№ 556
гр. Пазарджик, 07.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20215220103602 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищцата В.К. се явява лично и с пълномощника си адв. М..
Явява се лично и ответникът К.В., заедно с пълномощника си адв. З..
Явява се свидетелят Х С.
АДВ. М.: - Да се даде ход на делото.
АДВ. З.: - Считам, че няма процесуална пречка и моля да дадете ход на
делото.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Да
разпитаме първо свидетеля Х С.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Х С.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА.
Х Б С: на 34 години, български гражданин, омъжена, неосъждана, без
родствени връзки със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Х С: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. Аз
изготвих социалния доклад депозиран от Дирекция „Социално подпомагане“
1
С. Във връзка с изготвянето на доклада, по време на анкетата проведох
разговор с майката на К и детенцето беше в жилището. Този разговор се
проведе в къщата – в дома, в който живее детето, беше на № 63, както съм го
записала в доклада. Аз съм ходила в това жилище и по предишно дело да
изготвям доклад и ми е познато жилището. Детето живее в този дом, който е
описан в доклада. При това посещение не разговарях с бащата, защото
отсъстваше. С него говорих по-късно, когато му предоставих доклада, който
съм изготвила за да се запознае, и след като той се запозна с него нямаше
възражения и изпратих доклада в съда. Сега си спомних, имаше въпроси
касаещи трудовата заетост на бащата К, на които майка му, с която проведох
беседата, не можеше да ми отговори. След това К – бащата посети
Дирекцията за Социално подпомагане гр. С. Въпросите, на които майка му не
можеше да отговори, които касаят доклада ми ги отговори той тогава. Аз
допълних доклада след тази беседа с К, и след това той дойде още един път,
за да се запознае с доклада. Сигурна съм, спомних си. Къщата е двуетажна,
като първият етаж е приземен, той е полувкопан в земята и е пригоден за
живеене. Този етаж не е мазе – жилищен е. В него има хол с кухненски бокс,
и едната стая беше ремонтирана, като под ремонт говорим за това, че –
стените са оправени, с осветление, само обзавеждане липсваше на едната стая
– това е на приземния етаж. Вторият етаж представлява хол с кухненски
бокс, коридор, спалня и баня с тоалетна. Вторият етаж е обзаведен изцяло. Да,
сигурна съм, че това е жилището на бащата, за втори път ходя там.
АДВ. М.: - Нямам други въпроси.
АДВ. З.: - Нямам други въпроси.
Разпитът приключи.
Свидетелката Х С напусна съдебната зала.
Съдът ДОКЛАДВА, че по делото е постъпил социален доклад изготвен
от Дирекция „Социално подпомагане“ при Община Е ПЕ, както и изисканите
данни от ЧСИ Г Тарльовски относно наличието на изпълнително дело срещу
ищцата за събиране на дължимата от нея издръжка, както и писмо от Районна
Прокуратура гр. Пазарджик за наличие на образувано наказателно
производство по чл. 183, ал. 1 от НК. Освен това са постъпили данни от ТД на
НАП Пловдив офис Пазарджик за трудовата заетост на ответника К.В.. Не са
постъпили данни от ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик за трудовата
2
заетост и доходите на ищцата. Видно от постъпилото писмо искането на съда
е препратено по компетентност до ТД на НАП гр. София, в чиито район се
намира адресната регистрация на ищцата.
АДВ. М.: - Да се приемат. Относно трудовата заетост и финансовите
средства, които получава В.К., моля да възприемете констатациите в
социалния доклад, където е констатирано от самите социални, че на нея й се
изплащат 245 лева на месец, социална помощ, тъй като тя в момента
отглежда осеммесечното си дете П К.
АДВ. З.: - Да се приемат.
Съдът счита, че ще следва да се приемат изброените писмени
доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства социален доклад от Дирекция
„Социално подпомагане“ при Община Е ПЕ, писмо от Районна прокуратура
гр. Пазарджик с вх. № 7135/05.04.2022 г., писмо от ЧСИ Г Тарльовски с вх.
6969/01.04.2022 г., писмо от ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик с вх. №
6543/28.03.2022 г. съдържащо писмо с изх. № 5551+2/25.03.2022 г. и писмо с
изх. № 5551+1/25.03.2022 г.
АДВ. М.: - Твърдим, че доходите на ищцата са отразени в социалният
доклад, който беше приет, и който е изготвен от Община Е ПЕ, поради което
не държим на изисканата справка от НАП за трудовата заетост и доходите на
ищцата.
АДВ. З.: - Ние също не държим на справка от НАП.
СЪДЪТ счита, че ще следва да се отмени определението с което е
изискал данни от ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик за трудовата заетост и
за доходите на ищцата В.К., тъй като това искане не се поддържа от страните
по делото и освен това за същото обстоятелство са събрани други
доказателства. По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ свое протоколно определение от 10.03.2022 г., с което на осн.
чл. 186 от ГПК, е изискал от ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик справка за
трудовата заетост и доходите на ищцата В.К..
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Водим
3
допуснатите ни свидетели.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ,
КОИТО СА ДОВЕДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОПУСНАТ
ПО МОЛБА НА ИЩЦАТА.
В П К: - на 28 години, български гражданин, женен, неосъждан, съпруг
съм на ищцата.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. В К: - Желая да бъда свидетел по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. В К: - Разбрах отговорността. Разбира се, че обещавам да казвам
истината. Бракът ми с ищцата – на 26-27 март ще стане една година. От две
години живея с В, а бракът ни е от преди една година. Знаех, че тя има дете от
предишен брак. Отношението ми към него е както към всяко едно детенце,
това е детенце, което не знае какво се случва и отношението ми към него е
било като към всяко едно детенце. В момента детето се отглежда от бащата.
Правим опити да взимаме детето за свиждане, понякога успяваме да вземем
детето, но повечето пъти ни се отказва. Когато ни дават детето ходим до гр.
С, взимаме го, като го вземем понякога стои при нас в с. Д, понякога за тези
три дни оставаме тука в с. М К. В М К живеят на жена ми майка й, баща й и
дядо й също – там оставаме при тях. Ние детето не го взимаме редовно,
защото майката на бившия мъж на В не го дава. Ставал съм свидетел на
разговор по телефона, че ни се отказва да дадат А. Не обясняват защо отказва
да даде детето – не изтъква причини, просто отказва. Последно детето го
взимахме преди няколко месеца. В началото В редовно звънеше според
режима по съдебното решение, за свиждане с детето. После, след като
започнаха да отказват да дават детето, ние се обръщахме към адв. В.а, и
многократно се опитвахме искахме да си пускаме жалба в прокуратурата, но
тя все ни спираше: „Недейте, аз ще оправя работата“, и това ни спираше. И
откакто заведохме дело, нали, то се проточи доста дълго. Откакто върви
делото един или два пъти сме взимали детето. Когато идва у нас детето в Д,
то стои с майка си и с мен. В нашето домакинство сме си само аз и В, и вече
имаме малко дете, което е с нас. Къщата в Д е двуетажна. Първият етаж е наш
4
– на него живеем ние с В и детето самостоятелно. Отгоре са моите родители.
Първият етаж има условия – има хол, санитарен възел. Етажът е обзаведен,
има и кухня. Има всичко необходимо. Аз работя в една Р фирма, тя е в
нашето село Д, с дърводобив се занимала - произвежда палети, евро палета и
фармацевтични палета. Детето си има къде да бъде в нашата къща, защото то
нали сега мъничкото бебе си има креватче, детска стая където е. Сега в
момента А спи при нас, защото той докато свикне, той не е идвал дълго време
при нас. При нас в една стая спи, да, защото той все още няма да иска да спи
в отделна стая от при майка си. А много добре ме възприема мен, говориме си
общуваме си съвсем нормално. Споделял ми е, че е иМ някакви разправии
между баща му там и сегашната съпруга на господина (свидетелят сочи
ответника), че иМ е караници, искали са там нещо от прозореца са го
заплашвали, че ще го пуснат това детенце. А ми сподели, че баща му го е
изкарал през прозореца и го е заплашил, че ще го пусне. Каза, че имали
саморазправии между баща му и съпругата му на господина, защото тя детето
не го възприема доста добре, не го възприема, и заради детето имат
постоянни кавги, и нещо господинът е казал: „Ти какво искаш, тогава моето
дете да го изхвърля ли, да го махам ли?“
Не си спомням кога последно взимахме детето, но не е през тази година.
Последно когато го взимахме аз бях там. Детето го взехме от един ресторант,
който е близо до къщата на бащата. Този ресторант се намира в гр. С се
намира този ресторант. Взехме го от ресторанта, защото ние като посещаваме
адресите получаваме заплахи - ще ни бият, ще ни плюят, ще ни трепят, и нас
ни е страх, ние сме селяни. Моята баба – на В майка й, комуникира с майката
на ответника. Комуникират те двете, защото, при нас ромите, ние сме така да
Ви кажа, ние сме по-ревниви и затова не даваме така да – защото при всяко
едно обаждане господинът заплашва дамата (свидетелят сочи ищцата) – „Ще
Ви паля, ще Ви гърмя, ще Ви трепя“, такива работи и ние се плашим.
Последното взимане на детето беше през миналата 2021 година, зимата беше,
студено беше времето. Не е януарската зима, а декемврийската на 2021 г., в
края на годината беше. Последния път с детето ходихме в с. М К. Гостувахме
при родителите на жена ми.
АДВ. М.: Нямаме други въпроси.
АДВ. З.: - Нямам други въпроси.
5
Разпитът приключи.
Свидетелят В К напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН
ОТ СТРАНА НА ИЩЦАТА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Р М А: – на 45 години, български гражданин, омъжена, неосъждана,
майка съм на В.К..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1 , т. 2 от ГПК.
СВ. Р А: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Р А: - Разбрах отговорността. Обещавам да казвам истината. К и
майка му изобщо не позволяват В да си вижда детето. Преди седем месеца за
последно видяхме детето. В С ходихме да го видим, за малко го видях, за два
часа, защото тя майка му – бабата на детето по бащина линия, въобще не
даваше да го вземем на М К. Тогава последния път ходихме аз и мъжът ми. В
тогава не идва с нас. Предния път беше тя с нас. Не дават на В да си вижда
детето, защото тя се ожени втори път. К изобщо не сме го видели, той е все по
чужбина. Ние когато искаме да вземем детето търсим майка му, но тя много
рядко вдига телефона. К не го търсим, защото е в чужбина. Майка му казва –
телефона му не знам, развален е. Аз на К телефон нямам. Майка му не ми дава
телефона на К, казва че е развален. Тя ми каза, че е и адвокат и прокурор, и
каквото каже тя това ще става. З се казва майката на К. Основно тя се грижи
за детето, тя го възпитава. Детето ходи на детска градина. Доколкото знам
баба му З го води и го взима от детската градина. Няколко пъти съм искала З
да ми каже къде е К, да говоря да разреши да взема детето, обаче тя все казва,
че е в Г. И В също няма телефон на К. Тази зима бяхме с майка ми в С – тя там
си живее, аз й бях на гости. Видяхме се с баща му на К, който каза на майка
ми, да каже на внучка си – на В, да даде пълномощно на детето да излиза в
чужбина. Казаха ни много обидни думи. В не е съгласна детето да върви в
чужбина, че то изобщо няма да го види. Те сега не го дават, а тогава изобщо
няма да го види. Март месец ходихме в един ресторант наблизо, 2022 г.,
чакахме да дадат детето, те изобщо не дават никакъв контакт да имаме с
детето. Бяхме се обадили, ходихме там, изпратих една жена, тя изобщо каза,
6
че не го дават детето. Ходихме там, даже минахме покрай тях. Преди това
искахме да се обадим на З, ама тя не вдигна телефона, и ние пратихме тази
жена. Тогава бяхме с В и с мъжа ми. Детето от шест месеца не сме го
виждали. В гр. С го видяхме. В М К е идвало преди, горе-долу може би преди
осем-девет месеца дойде последно сме го видели. Аз тогава говорих със З, тя
тогава беше съгласна, и три дена даде детето при мен в М К, и В беше с нас.
