Р Е Ш
Е Н И
Е № 260049
гр.
Пловдив, 26.10.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в открито
заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното
от съдията Костадинова в.т. дело № 452/2020 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 188 от 31.03.2020 година, постановено по т.
дело № 134/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, са отхвърлени исковете на Д* А* за б* при М* с*,
ЕИК **, с адрес град С*, бул. „К* М* Л*“ № 114 Б, против Е* П* М* в качеството
й на ЕТ „М* – И* М* – Е* М*“, ЕИК*, със седалище и адрес на управление:*** 149,
съдебен адрес:***, за заплащане на сумата 972 лв. - неустойка за забава от 54 календарни дни,
изчислена за периода 07.06.2017 г. – 31.07.2017 г., за неизпълнение на
задължението по чл.1.1, т.2, във връзка с чл.3.1, б. „б“ , както и сумата 275
464.80 лв. – неустойка за 54 дни забава, изчислена за периода 07.06.2017 –
31.07.2017 г., за неизпълнението на задължението по чл.1.1., т.3 и 4 във връзка с чл. 3.1., б. „в“ от договор за
възлагане на обществена поръчка № *** г. с предмет: „Проектиране и строителство
на строеж Трансформиране на Транзитен център – с. П*, община С* от открит в
закрит тип център по три обособени позиции: Обособена позиция № 1 – Външна
инфраструктура /ограда, осветление, видеонаблюдение и външен паркинг/;
Обособена позиция № 2 – ремонт и преустройство на вътрешни сгради и охранителни
решетки; Обособена позиция № 3 – независим строителен надзор и инвеститорски
контрол“.
Осъдена е Д* А* за б*при М* с*, ЕИК*, да заплати на Е* П*
М*, в качеството й на ЕТ „М* – И*М*– Е* М*“, ЕИК *, деловодни разноски в размер
на 7 500 лв.
Така постановеното решение е
обжалвано изцяло с въззивна жалба от Д. а. за б. при М.с.като неправилно. Оплакванията са, че първоинстанционният съд
неправилно е приложил последиците от разпределението на доказателствената
тежест. Според жалбоподателя ответникът не бил установил с доказателства
наличието на извинителни обстоятелства за забавата при изпълнение на договорните
задължения, касаеща периода от 06.06.2017 година до 31.07.2017 година. Твърди
се също неправилност на изводите на първоинстанционния съд за промяна на
срока по чл. 2.1. от договора със
сключеното между страните допълнително
споразумение № 2/26.06.2017 година.
Поддържа се, че това допълнително споразумение е нищожно на основание чл. 26
ал. 1 предложение първо от ЗЗД във връзка с чл. 116 ал. 1 от ЗОП, тъй като с
него се внасяли съществени изменения в договор, сключен по реда на Закона за
обществените поръчки. В документацията
за проведената обществена поръчка и в сключения между страните договор не била
предвидена възможност за изменението му чрез ясни, точни и недвусмислени
клаузи, каквото било изискването на чл. 116 ал. 1 т. 1 от ЗОП. Жалбоподателят
счита, че съдът е бил длъжен да следи служебно за действителността на
споразумението като противоречащо на императивни законови разпоредби дори без
нарочно възражение от страна на ищеца. Следващото оплакване във въззивната
жалба е за това, че съдът неправилно е тълкувал действителната воля на
страните, тъй като дори споразумението да се приемело за валидно, с него не се
заличавали последиците от забавата, която вече била настъпила към момента на
сключването му, уговорките в него нямали смисъл и значение на подновяване на
падежа. Освен това липсвали мотиви на съда за недължимост на неустойката,
свързана със забава за изпълнение на дейностите по осъществяване на авторски
надзор и изготвяне на екзекутивна документация, за които нямало данни страните
да са договаряли увеличение на срока. С
въззивната жалба се поддържа и възражение за прекомерност на направените от
ответника разноски, присъдени с първоинстанционното решение, като се иска
тяхното намаляване до минимума по Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. При тези оплаквания е формулирано искане за отмяна
на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което да
се уважат предявените искове за неустойки в пълния им размер, като се присъдят на ищеца
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, за двете инстанции.
Срещу въззивната жалба е подаден
писмен отговор от ЕТ „М* – И* М* – Е* М*“
чрез процесуалния представител адвокат Г.В.. В него, както и в проведеното пред
въззивната инстанция открито съдебно заседание се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Оспорени са доводите за нищожност на
допълнителното споразумение, като се поддържа, че чл. 116 ал. 1 от ЗОП не
визира конкретно срок за изпълнение, а цени, обем на работата и замяна на
изпълнител. Твърди се освен това, че отношенията между страните се уреждат по
правилата на ЗЗД и ТЗ, които дават възможност за изменение на договора. По
отношение на оплакването за
разпределението на доказателствената тежест и неправилните изводи на съда се поддържа, че за ответника не съществува
задължение за установява отрицателния факт, че ищецът не е съгласувал
своевременно проекта. В писмения отговор се поддържа възражение за нищожност на
клаузата на чл. 12.1 от договора на
основание чл. 26 ал.1 предложение трето от ЗЗД, като се твърди, че тя накърнява
добрите нрави, а освен това е неразбираема и противоречива. Твърди се също, че
твърдяното неизпълнение на задълженията не е довело до никакви вреди за ищеца и
че той е разполагал с възможността да задържи претендираната сума от последното
плащане по договора и от дадената от изпълнителя банкова гаранция, което не е
сторено. Има и доводи за неяснота на част от поетите по договора ангажименти. Искането е да се потвърди първоинстанционното
решение и да се присъдят на ответника направените разноски пред въззивната
инстанция.
Страните не са направили нови
доказателствени искания пред въззивната инстанция.
Съдът, съобразявайки оплакванията във въззивната
жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу решението,
с което са отхвърлени предявените от него искове. При подаване на въззивната жалба е спазен срока по чл. 259 от ГПК.
Разгледана по същество,
въззивната жалба е неоснователна.
Въззивната инстанция, с оглед на правомощията си по чл.
269 от ГПК намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
От първоначалната искова молба,
както и от последващото уточнение след оставянето й без движение, направено с молба вх. №
8973/20.03.2019 година е видно, че предмет на предявения иск от Д*а* за б* към
М* с* в качеството на възложител срещу
ЕТ „М* – И* М* – Е* М*“ са дължими неустойки за забавено изпълнение на
задълженията по договор № *** година,
сключен между страните. От писмените доказателства се установява, че договорът
е сключен на основание чл. 112, ал. 1 от ЗОП след проведена процедура по този
закон.
Предметът на договора е Обособена
позиция № 2 – Ремонт и преустройство на вътрешни сгради и охранителни решетки
на обект „Проектиране и строителство на строеж „Трансформиране на Транзитен
център село П*, община С* от открит в закрит тип център“. В раздел Първи, чл. 1.1. са посочени
конкретните дейности, предмет на договора, а именно:1. изработване на
технически инвестиционен проект / фаза: технически и съгласуването му/одобряването
му/; 2. упражняване на авторски надзор по време на строителството; 3.
строително-монтажни работи и 4.
Изработване на екзекутивна документация. В чл. 3.1. от договора е посочена
общата стойност на всички тези дейности
без ДДС и с ДДС , като в б. „а“ – „в“ е
конкретизирана и отделната цена на дейностите по пунктове 1, 2 и общо 3 и 4,
изброени по-горе.
Неоснователни са поддържаните
както пред първата инстанция, така и с писмения отговор на въззивната жалба
възражения от страна на ответника за нищожност на посочените клаузи на договора
– чл. 1.1 и чл. 3.1. поради липса на
съгласие, невъзможен предмет, противоречие със закона и с добрите нрави.
Става дума за конкретни уговорки между страните, касаещи основни елементи от
съдържанието на сключен помежду им договор за изработка, постигнати след
проведена процедура по ЗОП.
Неоснователно е и възражението за
нищожност на договора в частта, с която е възложено на изпълнителя
упражняването на авторски надзор по време на строителството. На първо място
следва да се посочи, че клаузите, касаещи предмета на договора са извън
настоящия спор, който се ограничава до наличието или не на основания за
присъждане на неустойка за забавено изпълнение на задълженията по договора. В
този смисъл и доколкото между страните е безспорно, а и от събраните поделото
доказателства се установява
обстоятелството, че всички
възложени с договора работи са изпълнени от ответника и са приети от
възложителя с констативен акт за установяване годността на строежа от
02.08.2017 година, въпросът дали ответникът е могъл или не да организира упражняването на авторски надзор
по време на строителството е без значение.
В тази връзка неоснователно е и позоваването на чл. 162 ал. 2 от ЗУТ. Според посочената разпоредба, действала към
момента на сключване на процесния договор / ДВ бр. 101/2015 година/, условията
и редът за осъществяване на авторски надзор по време на строителството се
определят чрез договор между възложителя и проектанта, като авторският надзор
по всички части е задължителен за всички строежи от първа до пета категория
включително. Тази разпоредба не е нарушена, доколкото с процесния договор,
сключен след провеждане на процедура по ЗОП, на ответника са възложени както осъществяването на строителните работи и
проектирането, както и авторския надзор.
Във връзка със сроковете за
осъществяване на възложените с договора дейности, от събраните по делото доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
В раздел Втори, чл. 2.1. от
договора е посочено, че договорът влиза в сила
от датата на подписване / 04.01.2017 година/ и срокът за изпълнението му е до 120 календарни дни от
тази дата.
Твърденията, изложени от ищеца в
исковата молба са, че ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на
задълженията си, считано от 07.06.2017 година, поради което претендира
неустойка за 54 дни забава - за периода от 07.06.2017 година до 31.07.2017
година включително.
Периодът на забава съобразно изложените от ищеца
обстоятелства е определен, като е прието, че срокът за изпълнение на договора не е текъл за времето от 15.03.2017 година, когато на възложителя е
предаден изработения от изпълнителя инвестиционен проект, до 18.04.2017 година,
когато е съставен протокола за откриване на строителната площадка. Крайният
срок, до който е претендирана неустойката – 31.07.2017 година, според
изложените в исковата молба обстоятелства се свързва с поканата, изпратена от
изпълнителя до възложителя с изх. №
73/26.07.2017 година за определяне на комисия за подписване на акт образец 15
на 31.07.2017 година.
От представените писмени
доказателства се установява, че на
15.03.1017 година ищецът в качеството си на възложител е получил от изпълнителя
инвестиционния проект на фаза технически проект за строеж по процесния договор,
одобрил го е и е постановил изплащане на уговорената цена от 44160 лева с ДДС
съгласно чл. 3.1. б. „а“ от договора -
протокол 460/16.03.2017 година /.
Разрешението за строеж, издадено на основание чл. 148 ал. 2 от ЗУТ въз основа
на съгласуван и одобрен инвестиционен проект, което изрично е отразено в него,
е с № 35/24.03.2017 година и е влязло в сила на 18.04.2017 година / стр. 326 от
първоинстанционното дело/.
На датата на влизане в сила на
разрешението за строеж – 18.04.2017 година, е съставен протокола за откриване
на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа - приложение № 2 към чл. 7, ал. 3 т. 2 от
Наредба № 3 от 31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството / стр. 47/, както и заповедната книга на строежа – приложение №
4 към чл. 7, ал. 3 т. 4 от същата Наредба / стр. 327 и сл./.
На 26.06.2017 година между
страните по делото е сключено допълнително споразумение № 2 към процесния
договор, в което изрично е посочено, че се сключва на основание чл. 116, ал. 1,
т. 5 от ЗОП във връзка с чл. 157, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и във връзка с раздел ІV
от техническата спецификация на поръчката – срок за изпълнение и раздел VІ от
техническата спецификация на поръчката и във връзка с чл. 6.4. от договора. С
допълнителното споразумение е изменен раздел ІІ, чл. 2.1. от договора. Според изменението
с допълнителното споразумение договорът влиза в сила от датата на подписването
му, срокът за изпълнение на СМР по
договора е до 120 календарни дни, като започва да тече от
датата на съставяне и подписване на протокол образец № 2 по Наредба № 3 от
31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството, но не по-късно от 31.08.2017 година.
С представения още с първоначалната искова молба констативен акт
за установяване годността за приемане на строежа от 02.08.2017 година – приложение № 15 към
чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3 / стр. 53 и следващите/ се установява, че към тази дата строежът е
бил завършен изцяло и приет от възложителя. Писмото, с което изпълнителят е поканил възложителя за
съставяне на акт образец 15 на дата
31.07.2017 година е с изх. № 73/26.07.2017 година.
От обсъдените доказателства се
установява, че изпълнителят е спазил срока за приключване на работите по
договора, уговорен с допълнителното споразумение от 26.06.2017 година, като ги е изпълнил и предал преди уговорения краен срок – 31.08.2017
година и преди изтичането на 120 дни от датата 18.04.2017 година, когато е
съставен протокол образец 2.
Спорен между страните е въпросът
за валидността на допълнителното споразумение.
При решаване на този въпрос съдът не е
обвързан от констатациите и изводите, съдържащи се в доклад № ДИ1СФ -17/23.05.2018 година за извършена
финансова инспекция на Д* а* за б* при М* с*, изготвен от Агенция за държавна
финансова инспекция, на които се позовава ищецът. Тези констатации са свързани с евентуалната отговорност на Д*
а* за б* при МС, уредена в ЗДФИ и ЗОП – чл.
241, при данни за накърняване на публичните финансови интереси,
но нямат отношение към търговския спор,
с който е сезиран съда по настоящото дело.
Нищожността на допълнителното
споразумение от 26.06.2017 година като противоречащо на закона следва да бъде
преценявана съобразно действащите към момента на сключване на договора и на
допълнителното споразумение разпоредби на чл. 116 от Закона за обществените
поръчки / обнародван в ДВ бр. 13 от 2016
година, в сила от 15.04.2016 година/. Тези разпоредби уреждат изменението на договор
за обществена поръчка и рамково споразумение.
Измененията, внесени с обсъденото
допълнително споразумение, касаят срока за изпълнение на дейностите по
сключения между страните договор,
по-конкретно началният момент, от който започва да тече 120 дневния срок
за изпълнение на СМР по договора. Вместо
като начален момент на този срок да е сключването на договора, както е посочено
в чл. 2.1., с допълнителното
споразумение е посочено, че началният момент е съставянето на акт образец 2 по
Наредба № 3. Едновременно с това е въведен и краен срок – 31.08.2017 година.
Направените с допълнителното
споразумение промени в договора, касаещи срока за изпълнение на СМР, са
съобразени със сроковете за изпълнение на обществената поръчка, посочени от
възложителя в техническата спецификация, изготвена и
предоставена на участниците, включително на ответника, в хода на процедурата по възлагането й на
основание чл. 48 и следващите от ЗОП. В приложената като доказателство по
делото от самия ищец техническа спецификация, в раздел ІV - срок за изпълнение, изрично е посочено, че срокът за изпълнение на
СМР започва да тече от съставянето и подписването на протокол Образец 2 по
Наредба № 3 от 31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството, както и че обектът се смята за приключен с подписването на
протокол за завършване на обекта образец
15 / стр. 13 от техническата
спецификация, стр. 33 от първоинстанционното дело/. Този начин на уреждане на срока за изпълнение
на обществената поръчка е посочен и в
раздел VІ - условия относно финансиране,
отчитане и срок за изпълнение на стр. 15 от техническата спецификация, където е
отразено, че максималният срок за изпълнение на поръчката не следва да е
по-дълъг от 120 календарни дни, като изрично е подчертано, че необходимото
време за съгласуване на инвестиционните проекти не се включва в срока за
изпълнение на поръчката.
При тези условия на обществената поръчка досежно срока за
изпълнение на работата, които са поставени от възложителя и са еднакви за всички участници, включително за
ответника, не може да се приеме, че
допълнителното споразумение, с което клаузите на договора са преведени в
съответствие с изискванията на възложителя, противоречи на законовите
разпоредби на ЗОП за изменение на
договора.
С оглед на гореизложените
обстоятелства не може да се приеме, че допълнителното споразумение е сключено в
нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗОП. Според тази разпоредба договорите за обществена поръчка могат да
бъдат изменяни само когато промените са
предвидени в документацията за обществената поръчка и в договора чрез ясни,
точни и недвусмислени клаузи, включително клаузи за изменение на цената или
опции, като изискването е обхватът и естеството на възможните изменения или
опции, както и условията, при които те могат да се използват, да не води до
промяна в предмета на поръчката.
В случая със сключването на допълнителното споразумение
страните са уредили помежду си отношенията досежно началния момент на 120 дневния срок
за изпълнение на СМР по договора по начина, по който това е ясно заложено
в документацията за обществената поръчка,
по-конкретно в техническата спецификация. Първоначалната клауза на чл. 2.1. от договора не съответства на
посоченото в техническата документация. Тя не е съобразена и с разпоредбите на чл. 157 ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, действали към
момента на сключване на договора, според които за начало на строежа съобразно
издаденото разрешение за строеж се счита денят на съставяне на протокола за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а
когато такъв не се изисква - датата на заверка на заповедната книга, като откриване
на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво се извършва при
влязло в сила разрешение за строеж.
Освен че противоречи на
посоченото в техническата спецификация на обществената поръчка и цитираните
по-горе разпоредби на ЗУТ, първоначалната клауза на чл. 2.1. от договора е в
противоречие и с останалите негови клаузи, по-конкретно с чл. 6.4. от същия,
където е посочено, че изпълнителят може да започне строителните и монтажните
работи по предмета на договора само след подписването на протокол образец 2 за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Освен
това чл.1.2. от договора установява
задължение за изпълнителя да изпълни дейностите от неговия предмет, посочени в
чл.1.1. в съответствие с договора и приложенията към него, сред които е и
техническата спецификация.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът
намира, че допълнителното споразумение към договора за обществена поръчка не е
нищожно, тъй като с него не са променени съществени условия от договора.
Напротив, договорът е приведен в съответствие с императивни законови
разпоредби, с които са съобразени изискванията на възложителя, съдържащи се в
техническата спецификация, като са отстранени и вътрешните противоречия между
отделните негови клаузи. Направените с
допълнителното споразумение от 26.06.2017 година изменения в договора не могат
да бъдат определени като съществени по смисъла на чл. 116 ал. 5 т.1-4 от ЗОП /
ДВ бр. 13/2016 година/. Според точка
първа от цитираната разпоредба съществено е такова изменение на договора за
обществена поръчка, което въвежда условия, които, ако са били част от
процедурата за възлагане на обществената поръчка, биха привлекли към участие
допълнителни участници или кандидати, биха позволили допускането на други
участници или кандидати, различни от първоначално избраните или биха довели до
приемане на оферта, различна от първоначално приетата. В случая допълнителното
споразумение е в пълно съответствие с условията, поставени от възложителя към
всички участници в процедурата, а и липсват твърдения и доказателства за някое
от обстоятелствата, изброени по-горе, поради което не би могло да се приеме, че
става дума за съществено изменение по смисъла на чл. 116 ал. 5 т. 1 от
ЗОП. Не са налице и останалите изброени
в закона хипотези – изменението да е довело до ползи за изпълнителя, които не
са били известни на останалите участници в процедурата /т.2/; изменението да
засяга предмета или обема на договора за обществена поръчка или рамковото
споразумение / т.3/ или изпълнителят да
е заменен с нов извън случаите на чл. 116, ал. 1 т. 4 / т. 4/. С оглед на това
и доколкото съгласно чл. 116 ал. 1 т. 5
от ЗОП, когато се налага, са допустими изменения на договора за обществена
поръчка, които не са съществени, съдът намира за неоснователно възражението за
нищожност на допълнителното споразумение.
При обсъдените клаузи на договора
и допълнителното споразумение към него досежно срока за изпълнение на дейностите по т. 3 и т. 4
към чл. 1.1. от договора – строително монтажни работи и изработване на екзекутивна
документация, следва да се приеме, че началото на 120 дневния срок е 18.04.2017
година. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с допълнителното
споразумение не е удължен срока за изработване на екзекутивната
документация. Според чл. 175 ал. 2 от ЗУТ екзекутивната документация съдържа пълен комплект чертежи за действително
извършените строителни и монтажни работи. При това положение срокът за нейното
изработване не може да бъде различен и то по-кратък от срока за извършване на
самите СМР. Работата, включително цялата строителна документация, видно от
отразяването на страница трета от констативен акт приложение № 15, е предадена на възложителя и приета от него на 02.08.2017 година, т.е. преди изтичане на 120
дневния срок, поради което не са налице предвидените в договора предпоставки за
присъждане на неустойка. Съгласно чл. 12.1. от договора изпълнителят дължи
неустойка ако не изпълни предмета на договора в договорения срок по чл.2.1. за
изпълнение на дейностите. В случая този
срок, посочен в чл. 2.1. от договора след изменението му с допълнителното
споразумение е спазен.
Що се отнася до твърденията на
ищеца, че допълнителното споразумение не се отнася до промяна на срока за
изпълнение на дейността по чл. 1.1., т. 2 от договора, а именно упражняване на авторски надзор по
време на строителството, съдът не го споделя. Видно от съдържанието на
допълнителното споразумение, с него се променя чл. 2.1. от договора досежно
началния момент на 120 дневния срок, касаещ изпълнението на строително
монтажните работи по договора. Доколкото авторският надзор се упражнява по
време на самото строителство, промяната на началния момент на срока за
строителството е свързана с промяна и на началния момент, от който се упражнява
авторския надзор, който касае осъществяването на самото строителство. В този
смисъл не са налице предвидените в чл. 12 ал. 1 от договора предпоставки за
присъждане на неустойка за неизпълнение в срок на задължението по чл. 1.1., т. 2
от договора.
Първоинстанционното решение, с
което са отхвърлени предявените искове
за присъждане на неустойка по чл. 12.1 от договора във връзка с чл.
1.1., т.3 и 4 и по чл. 12.1 във връзка с чл. 1.1., т. 2 от договора, е правилно
и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Настоящият съдебен състав не дължи произнасяне
по оплакването във въззивната жалба за
прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение на ответника. Заедно с въззивната жалба е подадена молба
вх. № 13437 от 29.05.2020 година по чл. 248 от ГПК от Държавната агенция за бежанците при МС до
първоинстанционния съд с искане за
изменение на решението в частта за разноските,
като се намали адвокатското възнаграждение на ответника до минимума по Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тази молба има
произнасян на съда с определение № 1323 от 02.07.2020 година по чл. 248 от ГПК,
което не е обжалвано.
Пред въззивната инстанция ответникът не е
представил доказателства за направени разноски, поради което съдът не присъжда
такива.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 188 от
31.03.2020 година, постановено по т. дело № 134/2019 година по описа на Окръжен
съд – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.