РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Пловдив, 20.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично
съдебно заседание на двадесети декември, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
Методиева касационно административно - наказателно дело № 2909 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Н.К.С. с ЕГН ********** ***, обжалва, чрез
процесуалния си представител адв. М. Х.,
Решение № 1653 от 08.10.2021 г., постановено по АНД № 5549/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, 6 н.с. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 36-0000553/16.07.2021 г. на Началник отдел „Контрол“ в РД
„Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на жалбоподателя е било наложено
административно наказание глоба от 500 лева на основание чл.178в, ал.5, пр.2 от ЗДвП.
С жалбата, както и в депозирана молба по хода на делото се сочи, че
решението на РС Пловдив е незаконосъобразно, като съдът не е съобразил задължително
тълкуване на СЕС по съединени дела № С-6/1990 и С-9/1990. Сочи се, че
жалбоподателят черпи права директно от Директива 2006/126/ЕО и като притежател
на валидно свидетелство за управление на МПС е психологически годен и поради
това не следва да му се изисква допълнително друг документ, доказващ
психологическата му годност. Моли се отмяна на съдебното решение, предмет на
обжалване и отмяна на наказателното постановление, което то потвърждава.
Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред всяка от
двете съдебни инстанции в минимално предвидения размер. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не се е явил и не е изпратил представител.
Ответникът по касационната жалба РД „Автомобилна администрация“ Пловдив, не
е предоставил отговор, нито становище по касационната жалба, не изпраща и
представител в съдебното заседание.
Прокурорът от ОП – Пловдив Тодорова
излага становище за неоснователност на касационната жалба, като моли
потвърждаване на обжалваното съдебно решение като правилно и
законосъобразно.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема изцяло и от настоящия съд, поради което и е
ненужно да се повтаря.
Първоинстанционният съд е приел на базата на анализираните от него
доказателства, че е доказано описаното в акта поведение на жалбоподателя, което
очертава състав на нарушение по чл.178в, ал.5 от ЗДвП, както и че са били
налице всички предпоставки за реализиране на административнонаказателната му
отговорност. Обсъдено е в мотивите на съдебния акт обстоятелството, че в случая
се касае до въведени по-завишени изисквания към водачите, съгласно Наредба №
36/10.05.2006 г., както и че случаят на установено нарушение не е маловажен. При тези мотиви първоинстанционният съд е направил извод за
законосъобразност на наказателното постановление и го е потвърдил.
Касационният съдебен състав, макар да
намира, че първоинстанционният съд действително не е отговорил подробно на
всички поставени в сезиралата го жалба възражения, на практика е достигнал до
законосъобразен краен извод за потвърждаване на наказателното постановление.
За
разлика от регламента, който се прилага във вътрешното законодателство на
държавите от ЕС веднага след влизането му в сила, директивата не е пряко приложима в държавите
от ЕС. Тя трябва първо да се транспонира в националното законодателство, преди
да стане приложима във всяка държава от ЕС. Посочената
от страна на жалбоподателя Директива 2006/126/ЕО, на чието пряко приложение се акцентира
от жалбоподателя, е транспонирана в българското законодателство, като съгласно
§35 от ДР на ЗИДЗДвП /ДВ, бр.
54 от 2010 г., изм. и доп., бр. 60
от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г./, нейните изисквания са въведени със закона.
Действително, цел на Директива 2006/126 относно свидетелствата за управление на
превозни средства е хармонизирането на правилата относно свидетелствата за
управление,
включващи и конкретната периодичност на подновяванията им, както и утвърждаване
на стандарти относно извършване на медицински прегледи за физическа и умствена
годност за управление на МПС, като директивата отчита, че доказателство за наличие на
съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт
на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за
управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството
се издава и периодично след това.
В чл.8 от
Наредба № 36 от 15 май 2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председателите на изпитните комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания е посочено, че: при всяко постъпване на работа и
при извършване на дейността като водач на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари, лицата представят удостоверение за психологическа
годност.Удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три години
от датата на неговото издаване. Лицата по ал.1 подлежат на психологическо
изследване на всеки три години след датата на издаване на предходното
удостоверение за психологическа годност.
Според становището на жалбоподателя,
след като с Директива 2006/126 /ЕО/ е установено, че прегледите за
психологическа годност следва да се правят само при издаване и последващо
подновяване на свидетелството за управление на МПС, то предвиденият тригодишен
срок на валидност на удостоверението за психологическа годност, който не
съвпада със срока за подновяване на СУМПС /петгодишен/, се явява в противоречие
с Директивата. В тази насока се сочи, че жалбоподателят би могъл да се ползва
пряко от разпоредбите на Директивата, която следва да се приложи от съда с
предимство пред Наредбата. Посочено е още в жалбата пред първоинстанционния съд,
че е налице и изпратено през юли 2021 г. официално уведомително писмо от
ЕК до България по отношение на
политиките в сектор „Мобилност и транспорт“, което е и приложено и съгласно
което Комисията смята, че свидетелството за психологическа годност, което се
изисква от професионалните водачи, противоречи на Директива 2006/126/ЕО и
Директива 2003/59/ЕО.
Действително, въпросната Директива 2006/126/ЕО, не изисква различно
доказателство от СУМПС относно удостоверяване на физическата, респективно
умствената годност на водачите. Същевременно обаче, същата тази Директива дава
възможност на държавите-членки да въведат в своето законодателство и
по-специфични и строги изисквания и стандарти. Съгласно чл.7, §3, б.“б“
Директива 2006/126/ ЕО държавите-членки могат да ограничат срока на
административна валидност, постановен в параграф 2 /10 години за категории АМ,
А1, А2, А, В, В1 и ВЕ и 5 години за категории
C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E/, на
индивидуалните свидетелства за управление на превозно средство за всички категории,
ако счетат за необходимо да прилагат
увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като
ограничения за нарушители на пътното движение. В Приложение III „Минимални изисквания за физическа и психическа годност за управление на
превозно средство със силово задвижване“ от Директива 2006/126/ ЕО относно свидетелства за управление на
превозни средства в т. 4 епосочено изрично, че
водачите на товарни автомобили от група 2 - водачи на превозни средства от
категории C, CЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E, преминават медицински преглед преди
свидетелството за управление С да им бъде издадено за първи път и след това
преминават периодични медицински
прегледи съгласно предвиденото в националното законодателство, а в т.5, че стандартите, установени от държавите-членки за издаване и всяко едно
последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат
по-строги от изложените в настоящото приложение. Сиреч,
Директивата предвижда въвеждането от държавите на минимални стандарти и изисквания
за физическа и психическа годност за управление на превозно средство, но същевременно общностните норми, предвид и характера на директивата като международен общностен акт,
предоставят възможност на отделните държави да уредят по свой начин материята, свързана
с контрола върху годността на водачите и при необходимост да приемат по-строги
стандарти от предвидените в директивата. В случая, въведените по-строги изисквания към водачите на
автомобили за обществен превоз на пътници или товари в цитираната Наредба №
36/15.05.2006 г., съответно предвиждането и на административно-наказателна
отговорност по чл.178в, ал.5 от ЗДвП, е израз именно на тази приета от страната
ни необходимост, предвид характера на осъществявания транспорт, поради което и
не може да се счете, че е в противоречие с Директивата. Може би, възприетият от
законодателя похват не е бил съвсем точният, доколкото същият би могъл, с оглед
на приетата от него необходимост от по-чести прегледи за психологическа
годност, просто да ограничи срокът на валидност на СУМПС на тези категории
водачи, а не да въвежда изискване за представяне на още един отделен документ,
защото това до голяма степен обезсмисля идеята относно въведения срок на
валидност на СУМПС и какво същото доказва. Независимо от това обаче,
въвеждането на по-кратък срок на осъществяване на медицински прегледи относно
психологическата годност, не може да се счете, че съставлява само по себе си
противоречие с цитираната Директива, а нормата на чл.178в, ал.5 от ЗДвП е
насочена именно към удостоверяване на психологическата годност на точно определен
тип водачи и то именно в момента, когато извършват съответен вид превози. Нещо повече, именно в цитираните от жалбоподателя т.8 и т.9 от
Преамбюла на Директива 2006/126 се вижда, че доказателство за изпълнение на задължението за
умствена годност за управление на ППС от водачите, които се използват за превоз
на товари и пътници, следва да се представят, когато СУМПС се издава, но и периодично след това.
Представеното в насока обосноване на извод относно евентуално неправилно
транспониране на Директивата от България официално уведомително писмо на
Европейската комисия, за взето решение за констатирано нарушение и призоваване
на България да премахне изискването за професионалните водачи да представят
свидетелство за психологическа годност в допълнение към свидетелството за
управление на МПС, не може да бъде коментирано, както сочи жалбоподателят, като
даващо автентично тълкуване на Директивата. Това е така, защото, съгласно ДФЕС,
от компетентността на Съда на ЕС е да разясни значението и точния обхват на разпоредби от една Директива. Именно в тази насока е и цитираното от
жалбоподателя ТР № 3/2017 г. на ОСНК на ВКС. В случая, ЕК е започнала
процедура, която не е приключила, като изпратеното официално писмо не
съставлява и мотивирано становище по смисъла на чл.258 от ДФЕС, развитието по което би могло да е основание
Европейската комисия да сезира СЕС.
Що се касае до цитираните съединени дела на СЕС
С-6/1990 и С-9/1990, то действително по тях е прието, че съдът дава
възможност, при определени условия, физически лица да получат обезщетение за
директиви, чието транспониране е лошо, или е забавено. Производството по налагане
на административни наказания обаче, вкл. производството по обжалване на наказателните постановления пред
съд, няма за предмет обезщетяване на вреди, причинени на гражданите от
държавата.
Предвид всичко изложено и с оглед и на извършената и служебно
проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, не се
установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
Затова и тъй като решението се
явява законосъобразно като краен резултат, то ще следва да се остави в сила.
Във връзка с този изход на спора,
принципно дължат се разноски на ответника по касация, но същият не е направил
искане в тази насока, поради което и съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1653 от 08.10.2021 г., постановено по АНД № 5549/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, 6 н.с.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: