Р Е Ш
Е Н И Е №11
гр. С., 25.01.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН
САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
при секретаря Ивайла
Куманова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №740 по описа за 2020год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на гл.25 от ГПК
„Бързо производство“.
Образувано е по две въззивни жалби
против Решение №260109/29.09.2020г. по гр.д.№1627/2020г. на С.ски районен съд,
с което е признато за незаконно уволнението на Д.Г.Г.
и е отменена като незаконосъобразна Заповед №13/24.04.2020г. на Управителя на
„Водоснабдяване и канализация – С.” ООД, с която е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.4 от КТ трудовото му правоотношение; Д.Г.Г.
е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „водопроводчик –
поставяне на водомери“ и „ВиК – С.” ООД е осъдено да
заплати на Д.Г.Г. сумата от 3380,48лв.,
представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 25.04.2020г. до
29.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2020г. до изплащане
на сумата, като иска до пълният претендиран размер е
отхвърлен като неоснователен. С решението са присъдени разноски на двете страни
по съразмерност и ответното дружество е осъдено да заплати държавна такса и
разноски за вещо лице по сметка на съда.
Първата въззивна
жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното
производство Д.Г.Г. чрез пълномощника адв. Д.И.
и с нея се обжалва посоченото решение в частта, с която е отхвърлен иска по
чл.225, ал.1 от КТ над сумата от 3380,48лв. до пълния претендиран
размер.
Втората въззивна
жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство Водоснабдяване
и канализация – С.” ООД чрез пълномощника адв. К. и с нея се обжалва посоченото
решение в частите, с които са уважени
исковите претенции.
Във въззивната
си жалба Д.Г. посочва, че и след постановяване на решението продължава да е
безработен – продължава да е регистриран в ДБТ – С., за което представя
доказателство и по този начин търпи вреди в резултат на уволнението. Поради
това, въззивникът г. моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна
част и да постанови ново, което му
присъди в пълен размер претендираното по чл.225, ал.1
от КТ обезщетение.Моли съда да му присъди в пълен размер направените по делото
разноски и да отмени решението на СлРС в частта, с
която е осъден да заплати разноски на ответното дружество.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на тази въззивна жалба от
насрещната страна.
Във въззивната
си жалба въззивникът „Водоснабдяване и канализация – С.”
ООД посочва, че първоинстанционното решение в обжалваните, уважаващи исковете
по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, части е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Твърди, че районният съд е игнорирал относими
към главния факт – преустановяване дейността на водомерното звено,
доказателства, интрепретирал е превратно показанията
на свид. Б. и не ги е ценил в съвкупността с всички
доказателства, събрани по делото. Спирането на работата на водомерното звено се
доказвало със Заповед №РД-07-156/27.03.2020г. и присъствените ведомости, както
и от свидетелските показания. Напълно неправилен бил извода на съда, че нямало
доказателства за преустановяване на дейността на звеното, а само за намаляване
обема на работата му. Посочва, че спирането на работата на водомерното звено,
считано от 30.03.2020г. за повече от 15 работни дни е безспорно установено.
Заявява, че двата основни решаващи правни изводи на районния съд - че
преустановяването на работата по чл.120в от КТ не е спиране на работата по
чл.3281 ал.1, т.4 от КТ и че непредлагането на друга длъжност на ищеца
опорочава уволнението, освен, че са неправилни, са по непредявени от ищеца
доводи – нарушение на чл.6, ал.2 от ГПК. Посочва, че спирането на работа и
престоят са тъждествени понятия в КТ, обективно и се изразява в неполагане на
труд от страна на работника, като причините могат да са от всякакъв вид, в т.ч.
въведеното извънредно положение, поради опасност от разпространение на заразна
болест и невъзможност на работодателят да гарантира здравето на работниците си
и предприемане на мерки, включително и спиране на работата, за да се избегнат
тези здравни рискове. Заявява, че чл.7, ал.1 от ЗМДВИП няма никакво приложение
и не е правилно да се търсят аргументи в него, тъй като урежда съвсем друга
хипотеза. Това е една възможност за работодателят, която той, видно от
доказателствата, е използвал. Излага подробни съображения за неправилност на
аргументите на съда, основани на ЗМДВИП. Основната цел на законодателя била
опазването на здравето на гражданите на РБ и по тази причина били създадени
правата по чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗМДВИП, чл.120б, чл.120в, ал.1 и чл.173а, ал.1
от КТ, като на работодателя е предоставена преценката дали е необходимо и
целесъобразно и от кои от тези права да се възползва, за да намали максимално
рисковете от разпространението на заразата. Счита, че няма никаква причина, при
липсата на законодателна воля, да се приеме, че спирането на работата по
чл.120в от КТ не съответства на спирането на работата по чл.328, ал.1, т.4 от КТ. Напротив, спирането на работата по чл.120в от КТ изпълва единия от
елементите на хипотезата по чл.328, ал.1, т.4 от КТ. На следващо място въззивникът посочва, че е изцяло несъстоятелен извода на
съда, че е нарушена нормата на чл.238, ал.3 от КТ, като на ищеца не била
предложена друга подходяща длъжност, съгл. мотивите на ТР №22/20.04.1990г. по
т.д.№3/1990г. на ВС. Настоящият текст на чл.328, ал.3 от КТ регламентира нещо
различно от посоченото в ТР и с отмяната на тълкуваната разпоредба,
тълкувателния акт е изгубил значението си. Освен това съдът не указал, че
работодателят следва да установи дали ищецът е ползвал отпуск по чл.173а от КТ,
изчерпал ли е тази възможност и дали и как е отменена заповедта по чл.120в от КТ. С оглед на всичко изложено, главният
иск се явявал неоснователен, като неговата неоснователност обуславя
неоснователността на другите предявени искове. Счита, че двете предпоставки по
чл.328, ал.1, т.4 от КТ – спиране на работата продължаващо за срок повече от 15
дни, са налице, поради което работодателят надлежно е упражнил своето право да
прекрати правоотношението с ищеца. Поради това, въззивникът
– работодател моли въззивния съд да отмени
обжалваното първоинстанционно решение като неправилно
и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли предявените
искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на тази въззивна жалба от
насрещната по нея страна - Д.Г., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК. С отговора, Д.Г. чрез пълномощника адв. И., оспорва жалбата на
работодателя като неоснователна. Посочва, че от разпитаните свидетели се
установило, че монтажът и демонтажът на водомери, ремонта им, пломбирането на новопоставените водомери е започнало на 15.06.2020г., а
извънредното положение не е отменено. Това потвърждавало тезата му в исковата
молба, че решението на работодателя да преустанови дейността на водомерното
звено не е продиктувано от никакви организационно-технически или икономически
причини, нито поради някаква обществена необходимост. С действията по спиране и
възобновяване на дейността е заобиколен закона, така, щото определени работници
да бъдат уволнени. Моли въззивния съд да потвърди
първоинстанционното решение в тази му част, като правилно и законосъобразно.
По направеното с въззивната жалба на работника доказателствено
искане, съдът се е произнесъл с определението по чл.267 от ГПК, като е приел представеното
от въззивника Г. писмено доказателство. С определението си по чл.267 от ГПК съдът е
указал на Д.Г., че той носи доказателствената тежест
за установяване на твърдяната с исковата молба злоупотреба с права от страна на
работодателя при спиране/преустановяване дейността на водомерното звено,
направено с цел прекратяване на неговото трудово правоотношение и му е дал
възможност да ангажира доказателства в указан му срок относно указания факт.
В с.з., въззивникът
Д.Г.Г., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник адв. Д.И.,
който поддържа въззивната жалба на изложените в нея
основания и моли съда да я уважи. Оспорва въззивната
жалба на работодателя, поддържа изложените в отговора на същата съображения за
нейната неоснователност и моли съда да я остави без уважение. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. дружеството въззивник „Водоснабдяване и канализация – С.” ООД, редовно призовано, се представлява от процесуален
представител по закон – Управителя инж. С. Р. и от представител по пълномощие адв.
С. Р., който поддържа подадената от дружеството жалба на изложените в нея
основание и оспорва въззивната жалба на насрещната
страна. Моли съда да отмени първоинтанционното
решение в уважаващите исковете части и да постанови ново, с което отхвърли
исковите претенции като неоснователни. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Въззивният съд намира двете въззивни жалби за допустими, отговарящи на изискванията на
чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадена в законовия срок, от процесуално
легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед пълния обхват на обжалването –
и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните
жалби, настоящият състав, след преценка на събраните по делото пред районния
съд и пред въззивната инстанация
доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения
материал, и ПРЕПРАЩА своята към нея.
Същата следва да се допълни с установените пред въззивната инстанция обстоятелства, както следва:
Д.Г.Г.
продължава да е регистриран в Дирекция ”Бюро по труда” – С. като безработен за периода
от 24.04.2020г. до настоящия момент.
Въз основа на дадената от
съда възможност на Д.Г. да ангажира доказателства относно указания му факт –
твърдяната от него с исковата молба злоупотреба с право от страна на
работодателя, въззивника Г. е направил своевременно доказателствено искане по чл.176 от ГПК за поставяне на
въпроси на управителя на ответното дружество – работодател.
При отговора на поставените
по реда на чл.176 от ГПК въпроси, управителя инж. Р. е посочил, че от
30.03.2020г., съобразно изискванията на МРРБ за запазване здравето на
служителите на дружеството е преустановена дейността по монтаж, поддръжка,
демонтаж и проверка на водомерите, за да не влизат служителите по домовете.
Единствено се извършва пломбиране на водомерите, което започнало от
15.06.2020г., извършва се от един служител – Д. Б. по устно възлагане и
указания на прекия му ръководител. Няма специално назначени хора за тази
работа, нито е променяна нарочно длъжностна характеристика на някой работник с
тази цел.
Въз основа на установеното
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
С.ският
районен съд е бил сезиран с предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението,
извършено със заповед на Управителя на „Водоснабдяване и канализация – С.” ООД, за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане
шест месеца без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1,
т.т.1, 2 и 3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Въз основа на правилно
установена фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е направил неправилни правни изводи, като не е приложил правилно относимите към спора материалноправни
норми и е постановил незаконосъобразен съдебен акт.
На първо място съдът ще
разгледа въззивната жалба на работодателя „Водоснабдяване и
канализация – С.” ООД, касаеща произнасянето на първоинстанционния съд по трите предявени иска и най-вече
обуславящия главен иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Изложените в неговата въззивна жалба оплаквания са
основателни.
Предявените обективно съединени искове са допустими.
Разгледани по същество, същите са неоснователни
по следните съображения:
І. Главният иск за признаване уволнението, извършено
със Заповед
№13/24.04.2020г. на Управителя на „Водоснабдяване и канализация – С.” ООД, за незаконно и неговата отмяна, е неоснователен.
Безспорно по делото се установи, че ищецът Д.Г.Г. е работил в ответното дружество „ВиК
– С. ООД по трудово правоотношение съответно на длъжностите „водопроводчик”,
„монтажник водомери” и „водопроводчик – поставяне на водомери“ във „Водомерно звено” за периода от 02.07.2014г. до 24.04.2020г.,
когато е прекратено трудовото му правоотношение.
Прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е
извършено със Заповед №13/24.04.2020г. на Управителя на „Водоснабдяване и канализация
– С.” ООД. В заповедта като
правно основание за прекратяване на трудовото му правоотношение е посочен
чл.328, ал.1, т.4 от КТ, поради спиране на работата за повече от 15 дни.
Прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е
свързано с въведеното в страната извънредно положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. и с
въведените със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение мерки, ограничения и нови законодателни решения в т.ч. в областта на
трудовото и осигурителното законодателство.
Установено е
по делото, че със Заповед № РД-07-156 от 27.03.2020г. на управителя на
ответното дружество, на основание чл. 120в КТ и Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020г., е
обявено преустановяване на работа и спиране изпълнението на трудовите функции и
дейността на всички работници и служители във „Водомерно звено“ при „ВиК - С.“, считано от 30.03.2020г. до отмяната на
извънредното положение на територията на Република България.
С въведения в Кодекса на труда нов чл.
120в, ал.1 се установява право на работодателя при обявено извънредно положение
със заповед да преустанови
работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и
служители за целия период или за част от него до отмяната на
извънредното положение. До преустановяване на дейността на предприятието може
да се стигне и не само по волята на работодателя, а да бъде резултат от мярка,
постановена със заповед на държавен орган /ал.2/. Тогава работодателят е длъжен
да не допуска по време на преустановената дейност работниците или служителите
до работните им места за периода, определен в заповедта. Според нововъведения
чл. 267а КТ за времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в КТ
работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.
Сравнението на тази мярка със завареното законодателство показва, че се установява нова форма на престой или спиране на работата на
работодателя, предвидени в завареното законодателство в чл. 120, чл. 176, ал.
4, чл. 267 и чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Особеното в нововъведената
мярка, е че може да обхване не само цялото предприятие или част от него (цех,
звено, отдел, засегнат от мерките, установени при извънредното положение), но и
отделен работник или служител. Освен това може да настъпи не само по решение на
работодателя, заради обективно съществуващи причини (например извършване на
планов ремонт, ревизии и др.), но и да е причинено от постановена от държавен
орган мярка, която изисква недопускане на работниците и служителите до
работните им места. Работодателят може да обяви преустановяване на работата,
когато не може да осигури възможност за работа от вкъщи, самото естество на
работата им не позволява или е преценено, че продължаването на работата би било
неефективно, което определя и затварянето им (например в заводи, цехове,
сервизи и др.). До този момент в теорията и в съдебната практика се считаше
недопустимо обявяването на престой или спиране на работата само за отделен
работник или служител. Само при извънредно положение и по силата на чл. 120в КТ
работодателят може да преустанови дейността и на отделен работник или
служител, без да има пълно
преустановяване на работата на неговото предприятие или на звеното, където
работи.
В случая,
работодателят се е възползвал от тази възможност, като е преустановил работата
на цялото „Водомерно звено”, в което работи и ищеца Г..
Съгласно нововъведената
разпоредба на чл.276а от КТ за времето на
преустановяване на работата в случаите по чл. 120в, ал. 1 от КТ работникът или
служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.
При
възникналите икономически затруднения на предприятията, поради наложените в
национален и международен мащаб мерки за преодоляване на последиците за
здравето на хората от пандемията предизвикана от КОВИД 19 е вероятно
работодателите да не могат своевременно да изпълняват задълженията си за изплащане
на възнаграждения и осигуряване на работа на работниците и служителите и това
да доведе до прекратяване на трудови договори по инициатива на работниците и
служителите или по инициатива на работодателите.
За времето на
обявено извънредно положение със Закона за мерките и действията по време на
извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и
обявената с решение № 325 на Министерски съвет от 14 май 2020г. извънредна
епидемична обстановка на територията на Р България трудовите договори могат да бъдат прекратявани на всички
основания уредени в КТ.
Основание за
уволнение на работници и служители е регламентираното в чл.328, ал.1, т.4 от КТ
„спиране на работа за повече от 15 работни дни“. Без значение е причината за
спиране на работата – проблеми в доставките на суровини, невъзможност за
реализация на продукцията или издадена заповед на контролен орган /вкл. въвеждаща
противоепидемични мерки/. Спирането от работа предполага за това време
работникът или служителят да не изпълнява трудовите си задължения и
работодателят да не е предприел действията, съгласно възможностите предоставени
му от КТ да промени едностранно мястото и характера на работата на работника
или служителя; да му даде част от полагащият му се годишен отпуск без негово
съгласие; да му предложи да ползва неплатен отпуск.
За да бъдат
извършени уволнения на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ императивно е
поставено условие в рамките на 15 последователни работни дни работниците и
служителите да не са осъществявали трудовите си функции. В 15-те дни не се
включва времето, което работниците или служителите са ползвали правото си на
платен/неплатен отпуск, както и времето, в което са полагали труд при упражнено
право на работодателя да смени мястото и характерът на работата им.
Спирането на работата означава
временно преустановяване дейността на предприятието поради
организационно-технически или икономически причини, без да е от значение
конкретното им проявление. В тази хипотеза определяща е невъзможността на
работодателя да генерира продукция и оттам – доходи, с които да заплаща
трудовото възнаграждение на работниците си. За да бъде
налице това основание за уволнение, достатъчно е да сме изправени пред т.нар.
„престой“, изразяващ се в спирането на работата, като без значение е дали
работникът или служителят по същото време не е можел да полага труд и поради
друга причина. Без значение е и дали в този период работникът е бил
задължен да ползва платен или неплатен годишен отпуск, или поради престоя му е
възложено да изпълнява временно друга работа или е получавал обезщетение
за престой. Самите
причини, които са мотивирали работодателя да спре работа, имат автономен
характер и не подлежат на съдебен контрол за целесъобразност.
