№ 11/8.1.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ –
административен състав, в открито съдебно заседание на девети декември, две
хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Димитрина Г. |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 1258 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба
на „Екобулхарт“ ЕООД, ЕИК *********, с. Главница, обл. Пазарджик,
представлявано от управителя си П. П. Б. против решение № 529/30.09.2020 г. по
анд 1238/20 г. по описа на РС Пазарджик. Със същото е потвърдено наказателно
постановление № 10/07.07.2020 г., с което на дружеството касатор, на основание
чл.162 ал.1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли се да бъде отменено
решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. С.
Г., която поддържа касационната жалба и излага допълнителни доводи за
основателността й. Развива доводите си досежно основателността на жалбата в
депозирани писмени бележки.
Ответникът – РИОСВ
Пазарджик се представлява от юрк. Г. Ч., която оспорва жалбата. Допълнителни
аргументи в подкрепа на процесуалната си позиция излага в писмени бележки.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението е правилно и
законосъобразно. Застъпва становище, че нарушението е безспорно установено от
събраните по делото доказателства, поради което моли да се остави без уважение
жалбата и да се потвърди решението на районния съд.
Административен
съд - Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните
и посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение,
настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи
фактическата обстановка, при преценката на които са възприети законосъобразни
правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд гр. Пазарджик
е потвърдил наказателно постановление №
10/07.07.2020 г., с което на „Екобулхарт“ ЕООД, ЕИК *********, с. Главница,
обл. Пазарджик, представлявано от управителя си П. П. Б., на основание чл.162
ал.1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно, че дружеството-
касатор стопанисва и ползва въз основа на
специалноразрешително площадка за обработване и обезвреждане на неопасни
отпадъци и влакнестиматериали, кв. 5 по плана на с. Главиница, общ Пазарджик. .На 02,12,19 г. в РИОСВ-Пазарджик бил препратен от Община Пазарджик
сигнал от жител на с. Главиница с оплакване за
разпространение в посоченото населено място на миризма, сходна
на метан. Във връзка с този сигнал била извършена проверка от експерти на РИОСВ
на съответната площадка. При извършения оглед на производствената площадка било установено,
че в южната част на имота до външната ограда, в
близост до спортния терен - стадион, има монтирананова инсталация за дейности е
отпадъци, чиято височина е над нивото на оградата. Същата била за оптична сепарация. Извън и в близост до оградата били
констатирани отпадъци, вследствие
дейността на новата инсталация. За същата, с наименование Acceleration Conveyor with extended Expansion
Hood, c капацитет пет тона на час отработен отпадък, бил представен договор за наем от
01.10.2019г., подписан от страна на „Екобулхарт“ ЕООД и Stadler Anlangenbau GmbH, Germany, със срок
за ползване от 10 седмици, с опция за закупуване. За инсталацията не било депозирано инвестиционно предложение
и не била открита процедура по оценка на въздействието
на околната среда. Констатациите от проверката намерили отражение в съставения
на 09,12,19г. от проверката КП., с който били дадени
предписания: 1. Да се извърши почистване на замърсената територия; със срок за
изпълнение - 13,12,19г. и отговорник -управителя на дружеството и
2. Да се прекрати експлоатацията на инсталацията; със срок за изпълнение 09,12,19 и отговорник управителя.
Протоколът на същата дата 09,12,19г. бил връчен на участвалия в проверката еколог на дружеството Л. У.. Във връзка с дадените предписания и констатираната, налична
на площадката, нова инсталация за дейности с отпадъци
била извършена последваща проверка на обекта от екип експерти в РИОСВ Пазарджик - свидетелите П., П. и Н.. Извършен бил нов оглед на място и
било установено, че новата инсталация за оптична сепарация на отпадъци все още е монтираната в южната
част на площадка No 2, но същата
не работила и била изключена от ел. захранването, като били демонтирани и тръбите за сгъстен въздух от
компресора към резервоара за сгъстен въздух. Поради наличието на нова инсталация на площадката, която не
била подложена на преценяване по приложимата процедура
по глава шеста, раздел III от Закона за опазване наоколната среда (ЗООС) и
съответната съвместена процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), включително необходимостта
от провеждането им, св. Ничева
приела, че дружеството като възложител не е изпълнило задължението си в
най-ранния етап да информира писмено
компетентният орган - РИОСВ-Пазарджик за своето инвестиционно предложение.
Ето защо против дружеството, в присъствие на управителя Пл. Б.
бил съставен АУАН за нарушение на чл. 4, ал. 1 от
Наредба за условията и реда за извършване на оценка за въздействието на
околната среда и чл. 95 ал.1 вр. чл. 92 т.1, чл. 93 ал.1 т.3 от ЗООС. Актът бил надлежно
връчен, а въз основа на него било издадено оспореното наказателно
постановление.
Нарушението
е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В
мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и
задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на
разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав
изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното
постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на
всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че
изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са
въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно
нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни
предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и
вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление
е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на
защита на жалбоподателя.
Доводите
за липса на компетентност на актосъставителя и издателя на наказателното
постановление за оборени от представените пред ксационната инстанция писмени
доказателства- Заповед № РД-08-16/28.02.2018 на директора на РИОСВ Пазарджик и
Заповед № 773/13.07.2020 г. на министъра на околната среда и водите.
Законосъобразно
районният съд е приел, че е осъществен състава на нарушение по чл. 4 ал.1 от
Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху
околната среда във вр. с чл. 95 от ЗООС, а именно, че не е изпълнено от
дружеството касатор задължението да уведоми директора на РИОСВ Пазарджик в най-
ранния етап за неговото инвестиционно намерение. Ирелевантно за обстоятелствата
по делото е дали инвестиционното намерение попада в обхвата на Приложение 1 на
ЗООС и дали за инсталацията следва да се извърши процедура по ОВОС. Правилно е
посочено от контролираната инстанция, че преценката дали е необходима ОВОС или
не е на компетентния орган- в случая РИОСВ Пазарджик, но за да бъде извършена
такава преценка, възложителят следва да уведоми контролния орган за
инвестиционното си намерение. Впрочем, такова уведомяване е било извършено, но
едва на 08.04.2020 г., т.е. след извършването и на двете проверки на място от
контролните органи.
Неоснователни
са и възраженията на касатора за липса на дата на извършване на нарушението.
Задължението за уведомяване е „на най- ранния етап“ от инвестиционното намерение, а безспорно същото
не е било изпълнено нито към датата на първата проверка- 09.12.2019 г., нито на
датата на последващата проверка- 16.12.2019 г. Правилно е отбелязано от
районния съд, че договора за наем на съоръжението е с дата 01.10.2019 г., което
означава, че дружеството е разполагало с достатъчно време /пет седмици, към
датата на първата проверка/ да уведоми компетентния орган за инвестиционното си
намерение. Всички аспекти на нарушението в темпорален аспект са подробно
описани в наказателното постановление, обсъдени са от районния съд и се
споделят от настоящата инстанция.
При разглеждане на
делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна - без уважение.
С оглед изхода на
правния спор, на ответника се дължат разноски, но искането за присъждането им
не е направено своевременно, поради което не следва да бъде уважено.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд –
Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 529/30.09.2020
г. по анд 1238/20 г. по описа на РС Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/