Р Е Ш Е Н И Е №983
гр. Русе, 22.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
районен съд, II-ри граждански състав в публично заседание на 21-ви юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 7618 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Енерго-Про Продажби”
АД-гр.Варна против Е.Т.К. ***.
Ищцовото дружество твърди, че ответника е негов клиент
с клиентски номер **********, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на
потребление заведен с абонатен номер **********, находящ се в гр. Р., ул. „Ц.“ №. Тези облигационни отношения се
регламентирали от Общите условия за продажба на електрическа енергия на
ищцовото дружество, приети и одобрени по предвидения в чл. 98а ЗЕ ред. Към
момента на подаване на исковата молба К. имал неизплатени задължения в размер на
1076,96 лв., представляваща сбор от неплатените фактури за консумирана ел.
енергия, издадени в периода 14.01.2019г.-15.04.2019 г., както и мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 75,98 лв., представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура от падежа й до 15.11.2019 г., посочени подробно в
извлечение от сметка на ответника към същата дата.
След настъпване на изискуемостта на задължението до
настоящия момент стойността на фактурите не били заплатени, което обусловило
предявяване на настоящите претенции за заплащане на главница и мораторни лихви
в посочените размери. Претендира се законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените
съдебни разноски по настоящото дело.
Ответникът Е.Т.К.
*** не представя в срок отговор на ИМ и не се явява в с.з.
От
фактическа страна:
По делото не
се спори, че страните са в облигационни отношения, като ответника е клиент на ищцовото
дружество с клиентски номер **********, във връзка с продажба на ел. енергия за
обект на потребление заведен с абонатен номер **********, находящ се в гр. Р., ул. „Ц.“№... Страните не спорят и че към
момента на подаване на исковата молба ответника има неизплатени задължения за
доставена, но неплатена ел. енергия за процесния период.Горното се установява и
от приложените към исковата молба писмени доказателства: извлечение от сметка
към 15.11.2019 г. по партида на ответника, фактури, справка за потреблението
през последните 12/24/36 месеца от 29.11.2019 г., извлечение за фактури и
плащания от 28.11.2019 г. и др.
По делото е
приета неоспорена от страните експертиза, видно от която ответника е клиент на
ищцовото дружество и същия не е заплатил претендираните суми за доставена ел.енергия. В заключението е посочено, че
дължимите се от ответника суми за процесния период възлизат на 1076,96 лв.-
главница и 75,97 лв.-лихви за забава.
От правна
страна:
Не се спори,
че ответника е потребител на електроенергия, която се доставя от дружеството- ищец в негов имот, находящ се в гр. Р., ул. „Ц…“..№…Не се оспорва и че през процесния период в имота на К. е доставено
количеството електроенергия посочено в исковата молба. Ищецът е изпълнил своите задължения да достави
електроенергия до обект на ответницата, за което съставил фактури. Съгласно
нормата на чл. 293, ал. 1 ТЗ за
действителността на търговските сделки не е необходима писмена форма. В ТЗ е регламентирано задължение на продавача
да издаде фактура по искане на купувача, какъвто е конкретния случай, а по
съгласие на страните, и други документи. Представените данъчни фактури са
първичен счетоводен документ, съгласно чл. 7 ЗСч. Те съдържат задължителните
реквизити: наименование, номер, дата на издаване, предмет и стойностно
изражение на стопанската операция, име, фамилия и подпис на съставителя.
Въз основа на горните съображения и неоспорената
съдебна експертиза, съдът приема иска за
основателен в претендирания размер от 1076,96лв.- главница за консумирана ел.
енергия по фактури издадени в периода 14.01.2019г.-15.04.2019г. Основателна е и
претенцията за заплащане на мораторна лихва, която вещото лице е установило, че
възлиза в размер на 75,97 лв., до който размер иска следва да се уважи, а над
него да се отхвърли.
В полза на
ищеца и на осн.
чл.78, ал.1 и ал.8, посл. във вр.чл.37 ЗПП следва да
се присъдят и разноските за настоящото производство в размер на 500,00 лв./представляващи
заплатена държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Е.Т.К.,ЕГН:********** *** да заплати на „Енерго- Про Продажби” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна
Тауърс-Г, представлявано от П. С. С.и Г.
К., сумата от 1076,96лв.- главница за
консумирана ел. енергия по фактури, издадени в периода 14.01.2019г.-15.04.2019г.,
в обект с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, находящ се в
гр. Русе, ул. „Ц.“№.., мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 75,97лв., представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура от падежа й до 15.11.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.12.2019 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 500,00 лв.-разноски
по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на мораторна
лихва над сумата от 75,97лв. до сумата от 75,98 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: