№ 93576
гр. София, 13.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Частно гражданско
дело № 20251110102913 по описа за 2025 година
По делото е постъпила молба вх. номер 203996/11.06.2025 г. в изпълнение на дадените по-
рано от съда с Разпореждане от 10.06.2025 г. указания.
Видно от представеното към молбата електрофотографско (ксерографско) копие на Покана
за доброволно изпълнение с изх. номер 10543//22.05.2025 г., последната е съставена на
22.05.2025 г. Макар понастоящем да липсват конкретни данни за точната дата на връчване на
процената покана, доколкото молбата по чл. 420, ал. 2 ГПК е депозирана на 05.06.2025 г. в
съда, то следва, че преклузивният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК. е спазен. Ето защо съдът
намира, че следва да се произнесе по молбата за спиране изпълнението на заповедта за
изпълнение по чл. 417 ГПК.
С изменението на разпоредбата на чл.420, ал.2 ГПК – ДВ, бр. 100/2019 г. е предвидена
възможност за спиране на изпълнението по издадена заповед за изпълнение, подлежаща на
незабавно изпълнение, без представяне на обезпечение, ако от писмените доказателства
може да се направи извод, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът
на вземането, сключен с потребител. Искането не е ограничено със срок и може да се заяви
не само пред съда в заповедното производство и пред съда, който разглежда исковото
производство /чл.420, ал.5 ГПК/.
Изменението на разпоредбата е резултат на констатирана необходимост от точно
транспониране в националното законодателство на Директива 93/13/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, предвид даденото й тълкуване от Съда
на Европейския съюз, по-конкретно в частта за задължението на съда служебно да следи за
неравноправни клаузи, когато е сезиран с иск, основан на договор, сключен с потребител.
Значението на наличието на привременни мерки, особено с цел спиране или
преустановяване на принудителното изпълнение срещу потребител, докато съдът преценява
неравноправния характер на съответните договорни клаузи, е многократно подчертавано от
СЕС, напр. в решенията по дела С-415/11, С34/13, С-32/14 и по съединени дела С-537/12 и С-
116/13. Мотивите на съда са, че без наличието на привременни мерки съществува риск
1
защитата срещу неравноправни клаузи да бъде получена твърде късно и следователно да не
е ефективна. С измененията от 2019 г., в частност с предвидените нови предпоставки за
спиране на изпълнението се осигурява защита на потребителите, отговаряща на заложените
в практиката на СЕС критерии.
В хипотезата на чл.420, ал.2, т.2 ГПК действия по принудително изпълнение не се
осъществяват до влизане в сила на решението, с което съдът се е произнесъл по
неравноправността или съответно действителността на клаузите в потребителския договор.
В производството по искането за спиране на принудителното изпълнение, се извършва
преценка дали искането е заявено от потребител и дали с оглед представения договор,
сключен с потребителя, е вероятно вземането да е основано на неравноправна клауза.
В случая спорът е относно вземане, основано на договори за заем и ответникът е
физическо лице – длъжник по съглашението. Поради това ответникът С. има качеството на
потребител по Закона за защина на потребителите и може да се позовава на неравноправност
на клаузи в договорите за кредит.
С молбата за спиране ответникът С. е навел възражения за наличието на неравноправни
клаузи в договорите за заем касателно уговорките в тях за начисляване на наказателни лихви
и разноски за връчване на писмено предизвестие при предсрочна изискуемост, такса за
побработване на съобщение. Като неравноправни, тези клаузи противоречат на изискването
за добросъвестност и задължават заемополучателя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение и такси, които неоправдано
оскъпяват заема по смисъла на чл. 143, ал.1 в.вр ал.2, т. 5 ЗЗП.
Следва да се отбележи, че в настоящото производство по чл. 410 ГПК съдът не взема
окончателно становище по въпроса за неравноправността, респ. действителността на
процесния договор. Съгласно нормата на чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК съдът постановил незабавно
изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е
направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането се основава
на неравноправна клауза в договор, склчен с потребител. Според настоящия състав
фактическия състав на посочената норма от ГПК е налице, а това предполага
удовлетворяване на молбата на длъжника за спиране незабавното изпълнение на
разпореждането, инкорпорирано в Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 2580/23.01.2025
г., постановена по Частно гражданско дело № 20251110102913 по описа за 2025 година.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
СПИРА ,на основание чл. 420, ал.1 от ГПК незабавното изпълнение на Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК № 2580/23.01.2025 г. и издаден въз основа на нея Изпълнителен
лист 27.03.2025 г., и двете постановени по Частно гражданско дело № 20251110102913 по
описа за 2025 година на СРС,ІІ ГО,65 състав.
2
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3