Теоретично съществуват разлики
между преустановяването на работата по чл. 120в от КТ и обявяването на престой
по реда на чл. 120 от КТ. Едностранното преустановяване на работата от
работодателя има за последица неизпълнение на задължението, регламентирано в
чл. 127, ал. 1, т. 1 от КТ – да осигурява на работника или служителя работа,
която е определена при възникване на трудовото правоотношение. Именно поради това за времето на
преустановяване на работата в случаите по чл. 120в, ал. 1 от КТ работникът или
служителят има право на брутното си трудово възнаграждение (чл. 267а от КТ).
Разпоредбата на чл. 120, ал. 1
от КТ предоставя възможност на работодателя да обяви престой, като за срока на
престоя, той може да възлага на работника или служителя без негово съгласие да
извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие. Престоят е
свързан с наличието на организационно-технически причини, които водят до
невъзможност за изпълнение на работата от страна на работниците и
служителите. При престой,
ако работодателят не възложи временно извършването на друга работа, той не
изпълнява задължението си да осигурява работа на работника или служителя,
поради което дължи брутното му
трудово възнаграждение (чл. 267, ал. 1 от КТ).
Основната
разлика е, че при престоя работниците и служителите следва да са на работните
си места, за да са в готовност да продължат работата си, докато при
преустановяването на работата работодателят има задължение да не ги допуска до
работните им места. Важно е да се
отбележи, че при преустановяване на работата работодателят не може да допуска
до работните им места работниците. Така се избягва възможността да се предава
заболяване, дори и чрез предметите, които се намират на територията на
предприятието. Също така преустановяването на работата означава, че на
работниците не може да се възлагат за изпълнение други задачи, например да
произведат определена продукция или да предоставят услуга от вкъщи. Ако има
възможност работниците да полагат труд от дома си работодателят следва да
издаде заповед за надомна работа и/или работа от разстояние, а не заповед за
преустановяване на работата. Възможно е да има и комбинация между двете, като
за определена група работници се издаде заповед да работят от вкъщи, а за други
да преустанови работата, както всъщност е установено в случая.
Следва да се отбележи, че законодателството
не предвижда възможност работодателите едностранно да предоставят ползване на
неплатен отпуск на работниците и служителите. Ползването на неплатен отпуск
може да стане единствено след като има подадено искане от работника или
служителя. Работодателят може и без искане от страна на работника да му
предостави едностранно до една втора от платения годишен отпуск /чл.7, ал.2 от
ЗМДВИП/ или когато поради обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка със заповед на работодателя или със заповед на държавен
орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или
на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави
платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие,
включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж
/чл. чл.173а, ал.1 от КТ/.
В случая е установено, че
първоначално работодателят е предоставил на работниците от водомерното звено, в
т.ч. ищеца, ползването на 10 работни дни от платеният годишен отпуск за 2020г.
за периода 16-27 март 2020г. и едва след това е преустановил работата на
звеното.
Следва да се посочи, че
работодателят има право на собствена преценка по целесъобразност коя възможност
ще използва за съответните работници, съответно групи работници, според вида и
характера на длъжностите и спецификата на работата им. Така е постъпил и
ответния работодател, като за различните групи работници е приложил различни
възможности, дадени му от законодателя. Различният избор не подлежи на съдебен
контрол, той е предоставен на изключителната преценка на работодателя с оглед
целесъобразността и управлението на работния процес, противно на прието от първоинстанционния съд.
Както бе
посочено, по време на извънредното положение, респ. извънредната
епидемиологична обстановка, работодателят може да обяви престой, да преустанови
работата на предприятието, на част от него или на отделни работници и
служители, без да е нужно да доказва
наличието на причини от организационно-техническо и/или икономическо естество
на престоя /чл.120в от КТ/. Единственият обективен критерий, който трябва
да е налице в случая, е престой – спиране на работата за повече от 15 работни
дни. Това на практика означава, че на 16-тия работен ден работодателят вече има
основание за прекратяване на трудовите правоотношения. Освен това, без
правно значение е дали към момента на прекратяване на договора работата е била
възстановена в пълен или ограничен обем или след прекратяването на трудовия
договор работодателят е предприел пълно преустановяване на дейността.
С оглед изложеното, съдът приема,
че са налице условията на закона – престой – преустановяване работата на
работниците от водомерното звено, продължило повече от 15 дни – въведено със
заповедта от 27.03.2020г., считано от 30.03.2020г. и продължаващо към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на 24.04.2020г.
Следва да се посочи, че макар и
да е ирелевантно, дейността на водомерното звено,
видно от събраните по делото гласни
доказателства, не е възобновена и до настоящия момент. От средата на
м.юни 2020г. двама служители на дружество /но не от въпросното водомерно звено,
чийто служители са с прекратено трудово правоотношение/ поставят пломба на
монтираните от самите клиенти на дружеството водомери и отразяват това в
протокол. Реалната дейност на водомерното звено не е възстановена. Няма назначени работници, които да извършват дейността по монтаж,
поддръжка, демонтаж и проверка на водомерите, не е променяна
нарочно длъжностна характеристика на някой работник с възлагане
на такива функции. Единствено от 15.06.2020г. се извършва
пломбиране на водомерите от работник
на дружеството по устно възлагане и указания на прекия му ръководител. Това обстоятелство се установява и от събраното от въззивната
инстанция доказателствено средство – обясненията на
управителя на „ВиК С.“ ООД, дадени по реда на чл.176
от ГПК.
Следователно, съдът намира, че са
налице изискванията на закона, елементите на фактическия състав на разпоредбата
на чл.328, ал.1, т.4 от КТ и прекратяването на трудовото правоотношение на
ищеца Г. е законосъобразно.
Следва само да
се отбележи, че приложената от районния съд разпоредба на чл.328, ал.3 от КТ,
във връзка дадени указания от страна на
ВС с ТР №22/20.04.1990г. по т.д.№3/1990г. е с напълно променено
съдържание от тълкуваното и приетото от първоинстанционния
съд. В тази си редакция въпросната разпоредба е неприложима в случая и не
предвижда соченото от районния съдия изискване за предлагане на ищеца преди
уволнението на друга подходяща длъжност.
Във връзка с възраженията, въведени от ищеца с исковата молба,
изразяващи се в за злоупотреба с право по чл.8, ал.1 от КТ от страна
на работодателя, който според ищеца целял прехвърляне на дейността
на водомерното звено на външно дружество и издаването на заповедта за спиране
извършването на част от ВиК услугите, „за да може
изкуствено да се създаде основание, което обективно не съществува, да бъде
прекратено неговото – на ищеца и на други работници и служители във „Водомерно
звено”,
следва да се посочи, че съдът ги намира за неоснователни и
недоказани. Презумпцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 от КТ
размества доказателствената тежест и в случая,
работника – ищеца Г. носи същата относно доказването на твърдяната злоупотреба
с права. Въззивният съд даде нарочни указания на
ищеца в тази насока, поради пропуск на районния да му укаже тази тежест доклада по чл.146 от ГПК и възможност за
ангажиране на доказателства. От събраните по делото гласни доказателства и
обясненията на управителя на дружеството - работодател, дадени
пред въззивната инстанция в отговор на въпроси на
ищеца – въззивник Г. по реда на чл.176 от ГПК, анализирани
заедно и поотделно, в съвкупност и с писмените доказателства,
съдът приема, че ищецът не установи по пътя на пълното, главно и пряко
доказване твърдяната злоупотреба с права на работодателя. От ангажираните
доказателства не се установява работодателят да е издал Заповед № РД-07-156 от 27.03.2020г. за
преустановяване дейността на всички работещи във „Водомерно звено“ при „ВиК – С.”, единствено и само или преимуществено с цел да прекрати в последствие трудовите
правоотношения на ищеца и другите работещи в звеното. Напротив, от събраните
писмени доказателства, се установява, че
действията на управителя на дружеството са с оглед обявеното в страната
извънредно положение, въведените мерки са с
оглед защита здравето на всички работещи в дружеството и в изпълнение на
нарочни указания, получени от Министъра на регионалното развитие и
благоустройство. Установи
се че след извършване на уволнението и към настоящия момент дейността на
водомерното звено не е възстановена, няма назначени работници за извършване на
дейността на звеното. Единствено и само работник на дружеството, извън
водомерното звено извършва пломбиране на поставените от клиентите на
дружеството водомери, без да е възобновена останалата дейност на звеното.
С оглед изложеното,
настоящият въззивен състав намира предявения главен
иск за признаване на уволнението за незаконно и отменянето му за неоснователен
и като такъв същият следва да се отхвърли.
Неоснователността на главния иск обуславя и
неоснователността на акцесорния иск за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност, както и на иска по чл.225, ал.1 от КТ
за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението.
Абсолютна предпоставка за основателност на тези два иска е признаване на
уволнението за незаконно и отмяната му, което в случая не е налице – съдът
установи законосъобразност на уволнението, поради което акцесорните
искове се явяват неоснователни и не са налице условията на закона за
уважаването им.
С оглед изложеното, исковите претенции се
явяват изцяло неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
По
въззивната жалба на Д.Г.Г.:
По изложените по горе
съображения, искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. с
чл.225, ал.1 от КТ се явява изцяло неоснователен. Поради това и искането на въззивника г. за присъждане на разликата над уважения
/неправилно/ от районния съд размер до пълния претендиран
такъв, е неоснователно. Въззивната му жалба в отхвърлителната част на първоинстанционното решение е
неоснователна и съдът ще я остави без уважение.
Като е
достигнал до други правни изводи относно предявените искове, районният съд е
постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се
отмени в неговите уважаващи исковите претенции части и вместо него да се
постанови ново решение, с което предявените от Д.Г. искове се отхвърлят, като този по чл.225,
ал.1 от ГПК се отхвърли до размера от 3380,48лв. В
останалата, отхвърляща този акцесорен иск част,
решението на районния съд е правилно и следва да се потвърди.
По въпроса с
разноските:
С оглед изхода на спора, на ищеца в първоинстанционното производство Д.Г. и въззивник в настоящото с
неуважена въззивна жалба, не се следват разноски.
На ответното дружество следва да е присъдят
направените в първоинстанционното производство разноски в пълен размер, както и
тези, направени във въззивното производство, с оглед
основателността на неговата въззивна жалба и изхода
на спора.
При този изход на спора работодателят не дължи
заплащане на държавна такса за първоинстанционното производство и разноски за
вещо лице, като същите останат за сметка на бюджета на съда.
Поради това, първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта относно разноските, в т.ч. е тези присъдени в полза на СлРС и вместо него се присъдят разноски на „ВиК – С.” ООД в размер на 720лв., направени в
първоинстанционното производство и 867,61лв., направени във въззивното
производство.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
първоинстанционно
Решение №260109 от 29.09.2020г., постановено по гр.д. №1627/2020г. по описа на С.ски районен
съд, в частите, с които е признато за незаконно
уволнението на Д.Г.Г. и е отменена като
незаконосъобразна Заповед №13/24.04.2020г. на Управителя на „Водоснабдяване и
канализация – С.” ООД, с която е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ трудовото му правоотношение; Д.Г.Г. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
„водопроводчик – поставяне на водомери“ и „ВиК – С.”
ООД е осъдено да заплати на Д.Г.Г. сумата от
3380,48лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от
25.04.2020г. до 29.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от
15.06.2020г. до изплащане на сумата, както
и в частта относно присъдените на страните разноски и осъждането на „ВиК - С.” ООД да заплати държавна такса и разноски за вещо
лице по сметка на съда, като неправилно и незаконосъобразно
и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Г.Г. с ЕГН ********** ***
против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - С.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ”Шести
септември” №27 обективно съединени искове, както следва: иск за признаване на уволнението за
незаконно и отмяна на Заповед №13/24.04.2020г. на Управителя на „Водоснабдяване
и канализация – С.” ООД, с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ; иск за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „водопроводчик – поставяне на водомери“, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и
иск за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа
поради уволнението в размер на сумата от 3380,48лв., за периода от 25.04.2020г.
до 29.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2020г. до
изплащането й, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
Д.Г.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - С.” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ”Шести септември” №27
сумата от 720лв., представляваща
направени по делото пред първата инстанция разноски и сумата от 867,61лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.
ПОТВЪРЖДАВА
първоинстанционно Решение №260109 от 29.09.2020г., постановено по гр.д. гр.д.№1627/2020г. по описа на С.ски районен
съд, в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен предявения от Д.Г.Г. с ЕГН ********** против
„Водоснабдяване и канализация – С.” ООД иск за заплащане на обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа поради уволнението над размера от
3380,48лв. до пълния претендиран размер от 3638,52лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок, считано от деня на обявяването му – 25.01.2021г.
Препис от решението да се връчи на страните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.