О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260426
гр. Пловдив, 30.10.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
VII състав, в закрито заседание на тридесети октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Чипова
в. ч. гр. д.
№ 2272 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 274 и
следващите, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.
Произвоството
е образувано по частна жалба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, подадена чрез пълномощника му адв. Ш., против Разпореждане №
60194 от 10.09.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 11412 по описа на РС – Пловдив за 2020
г., с което
е отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 62,46 лв., представляваща
неустойка, дължима по допълнително споразумение от 24.11.2017 г. към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***********.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на
обжалваното разпореждане, като
се отправя искане същото да бъде
отменено и да бъде постановено допълване на издадената заповед, както и присъждане
на сторените по делото разноски.
Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на чл. 413, ал. 2 ГПК.
След преценка на материалите по
делото и доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по
чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по заявление на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Й.П.Й., ЕГН: **********, за следните суми: 25,88
лв., незаплатено задължение за месечни абонаментни такси за периода 10.11.2018
г. – 09.12.2018 г. по
допълнително споразумение от 24.11.2017 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *****; 62,46 лв.,
неустойка по допълнително споразумение от 24.11.2017 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +**********; 223,08 лв., лизингови вноски за периода 10.10.2018
г. – 09.02.2019 г. по договор за лизинг от 24.11.2017 г.; 86,98 лв., неустойка по допълнително
споразумение от 24.11.2017 г. към договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +***********; 9,14 лв., незаплатено
задължение за месечни абонаментни такси за периода 10.11.2018 г. – 09.12.2018 г. по допълнително споразумение от 31.08.2018 г.
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************; 77,46 лв., неустойка
по допълнително
споразумение от 31.08.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********; 153,78 лв., лизингови вноски за периода 10.10.2018
г. – 09.02.2019 г. по договор за лизинг от 31.08.2018 г.; 153,93 лв., неустойка по допълнително
споразумение от 31.08.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********; 33,39 лв., незаплатено
задължение за месечни абонаментни такси за периода 10.10.2018 г. – 09.12.2018
г. по допълнително споразумение от 31.08.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********; 52,47 лв.,
неустойка по допълнително споразумение от 31.08.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********; 207,71 лв., лизингови вноски за периода 10.10.2018
г. – 09.02.2019 г. по договор за лизинг от 31.08.2018 г.; 89,90 лв., неустойка по допълнително споразумение от 31.08.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*/*******; 17,78 лв., незаплатено
задължение за месечни абонаментни такси за периода 10.10.2018 г. – 09.12.2018
г. по договор за мобилни услуги от 21.09.2018 г.
с предпочетен номер +*********; 19,98 лв.,
неустойка по договор за мобилни услуги от 21.09.2018 г.
с предпочетен номер +**********; 45,77 лв., лизингови вноски за периода 10.10.2018
г. – 09.02.2019 г. по договор за лизинг от 21.09.2018 г.; 73,29 лв., неустойка по договор за мобилни услуги от 21.09.2018 г.
с предпочетен номер +**********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и разноски.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че заявлението
следва да бъде
отхвърлено в частта, с която се иска издаването на заповед за изпълнение
за сумата от 62,46 лв., представляваща неустойка по допълнително споразумение от 24.11.2017 г. към договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +************, тъй като клаузата от договора, предвиждаща неустойка в случай
на прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя в размер
на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаментни
такси за всяка една СИМ карта/номер до края на срока на договора, е нищожна и
не поражда права и задължения за странните. Съдът е приел още, че
обстоятелството, че в случая заявителят е претендирал плащане на неустойката
частично – в размер на три месечни абонаментни такси, не санира недействителността
на клаузата.
Настоящият
съдебен състав намира така постановеното разпореждане за правилно.
Съгласно
чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да извърши
проверка дали искането на заявителя не противоречи на закона или на добрите
нрави или дали същото не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител.
В
настоящия случай несъмнено длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.
1 от ДР на ЗЗП, а процесният договор, от своя страна, попада в приложното поле
на потребителската защита. Към заявлението си на основание чл. 410, ал. 3 ГПК
заявителят е приложил договорите, от които произтичат вземанията му, заедно с допълнителните
споразумения към тях, както и приложимите общи условия.
Съгласно
раздел IV, т. 4 от допълнително споразумение от 24.11.2017 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*************** „в
случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставяни от ОПЕРАТОРА на
ПОТРЕБИТЕЛЯ с горепосочения мобилен/фиксиран номер, през срока, посочен в чл. 2
от този раздел, по вина или инициатива на ПОТРЕБИТЕЛЯ, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок“. Съдът
намира за ирелавантно обстоятелството, че в случая в съответствие със
сключената на 11.01.2018 г. между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и
КЗП спогодба от страна на заявителя е начислена и се претендира неустойка в редуциран
размер, а именно в размер на три месечни абонаментни такси. С оглед липсата на
изразено от страните съгласие за изменение на сключения между тях договор не
може да се приеме, че в отношенията с потребителя се прилага неустоечната
клауза със съдържанието, предвидено в спогодбата от 11.01.2018 г. По тази
причина определящо е съдържанието на неустоечната клауза, предвидено в раздел
IV, т. 4 от горепосоченото допълнително споразумение.
Настоящият
съдебен състав намира тази клауза за неравноправна на основание чл. 143, ал. 2,
т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати необосновано висока
неустойка. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от
посочената разпоредба е предвидено, че не са индивидуално уговорени каузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. В случая договорът е бланков, като с
оглед начина на попълването му не може да се направи извод, че на потребителя
не е осигурена възможност да внася промени в неговото съдържание и да включва
нови условия по изпълнението на договорната връзка, в т. ч. да изрази воля по
отношение на клаузата за неустойка. Освен това, правилно първоинстанционният
съд е отбелязал, че при така уговорената неустойка за оператора би бил
постигнат резултата на реалното изпълнение, без същият да е предоставил
дължимата насрещна престация. По този начин неустойката излиза извън рамките на
присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, нарушава
принципа за справедливост и създава условия за неоснователно обогатяване на
оператора на услугата.
По
изложените съображения съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е
отказал да издаде заповед за изпълнение за процесното вземане в размер на 62,46
лв.
Предвид горното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№
60194 от 10.09.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 11412 по описа на РС – Пловдив за 2020
г., с което
е отхвърлено подаденото от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в частта му досежно сумата от 62,46 лв., представляваща неустойка, дължима
по допълнително споразумение от 24.11.2017 г. към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +************.
Определението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: