на разрешени лични вещи, предмети и
хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или
на определените за целта места лишените от свобода, изтърпяващи наказание в
затворите, поправителните домове и затворнически общежития“ ,като изрично като
разрешени вещи са посочени насипния тютюн и лекарствата без ограничение. В този
смисъл липсва умисъл от страна на Я. да е предлагал,дал или обещал дар на
длъжностно лице да не извърши действия по служба,след като тези вещи не са
забранени и те могат да се държат свободно от лишените от свобода,без да има
санкция за това поведение от страна на администрацията на затвора.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Законът
предвижда за извършеното престъпление по чл.304 ал.1 НК наказание Лишаване от
свобода до 6 години и глоба до 5000 лв.
Съдът
определи наказанието към минималния размер,като наложи Лишаване от свобода за
срок от ЕДНА ГОДИНА,което да се изтърпи в Затвор при първоначален строг
режим.Наложи и комулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 1 000
лв./хиляда лева/,също определен към законовия минимум.Съдът счита,че тези
наказания в пълна степен ще осъществят целите визирани в чл.36 от НК,ще
превъзпитат и възпрат подсъдимия да върши противоправни деяния.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете,че подс.Я. е с обременено съдебно минало, многократно
осъждан, включително към момента на извършване на настоящото
престъпление,същото е извършено в условията на изтърпяване на друго наказание в
Затвора Бургас..
От
друга страна съдът отчете ,че личните
характеристични данни на Я. са много добри,което обстоятелство въпреки
осъжданията му го определя като личност с невисока степен на обществена
опасност. Същият към настоящият момент е трудово ангажиран ,живее на семейни
начала с приятелката си , има легални източници на доход и средства за
материална издръжка. Видно от разпита на св.Ч., работодател на подсъдимия в
затвора се установява,че подсъдимия е бил изключително отговорен и
съвестен при изпълнение на трудовите си
задължения ,въпреки,че са били в
условията на Затвора. Св.Ч. сочи, че е отчел
неговата отговорност и дисциплинираност при изпълнение на трудовите му
задължения на работен обект „Помпа“ и затова го е бил избрал от многото други
затворници. Впоследствие видно от представеното Удостоверение от защитата от
Затвора-гр.Стара Загора подсъдимият Я. е бил освободен и условно предсрочно на
24.06.2015г,което безспорно индикира извод за реализирано от Я. добро и
примерно поведение като лишен от свобода,т.е .към момента на извършване на
престъплението..
Степента
на обществена опасност на деянието в конкретния случай съда намира за сравнително ниска. Това е така тъй като
деянието е осъществено в условията на Затвора, място, където всеки един от
лишените от свобода се намира в особено психично и емоционално състояние, в
една враждебна и неприятна среда за живот и стремежът на всеки по-бързо да излезе на свобода го
провокира да предприема и някои противоправни действия , както е в конкретния
случай. Действително намирането на забранени вещи би довело до образуване на
дисциплинарно производство по отношение на лишения от свобода, което е
негатив при една последваща преценка за наличие на добро поведение и
предпоставки за условно предсрочно освобождаване. Специфичният социален климат
и обстановката в която е извършено престъплението ,а именно в условията на
затвора следва да се отчете,като
смекчаващо вината обстоятелство ,с оглед изконния стремеж на всяко човешко
същество да бъде свободен с цената на всичко. Обективната преценка на
доказателствата изисква да се отбележи, че поведението на подсъдимия не е било
съпроводено с арогантно, нагло или изобщо скандализиращо поведение, същият е
бил притеснен и изненадан от развилата се ситуация, а от друга- едва ли би могло
да се стигне до реално предаване на подкуп.Самото предлагане,опит за
даване и обещание за подкуп съдът отдава на една спонтанна, първосигнална
реакция на крайно неблагоприятната ситуацията, в която подс.Я. се е намирал в
конкретния момент.
Като
прецени гореизброените аргументи в тяхната съвкупност, съдът прие, че при
условията на чл.
54 от НК на подсъдимия следва да се наложи
наказание в размер, близък до минималния предвиден, поради което отмери
наказанието "лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година. Предвид
разпоредбите на чл.
60 ал.1 и чл.
61, т.2 от ЗИНЗС и с оглед многократните осъждания
на подс.Я., то следва да бъде изтърпяно в затвор при "строг" режим.
Определи и комулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв.
Съдът на основание чл.307а от НК отне в
полза на държавата, веществените доказателства: банкноти в размер на 120,00
/сто и двадесет/ лева, състоящи се от 6/шест/ броя банкноти с номинал от
20,00/двадесет/ лв. с номера: БП 8513273, БС 9536699, АХ 6385856, БМ 6619221,
БО 5151195 и АТ 3963183, ,които са принадлежали на подсъдимия и са били предмет
на умишленото престъпление. Постанови веществено доказателство-1 бр.банкнота с
номинал от 5 /пет/ лева да се върне на подсъдимия.
По делото и по досъдебното производство няма направени
разноски, предвид което такива не се присъдиха.
Мотивиран от
горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: