Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано
постановление, предложение обвиняемият Б.М.Й., ЕГН **********
да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание по чл. 78а НК, за това че на 17.11.2018 г. в гр.
Съединение, обл. Пловдив, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление, с наказателно постановление № 16- 1030- 006952/
2016г., влязло в законна сила на 20.11.2017г., издадено от Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр. Пловдив, е извършил такова деяние-
управлявал е МПС, лек автомобил марка „Ситроен“, с рег. № ******, без
съответното свидетелство за управление - престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
Производството
пред настоящата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура,
предвидена в гл. XXVIII НПК.
В хода на съдебните прения,
представителят на Районна прокуратура- Пловдив поддържа повдигнатото обвинение
и моли обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за
инкриминираното деяние, като му се наложи административно наказание „глоба“ в
рамките на предвидения в закона минимум. Акцентира върху ниските доходи на
обвиняемия, както и върху обстоятелството, че цялостното социално положение на
обвиняемия е тежко.
В рамките на съдебните прения,
защитникът на обвиняемия изтъква, че осъщественото от подзащитния му действително
разкрива признаците на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, като моли
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“. Акцентира се върху множеството смекчаващи
вината обстоятелства, както и върху обстоятелството, че обвиняемият е с чисто
съдебно минало и че към момента е трудово ангажиран. Сочи се, че обвиняемият
полага грижи и издържа финансово, както жената, с която живее в условията на
фактическо съпружеско съжителство, така и общото им дете. Моли се наложеното
административно наказание „глоба“ да бъде в минимално предвидения в закона
размер, а именно 1000 лв.
В правото си на лична защита
обвиняемият поддържа изцяло казаното от своя защитник.
С последната си дума моли да му
бъде наложено административно наказание „глоба“ в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Б.М.Й. е роден на *** ***, ******, ****,
български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, работещ, ЕГН: **********.
На 17.11.2018 г. около 09:30 часа обв. Б.М.Й., в едногодишен срок от
наказването му с Наказателно постановление № 16- 1030- 006952/ 2016г., влязло в
законна сила от 20.11.2017г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР- гр. Пловдив, управлявал без съответно свидетелство за управление в
гр. Съединение обл. Пловдив по ул. „Чардафон Велики", лек автомобил марка
"Ситроен" с рeг. № ******. По същото време, св. Л. Д. и св. С. А.,
полицейски служители при РУ с. Труд при ОД на МВР – гр. Пловдив, изпълнявали
служебните си задължения и били на смяна като автопатрул.
Около 09:30 часа на
посочената дата /17.11.2018 г./ в гр. Съединение обл. Пловдив на ул. „Чардафон
Велики", полицейските служители спрели за проверка управлявания от
обвиняемия автомобил. При проверката обв. Б.М.Й. не представил свидетелство за
управление на моторно превозно средство, поради което полицейските служители
направили справка в дежурната част на РУ с. Труд при ОД на МВР – гр. Пловдив.
При така извършената справка било установено, че обв. Б.М.Й. е неправоспособен
водач и не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, а
също така е наказван с наказателно постановление за управление на моторно
превозно средство без за целта да притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство. За така констатираното, срещу обв. Б.М.Й. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 917511 от 17.11.2018
г., който бил връчен и подписан от последния.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2, вр. чл. 283 НПК
доказателства- показанията на св. Д. /л. 8/ и св. А. /л. 9/,
обективирани в протоколи за разпит на свидетел; Акт за установяване на
административно нарушение бл. № 917511 от 17.11.2018г. / л. 10/; Наказателно
постановление № 16- 1030- 006952 от 21.10.2016г., издадено от началник сектор
при ОД на МВР- гр. Пловдив, влязло в законна сила на 20.11.2017г. / л. 12/;
Протокол за обиск на лице от 17.11.2018г.; Справка за нарушител/ водач от
системата на с-р „Пътна полиция“ / л. 13/.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
противоречия, същите еднопосочно,
безпротиворечиво и с категоричност
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното прокурорско
постановление, която съдът изцяло споделя в настоящия си акт. Предвид изложеното и по аргумент на противното
от чл. 305, ал.3 НПК, то настоящият съдебен състав не счита, че се налага по-детайлното обсъждане на доказателствените материали. Следва да се отбележи и
че установената от гореизброените доказателствени материали фактическа
обстановка, не се оспорва и подлага на съмнение от обвиняемия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед приетата и
изложена по- горе фактическа обстановка се установява, че с поведението си
обвиняемият е реализирал в тяхното единство, всички съставомерни от обективна и
субективна страна признаци на престъпния състав по чл. 343в, ал. 2 НК.
Престъплението по чл.
343в, ал. 2 НК е формално такова. За
съставомерността му от обективна страна е достатъчно да са налице следните в условията
на кумулативност следните предпоставки: 1) деецът да е наказан с влязло в
законна сила наказателно постановление, за това че управлява МПС, без за целта
да разполага със съответно свидетелство за управление 2) в едногодишен срок от
влизането в законна сила на правораздавателния акт да се установи, че деецът
отново управлява МПС, без да разполага със съответната правоспособност.
В конкретния случай, от
приобщената по надлежен ред по делото справка за нарушител/ водач от системата
на с-р „Пътна полиция“ се изяснява, че обвиняемият Й. никога не е придобивал
правоспособност за управление на МПС. Тоест, за целите на закона той се явява
неправоспособен водач. С Наказателно постановление № 16- 1030- 006952 от
21.10.2016г., издадено от началник сектор при ОД на МВР- гр. Пловдив, влязло в
законна сила на 20.11.2017г., административно- наказателната отговорност на
обвиняемия е била ангажирана за това, че е управлявал МПС, без за целта да
разполага със съответната правоспособност. Същевременно, на дата 17.11.2018г.,
обвиняемият отново е предприел действия по управление на МПС ( марка „Ситроен“,
рег. № ****** ), без да е придобил правоспособност за управление.
При проследяване на
времевата линия, с категоричност се установява, че процесното деяние е
извършено в рамките на едногодишния срок от влизането в законна сила на
наказателното постановление, с което обвиняемия е санкциониран по
административен ред за това, че управлява МПС без да разполага със съответната
правоспособност. Въпреки това, обвиняемият е управлявал лек автомобил марка „Ситорен“,
с рег. № ****. Изяснява се и че посоченият лек автомобил представлява моторно превозно
средство по смисъла на § 6, т.11 от ДР на ЗДвП, а именно пътно превозно
средство, снабдено с двигател за
придвижване.
Деянието е извършено с
пряк умисъл като форма на вината. В трайната практика на ВКС се приема, че чл.
11, ал. 2 НК с алтернативно очертания в него волеви момент разграничава умисъла
на пряк и евентуален само при резултатните, но не и при формалните (на просто
извършване) престъпления. При формалните престъпления, умисълът може да бъде
само пряк и никога евентуален. Необходимо е деецът да съзнава общественоопасния
характер на своето деяние и въпреки това да иска да го извърши ( в този смисъл
- Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г., II н. о. на ВКС). Престъплението
по чл. 343в, ал. 2 НК, както се спомена и по- горе е формално такова ( на
просто извършване). От изричните признания на обвиняемия следва, че той
съзнателно е управлявал МПС знаейки, че е неправоспособен и че преди по- малко
от една година е бил санкциониран именно за това, че не разполага със
съответната правоспособност. Тези обстоятелства именно определят и прекия
умисъл за извършване на престъплението ( доколкото деецът е имал пълно познание
за съставомерните от субективна страна елементи ).
Доколкото предвижданото за престъплението по смисъла на чл. 343в, ал. 2 НК наказание, е лишаване от
свобода от една до три години и глоба от 500 до 1200 лева, обвиняемият е неосъждан,
не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а и от деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, то са налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност
по реда на чл. 78 А НК
ПО
РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При
индивидуализиране на административното наказание „глоба“ на обвиняемия, съдът
съобрази вида и характера на засегнатите обществени отношения, степента на
засягане на същите, като и данните за личността на Й. – същият е с добри
характеристични данни, проявява критичност към извършеното, работещ е и активно
полага грижи, както за жената,с която живее в условията на фактическо
съпружеско съжителство, така и за общото им дете. Обвиняемият демонстрира
отговорно социално поведение и готовност да се поправи.
Съобразявайки
гореизложените обстоятелства, съдът счита, че на обвиняемия следва да се наложи глоба в рамките на минимума,
предвиден в закона, а именно 1000 / хиляда /лв.
Този размер на глобата съдът счита, че
съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца , като и
преценява, че ефективно ще съдейства за поправянето на Й., без да се накърнява
принципа на пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената
държавна репресия.
Разноски не са сторени в рамките на досъдебното производство, поради
което съдът и не дължи по- нататъшно обсъждане на този въпрос.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п.
Вярно с оригинала.
Т.К.