Решение по дело №5/2022 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 145
Дата: 23 август 2022 г. (в сила от 23 август 2022 г.)
Съдия: Мария Димчева Иванова-Георгиева
Дело: 20225630100005
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Харманли, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. И.-Г.
при участието на секретаря Емилия В. Рикова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. И.-Г. Гражданско дело №
20225630100005 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. *** против П. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес община
Симеоновград, село Свирково.
Ищецът твърди, че съгласно договор за кредит Експресо от 06.08.2018г. „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД е предоставил на ответницата сума в размер на 10 000 лева при
лихва и други условия, подробно уговорени в договора за кредит. „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД били изпълнили задължението си по договора за кредит и били
предоставили на ответницата сумата в размер на 10 000 лева чрез разплащателна сметка
открита на името на кредитополучателя. Срокът за издължаване на кредита бил 60 месеца.
Кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на подписване на
договора за кредит бил 0,0166 % на ден.
Ответницата преустановила изпълнението на задълженията си по договора за кредит,
като непогасила на падеж седем последователни вноски, а именно: вноска в размер на
186,18 лева с падеж 03.12.2020г., вноска в размер на 193,02 лева с падеж 03.01.2021г.,
вноска в размер на 193,02 лева с падеж 03.02.2021г., вноска в размер на 193,02 лева с падеж
03.03.2021г., вноска в размер на 193,02 лева с падеж 03.04.2021г., вноска в размер на 193,04
лева с падеж 03.05.2021г. и вноска в размер на 193,00 лева с падеж 03.06.2021г.
Съгласно общите условия, приложими към договора за кредит, за кредитодателя
възникнало правото на едностранна промяна на договора като го обяви за предсрочно
изискуем. Ищецът твърди, че с уведомление с изх. № 0060-20-01375/17.03.2021г. била
надлежно обявена на ответницата настъпилата предсрочна изискуемост на договора за
кредит. След получаване на уведомлението ищецът наредил счетоводното записване на
кредитното задължение на ответницата като предсрочно изискуемо изцяло на 02.07.2021г.
На основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ ищецът в качеството на правоприемник на
кредитодателя подал срещу ответницата заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК.
1
Заявлението било уважено и била издадена заповед № 299 от 08.09.2021г. и изпълнителен
лист от 08.09.2021г., постановени по ч.гр.д. № 901 по описа за 2021г. на РС-Харманли.
Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът дал
указания на заявителя за предявяване на иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
1030 по описа за 2021г. на ЧСИ С.П. с рег. № 874 на КЧСИ.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да установи по
отношение на ответницата, че ищецът дължи сума в размер на 6117,97 лева, представляваща
главница по договор за кредит Експресо от 06.08.2018г., сключен със „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, сума в размер на 239,70 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 03.11.2021г. до 02.07.2021г., сума в размер на 22,43 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 03.12.2020 г. до
02.07.2021г. и сума в размер на 64,57 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
02.07.2021г. до 08.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 901 по описа за
2021г. на РС – Харманли – 09.08.2021г. до окончателното й изплащане. Претендират се и
направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова
молба от ответницата, чрез назначения й особен представител. Предявените искове се
оспорват като недопустими и неоснователни.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
В настоящия случай в правната сфера на ответника е възникнало правото да иска
образуваното съдебно производство да приключи с постановяване на неприсъствено
решение. Ответникът чрез особения си представител в срока по чл. 131 от ГПК е представил
отговор на искова молба. Съдът на основание чл. 140 от ГПК е изготвил проект за доклад по
делото. Видно от приложените по делото съобщения ищецът е получил препис от отговора
на искова молба и от определението на съда по чл. 140 от ГПК. Ищецът /чрез законния си
представител или чрез пълномощник/ не се явява в първото и единствено проведено открито
съдебно заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ответникът е упражнил това свое право, като в съдебно заседание изрично чрез
назначения му особен представител е заявил, че желае постановяването на неприсъствено
решение, тъй като счита, че са налице предпоставките за това.
Осъществяването на предпоставките по чл. 238, ал. 2 от ГПК не е достатъчно за
постановяването на неприсъствено решение, а е необходимо те да съществуват кумулативно
с тези по чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Съдът намира, че те също са налични, като
мотивите за това са следните:
Постановяването на неприсъствено решение е обусловено от знанието на страните за
последиците от тяхното процесуално поведение, тоест от липсата на такова, доколкото
законът обвързва процесуалната пасивност и дезинтересираност от изхода на правния спор
на страните с възможността за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от съдържанието на определение № 321 от 28.06.2022г., постановено по гр.д.
№ 5 по описа за 2022г. на РС-Харманли съдът е указал на страните последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание. За
проведеното съдебно заседание ищецът е бил редовно призован на посочения в исковата
молба адрес, като са му връчени препис от определението на съда по чл. 140 от ГПК и
2
отговора на исковата молба, следователно ищецът е бил предупреден за последиците
съобразно чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Ето защо съдът счита, че при стриктно спазване на предвидения в ГПК ред за
връчване на съобщения и призовки на търговски дружества ищецът следва да се счита за
получил горепосочените съдебни книжа и уведомен за задължението си да се яви в съдебно
заседание.
Налице е и втората предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а
именно искът да е вероятно неоснователен с оглед направените възражения и подкрепящите
ги доказателства, в това число и предвид доказателствената тежест.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за
постановяване на исканото неприсъствено решение против ищеца, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК не е необходимо
съдът да излага мотиви по смисъла на чл. 236, ал. 2 от ГПК, а само указва, че решението се
основава на наличието на такива предпоставки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД. подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. *** против П. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес община Симеоновград, село
Свирково, с които се иска да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца
дължи сума в размер на 6117,97 лева, представляваща главница по договор за кредит
Експресо от 06.08.2018г., сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, сума в размер
на 239,70 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 03.11.2021г. до
02.07.2021г., сума в размер на 22,43 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 03.12.2020 г. до 02.07.2021г. и сума в размер на 64,57 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 02.07.2021г. до 08.08.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 901 по описа за 2021г. на РС – Харманли – 09.08.2021г.
до окончателното й изплащане.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Да се укажат на ищеца възможностите по чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
3