Знам режимът, който е определил съда – в месеца два пъти в началото и пред
последната седмица. Но те изобщо, изобщо - даже детето е плакал, за два часа
кога го видях преди шест месеца, не искаше да ходи при майката на К, почнах
да тичам след него, от улицата вика - „Не ща при тая баба“, „Кога ще стане
бабо това дело“, „Моля ти се бабо вземи ме, искам на М К да си живея“. Като
видях детето – много е плакал, абсолютно, много е плакал. Взех го при майка,
седнахме към три часа с детето, похапвахме си заедно с него, игра си детето
вътре и после го закарах, защото тя ме предупреди майката на К, вика: „След
два-три часа веднага да го доведеш“. Викам: „Добре“. Закарах го и той почна
да реве, да писка, „Не ща, вика, бабо вземи ме“. И обратно го върнах, защото
той не искаше – почна да реве, писка, бяга, от улицата бяга. И го взех пак,
обратно го върнах, при майка бяхме пак. След час-два тя изпрати някакъв
роднина техен, и го взеха, защото той каза, че баща му нещо е звънял –
„Трябва, вика, да се прибереш“. И почна да мрънка, сложих му якето и си
тръгнаха. В идва, всеки път идва, ходим заедно – новият й мъж е винаги с нас,
ходим там. В идва на с. М К, три – четири пъти тя идва с мен да вземем
детето, но като не го дават и не искаме да стане скандал. Аз нали й звъня –
много рядко го даваха, много рядко. Тя идваше В в М К, ходихме там в моята
майка на гости в С, и те всеки път отказваха, много рядко го даваха, много
рядко – „Баща му, вика, не дава“, „Сега не може, другият път“, не знам какво.
Викам, „Ами, добре де, ние го взимаме в началото на месеца, и
предпоследната седмица имаме право, викам, да го видим“, и тя все ни
отказваше. Детето е облечено, в смисъл добре, да. Веднъж кога го взех, не
беше чак толкова добре. Последно – не е добре. Абе, последно, то нали като
не съм го видяла, по-предния път не съм го видяла по-добре, ама, последния,
преди шест месеца айде да кажем, беше с едно екипче и едно яке нещо такова.
АДВ. М.: Нямаме други въпроси.
АДВ. З.: - Нямаме въпроси към свидетелката.
7
Разпитът приключи.
Свидетелката Р А напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВЕДЕТЕЛИТЕ, ПОИСКАНИ И
ДОВЕДЕНИ ОТ ОТВЕТНИКА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Р М Т: – 46 години, българско гражданство, женен без брак, неосъждан,
без родство със страните по делото по смисъла на чл. 166, ал.1, т. 2 от ГПК.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Р Т: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината.
Познавам К и В. Те израснаха и двамата пред мен. Аз съм от С. Двамата имат
син, детето живее при баща си. Там живее с баба си и дядо си, и баща му.
Само на К баща му често пътува по чужбина, в А – там работи. К пътува в
чужбина за свирня, на два месеца по един път, за по един ден и се връща. К си
има приятелка, тя не живее с него – не съм я виждал да идва при К в неговата
къща. Основно детето го гледа баба му – на К майка му, З се казва. Гледа го
като писано яйце. Детето ходи на детска градина редовно. Детето си играе,
има приятелчета, срещу тях има голямо заведение, отива там, сам си поръчва
пици – сам, той е много учен, много е грамотен. Разбрах, че В се е оженила
втори път. Аз тогава, като се ожени В, бях по Ф. От две години съм тук.
Наблизо живея до К. Аз В лично не съм я виждал да идва в С откакто са
разделени с К. От К и от майка му знам, че В не се обажда. От тях знам, че тя
лично не е идвала да взима детето, а пращала непознати хора с кола да го
взимат, и те от това почнаха да се съмняват. Откакто стана този случай, че В е
изпратила друг човек да взима с кола детето и те от тогава почнаха да се
съмняват, детето да не го дават на непознати хора. Преди това знам, че са го
давали. От К знам, че три-четири пъти майка му е взимала детето. От К знам,
че майката го е взела три-четири пъти, и после е дошла колата. Познавам на В
майка й. Не съм я виждал в С да търси детето. Не съм виждал някой човек
или група хора да идва в тяхната къща да търси детето. Не познавам новия
мъж на В. Не знам къде живее В и с кого е. Това дете се гледа перфектно. Не
е лишено от нищо, на градина си ходи, прибират го, хранен – нахранен,
облечен. Перфектно е облечено – такова дете няма в махалата. Когато детето
иска пица, отива и си поръчва сам. Майка му на К тя преимуществено се
грижи за А. Не съм ходил на места където К свири. През деня А го виждам с
8
баба му, когато го прибира от градинка, идват у баба си – у на К баба му там,
за половин час говорим, и си заминават. Те си имат българска къща купена,
там си живеят. Знам, че преди пет-шест месеца последно В и майка й са
взимали детето. З не ми е споделяла впечатления за отношенията й с В.
