Номер 270401.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 01.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело №
20203100501965 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т.М.Комерс“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Одесос“ №20, ет.1, представлявано от управителя Цветомир
Тодоров Ценов, чрез адв. Р.Данков – ВАК срещу определение № 3595 на Варненския
районен съд, постановено на 05.03.2020г. по гр.д. № 357/2020г. с което е прекратено
производството по същото поради недопустимост на предявеният иск.
Твърди се в жалбата, че изводите на ВРС за недопустимост на иска, поради това, че е
налице сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащия фактически състав и
основанието за цялото вземане са неправилни и необосновани. Посочва се, че не е предявен
частичен иск, а се претендира се вземане, представляващо вреда, произтичаща от удръжка
на заплата за м. януари 2015г., поради което и влязлото в сила решение по отношение на
вземане, представляващо вреда от удръжка за м. април 2014г., е правно ирелевантно по
отношение на настоящото производство. Двете вземания, които са възникнали в различни
моменти и са резултат от различни деяния, осъществени в различно време. Всяко едно от
тях е станало изискуемо от различна дата и са с различен размер. Оспорва се изводът на
съда, че ищецът е разделил цялото си вземане на отделни платени от него вноски, тъй като
с отделните искове са претендирани отделни вземания за вреди, предизвикани от различни
отделни изпълнителни действия. Счита, че самостоятелното предявяване на искове в
отделни производства не представлява злоупотреба с процесуални права, тъй като от
процесуална и финансова гледна точка е без значение дали исковете ще се предявят
самостоятелно или в условие на обективно съединяване. Не е налице произнасяне на съда с
влязло в сила решение по отношение на основанието за цялото вземане, доколкото предмет
на производството по гр.д. № 1848/2019г. по описа на ВОС е сумата от 386,16лв.,
представляваща цедирано вземане с предмет имуществена вреда, изразяваща се в удръжка
от трудово възнаграждение на П.М.-вноска за месец април 2014г., причинена в резултат на
неправомерно поведение на служители на ответника – злоупотреба с процесуално право –
1
продължаване на принудително изпълнение по изп. дело, а претендираното в настоящото
производство вземане, представляващо вреда е възникнало през м. януари 2015г. в резултат
на осъществяване на различен фактически състав.
Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на
първоинстанционния съд за произнасяне по същество.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по иск, предявен от „Т.М.Комерс“ ЕООД
срещу „ОТП Факторинг България“ЕАД за заплащане на сумата от 368,16лв.,
представляваща цедирано вземане с предмет имуществена вреда, изразяваща се в удръжка
от трудово възнаграждение на П.М.- вноска месец януари 2015г., причинена в резултат на
неправомерно поведение на служители на ответника, изразяваща се в продължаване на
принудително изпълнение по изп.д. № 637 по описа на ЧСИ Р.Тодорова, рег.№717 по
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1533/2011г. по описа на
ВРС, въпреки знанието за липса на качеството поръчител на Петър Машев, на основание
чл.49 ЗЗД, вр. чл.3 ГПК.
Съобразно твърденията в исковата молба, по заявление на „Банка ДСК“ЕАД е
образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 1533/2011г. по вземане по договор за
кредит от 13.08.2007г. срещу кредитополучателите и поръчител П.М.. Последният не е имал
качество на поръчител по отношение на това вземане, а е бил поръчител по друг договор за
кредит. Въпреки това банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу него. Издадена била заповед за изпълнение на парично задължение, в която освен
кредитополучателя и действителния поръчител е осъден да заплати сумата по кредита, в
качеството на поръчител и П.М.. По издадената заповед и изпълнителен лист било
образувано изпълнително производство срещу Машев, като му е връчена ПДИ и е наложен
запор върху трудовото му възнаграждение. Ответникът е конституиран като взискател по
изп.дело поради настъпило правоприемство по силата на сключен с първоначалния
взискател договор за покупко-продажба на вземания от 12.06.2012г. Ответникът образувал
ч.гр.д. № 8534/2011г. по описа на ВРС за вземане по договор за кредит от 23.11.2007г., като
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която П.М. бил осъден да
заплати в качеството си на поръчител сумата от 16 296,12лв.. За вземането е образувано
изп.д. № 911/2013г. по описа на ЧСИ Р.Тодорова. След образуване на изп.производство
П.М. установил, че е заплащал чужда задължение, за което не е поръчителствал. След
подадено възражение изп.д.№911/2013г. било прекратено с влязло в сила съдебно решение.
Изп.д.№ 637/2011г. е приключено поради пълното погасяване н а дълга. Ищецът твърди, че
през 2013г. ответното дружество е узнало, че е предприело принудително изпълнение въз
основа на несъществуващо поръчителство, но е продължило недобросъвестно принудително
2
да се удовлетворява, поради което и педявява иск за заплащане на сумата от 386,16лв.,
представляваща вреда от извършената удръжка от трудово възнаграждение за м. януари
2015г., което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 21.05.2019г.
Горните обстоятелства са достатъчни да се приеме, че предявеният иск с правно
основание чл.45, вр. чл.49 ЗЗД е процесуално допустим. Не са налице твърдения и данни по
делото за предявяване на частичен иск. Ищецът предявява вземане представляващо вреда,
произтичащо от удръжка от заплата за конкретен период – м. януари 2015г. Не е налице
влязло в сила решение по отношение на посоченото вземане, тъй като решението по гр.д. №
1848/2019г. по описа на ВОС, касае вземане между същите страни, но за друг период, а
именно м. април 2014г., като искът по него не е предявен като частичен. Не е налице и
идентичност на твърдяните по това дело факти, с тези изложени в исковата молба по
настоящото дело. Претендира се обезвреда за настъпили вреди от различни деяния,
осъществени в различен период от време, поради което и вземанията са станали изискуеми в
различно време.
Настоящият състав на съда, намира, че претендираното в настоящото производство
право може да бъде предмет на самостоятелен иск, независимо, че ищецът е предявил с
други самостоятелни искове вземания, възникнали от същия правопораждащ факт, но в
различни времеви моменти.
Предявяването на вземанията с отделни искове , в отделни производства, а не общо в
едно производство при условията на обективно съединяване на искове е израз на свободното
упражняване на процесуални права и преценка на ищеца и не може да се определи като
злоупотреба с права.
С оглед изложеното, до колкото с предявения иск е предявена самостоятелна
претенция за вземане за определен период от време, различни от претенцията, за която е
постановено влязло в сила решение, същият е допустим. Неправилно районния съд е приел,
че е предявен частичен иск, като вече е налице произнасяне на съда с влязло в сила решение
по отношение на основанието за цялото вземане и е налице сила на пресъдено нещо по
отношение на правопораждащия фактически състав, тъй като съгласно заявеното в исковата
молба се установява, че съдът е сезиран с конкретно отделно вземане за определен период.
Предвид горното, съдът намира, че като е прекратил производството по делото,
приемайки, че е налице сила на пресъдено нещо по отношение на предявеното в настоящото
производство вземане първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде отменен.
Производството следва да се върне на Районен съд – Варна за продължаване на
съдопроизводствените действия.
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло определение №3595 на Варненския районен съд, постановено на
05.03.2020г. по гр.д. № 357/2020г. И ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. от
чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4