АДВ. М.: - Нямам други въпроси.
АДВ. З.: - Нямам други въпроси.
Разпитът приключи.
Свидетелят Р Т напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ ДОВЕДЕН
ОТ СТРАНА НА ОТВЕТНИКА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С К В.: – на 46 години, българско гражданство, женен, неосъждан, баща
съм на К.В..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1 , т. 2 от ГПК.
СВ. С В.: - Желая да бъда свидетел по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. С В.: - Разбрах отговорността. Обещавам да казвам истината.
Откакто синът ми се раздели с В, за пръв път я виждам сега, откакто ни
остави с малкия А. Нито й звънях, нито нищо, понеже, тя си реши да се
омъжи и да избяга, и ни остави 5 годишно дете. На пет годинки беше детето,
носи моето име. И ходи: „В се ожени“ и това е нейният проблем. От тук натам
вече, аз поемам работите, малкият, моята съпруга не отива никъде, аз отивам
в А. Моята жена й спрях всички права, започна да гледа само детето, детето
се води на градина. Аз съм в А, там работа две години, там живея, и имам
договор. Не е затова, че съм в А, че не я виждам В. Онзи ден се прибрах от А.
Аз всичко знам, аз ако не знам няма да съм тука аз затова дойдох. Господин
съдия, ще Ви кажа истината, понеже аз говоря с моята съпруга. Значи, това
дете, моята жена върви жертва за него. Вие ако искате, може да разпитате в
гр. С, моето дете - извинявам се, нейното дете (свидетелят сочи ищцата), е
вече е моето. Той отива по всякакви заведения, по всякакви супермаркети и
си взима каквото иска без да участвам аз, без баба му, понеже го знаят. В
никога не му е честитила рождения ден, до днеска. В не е идвала изобщо пред
9
нас да го взима, праща ми някакви коли, непознати коли. Аз като баща, като
член на семейството, аз казах, че нямаме доверие да го пуснем детето, защото
идва някаква кола - идва един шофьор от с. М К: „Майката каза да давате
детето“. А как да го даваме, защото майката не е идвала. Вътре пълно с
желязо, с работи, с щуротии. Аз как да го пускам това дете? Това дете не дава
жена ми и аз да падне косъм от главата му. Не го е потърсила изобщо, по
телефон, до сега, ето аз обещавам тука, заклевам се, ако тя е звъннала. Майка
й звъни на жена ми: „Идваме да взимаме детето“ и чакат на едно заведение
отвънка, да, жена ми го кара, когато идва майка й. Тя не е идвала нито един
път. Майка й на В е идвала, да, майка й е идвала, чакаше пред ресторанта,
защото аз казах да не идват пред къщата ми, нали, да чакат само десет метра,
жена ми го кара, как го дава - така го искаме – точно така го направиха, но
майката не се е погрижила изобщо за детето си. И когато ми беше снаха, цял
ден, цяла сутрин става, мойта жена вика: „Майко, гледай си детето“, „Майко,
гледай си детето“ – тя цял ден пише. С кой пише, какво прави не знам. Моята
жена е жертва за това дете, и аз съм жертва. Аз работя точно за него. Аз други
цели нямам в живота. Баща му си изкарва, и си изкарва нормално, и той
работи за него. Новия съпруг на В не го познавам изобщо, и не искам да го
виждам. Не е идвал, изобщо не е идвал. Аз знам, че по закон майката трябва
да дойде да си взема детето. Знам режимът за контакти с детето, аз мисля, че
първата и последната седмица на месеца, но не го потърсиха. Пращат ми една
кола и където аз нямам им доверие. Всеки ден идват други коли, всеки ден
други мини-ван-и, всяка седмица да кажа – едната седмица и последната. Но
аз казах на жена ми да не го дава, защото не идва майката да го взима, ами
идват други непознати хора да го взимат, с мръсни коли, пълни с боклуци.
Майката не е давала пари за детето. Майката не е платила издръжка, точно
според мен, аз доколкото знам един път е вкарана една вноска, от там на тука
изобщо никакви пари – от седем-осем месеца не са вкарвани вътре пари в
банковата сметка на малкия. Аз един път звъннах, накарах жена ми да попита:
„Добре, Вие искате детето, защо не плащате издръжката“ Нейната майка каза
така на жена ми: „Този месец няма издръжка, защото му купихме таблет“.
Мойта жена вика: „Добре, чакайте ами неговото дядо като му праща от А 50
телефона?“. Заклевам Ви се господин съдия, до сега 20 телефона, да е жив и
здрав, ми чупи той. 100 паунда струва един телефон, нека да е жив и здрав,
халал да му е, аз за него работя. Те ми казват: „Ние му купихме таблет. Този
10
месец пари няма“. От тук натам шест-седем месеца пари не вкарват. Това дете
аз си го гледам, ако има възможност, пред Господ казвам, дайте ми го да го
осиновявам аз. Колко пари струва, аз ще си го поемам, аз ще си го гледам.
Моето дете живее, той, тази къща е много хубава, аз му обещах, ако има шанс
още сега му я подписвам, защото къщата ми представлява - аз изпратих
господин съдия 100 хиляди лева до сега, не ща да се хваля, значи всичко ми е
от – до. Горният етаж, долният етаж всичко ми е шест. Дойде закрилата на
детето, провери всичко. Дори майката не знае, че детето ходи на градина.
Детето ходи шест-седем месеца на градинка. Учителките го познават. Дори
моята съпруга иска да му носи ядене, защото той не яде. Учудени са
учителките – „Браво, такава баба не сме виждали“. Детето не казва на жена
ми „бабо“, а казва „мамо“. Моят син се занимава, има средно-специално моят
син, той се занимава с оркестър, той е певец, това му е дарбата – Божия дарба.
Синът ми се занимава с оркестъра „Азис груп“ - може би не знам дали го
знаете, най-известният оркестър, изкарва достатъчно пари. Значи, когато имат
участия в Г, А, в А сега имат – отива, свърши си репертоара – и се прибира.
Пари дава на сина си, наскоро му купи – 1000 лева ли, 800 лева ли джип, аз
бях в А. Гледам, нещо се повреди сега малко плаче. Аз колело му купих.
Просто детето се гледа. Аз пари пращам всяка седмица на жена ми по 700
паунда. Аз съм майстор бояджия, имам и пари, имам и документи, мога да Ви
докажа. Аз сега не мога да се меша на техните работи, моят проблем е, че В не
си гледаше детето. И преди да се ожени пак не си го гледаше. Скараха се със
сина ми, отиде при майка си, остави детето и избега, и се омъжи. После ми
звъни моят син, беше на участие, татко. И, как се ожени – вечерта избяга си,
на друг мъж, и на сутринта, с най-голямото нахалство, със свирене, с годеж, с
цветя, с парички, да остави 5 годишно дете, и аз на моята жена стана й лошо
там, да я вдигаме с вода. Аз не знам защо се разделиха, не знам – просто
нямам думи. Моята жена специално е задължена цял живот, докато умра аз и
тя, да се грижи за А. Не само с даване на пари се изразяват грижите за А. Аз
давам пари на жена ми и той всеки Божи ден харчи 20 лева, да е живо и
здраво. Каквото иска му взимам от А, нищо друго не му правя – иска сега да
отиваме на спа, на почивка уикенд – ок, „ок, дедо“, където иска – ВЕград-
ВЕград, където иска ще го карам. Аз казах, наредил съм на моята жена да
дава детето, ако В дойде, или ако дойде майка й, да го даде – ние си спазваме
закона, но да ми пращат някакви хора и да ми казват: „Майка му каза да
11
давате детето“ – аз какво доверие, господин съдия, да дам детето? Може и
това дете да бъде и откраднато. Всеки може да дойде с кола и да каже майка
му каза. Не ги е страх. Аз Ви казах, аз не съм разговарял с никой, нито със
страх – не ща, просто свърши. Никой не е уплашено, никой не е заканвано –
аз просто казах, че без родителите детето не може да се дава, това го има
навсякъде. Не знам защо пращат друг да го взима, може би, защото тя е
далече в София ли е там женена, аз дори не знам къде. Знам къде живее, аз
само чух, че в Е ПЕ нещо в с. Д живее, но нито съм ходил, нито знам. Но
може би няма време да дойде, защото има друго дете. Никой не ги плаши, аз
изобщо не говоря с тях, моята жена само говори с тях, и когато майка й звъни,
моята жена отива и го дава. Отвънка чакат до едно заведение на 10 метра от
нас – най-големият ресторант срещу нас. Аз си купих къща в български
квартал, извинявам се нали, от махалата излезнах. Не го знаят телефона на К.
Никой не го търси К изобщо, аз Ви казвам, че изобщо тя не си търси детето.
Аз се заклевам, от тука ако искате ме затваряйте двадесет години, аз съм
съгласен, внучето ми да в свобода, мен ме затваряйте. Аз обещавам, тя не е
звъннала един път да дойде да си взима детето, нито пък каза честит рожден
ден. Аз имам тука клипове, моята жена как му прави рожден ден. Ако В дойде
в петък, в третата седмица на месеца в 18:00 часа, да, винаги бихме й дали
детето – това си е нейното дете, по закон, както си е да си го взима, но да идва
тя, или пък майка й – някой от родствена връзка. Да, даваме на майка й на В
детето, винаги се взима детето – майка й когато идва, винаги детето се дава.
После пращат едни коли други, където казаха да даваме детето – няма, аз не
го давам. Аз не разреших.
АДВ. М.: - Нямам други въпроси.
АДВ. З.: - Нямам други въпроси.
Разпитът приключи.
Свидетелят С В. напусна съдебната зала.
АДВ. М.: – Аз имам едно доказателствено искане, във връзка с
твърденията на свидетелите, че детето не е взимано от доста време, тъй като
едната част от свидетелите твърдят, че не са идвали, искането е , да разпитаме
бащата на В – Г А, във връзка с последния път, когато те заедно с неговата
съпруга Р А, в петък, около 18 часа да влязат във връзка с майката З В.а.
АДВ. З.: - Считам, че не е относимо и моля да не бъде уважавано, тъй
12
като няма отношение към предмета на спора.
Съдът счита, че не следва да се разпитват допълнителни свидетели
относно спазването на действащия режим за лични контакти между майката и
детето, тъй като това не е основният предмет на делото. От значение за
разрешаването на възникналия родителски спор е родителският капацитет на
страните и наличието на обстоятелства възникнали след развода, въз основа
на които следва да се промени упражняването на родителските права и те да
се предоставят на майката. По въпроса дали се спазва или не действащият
режим за лични контакти правата на другия родител следва да се охраняват в
друго производство включително по реда на изпълнителния процес. По
изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за разпит на трети свидетел за
установяване на обстоятелства касаещи изпълнението на действащия режим
на лични контакти между майката и детето.
АДВ. М.: - Имаме доказателствено искане, да бъде призована бабата на
детето А.В. - З В.а да установи как се отглежда детето и какви грижи се
полагат от нея и от бащата К.В..
АДВ. З.: - Противопоставям се на това искане, считам, че тези
обстоятелства бяха изцяло и подробно изяснени, както от ищцовите
свидетели, така и от свидетелите на ответника. И не считам, че някакви нови
факти и обстоятелства ще бъдат събрани с разпита на майката на ответника. В
тази връзка моля да отхвърлите искането.
Съдът счита, че доказателственото искане следва да се отхвърли, тъй
като не е необходимо да се събират допълнителни доказателства за начина по
който се отглежда детето, доколкото вече са разпитани двама свидетели и са
приети социален доклад, поради което нови доказателства за същите
обстоятелства не следва да се допускат. Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищцата за разпит като свидетел
на З В.а, майка на ответника, за установяване на условията и начина по който
се отглежда детето в жилището на бащата.
АДВ. М.: – Нямам други доказателствени искания.
13
АДВ. З.: – Ответникът иска да направи изявление.
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА: - Моля да дам допълнителни
обяснения, във връзка с упражняването на родителските права върху детето.
ОТВЕТНИКЪТ ПО РЕДА НА ЧЛ. 59, А. 6 ОТ СК (ЛИЧНО): - Първо
искам да кажа на В, да се обърна лично ли към нея, не знам как, тя като
родител на това дете, няма, просто няма никакво оправдание. Аз имам
фейсбук, имам инстаграм, имам тик-ток – тя ако намери начин да се свърже с
мен. Това, че майка ми не ми дава номера, това са лъжи. Телефонът ми е с две
карти, винаги може да ми пише. Нямам против, винаги да ми каже каквото
има нужда детето, тя както е майка, аз съм баща, както й се полага детето да
дойде тя да си го взима. Но в момента чувам тука работи – нямат ми номера.
Аз не искам да ангажирам моята майка да й звънят постоянно с нейната
майка, тя си има работа с това дете.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
други доказателствени искания.
СЪДЪТ НАПЪТИ СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА.
СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.
АДВ. М.: - Да се приключи делото.
АДВ. З.: - Да се приключи делото.
Съдът, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. М.: - Уважаеми господин районен съдия, от така събраните
доказателства по делото се установи, че А.В. не се отглежда и възпитава
както е редно от неговия баща К.В., а от майката на К - З В.а. Това
обстоятелство не е в интерес на детето, поради което считаме, че са налице
условия да бъдат променени родителските права и детето да бъде
предоставено за отглеждане и възпитание при майка си, което ще бъде в
изключителен негов интерес. Ето защо, ще моля да постановите решение, с
което да измените родителските права върху детето А. КР. В., роден на ***
година, като същите бъдат предоставени на В.К., като негова майка и законен
представител, и да определите местоживеене на детето в с. Д, общ. Е ПЕ, обл.
** и във връзка с това, да определите и режим на свиждане на ответника с
14
детето, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в събота от 10:00 часа
до 15:00 часа в неделя, като ответникът предоставя детето там където го е
взел по споразумението. Моля след като бъдат предоставени родителските
права на В.К., да осъдите ответникът да заплаща, от момента на влизане на
решението в сила, месечна издръжка в размер на 350 лева, тъй като същият
печели добри пари, както той твърди има възможност. Моля да осъдите
ответникът да заплати така направените по делото разноски, като представям
списък с разноски. Моля да ни дадете срок за представяне на писмена защита
по делото за подробен анализ на доказателствения материал.
АДВ. З.: - Уважаеми господин председател, моля Ви да отхвърлите така
предявените искове като неоснователни и недоказани. Категорично твърдим,
че от събраните по делото доказателства, както писмени такива, чрез
представените официални документи, така и гласни доказателствени
средства, чрез разпит на допуснатите свидетели се установи, че детето се
отглежда перфектно в дома на неговия баща, спазва се изцяло спогодбата –
дадената спогодба на родителските права и режим на личните отношения,
майката няма възможност да гледа детето, не се доказаха наведените в
исковата молба твърдения и основания, с които тя е завела делото. Считам, че
няма основание за промяна на режима на лични отношения. Също така, Ви
молим да ни дадете срок за представяне на писмени бележки. Относно
искането за разноски, считам, че такива не следва да бъдат присъждани, тъй
като това е спорна съдебна администрация, и няма сила на присъдено нещо,
има тълкувателни решения на ВАС, в които категорично се заявява, че в дела
по чл. 127, ал. 2 от СК, не следва да се присъждат разноски, а всяка страна
поема разноските така, както са направени, тъй като за разлика от исковото
производство в настоящото производство няма присъдено нещо и няма сила–
спорът не със сила на присъдено нещо в тази връзка Ви моля да отхвърлите
исковете и да постановите справедлив съдебен акт.
СЪДЪТ обяви на страните, че ще постанови решение по делото в
установения от закона едномесечен срок, като предоставя 10 дневен срок за
ищцата и двуседмичен срок за ответника, в който могат да представят по
делото допълнителни писмени защити.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:35
часа.
15
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16